Отиди на страница:
| Авторът е прав, с което не казвам, че винаги е бил прав, не познавам цялостната му журналистическа дейност. Последните му две статии в "Сега" подкрепям напълно. |
Г-н Волгин, като се бараш много коректен малко факти. Орфей и Спартак са траки от земите на днешна България, а г-н Доган построи теке върху светилище на траките  |
| А Владимир Зарев е потомствен аристократ на духа. По Живково време баща му редовно вземаше по 50 000 лева хонорари за многотиражната си духовна продукция. |
| Искам да попитам всички които са съгласни с Волгин и намират за уместни подобни писания, а също плюят и Атака, всъщност те за какво са? Какво предлагат? Не разбирам, да се отречеш от корените, за да се правиш на много оригинален... Или просто има една категория хора, които са до толкова тъпи, че просто си пишат и изказват различни мнения просто ей така, да си чешат езиците. Като не сте за България и не чувствате българи, тогава какво сте, разкрийте се. Като онези не са се борили достатъчно вие къде се борите - по кафенетата и дискотеките ли? Или да живее портофелчето на тати, че така е най-лесно. Кажете, бе, българи ли сте, евреи, олигофрени или тъпаци, търсещи евтина слава... |
http://sophistikatedkids.com/turkic/10%20H istory/Djagfar%20Tarihi/Volume3/DjagfarTa rihiV3KansListRu.htm#ВСЕХ%20ДИНАСТИЙ  о неразумний юроде!!!! |
| много сме стари за да четем Волгин!!!!! http://sophistikatedkids.com/turkic/10%20 History/Djagfar%20Tarihi/Volume3/DjagfarT arihiV3KansListRu.htm#ВСЕХ%20ДИНАСТИЙ Редактирано от - REGISTER на 02/7/2005 г/ 02:29:43 |
| Патриоте, Нищо не предлагат! Те просто плюят защото за сетен път има опасност комунистите, ченгетата и платената журналистическа мафия да поогладнее, поради намалели поръчки. Виж предишните избои - всички крещаха срещу Царя и НСД, какви били що били - сега държавата за пръв път има 2 години поред бюджетен излищшък, щото не се краде толкова. Ама големите хапки за СДС и БСП ги изпуснаха преди 4 години и затова реваха . И сега е така - има опасност да изпуснат тлъстите бизнес мръвки. А иначе си има и нормални предатели, сл; ужители на чужди тайни служби или подставени лица - виж Чичо Фичо напр. - той си работи за единна и Неделима Османска империя. Но на български език. Е, затова му се плаща. |
| Явно тоя смешен автор заобикаля доста събития от историята на България след Освобождението. Атака нямали идея какво да правят занапред. А досегашните политици каква идея имаха за бъдещето, освен да се издържат за сметка на народа. "Номера е да ги накарате да ИСКАТ да са българи и да се ГОРДЕЯТ с това" А номера не е ли да ги накараме да ИСКАТ да са сапуни и да се ГОРДЕЯТ с това? |
ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР – във връзка с изследването на “Именник на българските Канове”, М. Москов прави изследване на Д.К. (ММ*). Наред със систематизацията на фактите и някои базови изводи, слабост на този опит за дешифриране на календара е това, че се изхожда от гледна точка на тюркската етно-култура и език, при това от късните периоди на сасанидската и пехлевийската култура (от 226 г. насетне), когато се създава един сложен конгломерат, в който участват тюрки, ара-би (от VІІ в.), късен елинистично-персийски, симитски и хамитски субст-рат, и пр. Тогава обаче, в ІІІ-VІІ в. - когато се формира и утвърждава този конгломерат, българите отдавна са в И Европа (още от І в. пр. Хр.) и вече са създали своя мощна държава там - Стара Велика България* в 153 г. По тази причина се налага нов прочит на фактите в Д.К. За него е важна и за-бележката на Херодот (ок. 485-425 г. пр. Хр.), че “полоса (полусферичен уред за измервае на времето и сезоните), гномона (плосък уред за измер-ване на времето) и дванайсетте части на деня Елините научили от Вави-лонците” (Х*- ІІ, 109) - потвърждение на това, което се знае и от други източници, че най-малкото центърът на водещата наука за времето и кал-ендара се намирал първо във Вътрешна Азия. Според съвременните изследователи: “Древнобългарският кале-ндар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народ-ност. Неговото начало е 5505 г. пр. Хр., което съвпада с Библейският По-топ*, датиран независимо с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wi-lford 1996) и Shopov et al., (1996). Потопът* е станал в Черноморския бас-еин, тогава обитаван от индо-европейците, в т.