Писмо до атакистче
Отиди на страница:
| Нито едното, нито другото. Ще се порадват на осемте си процента и после... всяко чудо за три дни. Само в парламента ще има някой друг боклук в повече. |
| И така, говорихме си за празното облайване. То стана норма за медиите. Днес, те пак се жалват, ама как тъй социолози, журналисти и прочие, останали изненадани от изборите. Защо?. Ами облайването стана масова норма на поведение. Причините за него са ясни- човек изначало е мързелив и върви по линията на най-малкото съпротивление. Когато дойде промяната, всичко забранено преди избуя. В стихийния стремеж към демокрация започна бясно предлагане на забраненото. Започна борба за потребности. Хората получаваха готови, смлени продукти и те се възползваха с охота от тях, защото се намериха достатъчно такива, които да им ги дадат. Така те забравиха да мислят и да търсят подтекст, забравиха да гледат критично и трезво на ставащото около нас. Имаш нужда от секс-чети, гледай порно. Имаш нужда от жълто-на ти жълто, имаш нужда от всичко заедно-чети Вацко. За кво ти е друго? Върви това, което е вързано с масата, с инстиктите. Това се търси-това се предлага. Така се стигна до липсата на готови и способни медии, които да предлагат друго-продукт за мислещите. Тяхната ниша се сви под натиска на останалите. Така в България се оказа, че почти няма, с много малко изключения, популярна медия, която да бъде трибуна на читави, мислещи и прозорливи журналисти, защото началниците им, поради служене на Мамона, кастови интереси, или просто от наложилата се от масовата култура некадърност, предпочитат „момиченца”(по едноименната статия на Ал Кьосев). Нашият „Таймс”, със скромния тираж, се оказа същият като Сън, с големия тираж, защото просто на пазара се оказа, че вече не се предлагат можещи друго. Аналитичният материал по проблемите на ежедневието в претендиращите за сериозност се оказа заместен от елитарно дуднене, философия за тясна маса, от която нито следва нещо, нито има някаква полза. Втората алтернатива е предлаганото връщане във времената от "Антени"и прощъпулващия "Поглед", отупването от прахта на реторики и персони от ранната "Всяка Неделя", сякаш отгоре над синца ни още дебне вездесъщата ДС, или ние сме останали на същото място, или пък другата крайност с циничното празноглавие на сладкодумни въздухари и младежи със съмнителни, откъм житейски опит и общочовешки стойности нагласи. В резултат-голяма изненада от елементарно прогнозируеми неща. Това ли е дисекцията на мислещите групи, таргет групата на претендиращите за интеригенция, рупорите на мощната четвърта власт? Трагеди. Затова един Харалан го радхождат като мечка от предаване в предаване, от вестник във вестник. А Харалан просто каза очевидното, разказа прочетеното в а, б-то на това, за което е учил-нищо особено, беше един от малцината нормални. Наложи се говоренето, посветено на типажи от футболната агитка- „ Карай ве, лаф да става”, заменило проблемното, критично и анализиращо и отговорно обсъждане. Медиите само отразяват нагасите ни. Дали те са първопричината, или простотията на забогателия бай Стамат не е толкова важно. Важното е, че облайванео стана норма в на публичния ни живот. То влезе и в политиката, защото манталитета на обговарването, вързан за бягане по линията на най-малкото съпротивление стана търсен и не остави шанс на другото. Облайването служи и обслужва инстинктите и връзката е доста проста. Маса-инстинкт, търсене, задоволяване, равно на облайване, на говорене и действие без стойност и без отговорност. Облайването подменя естеството на проблемите, като ги заменя с палативно, лъжливо решение., защото неговата цел не е решението на проблема, а изземването на душата и ума на засегнатите от него. То всъщност не предлага начин, а предлага илюзията като отговор, химерата, защото подменяйки причината за явлението с последствията й върху потърпевшите, търси общата съпричастност, която да употреби за свои цели. Затова то дава прости отговори там, където ги няма, изобщо, прави сложното да изглежда