Лятото, приятелите
Отиди на страница:
| Тъжната истина е, че се сещам за някое другарче когато дойде време за отпуска щото не ми се хайманосва сама. Но не е лесно да си намериш подходящ мач. То аз не мога да си намеря даже и руммейт, мани, мани, ше си гиламе сами |
О, Док, ма ти и вероучение си учил, аз не успях да се родя толкова отдавна.  P.S. Те ако ангелите бяха безполови, щяха ли да си кръщават децата Ангел по блгарските и латински земи? Редактирано от - latina на 07/8/2005 г/ 23:38:30 |
| Док, наистина са безполови, казваш? Ти да не би да си се сношавал с ангели, че знаеш? Ми нали един от тях, най-лъчезарният -- Луцифер, е бил низвергнат? Не му е била съвсем чиста Работата на него, шазнайш |
| Е, този глагол преди девети е имал по-широк спектър от значения, но комунистите го сведоха само до едно. Сега пак ще го разширим. А аз много обичам един друг глагол - бъзикам. Той пък ми напомня на италианския bazzicare, който има значение на сношавам в широкия смисъл. Ако искаш, мога и да префразирам въпроса : Ти бъзикал ли си се с ангели? |
| Предпочитам глагола accompagnare. Иначе звучи като самотната баланова идея за клитора, като гъделичник.  (Доколкото описанието на ангелите в различните вероизповедания и в различни исторически периоди се отличава силно, има и някои сходни черти. Тъй като ангелите са безплътни умове, т.е. "безтелесни", те не са под тежестта на човешко или друго тяло, не са подложени на плътски нужди и ако нямат специално намерение да бъдат видими, човешките очи обикновено не ги виждат.) Отлитам на разходка с кучето и след това скромно се оттеглям.Беше ми драго. Лека.  Редактирано от - Doctora на 08/8/2005 г/ 01:24:54 |
| "Със промените повече или по-малко се ражда изкуството , а от там и красотата на живота ! "© Успех за в бъдеще !  |
Приятелят е някой, който те познава по-добре, отколкото ти сам се познаваш. Приятелят е някой, с когото можеш да седнеш и да се наприказваш за всичко, дори и най-глупавото, а той да те слуша, да те търпи и да ти се радва. Можеш да му звъннеш послед нощ и да му се наплачеш, да му се навикаш или да се побъркате от смях. С него можеш да извършиш най-щурите, безумни и дори страмни щуротии, а той да пази в тайна. Истинският приятел никога не те предава. Той е някой, комуто имаш безумно доверие. Дори съпругът и децата ти не знаят това, което приятелят знае.Той е твоят психоаналитик и този, комуто се изповядваш и пред когото разголваш душата си. Не сте се виждали с приятеля цяла вечност, а когато пак се срещнете, все едно, че сте се разделили само преди миг, все едно, че сте се разхождали в парка, а той се е загубил за мъничко от погледа ти зад едно дърво и е изплувал от сянката му и ти се е усмихвал. Просто сякаш продължавате разговора оттам, откъдето сте го прекъснали заради това кратко загубване. Приятелите остаряват за другите, но на мен ми изглеждат винаги млади. Времето отнема красотата им, но на мен ми изглеждат винаги красиви. Приятелят е някой, който ти мисли винаги доброто и дори отдалеч, неговата добра енергия те застига и те пази. Едно им е лошото на прителите - че са малко. Но може би и това им е най-хубавото. |
Щом ти е трудно, не се колебай, не страдай току-така - ела, приятел, и лапата дай! Аз ще ти дам ръка...  |
| Песня о друге Владимир Высоцкий *** Если друг оказался вдруг И не друг, и не враг, а так, Если сразу не разберешь, Плох он или хорош, - Парня в горы тяни, рискни, Не бросай одного его, Пусть он в связке в одной с тобой - Там поймешь, кто такой. *** Если парень в горах - не ах, Если сразу раскис и - вниз, Шаг ступил на ледник и сник, Оступился - и в крик, - Значит, рядом с тобой - чужой, Ты его не брани - гони, - Вверх таких не берут, и тут Про таких не поют. *** Если ж он не скулил, не ныл, Пусть он хмур был и зол, но шел, А когда ты упал со скал, Он стонал, но держал, Если шел за тобой, как в бой, На вершине стоял хмельной, - Значит, как на себя самого, Положись на него. 1966 |
"Рамо, рамо, друже мой.." - откъде ми се натресе пък туй  А, да! Приятелят е рамо... да се облегнеш на него. Може и да поплачеш дори |
| Приятелството е повече вербална, отколкото реална категория, като любовта. Всеки си го разбира по своему, едни се хвалят с приятели - кош, други пък не смеят да нарекат някого приятел. Обезценява се и се лющи от честа словесна употреба, ката варака на коледните играчки. То е като онова - I love you - в американските филми, дето си го раздават щедро, на всички одушевени предмети, нещо като - много ми е гот с тебе, копеле. Сигурно съм един нещастен човек, но имайки предвид именно пестеливата употреба на тази силна дума, не бих могла да кажа колцина от постоянното ми и дългогодишно обкръжение са ми приятели. Може и да нямам, казва ли ти някой? |
| В песничките са пунктирани схематични ситуации, че таз при Висоцки и по съветски екстремна, героическа напук на негероичното време. Как стоят нещата в ежедневния живот - с такива наблюдения изкуството, масово или не, май не ни глези... И после се чудим що са полезни форумите. Ами с това, че някоя Елинор  или някоя Сибила току запълнят някоя празнота във възпитанието на чувствата ни. А то трае цял живот.  |
| Шиду, ако приемем, че приятелството не е ограничено във времето, както отгоре, така и отдолу, за X период от време можеш да имаш много, и страшно верни приятели. Периодите, както и количеството на тези лица, се менят неравномерно, така че песничките са верни - отразяват някакво чувство, а вечни чувства няма, както ни е известно. Както може да обичаш някого двайсе години, една седмица или една нощ. И се е любоФ. |
| Именно, Геновева. За това ратувам - да знаем от живота или поне от изкуството съществува ли дълговечно приятелство, и при какви условия се развива. Познавам щото - от живота - две бивши брачни двойки, в които въпреки следващите си бракове, някогашните партньори си остават най-близки - душевно - по повече от 20-30 години... И това никак не пречи, а даже донякъде помага на днешните партньорства, ти да видиш |