ч. и от предците на бълга-рите” (ИДЦ*, Я. Шопов, Л. Цанков). Тук се приема за Потоп* едно късно явление, може би с локален характер - в района на Евразия и С Африка и предшестващо голямото засушаване от 5000 до 3800 г., което вер. се е на-ложило върху спомена за Потопа от началото на ХІV хдл пр. Хр. (вж По-топ*, ІІ. Древността на днешната цивилизация*). Но е показателно, че на-чалото на Д.К. напълно съвпада с археологическите данни за появата на култа към Тангра* - средата на VІ хдл пр. Хр. Този факт отново свързва в едно българите, района на Танкан* (= Тян-шян*) и с върха й Тангра* (дн Тенгри), Бактрия*, Имеон*, VІ хилядолетие преди Христа* и времето на обособяването на българската нация или момента, когато тя е претърпяла етно-културен скок, метаморфоза в развитието си. Др.-българските календарни названия и традиции са запазени както в народните вярвания, така и в други исторически сведения, едно от които е “Именник на българските Канове”. Текстът му, съхранен в ра-злични преписи, два от които (?) руски, и в донякъде обработен вид от предишни изследователи, е следният: “Авитохлъ житъ 300 летъ. Родъ емоу Доуло, а летъ емоу Диломъ твиремъ. Ирникъ житъ 150 летъ. Родъ емоу Доуло, а летъ емоу Диломъ твиремъ. Гостоунъ наместникъ съй 2 летъ. Родъ емоу Ерми, а летъ емоу Дохсъ твиремъ. Коуртъ 60 летъ дръжа. Родъ емоу Доуло, А летъ емоу Шегоръ вечемъ. Безмеръ 3 летъ, родъ емоу Доуло, А летъ семоу Шегоръ вечемъ. Сии 5 кънензъ дръжаше кненженiе об оноу страноу Дунаiа 515 летъ остриженами главами. И по томъ приде на страноу Дунаiа Исперихъ кнензь. Тоже и доселе. Есперихъ кнензь 61 летъ, Родъ емоу Доуло, а летъ емоу Верени алемъ. Тервелъ 21 летъ, родъ емоу Доуло, А летъ емоу Текучитемъ твиремъ. ........... 28 летъ, родъ емоу Доуло, а летъ емоу Дван шехтемъ. Севар 15 летъ, родъ емоу Доуло, А летъ емоу Тохъ алтомъ. Кормисошъ 17 летъ, родъ емоу Вокиль, А летъ емоу Шегоръ твиремъ. Сии же кънензъ измени Родъ Доуловъ, рекше Вихтоунъ. Винехъ 7 летъ, а родъ емоу Оукиль, а леть емоу Именшегоръ алемъ. Телецъ 3 летъ, родъ емоу Оугаинъ, А летъ емоу Соморъ алтемъ. И сии иного радъ. Оуморъ 40 днии, родъ емоу Оукилъ, а ... емоу Диломъ тутомъ” (ММ*, ТИБ*); Изследователите са сравнително единодушни, че годишните оп-ределения, които не съдържат цифри, са календарни дати за встъпването на кановете на власт. Така датата на възкачване на единия е края на дей-ността, вер. смъртта, на предходния. При Авитохол* и Ирник* те са свъ-рзани с финала на периода на управление. Вторите термини в изразите са числителни, които определят поредния месец - І, ІІ, ... V, ...ХІІ, като се предполага, че годината, както почти във всички календари от З Азиатс-ко-И Средиземноморския регион в античността, се състои от 12 месеца по 30 дни. Но тъй като Б.К. е Слънчево-Лунен, се поставя допълнителен ХІІІ-ти месец във всяка високосна година, за да се изравни календарното време с годишната обиколка на Земята около Слънцето (звездната годи-на = 365 денонощия, 6 часа, 9 мин., 10 сек.). Получава се 19-годишен цикъл със 7 високосни години, които не позволяват отклонението на календара от звездната година за период от 26 000 години - периода, за който земната ос прави един пълен кръг около Полярната звезда под ъгъл 23, 27` градуса (при това лятното и зимното слънцестоене е също под 23, 27` градуса спрямо еклиптиката - 21/22 юни и 21/22 декември). В Д.К. цикъла на високосните години е определен така: І. 631 г. - високосна….650…669…688…707 - 8 ІІ. 632 г. - не…………...651…670…689…708 - 9 ІІІ. 633 г. - не…………...652…671…690…709 - 10 ІV. 634 г. - високосна….653…672…691…710 - 11 V. 635 г. - не………......654…673…692…711 - 12 VІ. 636 г. - не……......