O, sancta simplicita!!!
Отиди на страница:
 "Лунатин, лунатинн...." - справка Светослав Минков.!Замлъквам, че като гледам какви съм ги редил нощеска...  . Защо никой не казва нещо повече за видиотяването от медиите ???  |
| Любовта е мечта. Любовта е море. Необятно и много голямо то когото залей и прегърне той не може назад да се върне той не може да спре... |
| Те ви една архивна песнопойка: Натиснете тук 4.5 юро на диск. Направо без пари. Редактирано от - Doctora на 19/6/2005 г/ 13:38:39 |
| Помня, че под звуците на Лунни лъчи загубих това, което бях пазил за най-скъпото си същество. Но съдбата се разпореди иначе... |
| Тогава, в късните гимназиални години, нямаше портфейли. Свалях мацките с велосипед Балкан с никелирани капли и свободен венец. Пеех им Синя, синя вечер. Страхотен тембър имах. Пъ и днес разтупквам дамски сърца с тия нискочестотни трели. |
| Кирил Семов, Помня само, че беше есен, че беше синя, синя вечер, че един глас чудесен ме повика надалече... |
| Здравейте, чуден софийски ден, слънце и доста силен вятър на моменти, току що се прибрах от светско посещение - шивачка, кекс и кафе. По пътя си мислех, че в последните два дни, поради неизвестна, негенерирана от мен инициатива, от мои ценители, естествено, няколко мои фотографски путрета пак заеха място във форумното пространство, а дискусиите башка, те още ще текат. Става дума за това и това . Тук не бих ги пуснала, не съм такъв човек, а и мястото не е подходящо. Но то не е толкоз важно, а искам да споделя, че по случая с голямо удоволствие си припомних една хубава песен, дето я пееше Енчо Багеров - спомня ли си някой за нея, дали текста не беше от Валери Петров, не съм сигурна. А тя е ******* ПОРТРЕТЧЕТО Таз блузка ти отива, косата ти блести, но не към обектива гледала си ти, а гледаш надалече и мъничко встрани, където чезнат вече онези дни. И край ъгъла стар с оня стар тротоар, дето нашите срещи познава смачках синия плик и припомних си в миг колко бяхме щастливи тогава. И припомних си аз твоя глас, твоя смях, и това, дет в портрета го няма. Де е всичко това? Чувствам малка тъга но таз малка тъга е ГОЛЯМА... Таз блузка ти отива, косата ти блести.... и т.н.  ***** Страхотно попадение - на образ, текст, музика, и житейска ситуация. Па после иди та се съмнявай в Силата на Изкуството... Редактирано от - Геновева на 19/6/2005 г/ 18:58:04 |
| Тя е за ТВОИТЕ предпочитания. На мен обаче страшно ми пасна онова за ПУТРЕТЧЕТО. Па и хубава песен беше, не измествай към аналогията, тя си беше моя лична, все пак става дума за реални песни. |
| По повод на това “бела съм, бела, юначе”, дано да сте били на истинска сбирка “на блага ракия” горе в Родопите. Докато върви моабета, местни девойки пеят такива песни. На връщане отделните групички пеят кой каквото знае. Боровете хвърлят тежки сенки на лунна светлина. Звездите и космоса са до тебе. Животът и природата стават истински. Невероятно преживяване.. |
| Щом имаш спомен за Енчо Багаров и асоциация за Валери Петров /много правилна с оглед на "...и таз малка тъга е голяма"/ - може да е било "Когато розите танцуват", епохално представление в Сатирата |
| Така е, Когато розите танцуват. Гледала съм го. Там имаше още една хубава песен, изпълнявана от Енчо Багаров ( Той загина доста млад, в една автомобилна катастрофа, близо до Самоков, бил е заедно в колата с Нейчо Попов. Завели го в Самоковската болница, разкъсан далак и много други неща, не могли да го спасят. Впрочем, Нейчо Попов също се спомина млад от рак. Помним ги тези хора още. ) А песента е - СПОМЕНИ Сърцето е заложна къща.... но не си спомням много всички думи, ако някой ми ги припомни, ще е хубаво. |