Balkanization, etc.
Отиди на страница:
| Лято 2005 Киив, столиця незалежной Украини      Още през оранжевата революция решихме пак да видим Киев, оказа се и, че авиокомпания Аеросвит е надьожна като родителя си Аерофлот Кияни (киевляне) са много горди с революционното си близко минало и настояще (имат много стачки) и са много недоволни от Ющенко и Тимошенко - по това време избухна и скандала със сина на президента, авторското право на символите на революцията, беемвето и скъпия му телефон. Има много вицове за тях Колегата ми (от ООН) е кореняк, работи в украинското МВнР и се стяга за международен чиновник в Черноморската зона - вече са живели в Истанбул и много го харесват. Той каза и неща като "наша российская естрада", а племенницата му хубавица Марина от Краснодар ме посъветва: "сина ти за пръв път "приехал в Россию", може да го пуснеш на дискотека". На първата снимка е жена му Света, също от Краснодар, вече и украинска патриотка Руснаците намират цените в Киев ниски, но за украинците са доста високи. Града вечер е фееричен, на майдана пеят руски песни с китари, но навсякъде продават и пият много бира и даже 12-13 годишни деца с шишета в ръце висят по тротоарите. Старините са хубаво реставрирани, построен е разрушения от болшевиките Михайловски златоглав манастир срещу Софийския събор и Лаврата се поддържа добре Атина     Анафиотика - тесни улички с варосани къщички като гълъбарници...  ...с много цветя, в подножието на Акропола  Плака - малко по-надолу към центъра, с чаршии и ресторантски "редове", кухнята им обаче е скромна - опитахме в две от най-реномираните места, Византино и Плака  Метрото - станция Акрополис  Халандри Атина е страхотно излъскана за олимпиадата - казват, че била финансов крах, но според мене е градоустройствен триумф. Грамадно ново летище за стотина години напред. Завършени трите линии на метрото, лъскаво като софийското, но десет пъти по-голямо, с трите възлови станции на пл. Синтагма, Омония и Монастираки. Нови или почти нови автобуси с климатици. Добре реставрирани стари къщи и не се вижда нищо подобно на софийската разруха в "престижните" квартали в центъра. Във всяка втора сграда - някаква западна инвестиция. За спортните съоръжения няма какво да се говори, голямата спортна зала в ПиреЯ (така било ударението) до стадион Караискакис е малко като варненската Според мене е почти решен въпросът със замърсяването на въздуха - повече дисциплина, по-нови коли, безоловен бензин и радикално подобрен градски транспорт. Явно обаче още имат проблеми с водата - Атина е в камениста полупустинна долина - и с цената на тока Жилищните квартали. Живяхме в апартамент в кв. Халандри - много малко блокове, почти няма панелни, най-масовите къщи са три-четириетажни кооперации, добре измазани, с големи дълбоки лоджии по цялата фасада, солидни тенти до парапета и много зеленина - приличат на тризвездни хотели на Златните. Улиците са по-чисти от софийските, макар още не чак като швейцарските С какво пък София превъзхожда - климата, Витоша, хубавиците и кухнята в новите ресторанти, особено салатите - в р-т Водните градини на ул. Ивац войвода имаше една биволарска салата - по-хубава и от неаполската Капрезе Редактирано от - Чичо Фичо на 20/8/2005 г/ 20:46:45 |
Истанбул Моста Галата (Галата кьопрюсю)  Генуезката кула на Галата (Галата кулеси) в дъното, апартамента ни беше до нея на Джамекан сокак  На кея на Еминьоню продават балък-екмек - сандвич със скумрия филе, не са лоши  Пловдивска кюфтарница в Султанахмет до Св. София  В старите квартали има стъписващо много забулени жени, някои с пълна бурка. Разбирам, че много от тях сигурно не са истанбуллийки. Но в стария град, особено между Капалъ чаршъ и Египетския пазар, има много места, дето се чувстваш по-скоро като в Техеран, Кайро или най-добре Кабул. В Азия - Юскюдар, Кадъкьой, дето ходихме с хидробуса, фереджетата са още повече  Празнично облекло за обрязването. По минаретата има високоговорители като в София  Градините между Св. София и Синята джамия са разкошни, наоколо са и основните паметници от византийско и ранно османско време  Сред най-популярните заведения са чайните градини, в които дават и наргилета и по масите има шахове и табла. Турците пият най-много чай (а не кафе, макар че навсякъде имат и хубаво турско кахве) - имат обикновен черен и ябълков чай, пият го в малки елегантни стъклени чашки като лалета, сложени в дълбоки чинийки    Хидробусите са навсякъде, жетоните струват по една нова лира (един милион стари, или около 73 цента) и сноват между Европа и Азия и по Златния рог  Фенер е на една спирка с хидробуса от нашия квартал, нагоре по Златния рог  Българската църква е много красива, макар готическа и сглобена от готови железни елементи, и за нея пише повече в справочника ни отколкото за съседната Вселенска патриаршия. Такива железни сгради има и в Ню Йорк, най-вече в Сохо  На камбанарията на Св. Стефан. Нуждае се от ремонт, но засега се държи с достойнство  Пред вселенската патриаршия малки турчета посрещат туристите с викове "Патрик, патрик"!  