…655…674…693…712 - 1-ва година VІІ. 637 г. - високосна….656…675…694…713 - 2-ра VІІІ. 638 г. - не…………..657…676…695…714 - 3-та ІХ. 639 г. - не…………..658…677…696…715 - 4-та Х. 640 г. - високосна….659…678…697…716 - 5-та ХІ. 641 г. - не…………..660…679…698…717 - 6-та ХІІ. 642 г. - не…………...661…680…699…718 - 7-ма ХІІІ. 643 г. - високосна….662…681…700…719 - 8-ма ХІV. 644 г. - не…………..663…682…701…720 - 9-та ХV. 645 г. - не……….......664…683…702…721 - 10-та ХVІ. 646 г. - високосна.....665…684…703…722 - 11-та ХVІІ. 647 г. - не………......666…685…704…723 - 12-та ХVІІІ. 648 г. - не…………..667…686…705…724 - 1-ва година ХІХ 649 г. - високосна….668 …687...706…725 - 2 По този ред могат да се проследят високосните и невисокосните години (приравнени по григорианския календар от ММ*) назад и напред във времето, като трябва да се има предвид, че те не са еднакви с високо-сните години в тюркските и китайския календари, както по число, така и по ритъм. В Д.К. редуването е “да-не-не, да-не-не…” за 19 години, като поредните ХІХ и І година са високосни, с което вер. се е отбелязвало и всъпването във всеки нов 19 годишен цикъл. При това те не съвпадат с 12-годишният ритъм на зодиакалния кръг, като 712 г. е първа от него, а 723 е 12-та. Първи зодиакални години, назад във времето, са 700, 688, 676, 664, 652, 640, 628, 616, 604, 592 и пр., а напред са 724, 736, 748, 760, 772, 784, 796, 808, 820, 832, 844, 856, 868, 880, 892, 904, 916, 928, 940, 952, 964, 976, 988, 1000, 1012, 1024 и пр. Така 153 г. - възкачването на Авитохол*, и 453 г. - възкачването на Ирник* са години Дилом* - 6-та поредна зодиакална година, но 153 е ХVІІ поредна, невисокосна година от ХІХ-годишният ритъм на високосни и невисокосните години, а 453 г. е ХІІІ високосна година. Аспарух става самостоятелен владетел през 637 г. - VІІ високосна година, която е Верени* - 10-та зодиакална година (птица, петел и пр. в другите календари), в месец Алем* (ХІІІ пореден високосен месец) и отговаря на февруари 638 г. по съвременния кален-дар. Досега не се е обръщало внимание на факта, че вер. българската календарна година е започвала на 1 март, или около него (срв. византийс-ката година, която започва на 1 септември, а келтската към 1 ноември), което е фиксирано в руският обществен и административен календар до 1492 г. и в традицията на българските мартеници (независимо, че са свъ-рзани по-скоро с пролетта. Те трябва да се окачат на цъфнало дърво към деня на пролетното слънцестоене /20-21 март/, но и затова се слагат пре-ди това). Така 360 дни след 1 март е около 23 февруари (на следващата година по днешен календар), като за три години се натрупват ок. 15 дни, които се формират в ХІІІ-ти високосен месец Алем*. А остатъкът от 6 ча-са и 10 минути приблизително от всяка година, се стопява при двойното отчитане на високосният месец през последователните ХІХ и І години. Именно този кратък месец от 14 дни е известен с наименованието Малък сечко*. Голям сечко* пък е нормалният по продължителност месец от 30 дни, който е след Коледа* (от Коля*: “сека, разсичам”), и е сравним с януари. Т.е. месеците Голям и Малък сечко, при високосна година са общо 44 дена. В двете невисокосни години пък, всички месеци са по 30 дни, като годината е 360-дневна. Така сегашни 19 години имат 6940 дни, а др.-български - 6840 (по 360) + 98 (7 високосни месеца по 14 дни), или общо 6938 дни, което предполага по два “извънкалендарни” дни - праз-ници между всеки 19-годишен цикъл. Месец Алем* се разчита като “среден”, стоящ между две кален-дарни години, докато месец Алтем*, означава “средният”, стоящият по средата на годината. Поставен като четвърти след мартенският месец, Алтем* се явява от към 30 май до 28 юни и съвпада с лятното слънцесто-ене - 21-22 юни, което безспорно е важен ден в българската традиция (вж Фа*, Митра*). В т.