Отиди на страница:
| Слабо писание... тъпо... Не си, др. Донков, Толстой и столът ти* не е куфар на дворянка...  - * съвсем друг е въпросът, че по логиката на Донков Толстой е трябвало да очука куфарите по всички ъгли на гарата и да ги изпусне един-два пъти. Но не Толстой явно е обичал каквото върши, да го върши добре. А явно др. Донков един стол не може да донесе като хората пък ако ще да е ей-тъй-на от едното кавалерско чувство. В стремежа си да се прави на интересет този ***** сам не се е усетил какъв грозничък автопортрет си е направил само с четири, иначе напълно излишни за цялостното му безсмислено писание, думи.
Редактирано от - bot на 15/7/2005 г/ 15:02:45 |
"Злобната памет" - има полза от нея (нали все по-утилитарно общество ставаме)  За да напомня на госпожа СУЕТА за салоните и улиците, за куфарите и изкуството да правим своите жизнени избори.  |
| Ето тоя извод, натрапващ се, харесах аз и реших, че това е една от малкото мъдри и прозорливи статии: А и най-после прозрях, че само там, където има свобода в пренасянето на куфари, там ще има и свобода за изкуството. Другото е просто пропаганда... Не знам вие какво стоплихте от него, аз вече го казах на два пъти. Държавата и чиновниците, барабар с тиквите стават все по-алчни и вес по-потискащи обикновения човек, бизнеса-дребен и среден, режими разрешителни, рицензи, данъци до небето, чиновници, бумащина, претенции. Сега и да пренасяш куфари на гарата законово е незаконно, ако не си регистрирал фирма и не си платил тлъста лепта на държавата-паразит. Държавата е отворила една паст и само лапа и вика дай още, ДАЙ ОЩЕ! И да пренасяш куфари си е вид предприемачество. Дребно. Обаче вече и да пренасяш куфари не можеш. Нямаш свободата, овързали са те като пиле в кълчища. |
| "Едно произведение на изкуството е толкова истинско, колкото е бил честен неговият автор." Роден А пък иначе и космосът може да му пречи, а злобната памет едва ли помага... |
| Обърнахте ли внимание как Донков се извинява за това, че попаднал на онова светско парти (веднъж и отдавна) - зер, да не си помисли някой, че е бил от "онези". Той, ръй'ш ли, може и да не ходи по светски приеми, но поне не го карат да носи столове (или куфари)... И това - повод за статия?! |
| Драга 'Kaily, Ще ти бъда безкрайно благодарен, ако отделиш малко време и се опиташ да обясниш какво "мъдро и прозорливо" си видяла в изречението за изкуството и куфарите. Четейки написаното от теб, разбирам, че оценяваш носенето на куфари като търговска дейност. Напълно съм съгласен с теб. Оттам нататък, обаче, нещата не ми се връзват. Какво ще спомогне на свободата на изкуството, ако пренасянето на куфари (или продаването на пица, да кажем), се освободят от ограниченията на търговския закон и на мафията ? Вън търговците от храма на изкуствата ? Може, ама не е убедително, освен това къде остава цезар (кесарят) с неговото си ?  Аз мисля, че свободата на изкуството е неотменно същностно състояние на твореца. Творецът на изкуство е винаги свободен и той не може да бъде в друго състояние. Свободата на твореца може да бъде накърнена само по негово собствено желание - тогава, когато той пожелае да продава изкуството. А най-малко свобода имат творците, които искат да бъдат субсидирани от хазната, да бъдат казионни творци. На Донков май за тях му е болката. Редактирано от - Калки на 15/7/2005 г/ 12:48:42 |
| Произведенията на изкуството (истинските имам предвид) IMHO са два вида. В единия вид авторът максимално точно е предал вдъхновилата го мисъл, четеш (гледаш, слушаш) и я харесваш или не. В другия вид също е изложено вдъхновение – но е така предадено, че всеки вижда нещо свое, интерпретира по своему. И често може да се окаже, че дори авторът не подозира за това, което е предизвикал насреща. От кой вид е това писание е определил точно vs. |
| Развитието на цивилизациите е по пътя на Свободата, свободен-значи си станал ти истинският, с висота на духа и смелост. Някога свободният е можел да преживее с хамалски труд, някога....но не сега. Абе гара е живота, там си дават среща посоките, другото е пътуване.... |
