Отиди на страница:
| Статията е интересна, но термина на автора "средна класа" е неточен. Той всъщност ни описва класата на предприемачите (търговско-занаятчийската класа по нашенски) с нейните възрожденски добродетели (забравил е спестовността). Разбира се, всички "десни" идеализации на предприемачите (Сугарев също се уповаваше в 2003 на 13-те % от българите - частни бизнесмени) забравят, че много предприемачи са червени мобифони и/или са назначени за предприемачи от държавата (партията). Екзотични, но не особено социологически са мислите, че лекарите, адвокатите, гимназиалните учители и професорите не били средна класа. Авторът напълно забравя и фундаменталната ни межда между града и селото, за която скоро говорихме. * Ако говорим за "силите на промяната" от "януарските тезиси", те не съвпадаха с класата на предприемачите, а по-скоро с групата на "екзистенциално смелите и предприемчиви" порядъчни хора, доколкото са такива, а също с всички, които според обстоятелствата си са свързани със западния цивилизован начин на живот и имат интерес от утвърждаването му у нас, доколкото е така. Границата между силите на промяната и другите cut across party and class lines, най-често и през душите на хората. * Не приемам традиционното марксистко-балканско фиксиране само на доходите (пари) и собствеността (недвижима) за определяне на класите. Най-важната производителна сила е човекът (без него и океан нефт не стига за истинско благоденствие), най-ценният капитал на обществото е здравето, образованието, трудовата етика (вкл. предприемчивостта) и политическата култура на населението. Съответно здравето (по СЗО) и културата (ценности, самоидентификация, "финален речник", образование, lifestyle) са водещи за определянето на класата в развитите общества. * Класите са социалнопсихологически групи, с които са идентифицираш, сред които например може да си намериш съпруг(а), да си купиш (наемеш) жилище, да отидеш на пикник или кръчма или да си потърсиш работа без от това да възникват силни културни напрежения за тебе и другите. Границите им, поне в гелемия град, са условни и флуидни. Вертикалната мобилност нагоре е абсолютно необходима за оптимизма и динамиката на обществото (в Америка наричат превръщането на кварталите от "съмнителни" в средна класа "джентрификация"...) Вертикалната мобилност надолу също е неизбежна и в цивилизованите общества е модерирана така, че ако да не е съвсем безболезнена, поне не ражда омраза и насилие. Съвременният човек в развитите общества е "либерален иронист" (Рорти) - разбира случайността на живота си и постоянно се учи да се идентифицира с другите. * Мирното съвместно съществуване на класите е много важно и чисто физически, в един квартал, на една улица, в един магазин, и държавата трябва да съдейства за него - като не допуска гетоизация на квартали - за бедни или за богати или гетоизация по образователен ценз - скъпи частни училища само за богати, кофти държавни училища само за бедни. В това отношение и на запад има много да се желае. Държавата трябва активно (вкл. с данъчната политика) да препятства образуването на второ, трето и т.н. поколение свръхбогати с несъразмерно на заслугите си влияние и на второ, трето и т.н. поколение бедни без никаква перспектива за измъкване. |