Отиди на страница:
| Кофти- да избираш дали да умреш в космоса или докато се прибираш. Другия вариант е унизителен за гордата u$a- да се върнат с руската "таратайка" на 100 години на "изостаналите" братушки Сега очаквам антируска форумна атака от редовните  |
| "Американското превъзходство" в космоса така и не се доказа, въпреки милиардите долари и милионите тонове изхабена вестникарска хартия... И за най-големият идиот е ясно, че руските космически "газки" са с пъти по-добри от американските "хамъри"... Ако международната станция все още съществува, това не е заслуга нито на америка, нито на европа. Не бих искал да тревожа душите на загиналите в космически мисии, ама статистиката е безпощадна, съотношението май отива пет към едно... Пу, пу, да не им е уруки... |
| обожавам когато форумците изразяват "shadenfeude". Сякаш България е изпратила сума си мисии в космоса че се подиграваме на американците |
| ivonyc, никой не се подиграва. Изразяваме оЧУДВАНЕ какво прави подобна статия на челната страница на български всекидневник. Айде за вестник Строго Секретно минава- там при НЛО-тата, ама за Сега... |
Това че Руските ракети са най-надеждни е ясна статистика. И че е повод за гордост на конструкторите им а и на всички които се чувстват Руснаци е повече от нормално. Не е нормална идеята да се подиграваш на американците за жертвите; да чакаш някой да ги защити та да ти даде повод за да го размажеш. Подсъзнателната съставка е че всеки може да намери кусур и да се подиграва примерно на Занзибар, Албания или Русия. Виж, за Америка - трябва наистина много да разбираш.  . Желая ви да сте живи и здрави да се кефите на чуждите проблеми и късмета да сте слепи за своите. |
Така е Sta... Хората работят, правят грешки и се учат от тях. Ние скоро няма да правим това което те се опитват. Затова и злобеем......  |
| Не виждам никакъв повод за злоба. Тези хора са челни изследователи на човечеството. Такива са били братя Райт, Блерио, Фарман и т.н. Сто години по-късно пътуването със самолет е нещо съвсем нормално и за децата. Естествено е совалките да създават проблеми. Те са на повече от 20 години и са направени с технологии от 70-те. За тези 20 години никой не си даде труда да помисли за замяна. |
| "повод за гордост на конструкторите им" И Корольов и Глушко не са вече между живите. Когато са създавали тази надеждна ракета и двамата са били враги народа с излежана присъда. |
| Ако не бяха американците, руснаците нямаше да се прославят със своите ракети. И обратното. Конкуренцията е полезно нещо. Виж, за ядреното оръжие не съм на това мнение. |
| Sta, що се отнася до подигравките към американците, вярно най-малко ги заслужават астронавтите им. Но не съм видял американски филм в който ако става въпрос за руснаци да не ги подиграват и цедят през зъби. По тази статистика трябва да е пълно с руснаци в американските затвори. На американците най-страшното нещо е пропагандата им. В руското съвременно кино не забелязвам това. Подобни неща правят и французите със германците. |
| Тъжното е, че повече от две години не стигнаха на американските учени да отстранят проблема с обшивката - всъщност, те са мислили, че са го решили, иначе нямаше да има старт... Да пожелаем успешно завръщане на астронавтите, а ако се завърнат с помощта на руснаците, ще станат и космонавти... |
| Истинската причина е друга - идеята да се използват совалки беше по-голямата част от апарата да се връща на земята и да се използва повторно - сиреч по-ниска цена на полетите.Да, ама след всяко приземяване по совалката се подменят и ремонтират толкова много неща, че все едно са си построили нова.А пък като ще си строят нова , за какво им е изобщо совалка. |