| Вижте какво Със свободата се спекулира. В дадено общество има определен процент свобода и определен процент несвобода. Просто свободата и несвободата преминават от една форма в друга. Май това иска да ни каже авторът. При всяко наше ново освобождение - от Турско робство, от Капиталистическо робство, от Монархофашизъм от Комунистическо робство, а сега се очаква пак да се освободим от Капиталистическо робство ние сменяме само формите на свобода и несвобода, но не и количеството. Преди 1989г. ние нямахме голяма свобода да вдигаме лозунги срещу правителството, но имахме достатъчно свобода да си намерим работа, сега обратното можеш да псуваш правителсвото навсякъде, обаче нямаш свобода да си намериш работата каквато искаш. Преди 1989г. свободата беше за обществото, като цяло, като имаше ограничения за индивида, сега свободата е за отделния индивид, така, че определени индивиди си накупуваха или накрадоха много свобода за сметка на другите. Така, че като процент, като количество свободата и несвободата си остава една и съща. Разликата между етатизъм (социализъм) и либерализъм (капитализъм) не е в повече или по-малко свобода, а как наличните свобода и несвобода се разпределят между членовете на обществото. |
Абе авторът май е решил да си признае, че си е злобар  Като ме караш да ти нося стол, ха продавай пици сега! Вярно, граф Игнатиев и Граф Толстой са благородници по произход и по дух. Ма аз не съм  |
| Доста е било наранено егото на господина от случката със столовете, щом си позволява години по-късно да ни занимава с това... |
| Mrx++, Мисля, че бъркаш накои основни положения. Преди имахме по-малко свобода и повече сигурност. Сега е обратното. ОСвен другото, сигурността беше в рамките на един таван, който тогава ни се виждаше ужасно нисък. Сега пък разбрахме колко трудно се живее, когато ти махната тавана, ама заедно с него ти продънят и пода.  А тогава викахме по митингите - Ю-Ес-Ей...  |
| "....Преди 1989г. свободата беше за обществото, като цяло, като имаше ограничения за индивида, сега свободата е за отделния индивид, ...." Мrх++, Такова понятие като свободно общество, съставено от несвободни индивиди, е обикновен абсурд. Тогава имаше свобода за опеделени индивиди (вероятно и ти в това чосло), които се вееха опашките на Запад на държавни разноски, докато ние останалите седехме тук като магарета на празна ясла. След 1989 тези индивиди окрадоха България. Сега същите тези индивиди пак се мъчат да се докопат до властта за да узаконят откраднатото. Така че не ни ги пробутвай тия на нас тия. |
| Въпросният Сашо, който Донков така трогателно ни описа, вероятно е бил претрепан не от гаровата мафия, а от гавазите на мутрите, които едно време по комунистическо осигуряваха "свободата" на словото, печата и изкуството. Чули са го, че иска да носи куфари, но не ще да прави поръчково изкуство за господарите им и ги е нарекъл парвенюта и са го набили. Биячите не са се променили от едно време.Същите са. Едно време биеха по държавна поръчка, сега бият по частна. |
| Ако свободата се заключава само в това да можеш да напсуваш президента или премиера и от това да не последват никакви санкции спрямо теб и близките ти, то безспорно свободата сега е значително по-голяма отколкото преди 1989 г, защото сега можеш да извършиш това на публично място, а преди - само в тесен кръг. За съжаление свободата има и икономически и социални измерения, които за болшинството от хората в България изглеждат доста по-различни от официално прокламираните . Не може да бъде истински свободен човек, които не е икономически свободен и не живее в нормална обществена среда. Не е възможно да бъде наречен свободен човек, който не може да свързва двата края, да осигури минимални условия за живот на семейството си, не смее да се прибере в къщи по тъмните улици след 20 ч. за да не бъде нападнат, не смее да остави за два дни дома си за да не бъде ограбен (въпреки предпазните ршетки), не смее да пусне детето си да играе само на улицата защото могат да го откраднат, да попадне на педофили или на наркомани. Дори тези, които ограбиха народното богатство не са свободни и доказателство за това са бронираните им джипове и десетките бодигардове с които се движат, триметровите огради с които са се отделили от нормалните хора. Та свободата, Панчо, не е само да можеш да напсуваш президента или премиера. Свободата е преди всичко притежаването на вътрешно чувство и убеденост, че си свободен. |
| Има китайска приказка, че хората и маймуните седят в клетка, а ключът е в маймуните. Човек може да ги надхитри и да вземе ключа, но в същия миг ще се превърне в маймуна и пак не може да напусне клетката. Може би, ако не си интелектуалец на служба в бекграунда, а си социална функция, просто те изпращат в ъндърграунда |