с. разчетеният като трети месец Вечем* - съвпадащ с март и е първи месец в годината (от към 1 до 30 март), който идва след Голям сечко (свързан смислово с Коледа* и в т.с. с миналото, миналата година и традициите подчинени както на това, така и на отделянето на старото от новото, чистото, неопетненото - вж злият Бог Коледо*), а във високосна година и след Малък сечко*, трябва логично да се свърже с думата Вече* и действеното начало на новия сезон, година и новият сто-пански период (срв. Вера, Вештъ, Вести, Вечьнъ /СС*/). Вечем* съвпада и с пролетното слънцестоене, което е на 20-21 март. Това пряко го свърз-ва със Слънцето (Мира, Фа) и “отварянето”, “раждането” на природата. Така разчетените названия на месеците отричат теоретичната възможност да са числителни редни, както се опитват да докажат привъ-ржениците на т.н. тюркска теория за произхода на Древните българи* [“прабългарските” названия се сравняват от привържениците на тюркска-та теория със: “1. тюркски езици - старотюркски от орхано-енисейските (VІІ-VІІІ в.) и от други писмени паметници от ХІ-ХVІІІ в.; 2. /с/ 13 съвре-менни тюркски езици; 3. /със/ старомонголски езици от 6 писмени памет-ника; 4. /със/ 7 новомонголски езика; 5. /с/ два тунгузки езика” (ММ*, ст. 81)]. Това налага да се погледне по друг начин на названията на др.-бъл-гарските месеци, не само от позицията на древнобългарския индоевропе-йски - индо-ирански средноазиатски език, но и като на нарицателни. То-гава в името на VІІІ месец - Шехтем*, се вижда думата Шетам*, още по-вече, че -х- често не трябва да се произнася, независимо, че се пише [срв. сведението на Херодот за графиката и произношението на западно-сими-тския силибар “сен” (гръц.- “сан”), който не трябва да се вокализира (ка-кто и гръцката “сигма” в междугласно положение) /Х*- І, 139/]. Месец Шехтем е от към 27 август до 26 септември, когато започва подготовката за есенните земеделски работи (а българите са древен земеделски народ - вж Древните българи*, Стара Велика България*), действие, което напъл-но съвпада с глагола Шетам*. В края на Шехтем* е есенното слънцесто-ене (23 септември), което предполага връзка на името с предстоящият пред-зимен период и подготовката за презимуването. Названието на сле-дващият ІХ месец - от 27 септември до 27 октомври, е Твирем* и е синх-ронно с Тваръ, Твоiемоу, Творителъ, Творити, Творьць, Творьчь, Тврьдь (СС*) и пр., които са все със значение “правя”, “създавам”, “товаря”, “браня”, “запазвам”, “съхранявам”, и са от един корен. Плаващата между “а” и “и” първа гласна вер. е свързана с трето л. ед. ч., в което е термина относно месеца - “той товари, носи, дава”. При това връзката с есенното плодородие и стопанска дейност е безспорно. Четвъртият пореден месец - след третият Вечем*, който съвпада с днешният март - започващ към 31 март и продължава до към 29 април е наречен Тутом* (в Диломъ тоутомъ). Името е членувана с пълен член форма на Този - Тоу, като буквално означава “този, който” и под. Сродно е с Тоукъ, Тоулъ, Тоуне, Тожде, Тъчьнъ (СС*) и пр. Тъй като -оу- преми-нава в -ъ- то е тъждествено с Тътъ - местоимение, ед. м. им. Тотъ (СС*). В съвременен превод Тутом означава “същинският”, “истинският”. Пос-ледното известно название на месец от Д.К. е Бехти* (от изразът Етх-бе-хти в приписката на Тудор Дохс; ММ*), което се свързва с V месец - т.е. от към 30 април до 29 май. Тогава името му може да се свърже с Бити ~ Бьiахъ (СС*) ~ Бъхтя*: “налагам /се/” (срв. Бъхъма, Бьхма, както и Бъiва-ти, и Бештьстиiе /СС*/), с корен Бел* (от Бал*: глава, главен, основен; срв. Бе*, Ба*), с делително окончание - съгласна -х-, по подобие на -й-, -ь-, -ъ-, и пълен член Тоу, Този*. При това значението на Бехти* следва да е “налагащ”, “осъществяващ”, “отварящ” или “отворен” (срв. Бел* в Белград*, Бело море*), което е в синхрон с природата от около 30 април до 29 май. Същевременно може би -х- не се произнася и думата звучи Бети като форма на Бити: “да бъдеш”, “бъди”, но с -е- подобно на Небе*, Есперих* и пр., което изразява активност, действие в сег. време. Други названия на месеци от Д.