просто, защото не се гърби с решението-търси ефектът на насоченото обединение, за да го манипулира в полза на лаещия.. Така на Сидеров не му е нужна действаща програма, която да изпълнява, не му са потребни подробности по нея и като как ще станат, защото бидейки против системата, на него всъщност би трябвало да му е нужен партизански отряд и ятаци. Но той се натиска за парламентарна банка. Тук примера за облайване е очевиден. Говориш срещу системата на демокрация, говориш с антиконституционна риторика, „циганите на сапун, евреите са врагове, които са ни обсебили”, говориш за накърнени права, свободи и терор на едни над други и неспособност на обществото да упражни защитата им.. Накрая сядаш зад банката в „Къщата на злото” с гласа на обездолените и онеправданите, точно както Азис сяда зад сребристия „Мерцедес” и прави поредица от ритуали, за да ръчка по скандален , понеже е доказано ефективен, начин любовта на феновете. Когато нещо в обществото е построено на принципа на чалгата, демек е опряно на инстинкта, на низкото, то винаги печели, но историята на човечеството доказва, че там, където служенето на инстинкта побеждава в политиката, от това следват само огромни беди Облайването, станало норма на публично говорене, води до създаване и възход на масови популистки партии, в които се говори с езикът на инстинктите, задължително водени от водач, който гледа в бъдещето и сочи с пръст враговете.. Фашизмът е забранен в цял свят по една много проста причина. Винаги, когато някой такъв водач ползва терминологиите и средствата на инстинкта, той непременно печели любовта на масите. От инстинктите най-силни са разрушителните- омразата и гняв. Служейки на омразата, противопоставянето на едни за сметка на други става задължително -тя трябва да се насочи на някъде, нейното русло трябва да се канализира. Напоявана с водите на омразата, нивата никога не ражда плод, освен мъка, сълзи огън и пепел- защото това са плодовете на омразата.. Винаги и по всяко време в историята на човечеството. Кой печели? Разбира се този, който прави вадите. Решават ли се проблемите на обездолените, унижените и оскърбените така? Може ли инстинкта на разрушаването да даде някакъв друг плод? Отговорете си сами. И много поздрави от Сидеров. Той се оправи. Ти му мисли.. Редактирано от - Зе Мария на 06/7/2005 г/ 21:32:12 |
| Другият поглед върху национализма Противен до доказване на противното Румен Леонидов* Отпечатано във вестник "Култура" на 26 април 2002 Суматохата, която се вдигна около издаването на антисемитска литература, е блестящ PR на група млади издатели. Дотук нищо лошо. Българските евреи, съвсем естествено, останаха много озадачени... Единствените им спасители - половин век по-късно - ги накараха да се разтреперят. Обществото ни се направи, че не разбира за какво иде реч. Направи се, че си държи на евреите, но и сви пренебрежително джуки: много драматизирате, нацизмът никога няма да мине у нас... А защо да не мине? Докато текстовете на Хитлер, Гьобелс и онези съчинения, опровергаващи истината за Холокоста, все пак криво-ляво се промушиха под рубриката "документално порночетиво с претенции за историчност", то "Бумерангът на злото" от Волен Сидеров разсипа илюзиите на по-наивните, които твърдяха, че става дума за свобода на словото, за най-обикновен бизнес-план, пробиващ си успешно път към читателите. Волен, популярен журналист, също озверял като мнозина от нас от демокрацията ни с нечовешко лице, се е подписал под чужди изследвания, които, сборувани така, все пак имат приносно значение. За първи път антисемитизмът се идеологизира през руския народ и Православието и стига чак до бастиона на съвременния империализъм и еврейското му сърце. В сборника от преводни документи и цитати от други документи антисемитизмът е издигнат не само в антиамериканско, но и в антикатолическо, антипротестантско, антиюдейско, но иначе много християнско знаме. "Шайка евреи от Уолстрийт разкатаха майката на православието и ни доведоха до това дередже". Така кратко и точно самият