Отиди на страница:
Ехаааа, истината била една незавършваща история  |
| Полека-лека разбирате, г-н Донков, че в свободното общество човек може да иска нещо от останалите само ако им дава нещо, от което те се нуждаят и го искат. И този механизъм се нарича "пазар". Ще разберете и че има несвободни, изкривени общества - в едни случаи някой определя кой може да носи куфари, в други - кой може да издава книги. В по-крайните случаи несвободата е обхванала цялата държава - тогава държавата определя всичко - дори кой да печата книги. Полека-лека несвободата намалява - но мафиотските остатъци от "онази" държава си стоят - ще мине време, ще се освободим и от тях - жалко, че у нас става бавно - включително и заради пропагандисти(писатели), които ни убеждават колко хубаво е било при несвободата. |
| Кое е все пак по-доброто! Диктатурата или демокрацията? Може би крепостничеството, а? Мечтата на роба е била да си има господар. А искуството и литературата са вечни.  |
| По-добре е да ти строшат ръката за това, че искаш да носиш куфари на гарата защото не си платил на местната мафия, отколкото да ти строшат ръката за това, че не си правил искуство, което се харесва на властта. Едно време комунистите плащаха с народни пари на разни псевдохудожници да цапотят партйино-пропагандно искуство. По тези времена въздиша нашия поет Донков. Който не цапотеше в червено му трошеха четките в главата. Сега хората на искуството са свободни да правят такова искуството, каквото намерят за добре. Никой не им пречи. Ако обаче искат клиентите да им купуват искуството, ще трябва да се съобразяват с техния вкус. Това е то свободния пазар. Разбира се, ако рекат, те са свободни да носят и куфари на гарата, но на гарата правилата са каквото бяха по времето на комунистите. Най-важното е човек да има избор. |
Браво, Донков!  Преди 1989 нямаше строшени ръце и имаше изкуство. Днес всяка предприемчивост минава през бухалката. Днес няма свобода. |
ъхъ...кофти, че свободата намалява правопропорционално на нарастването на лозунгите за нея.  Таман скоро се замислих, че ено време хората отпочвали бизнес с малко парици назаем, па некои се и замогвали по после... А неска с малко парици не мож платиш сал държавния рекет, за другия да не говорим. |
Мечтата на роба е била да си има господар. , заключи мъдро Султанчо, а аз ще си позволя да го поправя:Мечтата на роба е да бъде господар. И да има роби. Донковото писание този път е много добро. |
| За хората незнам, ама държавата може да заробва човека, системата може да рекетира хората, бе вАобще матрицата нон стоп зареждане. |
| Ако мечтата на роба е да бъде господар, той вече не е истински роб. Донковото писание както винаги и този път е много добро.  Редактирано от - SultanBg на 15/7/2005 г/ 01:03:54 |
| На пръв прочит четивото ми хареса. Човешко, твърде човешко.. Сетне дяволския гласец ми прошепна, че някои замръзнаха на нивото на"Антени".Тогава другояч не можеше, но СЕГА? Има ли не изкушени от политиката творци? Може ли да има неангажирани адепти? Та дори един Ганди е пример за обратното. Ами да си говорим тогава за йони-мудра и фалун-гонг, или за отваряне на третото око по Сахаров. А какво е политиката? То, вярно, че тя самата ни е една.. Амаааа... |
| Нацистите считали себе си за господарската раса, с евгеника искали да са най и се търсели по външни белези и с генеалогия, не познавали още генетиката. А тя, генетиката показва, че таланта не се унаследява, полигенна комбинация е и само Бог творец знае кода Та така за спиралата и духовността, матрицата и клонингите и поуките на историята.... Редактирано от - Пейчо Пеев на 15/7/2005 г/ 05:16:46 |