| ЗА САМОЧУВСТВИЕТО Не знам вие дали усетихте онова струящо от думите на Калин самочувствие на повелител на мухите? Чувствува се човекът, велик някак си. Ей, ако ме питате мен, Калин има някои доста добре списани неща, понякога напипва неща, бива го един вид, ама ей на, мен ме подразни това негово писане от "горе от облаците"...не чак толкова че да седна да го хуля, но достатъчно да седна и да ги пиша тия редове в момента. Хубаво, значи. Всеки има правото да се чувствува както си си ще и да се поставя на каквото си реши ниво на стълбичката, но пък от друга страна и страничните наблюдатели, като нас, пък имат право да го поставят по своите си стълбички и да сравняват какво той мисли за себе си и какво те мислят за него. Нали, хората викат, че в действителност тези отношения били като дроб ( ама не черен или бял дроб, ами математическа дроб), при която знаменателят бил онова което ти си мислиш че си, а числителя - онова което другите мислят че си. Така че, ако ти си мислиш че си 10 да речем, а другите мислят че си 5, то твоята деноминация може да бъде определена на 0.5, ако ти си мислиш че си 2, а другите те определят като 4, то твоята, (ако може така да я наречем) реална стойност е 2. Е, този метод е малко субективен и дава известно преимущество на скромните хора, но ако ме питате мен, колкото по-близко си до 1-цата, толкова по-реална ще е твоята оценка. То дето има една дума: скромността краси човека, ама пък ако си прекалено скромен, особено в общества където саморекламата е неразривна част от битието ти, можеш и никой да не забележи твоята красота, докато виж - обратното: малко повеч. Никога недей да се подценяваш, но все пак, ако мерника ти е с една йота* по-долу от реалното е по-простимо от околните, отколкото дори и една десета от йота над-реалното. Хората, някак си, много ги дразни безскелетното самочувствие. Веднага ще чуете: Кой е па тоя, бе, да ми се пра'и на полковник! Къде си мисли че се намира тоя капут! А'ре аман от професори! и разни тем подобни задявки можете да чуете кога зад гърба, кога направо в лицето на парвенюящия се тарикат. Ами погледнете само медиите и третирането на такива изригвания на самочувствие. Припомнете си ония инцидентчета от вчера: Камен Влахов и кълбетата, Вежди Рашидов и пазавантчето, Никиту Въсильев и неговия солташак в "Булгартабак". Дрънчи пресата, значи, та чак пушек се вдига. От една страна, ако ме питате - с основание, ама от друга - точно тия скандальозни фигурки получиха медийна експозиция и всички ги познават, докато пък някой си подплатен и с нравственна чистота и с бистър ум и с всичките му там положителни черти, правещи го, един вид еталон за подражание, скромно е заритан под черджето и никой не го и ебава за слива. Ами ако ме питате мен, хич не е честно. Еди кой си там опъва по цял ден, извършва си задълженията честно, дава всичко, дето има една дума, от себе си и за него - нито думичка. А тръгнеш обаче, да се дуеш като пуяк и да правиш разни глупости като Батко ви...не само че ще се разбере из комшулука, ами и снимка ще ти изтипосат ( с тлъста пура, разбира се в ръка) из пресата. В интерес на истината, има си и хора които се прехласват по такъв род маймунджилъци и смятат, че извършителят им е носител барем на стокилограмови мъде, за да си ги плещи едни такива. Лошото е, че те в общи линии дърдорят само глупости и както видяхме нито той ( Батето, де) не отиде да се бие в Ирак, нито Сокола докара биволите, нито бай ви Цар за 800 дни не направи чудесата, нито пък бат' ви Бойко вкара там някоя по-значима мутра в панделата...ама пусто духа гърди като петлета и се връткаха пред камерите с победносни изражения. Ами то вярно е, че всеки си има своя ценностна система някаква. Всеки дава оценки на другите ( дали гласно, дали само вътре в себе си) и в края на краищата всички сме както оценители, така също и експонати на тоя същия тезгях. Не че винаги оценките са миродавни, не винаги оценителите са перфектни**, но все пак спомнете си какво казва Франк по тоя въпрос: In the fight between you and the world, back the world. В края на краищата, ако прекалено много хора ( особено ако са от онези на чието мнение държиш) започнат да ти казват че си тъпо копеле ( гаднярче, мърляч, дърдорко, мързел...или там каквото ти казват, в края на краищата), твърде вероятно е повредата да е в твоя телевизор. _________________________________________ __________________________ * да си кажа честничко, хич и нямах представа що за мерило е туй нещо йотата, ама гледам че се употребява като някаква си нравственна мерна единица из нашия фолклор.Тъй като всеки, държащ да бъде добре информиран човек, пуснах я за търсене на "гугъла" и разбрах накрая...ако и вас ви интересува - ето ви линк , а ако не ви интересува, просто never mind. ** в общества под масова хипноза често се наблюдават и невероятни изкривявания: Да речем, в щатския Юг са горели плочи на "Битълс", Жданов е наричал Зошченко пошляк, представете си и го е заклеймявал с декрети, талибаните бяха готови даже да му резнат главичката на Ружди, а пък хитлеристи и маоисти горели книги като на нестинарски събор.  |