Сидеров формулира своята истина. И тази формулировка стана пред милионите зрители в предаването "Добро утро" с водещ Александър Авджиев. Попитах представители на СЕМ не е ли това пряк опит да се всява етническа омраза. Не ми отговориха. Попитах пак - дали не трябва Авджиев да обясни по какви причини си затвори очите - по идейни или по финикийски. Не че не му трепна окото, напротив - кършеше през цялото време кунки, но успя да направи съвършено безплатна реклама на тази българска книга и нейния български автор. Отговор така и не получих. Затова пак оттук питам. Дано най-после изгледат видеоматериала. И се самосезират. Нито новият генерален директор, нито някой от популярните ни всекидневници посмя да реагира. Явно обществото ни вече е съставено от преобладаваща маса на омразата, а несподеленото ни юдофобство е преляло в душите ни "тайно и полека", както е казал поетът. При Живков, а пък и при Костов, подобно нещо беше невъзможно да стане. Докато днес, при управлението на сина на Борис III, един от най-важните фактори за спасяването на българските евреи, вопиющият антисемитизъм е разрешен. Натрупаното народно недоверие към собствените властници и отвращението ни към всичко, свързано с тях, вече избива в безсилна завист и омраза към бавната и затлъстяла Западна Европа. И към Високия, но много надменен и много далечен нов бял брат... Изглежда след 12 години умора обществените нагласи са силно разколебани спрямо успешното прилагане на европейските практики у нас. И на повечето българи като че ли им писна да се преструват на европейци. Защото става дума за внос на неофашизъм (неокомунизъм) от православно-фундаметалистки тип плюс архаичен американски расизъм (скоро ще прочетем спомените на бившия водач на Куклукс-Клан). Цялата тази добре скроена кампания има една-единствена цел - бързо да се създаде партия, за да се заеме нишата, освободена от разочарованието от царя. И да се запълни - както с яростта, със справедливата ярост на обикновените хора, така и със злобата на обикновените лумпени, на обикновените примитиви. Разчита се и на част от обезумялото от отчаяние патриотично население, на изпълнените със сетна решимост родолюбиви мечтатели. Тази партия ще бъде и своеобразен обществен памперс за всички националистически старчоци, фъфлещи отдавна призиви за расови разфасофки. Тя ще дойде да ни посочи верния път и ще обедини разглобените метъли, рапъри, пънкове, хилядите скучаещи и жадни за скандали скинари... Тази партия ще получи доверието на безработните работници, на самотните майки, на дребните разорени спестители, на хилядите домакини, затворени по цял ден вкъщи. Тъкмо тази партия ще вдигне сексуалното самочувствие на утрепаното до евнухоидност мъжко население и ще даде възможност на всички истерясали от измяната на живота 40-45-годишни момичета да се накрещят на воля срещу всички и всичко. И най-вече срещу цялата мръсна и продажна партийна върхушка, и срещу всички бивши и настоящи депутати, и срещу всички бивши и настоящи богати ченгета и подченгета, и срещу мръсните и крадливи цигани, и срещу световното еврейско лоби, и дори срещу педеругите, наркоманите, наркобароните, мутрите, както и срещу джиповете, мерцедесите и беемветата... Възможно ли е тази отпушена обществена енергия да вкара някаква лява фашистка партия в парламента? Моят отговор е: да! Защото разочарованията и безизходицата, липсата на съчувствие и състрадание вече преляха чашата на търпението. Новите млади министри връзват бюджета, както се връзва въже за бесене - стягат го като около шията на поредния престъпник. Стягат без коментар, без да проговорят, да произнесат повода, причината, присъдата, ако щете, пък била тя справедлива или не. За престъпник пак е обявен обикновеният българин, който и без туй умира. При това на колене. В ужасна безпомощност и сред безразличие и унижение. И самоунижение. Защото отдавна е човек, банкрутирал в очакванията си. След провала на сините антикомунисти, ограбили общото точно като уж идеологическите им противници, глобалният ни проект "Европа" май се крепи на изкуствено дишане. Нали поредният грабеж беше извършен точно пред влажните съюзнически очи на еврокомисарите, пред момчетата от ЦРУ. И с мълчаливото одобрение на бастуните от европейските народни партии. Не грешките в управлението, а греховете в поведението на сините християндемократи извикаха на политическата сцена агресивната и омайваща сила на неофашизма от православен тип. Евроскепсисът премина в евронепукизъм, за да се стигне вече до евроомраза. Шокът от пропадането и липсата на всякакъв приемлив изход от лабиринта на дивата демокрация влуди по-емоционалната част от населението. Тя върви през живота си в унеса на депресията, която всеки миг може да премине в агресия. Още преди две години и половина изказах очакването си, че не може в социалната биомаса, наречена електорат, да не избуи семето на разрушението; на желанието за тотално разрушение. И не може това да не измести съзидателното откровение за повече ред, за порядъчност. И това правителство, и следващото ще бъдат заложници на неистовата обществена жажда за мъст; и за много бързи и много справедливи смъртни присъди. В противен случай пропастта между парламент, президент и правителство още повече ще се задълбочава. И колкото тези институции продължават да се офлянкват и да отлагат радикализацията си във времето, толкова повече населението ще иска кръв и докрая няма да се усмири, додето не я види и получи. Броят на декласираните от бита и битието наши сънародници, изпаднали до най-долнопробния ред на щайгата, е стигнал критичния максимум. Тяхната отрицателна енергия също търси изход. Затова твърдя, че драстични законови (и недотам законови) репресии са неизбежни. Едва след това, може би, обществото ни ще се опита да започне всичко отначало. Макар че то няма да е същото. Днес повечето здрави и уж нормални българи гледат безучастно как пред очите им се стопява без всякакъв смисъл смисълът на живота им. И се чувстват като безстопанствени кучета, изпъдени от държавата, която не иска да чуе за своята държавност. Ако безкомпромисните мерки закъснеят, то тези кротки хорица утре може най-неочаквано да скокнат с голи ръце срещу въоръжените пазители на реда. Не споделям идеологията на Волен и неговите млади приятели. Към днешна дата идеологиите са по-мъртви от всякога. Живи са само бизнес-интересите. И в джунглата на тези интереси именно държавността е онази, която може да брани интересите на своите граждани. Днес редовият ром, българин и турчин се пържат в един и същи класово нагрят до червено тиган. Води се нова, необичайна класова борба в целия глобалистичен свят - бедните, много бедните, заедно с позорно нищите воюват срещу всички, които имат непрекъснато топла вода и лед. Глобалната криза на новия световен ред е налице. Налице е и провалът на новата модерност. Поради което за архаичните, патологични реваншисти от бившето КГБ е много по-лесно да вземат пак на въоръжение старите изпитани средства и методи и да дават нови "клетви за народност" пред пречупения сърп и чук. Някой пак се опитва да ни придърпа към меката възглавница на неизтребимата несъстоятелност, наречена панславинизъм. И докато размахват ятагана на правоверното православие, Волен и децата му намират и ще намират радушна подкрепа от най-радикалните палестински формации.Дали вместо в гражданско, не попаднахме отново в класово-антагонистично общество? Вместо със забранения и вече позабравен романтик Че Гевара, днес се тръгва напред със също забранения някога, но днес отново заразителен Фюрер. Така ще се внушава на уплашеното и объркано население, че махалото се завръща и пътят ни минава единствено през Москва. Защото поне с нея се знаем, а със Запада и неговите трудови хора нямаме дори какво да си кажем. Което е другата страна на сиренцето... Общественото предимство, което получи Волен Сидеров, май е необратимо. Жалко, че в нивата на българския национализъм той и другарите му се изходиха неподготвени. И я орат с ратайското рало на руския крепостен селянин. Пред очите ни отново се убива, при