Лятото, приятелите
Отиди на страница:
| ROSI I PANAJOT Ljubovta ni e tajna.. ** Любовта ни е тъжна като старо сребро - просто вече е време да ни стори добро , просто вече е време да ни носи късмет - своя път да поемем - все напред, все напред * Любовта ни е стара като тъжна луна тя е плач на китара във самотната тишина . * Любовта ни е ъгъл в него ние да се стаим Кой е лъгал , кой е лъган - може би ние пак ще простим . * Любовта ни е нежна като детска сълза - светла и безнадежна като мъничка , бяла звезда |
| Що ма, жена? Старите гаджета са проверени хора - знаеш им и меда, и жилото. Не могат те изненада. И ако не сте си делили с крясъци децата и табуретките, нямате повод за яростни диспути тепърва. Пък ако любовта ви е била любоффф, е, извинявай - тя не умира, само се преражда в наистина идеално приятелство при минимални благоприятни условия. Като: ведър нрав, липса на предразсъдъци и... абе пак възпитание на чувствата, но то иде не с годините, а някак родом се получава. Май. |
| ми сега, като ме сгълча, се замислих, та ги класифицирах, първо гаджето не включва семейна връзка; второ, много големите любови, сърдцераздирателните, приятелство после - тццц, не вървой; виж адюлтърите - стават за приятелство после, и още как... не са еднозначни нещата и не са flat. аз що викам - вербални са нещата, и то с голяма многозначност, ambiguity, дето му викаме още у наше лингвистично село. |
Ай стига бе! Милиционера де плачел над Тютчев...  Готин, готин, ама като те прецака приятел... Прецакването му е майката!!! В тоя объркан свят, на човек му трябва преди всичко сигурност! И тя идва само и единственно от приятелите! Истинските! Които вършат абсолютно безкористно всичко за теб, дори и най-черната и мръсна работа, само с един поглед, само с едно намигване! Без думи, ей така, за едното приятелство... Останалите са... познати. |
Геновева, що да са вербални, ти ни ограничаваш с изричането им. Тук се завираме в семиотиката и си таквозква мамата. Не са вербални, много са си даже еба*ни, даже да не включват непременно семейна връзка, а само гаджилък. Харесвам тая дума - като хаджилък ми стои някак, достойно  Пак ти казвам, ако няма какво да сте делили, па било туй и нежни писъмца, няма да има какво да делите и занапред. Освен Добро и Зло. И тука няма ambiguity, ами става като в светото писание - till death us do part. Хубавото е, че това става наистина в приятелски отношения, без кьорав секс наоколо - тоест важи и за двата пола при разнополови приятелства. Целият проблем е да не се дели света на две между двете страни... Само това! |
Е, е, е - приятелството не е любов. Теми за любовта, бол. Тази е темата за приятелството, пак са чувства, обаче от друг порядък. Няма секс, няма изгарящи страсти, няма ревност. Прочее, някой беше казал, че между мъж и жена нямало истинско приятелство, все се промъквали някакви други помисли, които като червейчета разяждали чистотата /клише е това/ на истинското приятелство. Верно, че думата приятелство, както и думата любов са изтъркани от употреба и поради това, много често - профанизирани. Но ние, българите, сме един народ срамлив и потаен, скъпи сме на "обичам те". Американците си го сеят по път и над път, но в това има нещо хубаво, те са позитивисти. Дето се вика, дай малко в аванс, кажи го по-добре, отколкото да си го спестиш, а после да съжаляваш, че никога не си го изрекъл. Ами ако е истина? |
Чувства сме делили бе, чувства - нежност, ярост, обида, скръб, гняв, желание, саможертва, от всичкото. Никога не са наравно, все у единия от нещо повече остава, от нещо по-малко. Пълното сливане е илюзия, но много приятна, признавам...  Бе, карай, да минава по-леко времето, и да подпираме от разни страни, колкот можем, житейския товар, да не ни прегъва хептен плещите. ***** Сърцето иска първо удоволствие, а после - да не го боли, а после - малките упойки, със които страданията да понамали. А после - да заспи, да спи за дълго, а после - че ще бъде най-добре, щом иска неговият повелител, да има свободата да умре. ** Емили Дикинсън, превод Цветан Стоянов. |
| Сибила, приятелството и любовта са почти едно и също нещо, само че намират различни изражения в различни етапи. Така е и в женско-женското приятелство, и в мъжко-мъжката любов, и в разнополовите варианти. Страстта е изключението! За нея трябва да се отвори отделна тема Тя е бясът, непростимото, незабравимото, неповторимото. И не сполетява всекиго. Слава богу  |
| Бе оня на тебе(или под теебе), не знае кво иска да каже, ама важно е, че го е казал. Здрасти, монами Незнайко! |
| е, кацнахте ли пак на вербалния? тема трябвало да се отвори.... дайте да си поговорим, с една дума.... |
schidu, страстта е сполетявала всекиго, сигурна съм - тази лудост, дивост, бяс, изнемога. Някоя красива статуя на Бернини със сигурност не, въпреки че я изразява - спомняш ли си - обзетият от страст Аполон гони красивата нимфа Дафне, за да я направи своя, а тя моли татко си Пеней да я спаси от дивото желание на бога-красавец. И той я превръща в дърво - лаврово. Красота! С неговите листа окичват главите на победителите. Но е свързано повече с инстинктите ни за размножаване, не подлежат на овладяване. Повече при мъжете, отколкото при жените. Нагон му викат още. Нямало нищо по-опасно от разгонен слон, всички бягат през глава и се крият вдън гори тилилейски, защото се превръща в безпощаден убиец, дип, че е и едричък. А пък мъжкият паяк тарантула, докато се продължава във времето, го хапва майката на бъдещите му деца, в знак на любов и благодарност. И приятелство - може би? Ама пак се отнесохме някъде другаде. |
| Ама Сиби, щом бяга от бога-красавец, ква страст, къв нагон за размножаване? По-скоро бих казал, че има друго гадже |