Американската космическа програма зацикли откакто се спомина фашагата Вернер фон Браун и сътрудниците му. Сега е момента да си напазаруват евтино руски специалисти и ще тръгнат пак нешата  Между другото не сте прави за жертвите, само при една от руските катастрафи в началото на ракетната им програма, при изстрелване на непилотирана ракета в Байконур загиват над 100 души, включително част от конструкторския екип и висши военни. Американците доста ще трябва да се потрудят с техните совалчици за да достигнат такива мащаби  |
| Ние може и да не сме пратили много мисии в космоса, но имаме много добри специалисти-инженери, които правят различни полезни апрати. Ако имахме финансирането на американците досега да сме излезли в космоса. Дано американците се осъзнаят най-сетне, че без чужда помощ няма да се справят. |
| Американците не веднъж подиграваха на руснаците за първата космическа станция МИР. Истината беше, че руснаците първи изведоха но орбита космическа станция и я потдържаха 18 години.На американците не им се искаше да правят нова сами и затова натискаха от всички страни- не даваха пари, еколози, безопасност и т.н.Накрая братушките от бедност я потопиха. Сега да е едва ли ще се съгласят- сега пари има но тогава...В филма Армагедон Брус Уйлис се присмиваше, че те по често сменят коли от колкото руснаците космическата си техника. беше гадно общо взето.затова и сега може да се злорадства.истината в подобни инженерни решения каквато е космическата техника са необходими освен пари и нестандартно мислене.а у руснаците с тая работа е съвсем добре. жалко че тази нация си разпръсна кадрите. |
| Не трябва да злобеем! Всеки, който прави нещо в името на бъдещето на човечеството е достоен за уважение! Свидетели сме на безбрецедентно обединение на силите за решаване на глобалните проблеми като изтъняването на озоновия слой, глобалното затопляне, управляемият термоядрен синтез, борбата с рака и овладяването на Космоса!!!! Дано скоро проблемите със совалките бъдат решени за да отправи взор Човечеството към нови предизвикетелства!  |
| Истината е, че в последните години бюджета на НАСА и совалките е силно орязан. За поддържането им са давани по-малко пари, отколкото се въртят дори за един старт на Формула 1. Резултатът е неизбежен. Няма повод за злобеене обаче. И станцията, и совалкоте са важни за всички. Всяко решение ще е добро, стига да е полезно. Независимо откъде идва. |
| Жалко, че отново се появяват дефекти. Доколкото съм запознат, на борда на совалката и на международната станция разполагат със средства частично да попоравят нещата, така че поне да я върнат совалката читава. Сега централния въпрос е да успеят да поправят обшивката. Що се отнася до космическите програми на Русия и САЩ - те са концептуално различни, и точно в това се крие предпоставката за успеха на новата международна космическа станция. Аз не бих противопоставял толкова елементарно руската технология на американската, в крайна сметка специялистите от двете страни (конструктори, изпълнители и др.) са поставени в някакви рамки, които са фиксирани в техните космически програми. И смятам, че и двете страни се справят много добре. Евенталното връщане на тази совалка и хората в нея на земята ще бъде потвърждение на факта, че с общи усиля международната космишеска станция сте бъде завършена. |
| Ей боец , нищо не са решили от проблема американските учени. Наверно ако е зависело от тях старт нямаше да има. Решението за старта е политическо. Насилвали са ги да бързат. За това говори факта, че Атлантис не е готова за полет, за да ги прибере, ако отново има авария. Безотговорно е да ги хвърлиш нагоре без да има резервна совалка. Атлантис ще е готова за полет най-рано след месец., когато астронавтите отдавна ще са се озъбили |