това още в зародиш, идеята да си отгледаме най-сетне наш, оригинален, съвременен и най-вече модерен български национализъм. Само чрез един заразителен, но здрав, полезен като натурален сок национализъм може този сплескан като никога народ да бъде мотивиран да направи последен опит да модернизира общия ни дом. Като започне от личната си нива и стигне до държавността. Само чрез подобен обединителен национализъм можем най-сетне да се изправим на крака както в собствените си очи, така и в очите на нашите бизнеспартньори. Единствено идеологията на цифрите и добре изчислените изгоди може да извади каруцата ни от калта, прахта и боклуците на Ориента. Вместо това ни пробутват пак чужди идоли и портрети, братски, но чужди комплекси, карат ни пак да се кланяме на вносни икони. Докато ние си имаме свои. И особени. Като безценната национална икона, пред която вече повече от сто години единодушно се кръстим. Защото от нея грее образът на Дякона. Вместо да вървим към осъзната необходимост за нуждата от национална общност, към консолидация, както става по време на война, вместо да се погледнем най-сетне смело в огледалото и да надникнем в пазвите на душите си, група младежи с чужди пари и фанатични филипики ни предлагат или ботушите на СС, или качулките на ККК. Политическата паплач, която ни доведе до този обикновен (поне да беше необикновен!) фашизъм, може би най-сетне ще се сепне. Или може би пак ще подкупи и приюти при себе си най-представителните воини и православни витязи? И пак самата паплач ще остане ненаказана? Народът продължава да чака своя колективен Пешев. Народът има нужда от пример и път за спасение, а не от реваншистки изкушения срещу своите съседи, съселяни и съграждани. Изповядвам това, защото винаги съм бил на страната на по-слабия. А и винаги съм бил малцинство, усещам своята принадлежност към най-великото и най-беззащитно малцинство - интелигенцията. Сега съм на страната на обикновените, честни и читави хора, които са ошашавени как ще избутат живота си, какво ще стане с побърканите им родители, с необразованите им и кухеещи все повече деца... Оставам на страна на народа си, въпреки че той така и не доживя прераждането си в нация. И в този смисъл продължавам да съм националист. |
Но коменте !  Европейският съд за правата на човека осъди България за смъртта на двама роми 6 юли 2005 | 17:21 Агенция "Фокус" Страсбург. Днес Европейският съд за правата на човека осъди за втори път България за смъртта на двама ромски младежи, убити от военна полиция през 1996 г., предаде АФП. Съдът потвърди решението на първа инстанция от 26 февруари 2004 г., което София обжалва. През 1996 г. двамата новобранци на възраст 21 години били осъдени съответно на 5 и 9 месеца затвор за отклоняване на военна служба, но избягали от мястото, където работели. Полицията ги потърсила в дома на бабата на един от двамата и открила огън. Според съда двамата младежи, които издъхнали по-късно в болница, “не са били нито въоръжени, нито опасни” и военна полиция е демонстрирала “прекомерна сила”. Съдът се позовава и на свидетелски показания, според които един от полицаите крещял “Мръсни цигани”. България е осъдена да изплати 47 000 евро на близките на двете жертви плюс 11 000 евро за съдебни разноски. |
| Кратко въведение в психологията, като помощен текст на трактата за облайването. Наръчник да атакист. Взето назаем от Медиапул-форум Автор-Kondor Как общуваме на ниво 1 и на ниво 2... Когато се възпитава и създава един човек - първо възникват мислите и чувствата на ниво 1. Примери за мисли от ниво 1: -Ярост -Гняв -Задоволство -съзерцание -Ръмжене -Скърцане със зъби -викане -плачене -стряскане -квичене -Уплаха и подчинение. На ниво 1 няма думи. На ниво 1 има усещания, инстинкти, реакции, картини, звукове - но няма връзка с центъра на речта. Аналитично -Мисловния център е пряко свързан с думите. Първичните реакции на ниво 1 са подобни на инстинктите и на заучените рефлекси. При тях няма разсъждения във форма на думи и изречения. На ниво 2 мислите се обработват в