Покоите на патриката приличат досущ на стара пловдивска къща, а църквата му - на пловдивската Св. Богородица (без камбанарията й в западен стил)  На три минути от къщи е Тюнел - горната спирка на подземното трамвайче, което, казват, е първата подземна железница в Европа, построена за тежките западни търговци - да се качват от дюкяните на Галата до къщята си в Пера. Ние качвахме баира за пет минути пеша. На снимката е надземното трамвайче от Тюнел до Таксим  Първото ни качване в трамвайчето беше доста шокиращо, но бързо разбрахме, че миризмата иде само от един източник от мъжки пол, и не бива зарад наш Илия да намразиш и Св. Илия. Трамвая пъпли с пешеходна скорост по главната улица на Бейолу - Истиклял, покрай Галатасарайския лицей и многото сладкарници, закусвални и ресторанти. Истиклял прилича на пловдивската главна, но е доста по-дълга и лъкатуши По няколко от пресечките и успоредните улички на Истиклял, особено прочутата Невизаде сокак, до много късна нощ се вихри сдържано, но много сърдечно веселие. Подобни са на брюкселските тесни ресторански редове около Грооте маркт - Гранд плас, но тука цари особена истанбулска атмосфера, която се описва според мене най-добре с френските думи "камарад(е)ри" и "бономи" - от едната страна на Невизаде видяхме повече младежи с бири и цигари, от другата - повече групи колеги чиновници или по-възрастни мъже с вид на бизнесмени или рентиери реститути, с пури и шишенца йени ракъ, за мезе плодове и рибни специалитети Европейските буржоазни квартали след площад Таксим - по Хюриет джаддеси, покрай военния музей, към Нишанташъ и надолу към Босфора - дето явно живее турската средна класа, не могат да се сравняват засега с нищо в София, а по-скоро с булевардите в Париж около плас Етоал и Булонския лес, с Виа Венето в Рим или Пето авеню в Ню Йорк Редактирано от - Чичо Фичо на 21/8/2005 г/ 18:14:18 |
Варна - Златните  На нашия балкон в червената Ривиера    Съвсем новия гранд хотел Кемпински - Ермитаж (на мястото на стария р-т Казино и нагоре чак до р-т Воденицата, който сега се казва нещо като барбекю Далас) е очевидно най-обемистия хотел у нас, в помпозен американски стил - нещо като Шератон в София (но много по-голям), нещо като Уолдорф в Ню Йорк, с тежки гранити и мрамори, "stunning vistas" към морето с кипарисовото стълбище, и вече е пълен с араби и израелци. Всички големи хотели, в които питахме, са 100% пълни до октомври  Новия хотел Интернационал още не е довършен изцяло и според мене е значително загрозен спрямо някогашната пионерска сграда на Г. Стоилов. Пред него обаче някогашните сергии отстъпват на монолитни едноетажни търговски комплекси в бутафорен "античен" стил Лас Вегас или Орландо  Хотел Адмирал също има бая скъпо фоайе, но е издържан в стила на "чокойската архитектура" (хГенчо). Но близките хотели Марина и Астера имат доста впечатляващи "постмодерни" фоайета, които нямаше да останат незабелязани и в Манхатън - в Астера от тавана виси цял двуплощен аероплан   Златните - едно българско отмъщение за блясъка на новата Атина. Новото срутване на главния път до Трифон Зарезан обаче кара да се обикаля през Аладжа манастир - така видяхме отдалече в гората и Акваполиса, на който така и не се наканихме да отидем Преди няколко месеца на форума д-р Монтен 1 писа, че р-т Параклиса във Варна имал най-добрата кухня в България, затова и отдохме - той е срещу Военноморския музей - и общо взето не останахме разочаровани. Сервитьорките са гиздави и облечени като монахинки. Беше Успение Богородично (празника на варненската катедрала и на града) и пред Фестивалното кино имаше голям купон, разбрахме, че фойерверките били отменени и парите отивали за пострадалите от наводненията. Градината с аквариума, новия планетариум и алпийския кът е чаровна вечер, но в центъра на много места още цари познатата от центровете на София и Пловдив разруха, малко нови или реставрирани къщи, доста нечистотии има |
| Ексхибиционизъм или патологично желание за споделяне, породено от безгранична самотност поради откъсване от корените. _______________________ "Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт." Конфуций |