К. за сега не са известни, но начина на именуването им вер. е оказал, дори и косвено, влияние върху образу-уване на имената в Славянския регион от Чехо-моравия (Сула*) до Рус-ката империя* - срв. имената Сечен (secenь), Суший (suchyjь), Груден (Grudenь), Травен (Travenь), Изок (Izokь), Червен (Crьvenь), Зарев (Zare-vь), Сърпен (Srъpnь), Вресен (Vresenь), Рюен (Riujenь), Листопад (Listop-adъ), Дубен (Dobenь), Леден (Ledenь), Лютий (L`utyjь), Цветен (Kvetenь), Косен (Kosenь), Липен (Lipenь), Сенокос (Senokosъ) и пр., сред които ли-чат твърде много български думи използвани като нарицатилни за отдел-ни месеци - Сечен*, Червен* (“дълъг”), Люти* и пр.; Редактирано от - REGISTER на 02/7/2005 г/ 02:41:54 |
| ПараграфЧО, чудя се ей така как си седнал, можел ли с думи прости да напишеш с какво по-точно не си съгласен в тая статия. Гледам конкретиката нещо ти е убягнала днес и не си цитирал ни една алинея от конституцията. |
| Да, Петров, това е още по-голям номер, но силно се съмнявам, че ще е успешен. Иначе нищо против, дерзай. Има примери доста обаче, почети история, огледай се в Македония, припомни си събитията на Балканите последните 10-на години. Ако и сега не схващаш не мога да ти помогна. |
| Да, този път Волгин е бръкнал по-дълбоко. И писъците стават все по-жаловити. Бедните националистчета. За съжаление много от постинзите нема да останат да им се радваме... Волгин има нужда от некои упътвания и уточнения. Преди всичко да не говори за славянството. Петре, ти не знаеше ли, че ние не сме никакви славяни, бе? Ние сме си едни чисти арийци. Така е според прочита на българската история в "нейната пълнота и завършеност". Колкото повече говориш за славянска азбука, толкова повече се накокошинват нацистчетата. И ще те изловят, че не четеш епохалните открития за синеоките и русокоси индивиди, към които, ти за жалост, не принадлежиш. Втора насока, Волгин - пред националист не говори за комунизма като за зло. Нема да те разберат. Особеността на този вид национализъм, не е толкова, че той е озъбен, колкото, че той е социалистически. Новопатриотарите са пълни и завършени комуняги. Пак ще те хванат, че не си чел 20-тях точки, дето пише предимно как държавата е длъжна да се грижи за всичко под слънцето. Не им е приятно да им казваш, че комунизмът е отврат. Нали? Те пак си го чакат. Редактирано от - oIo на 02/7/2005 г/ 02:58:46 |
| Тук на базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари" се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи за да се дистанцираме от тях. Според капиталния труд на Добрев (1995-б) когато българите се пренасят отвъд Дунав те донасят със себе си изключително развита държавна система със 37 нива на държавните постове и разделение на обществото на 4 касти. Това кастово деление е подобно на индийското, с тази разлика, че при българите може да се преминава от по-ниска каста в по-висока по заслуги, което е един механизъм за стимул за най-добра служба. Тази изключително развита държавна структура показва изключителната й древност. Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., под печат), култура и държавност идват от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара". Димитров (2000-б) подчертава, че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия се наричала "Балкхара". Шопов и др., (под печат). показват, че по лингвинистичните правила името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) И днес украинците наричат българите "балхар" (Й. Шопов, частно съобщение). Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо- ирански суфикса -ар (Добрев, 1994) и -ийа (Шопов и др., под печат). По същите правила корена преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир. Основния писмен документ за българската държава е Именника на българските канове (писан от самите тях). В него се твърди, че българската държава е създадена през 165 г. (според някой 153 г.) и че тя е пренесена отвъд Дунава. Няма никакви индикации за образуване на нова държава от Аспарух. Българите са имали особенна традиция да създават едновременно по няколко държави в различни части на света. Например Кубрат разделя България на 7 държави. Интересна е приликата на (пра)българските и персийските градове. Пренасянето на част от старата Велика България отвъд Дунава от Аспарух не е завладяване на нови територии, а завръщане в прастарата прародина ("Мадари" на сродните с прабългарския език санскрит и хинди означава Отечество. Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух). Тук е било нашето отечество до преди повече от 4 хиляди и петстотин години, когато сме били част от индо- европейските племена (народи?) обитавали тогава нашите земи (Шопов, 199  . Най ранните закони останали от дедите ни са Крумовите закони които са били много справедливи и градивни, като корупцията е била третирана като държавна измяна и е наказвана със смърт. Това е гарантирало ефективно функциониране на държавата. В българската държава никога не е съществувал феодализъм (Й. Шопов, частно съобщение). Българската държавна традиция датираща още от III хилядолетие преди Христа е либерално царство. Ползвана литература: Авдиев В.И.(194 История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65. Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222 Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров., Славиздат, С., с. 203-7 Димитров Д.Ил. (2000-а) По пътя на Българите- II част- сп. Авитохол, бр.11, с. 9- 18. Димитров Д.Ил. (2000-б) По пътя на Българите- III част- сп. Авитохол, бр.13, с. 73- 81. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.26 Добрев П. (1995-а) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. изд.Огледало, С., стр.20- 29 Добрев П. (1995-б) История на българската държавност. ИКК"Славика-РМ", София, 189 с. Шопов Я. И. (199 Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. "Царственник на българското достолепие", ИК "Иван Вазов", София, стр.179-183 Шопов Я. Й. (под печат) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- сп. Авитохол, под печат. Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Канканосян (под печат) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.16, под печат Шопов, Йосиф П.(частно съобщение) Концепция за държавното устройство на първото и второто българско царство. Shopov Y.Y., L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J.Yonge, W. MacDonald, H.P.R.Krouse (1996) Speleothem Luminescence proxy Records of Annual Rainfall in the Past. Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- in book "Climatic Change- the Karst Record", Ed. by S.E. Lauritzen. KWI , Bergen, p. 155-156, http://www.glnet.edu.cn/KDL/IGCP/IGCP379/ 1997/part3-4-3.htm http://www.gxnu.edu.cn/IGCP379/1997/part3 43.htm Wilford J. 1996: Black Sea Rising: Was it the Flood? Int. Herald Tribune (19. 12. 1996) По Явор Й. Шопов(2001) Разширено резюме от лекцията изнесена на "Българския ден" в Европейския Университет във Флоренция. |
| REGISTER, "симитски" се пише с "е" - семитски. И няма защо арабите да се разделят от семитите. Те са си едно племе - семитско, и езиковата им група е една. Оня пък патриот2 да вземе да научи, че доколкото е една дума, а не две. Има още много да учите, колеги, преди да получите правото да ни поучавате. |
Четох го Петър Волгин пет пъти с твърдото намеренеие да не се съглася с него, ама така и не можах да намеря нищо, за което да се захвана. Баш си го казал човекът как си е. Абе к'во шъ му мисля толкоз. От мислене току-виж ми станало нещо. Ма'а му! БългАриици, в АТАКА-а-а-а........  |
Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., под печат), култура и държавност идват от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара" Такава глупост за първи път чувам, а за разлика от Добрев, аз имам четири книги за Индия, издадени в Индия. Добрев чул-недочул и като развален телефон Бхарата се превърнало в Балхара. Аман от пишман-учени! |