кората на Главния мозък. Главнния мозък и по-специално кората се оформят последни в развитието на едно дете. Нужни са близо 1-2 години преди детето да започне да ползва думите и да може да започне да се изразява. Общуването на ниво 1 започва веднага след раждането на детето. Общуването на ниво 2 започва с една думичка - мамо. В моменти на опасност и на несигурност центъра на речта и аналитично - мисловния център може да се самоизключат. Тогава влиза в действие мисълта на ниво 1. Човека започва да действа инстиктивно, без да си задава въпроси, без да търси отговори. В момента на екстремна опасност човек действа като на сън - прави нещо не пита, не мисли, не разсъждава. Ниво 1 работи автоматично. Ниво 2 ще се възстанови и ще поеме контрол чак след като непосредствената опасност отмине. Понякога човек може да загуби речта си за няколко дни - след като е бил в изключителна опасност. Много са случаите когато деца загубват речта си след среща с куче. Други деца получават трайни увреждания на говора и започват да заекват след като са се срещнали с непосредствена опасност за живота си. В моментите на върховно натоварване и на стрес аналитичния център на ниво 2 се самоизключва - човека действа подобно на животните. Нормалната функция на речта и връзката на речта с аналитично мисловния център се възстановява след преминаване на опасността. Задържането на мисълта на ниво 2 не е само въпрос на воля или на упоритост и на възпитание. Всеки един човек може да бъде пречупен на ниво2. Има различни начини и техники за пречупване на мисълта на ниво 2. Когато Мисълта на Ниво 2 се самоизключи и се задействат мислите на ниво1 - човек действа автоматично, монотонно, последователно, . Погледнато отстрани поведението и реакциите са Ирационални, алогични. Това е човека - обладан от тъмни сили / или тъмни мисли/. В миналото са им викали Вещери, вещици, обладани от демони. / Демоните са тъмни мисли в съзнанието на човека./ В програмирането се използва Daemon - като програма - работеща в Unix среда. На ниво 2 човек е контактен, аналитичен, разумен. Управлява поведението и реакциите си. 2. Техники за пречупване на мисълта на ниво 2 / Убиване на мисли на ниво2/ Подтискане на мисли на ниво 2./ - Убеждение. / Най ефективния начин на ниво 2./ -Бой -Заплахи, физически и психически тормоз. -Глад, Жажда - колкото повече отслабва тялото - толкова повече отслабват и мислите. -Болести -Приспиване на съзнанието / Сън, упоение, хипноза, кома/ за много дълго време. Когато съзнанието е приспано - мислите постепенно угасват. Ако човек е в кома за няколко години - той забравя собственото си име, къде е, и всичко останало. После след събуждане човека трябва да започне от това Кой съм Аз? 1+1=2 и т.н. Примери за добро и лошо общуване на нива 1 и 2 Всеки човек общува и на ниво 1 и на ниво 2. Различен е контрола на мислите на тези нива. Различна е и степента на развитие на мислите на ниво 1 и на ниво2. Ще ви дам 4 примера: 1. Хубаво общуване на ниво1: -Радост -Смях -Съзерцание -Задоволство -Любов -Състрадание / Ако направим сравнение с животинския свят - то това е поведението на Овцата/. 2. Лощо общуване на Ниво 1: -Ярост -Гняв -Ръмжене -Побесняване -Преследване на жертвата -Убийство и смърт Ако направим сравнение с животинския свят - то аналог би било поведението на хищника - Вълка. Пример за смесване на хубаво и лощо общуване на Ниво 1 - Любовта при животните. През любовния период мъжкарите се бият за да докажат кой е най-силен. Най-силния убива конкурентите си. После най-силния властва в стадото. Най-силния ползва правото си да си избира която иска женска. Най-силния опложда стадото. При животните има Любов. При животните има и любовно преследване. Любовта нерядко върви с жестокости и убийства при животните. 