| Vutebg, абсолютно си прав! "Историческият старт Нощният старт на "Интеркосмос-8" в ранните часове на 1 декември 1972 година беше наистина първото, но най-впечатляващо и силно запечатано в съзнанието ни професионално изпитание. Гостите на космодрума "Плесецк" бяха много - руските учени и специалисти от ИКИ-АН СССР проф. К. Й. Грингауз и д-р Г. Л. Гдалевич, нашите стари чехословашки партньори д-р Павел Трижска, Ян Шмилауер и Камил Кубат, немските ни колеги д-р Ханс Фишер и Райнер Герш... Освен българската група от специалисти-участници в едномесечната предстартова подготовка - ст.н.с. Стефан Чапкънов, аз и Георги Карамишев, за изстрелването бяха пристигнали и нашите шефове - академиците Любомир Кръстанов и Кирил Серафимов. Кристално чистият въздух на космодрума буквално трептеше. Нощта беше звездна, мразовита, 28 градуса под нулата. Тангата - онази безкрайност от брези и ели - беше спокойна. Бялата, силно осветена ракета-носител се извисяваше високо към небесата, с кацналия на върха й спътник под защитната островърха капсула и огромния червен надпис "Интеркосмос" върху 3 5-метровия й корпус. Ние очаквахме старта в специален бункер, защото вибрациите и шумът по време на изтрелването са невъобразими. Пък и ако стане някаква грешка, ракетата може да падне и да унищожи всичко наоколо. Както впрочем е бивало неведнаж - на космодрума имаше построен паметник на жертвите, чийто списък растеше с годините... Слушахме напрегнато командите, с които за последно нареждаха проверки на системите. Последните минути преди старта съвсем естествено ни доведоха до "точката на кипене". Независимо от страшния за нас студ позабравихме предпазните мерки и предпочетохме да наблюдаваме подготовката от вън, а не в затоплените помещения. С трепет отброявахме всяка минута, а накрая и всяка секунда. Вълнувахме се не само защото гледката беше невероятно красива, а най-вече защото през тази нощ за първи път щеше да полети българска апаратура, в която бяхме вложили целия си младежки ентусиазъм и знания. Точно в 1 часа след полунощ силен взрив разтърси стартовата площадка. Под мощната двустепенна ракета-носител лумнаха огнени пламъци и тя пое нагоре - отначало съвсем бавно, като че ли се подпираше на огнените си сопла, сетне за броени мигове се превърна в малка светеща точица. Феерията на нощния старт сред безкрайните снежни простори на тайгата е неописуема! Гледах онемяла от възтог тази проява на човешкия гений, но вътрешно ме глождеше мисълта дали електрониката ни е издържала страшното претоварване на борда? А шумът и вибрациите бяха трудно поносими дори и от нашите позиции на 1 км разстояние! Ние си стискахме ръцете за успешния старт и никой не мислеше да крие радостните сълзи, но напрежението не беше отминало. Следващите няколко часа, докато разберем дали нашия прибор работи в орбита, бяха може би "най-дългите" в живота ми. Чак когато разгърнахме първите телеметрични записи от научната апаратура на спътника, включена при втората му обиколка около Земята и видяхме на книжната лента познатите ни волт-амперни характеристики, въздъхнахме успокоени - апаратурата функционираше нормално! Сега вече ние, конструкторите, можехме да се оттеглим, нашата задача бе изпълнена, по нататък имаха думата нашите колеги - специалистите, които ще обработват и интерпретират резултатите. Сега вече можехме и да се поздравим. Защото на 1 декември 1972 година България се нареди на 18-то място в списъка на "космическите държави", които пряко извеждат своя апаратура в Космоса и с това определят авангардното ниво на научно-техническия си прогрес! Ще напомня само, че с ратифицирания и от нашата страна договор за космическата дейност на държавите (приет от ООН през 1968г.) за космически се считат страните, чиито материални предмети (уреди, технически средства) летят в Космоса. Заедно с прибора в Космоса полетяха нашите надежди за успешно навлизане на Отечеството ни в космическата ера, с която са свързани най-светлите перспективи за всестранното развитие на нашата цивилизация. През изминалите оттогава 30 години тези надежди се оправдаха и българските учени участваха активно в стотици интересни проекти в почти всички области на космическите изследвания." |