Отиди на страница:
Както каза някой по-горе - не е ясно дали авторите си четат писаното с мисълта как ще се възприемат (нищо назидателно не влагам във "възприемат" . Като човек, който не пише "литература", я да му дръпна сега един анализ.*** Има тука значи 2 истории (залепени заедно с интересната случка за Толстой): (а) Дама, която се е отъркала о елита се оказва в незавидно положение. Била е добре, сега е зле. Не го е искала, нито е въпрос на (творчески) принципи. Но...животът сурав-курав. (б) Художник, готов да се препитава с жалка работа в името на изкуството. Но ... не може! Даже бива наказан за своето фриволно мислене. Контрапункт - добре. Ирония - също добре. Следва извод: А и най-после прозрях, че само там, където има свобода в пренасянето на куфари, там ще има и свобода за изкуството. Този извод определено го харесвам, но не харесвам причината поради, която ни се дава. Въпреки, че авторът се извинява за човешката си слабост да бъде злобен, май това е единствената причина да сложи изброените компоненти в един кюп. Инъче парадокс има... |
 Да де. Аз вътрешно съм мнооого "свободен"! И ей тъй, мисленно, си ги псувам всички... и ми е хубаво.Ама сутрин, като се видя в огледалото...  |
спомнете си какво казва Франк по тоя въпрос: In the fight between you and the world, back the world. В края на краищата, ако прекалено много хора ( особено ако са от онези на чието мнение държиш) започнат да ти казват че си тъпо копеле ( гаднярче, мърляч, дърдорко, мързел...или там каквото ти казват, в края на краищата), твърде вероятно е повредата да е в твоя телевизор. Мдаа.... И тогава земята щеше да бъде все още плоска и слънцето да се върти около нея. Грациане, Не всеки може да бъде Галилей, но всеки трябва да се опита, не мислиш ли ? |
| Калки, виж бележка ** (под линия) в горепребиваващия дървенофилософски труд, и я използувай за отговор на въпроса ти. |
| Jorion, но ако "компонентите" се свържат така: 1. Суетна дама, подвизавала се в литературни салони, сега продава пици на улицата - без вътрешна свобода (състояние на духа) човек се разтваря сред вещите и сам се превръща във вещ. 2. Художник, готов да защитава автономния си творчески избор, е наказан от мутрообразното ни общество - освен вътрешна, свободата е и външна (реализира се като отношение към вещи и другите индивиди) съгласувана и защитена чрез правото. Тогава авторовото прозрение, че живеем в общество, където свободата е гола пропаганда, е точен. Ако творецът не може да си позволи дори избора да бъде носач, не можем да искаме от него да бъде граф Толстой.  . |
Драги ми Лоторейко, тъй като вървя по петите ти, както гениалният вожд на световния пролетариат В. И. Ленин е вървял по петите на капитализма /и неговия висш, загниващ стадий - империализма/, установих следното: В сравнение с твоята стълбичка /с няколко стъпълца, които водят надолу/ тази на Калин Донков мяза на Александрийския фар - едно от седемте чудеса на древния свят. А тъй като отваряш дума за дърдорковците, успокой се - в това отношение нямаш съперници във форума. А научи ли си урока по елементарна граматика? Ако не - ушите! |
| Грациане, Ако с думите "дали повредата не е в твоя телевизор" си искал да намекнеш, че когато твърде много хора мислят различно от теб, има място промиване на мозъци по телевизора, тогава съм съгласен. |
Calina Malina, имам друга версия за дамата, тя Снежанка от миманса на хайлайфа не е издържала теста за аристократ по дух, какъвто бил Толстой Лелей забравих за булеварда..... ми майна сме, не *магазин  *шопРедактирано от - Пейчо Пеев на 15/7/2005 г/ 19:50:07 |
| Злобната ми памет по "Аксаков" в дясно извиква в съзнанието ми един случай, който ако беше известен на автора, непременно щеше да го използва за илюстриране на идеята си. Семейство проектанти, работещи в два столични проектантски институти със сравнително добро материално положение, утвърдени специалисти, често посещаващи служебно соц.страните, след промените активно се включват в политическите борби. Агитация, лепене на плакати, сини митинги, сини идеи, словестни сблъсъци с червени съкварталци (около Сточна гара), избирателни комисии и т.н. Закриват единия институт, при което мъжът остава без работа. Аитация, лепене на афиши.........Закриват и другия институт - без работа остава и жената. Търсят работа по специалността - няма. Обръщат се за помощ към представители на партията, на която са оказвали доброволна подкрепа. По ирония на съдбата на жената помагат да си намери работа като хигиенистка в тоалетната на вече закритата и превърнала се в коптор сладкарница "Кристал" т.е. мястото от което започна демократичния преход. Мъжът й свенливо, криейки се от познати в дипломатическо куферче ежедневно носи на бившата проектантка тоалетната хартия, четките за почистване и препаратите. След това и тоалетната е закрита, тъй като сладкарницата е наета от някаква фирма (доколкото е известно Хасковска) ремонтирана , преустроена и работи като сладкарница. Вече нямя агитация, няма лепене на плакати....., а както изглежда- няма и синя идея. Явно тя загина там където се роди - пред сладкарница "Кристал". |