3. Хубаво Общуване на Ниво 2 / Човещина/ -Общителност -Комуникативност -Състрадание, съчувствие -съзерцание на хубавото -Радост от живота - Разсъдливост, аналитичност 4. Лошо общуване на ниво 2/ Простащина/: Когато думите се ползват като оръжие за нараняване и за унищожаване на други хора! -Използване на Ругатни и псувни срещу другите хора. -Нагрубяване. - Използване на аналитичната мисъл за отмъщения. При лошото общуване на Ниво2 - имаме силни мисли на ниво 1 - които на практика поемат контрола на аналитично мисловния/ команден център/ . Подсъзнанието или мисли от лошото ниво 1 стават движеща сила и направляват действията на ниво 2. такива хора са движени от: Омраза, завист, алчност, отмъщение, ярост. Защо първите 7 години са най-важните: 1. Човек започва да мисли на ниво 1 - научава се да управлява мислите / и добри и лоши/ на ниво1. -Човека се приучава да подтиска лошите мисли на ниво 1. / деструктивни импулси и мисли/ -човек се научава да уважава другите човеци. - човек се научава да спазва правилата на общността в която живее. 2. На ниво 2: -човек научава думите -човек се науччава да мисли -човека започва да изработва първите аналитични мисли. - Човека започва да задава въпроси и намира първите отговори. Недостатъци от възпитанието през първите 7 години: - Ограниченията и подтисканията създават психически рани и комплекси. -Всеки човек, във всяко едно общество - неминуемо носи такива психически рани / болни мисли/ . -Това е резултат от насилствената природа - по която се вгражда човешкият дух. - Няма човек без психически травми или без духовни рани. Ако случайно намерите човек без психически рани или травми - то този човек ще е най-безчувствения - без състрадание към другите. Трабва да си пострадал, да си изстрадал нещо - за да го усетиш и разбереш, за да го почувстваш най-добре. Тези - дето са страдали - но са успели да запазят мисълта си на високото ниво 2 - и чийто мисли на ниво 2 не са попаднали под контрола на Лошите мисли от Ниво 1 - това са Мъдреците. Простащината и дебилщината са резултат от недостатъчно развитие на Ниво2 - както и от недостатъчно развитие на Предните дялове на главния мозък. Има един описан случай в психологията: Пинеас Гейдж - стрийтелен мениджър претърпява злополука през 1848г. Едно желязо се забива в предната част на черепа му и унищожава част от предния дял на мозъка му. Човека успява да се възстанови от раната. Но личността му се променя неузнаваемо. Строителния мениджър става: -раздразним, неконтролируем, вулгарен , профан - абсолютно различен от това което е бил преди това. Това е само едно малко примерче за ролята на предния дял на мозъчната кора. Още един пример от моите приятели - каруцарите: - Каруцарите са много човечни хора в отношенията си с хората. Каруцарите са социални и общителни с хората. В отношенията си с животните каруцарите използват други прийоми - с животното се общува само на ниво1. Животните не могат да общуват на ниво2. Познавам каруцари - дето свирят много добре на тъпан или на кавал. Познавак каруцари - чийто деца станаха вишисти и учители - и не се срамуват от родителите си. Проблема с каруцарщината е когато някой хора използват каруцарски прийоми в отношенията си с други хора: Когато някой човек се отнася към друг човек като с животно. Примери: -Форумната простащина. -Преследване на жени - като пушечно месо за правене на секс. Мъжът в такива случай нерядко се чувства като ловец. - Поставянето на себе си на висок пиедестал - считането че другите са по-долни от себе си. - Поставянето на хора от други раси или с друг цвят на кожата на по-ниско положение. Налагането на неравенство между социалните и етнически групи. - Поставянето на алчността, материалния интерес, парите - над междучовешките отношения. Убийства заради пари, печелене на пари от нещастията на другите, поръчване на убийства - за да се разчисти интереса. - Както споменат друг път - Мутризацията - това е недоразвиване на ниво 2 и използване на каруцарски прийоми в отношенията с другите хора - т.е. третиране на другите като животни. Чалгата - това е Музика - ползваща текст на много ниско Ниво2 , или провокираща страсти и лоши мисли на Ниво1. Чалгата е инструмент за създаване на нови простаци и за подтискане на добри мисли на Ниво 2. 12. Изперкване като в случая на Чолаков. |