| Калки, прост пример. Ако си творец, творците в 90% от случаите преживяват трудни времена, некои въобще не са приети приживе, принудени са някак да оцеляват. Ако преживяваш като мияч на чинии, носач на куфари, метач и т.н., за да събереш някой и друг лев и да можеш да твориш, ще ти е бая трудно, като се появят данъчните да ти искат осигуровки, регистрация на фирма и разрещителни секви. Демек-не можеш да си позволиш да работиш един месец макар и за жълти стотинки, за да можеш следващия месец да се опитваш да твориш. Просто такъв кон тая държава не позволява да съществува. |
| Гръцльо Винаги съм се възхищавал каква голяма глупост можеш да изкажеш с толкова много думи за нещо дето не заслужава толкова да се пише. Бъде по-скромен. |
| Грациане, не ти ли стига до ума, че всеки неприемащ деиствителността човек има нужда от убежище? Това обаче не означава, че няма какво или че не може да каже това, което иска. Ето, твоя милост се е специализирала във вулгарно-кулинарно-чалгаджииския стил, но има индивиди тук дето те аресват. То и аз на моменти съм сащисан от висотите на темите, които чоплиш и от здравословната балканджииска трактовка дето им даваш. |
Грациан,  Както винаги на ниво. Класата си е класа. А това за дробта, числителя и знаменателя много ми хареса. Щото ако чилителят е мъ-ъ-ъ-ъничък, а знаменателят е мно-о-о-о-го голям, дробта, казват математиците, клони към нула. Математиците са умни чиляци и разбират от дроби. Ако разсъждаваме за изкуството от гледнат точка на дробите, то тези дейци на изкуството, които си мислят, че правят го-о-о-о-о-олямото изкуство и не им пука дали някой го харесва или не, са хора с го-о-о-олям знаменател. Те започват да те гледат страшно ако не се бръкнеш да платиш за това което е нацапотено, пардон натворено, ако и да не ти харесва. Ако не ти харесва, казват те, ти не разбираш от изкуство, демек, много си тъп. Разликата между едно време и сега е, че едно време имаше разни държавни сформирования, наречени Съюз на пистелите, Съюз на художниците, Съюз на музикантите, и т.н. съюзи, които повдигаха числителя на творците (пък и не само числителя, но и джобчето ) за сметка на простия народец и хи-и-и-ич, ама хич, не го питаха този народец дали изкуството му харесва или не. Плащаш и си траеш. Сега нещата са по-други. Числителят на творците е бая по-малък от преди и народът се колабе дали да се бръкне и да плати. А иначе знаменателят на повечето от творците и днес, както и преди, е огро-о-о-омен, толкова огромен, че числителят вече няма никакво значение. |
Zmeja, предлагам ти поетическо осмисляне на случая, който ни представяш. Логорейко, а ти си ноди бележки! * * * По известната синя песен "Развод ми дай" Седим със теб на кръгла маса в едно квартално кафене - ти собственик на пълна каса, а аз на празно портмоне. За мен ф това е днес проблема - кой сметката ще ми плати, но щом подхвана тази тема, отбягваш погледа ми ти. И тъжен като празна чаша, подемам своя нов рефрен - защо уж времето е наше, а е забравило за мен. Но ти май вече не дочуваш - мълчиш със стиснати уста. А знаеш ли какво ми струват по изборите пет лета? - мечти без време отмечтани, следи от не един юмрук, а и жената... тя пристана на някакъв червен боклук. И жаден, гладен, непригледан, подхващам сетния рефрен: защо след толкова победи аз пак останах победен? |
| Змей, Ти си истински змей. Трогателната исторйика, с която ни просълзи, също ни разказа за начина, по който ти виждаш подръжката на една или друга партия. Ти не подържаш дадена партията, защото си убеден, че програмата и е правилна, а защото се надяваш тази партията да ти намери работа, демек, там някакъв гювеч да падне. Съждение типично за големите гущери! |
| От Кайли разбирам, че ако държавата поиска от циганин да спазва законите и да си плаща дължимите данъци и сметки, това е хубаво, но ако го поиска от "творец", е лошо. Да се разберем, "творците" ще имат ли колективни права или не. Ако да, да се пиша и аз, докато не е късно. |
Обръщам внимание на Логорейко: заглавието на поредния ми поетически шедьовър е "След скачките". Да го научиш наизуст - утре ще те изпитам. И... ушите... |
| Дами и господа, Нека да ви представя форумния поет, Розовата буря, нашата форумна гордост. Пореди известно време той се подвизаваше с друго поетично име, Ъндърграунд. Този творец е с изключително голям знаменател, о-гро-мен. След като го победих в двубой по стихоплетстване, той се прекръсти на Розовата буря (Scarlet Storm).  |