| По едно стечение на обстоятелствата точно снощи си говорих с един човек за Атина, който работи там от няколко години и никак не е очарован. Не съм била и не мога да коментирам, но ето неговите сбити впечатления: "В Атина движението е ужасно, 7 км се пътуват за час и половина с кола, но на гърците не им пука, седят си в колите, пушат и пият кафе. Балканците ги имат за втора класа хора и не се стремят към близост с тях. Лъжат много, ако един грък не излъже поне 2-3 души през деня не може да заспи спокойно. Ядат и пият много, по логиката, че през войната гладували много и сега си наваксват. Мъжете са сравнително ниски с дебели крака (това пък как го е впечатлило?), мургави и космати, жените с амфоровидно телосложение. Младите гъркини, обаче, явно внимават с храната и между тях има някои доста стройни. 70% от нацията са шумни, груби, нахални, много действени, но с ниско КПД. Просперитетът е съсредоточен главно в Атина и Солун, селата са ужасно бедни, "виждаш баби и дядовци с опадали зъби, миналата година и при тях имаше наводнения и сега като гледам новините, все едно виждам картината в Гърция, но озвучена на български  ". В Киев съм била, но сега не ми се коментира, май не ме впечатли особено. Истанбул определено ми е любима тема, както вече съм казвала няколко пъти. Дори имам и започнат, но естествено недовършен, пътепис за него (виж "Грандиозните незавършени проекти на Е. Ригби"  |
| Не мога да повярвам на познатия ти в Гърция, Ели. В Атина се пътува бързо и без проблеми - под земята, в чисто, хладно и много красиво метро. Или пък на автобуси - също чисти и хладни. Гърците наистина не са първите красавци, още повече пък гъркините, арабското в тях е далеч повече от всичко друго. Да, тъмни и нисички са, но за това пък всички (без изключение) в столицата им говорят английски. За два дни нито веднъж не са ни излъгали, а хазяйката ни говореше литературен английски с британски акцент. Лично аз не се отличавам с особена любов към гърците, дори напротив, но нещо, което не умея да правя е да си кривя душата. Истината е, че Атина е станала едно малко бижу, а кръчмите в Пирея, край морето, са неустоими. Къщите над брега са реновирани и китни като тези в Позитано и Соренто в Италия. И на мен Истанбул ми харесаха, но азиатският навик на мъжката част от населението да гледат безсрамно жените от кръстта надолу, особено в гръб, е повече от противен. Правят го главно мъже над 50 години с азиатски черти на лицето. Едва удържах сина си от саморазправа, след всяка такава случка той застваше зад гърба ни и с лице към натрапниците, и показваше намеренията си да ги постави на място, ако трябва и с физическа сила. Стигна се до там да ми казва, че ако живеел в 19 век в България непременно би били хайдутин и би се разправял с подбни екземпляри безпощадно.  Хорицата се свиваха и отминаваха. Няма да бъде лошо, ако обществото им се цивилизова в тази насока. Едва сега започвам да разбирам негативизма на европейците за тяхното присъединяване към ЕС.Редактирано от - Нели на 20/8/2005 г/ 20:30:08 |
| Нямам причини да не му вярвам, но все пак той е там по работа и от доста време, а не за туризъм и е нормално погледът му да е по-различен. Иначе каза, че за туристите било голям купон, много кръчми, много музика, много движение и високи цени. Крайбрежието и островите били изключително красиви и водата прозрачно-бистра и чиста, но брегът като цяло бил доста мръсен, както е тук, с всякакви боклуци. Интересно, обаче, как в европейската худ. лит. битува една съвсем различна представа за гръцката нация. Мъжете - високи, с маслинов тен, буйни чупливи коси, мускулести и мъжествени и много богати - обикновено корабособственици (дали А. Онасис е хвърлил дълга сянка?), а жените - с пламенни тъмни очи, темпераментни и нежни едновременно. За Истанбул винаги искам да кажа толкова много, че накрая не казвам нищо Но за това, за което ти говориш - наистина оглеждат много настойчиво, което е доста некомфортно, а приятелката ми дори я нащипаха няколко пъти насред площад Таксим. Макар че, в интерес на истината, тя си беше виновна донякъде, защото беше тръгнала с една полу-прозрачна и набрана пола, която подчертаваше и без това заобления й ханш. Но наистина е много стряскащо и неприятно, защото колкото и да ти го разказват не можеш да го повярваш, докато не се случи. А като се случи на мен ми стана много страшно, макар че не бях директно потърпевша - чувстваш се някак безпомощен и оставен на произвола. |
| Макар с древна слава, Атина била малко забутано градче с 6 хил. жители по освобождението на Гърция в 1831. Оттогава и няколко пъти е горяла. Сега само с много силно въображение може да се отгатне какво е била едно време - тук-таме някоя стара нашенска схлупена къщичка с дувар от кал и камъни, някой и друг нашенски панелен блок, но вече хубаво боядисан. Ние пътувахме 35-40 минути с автобус от летището до метро спирка Етники Амина в Халандри, оттам до центъра - пл. Синтагма е около 7 минути с метрото. Оттам през съседната станция Монастираки до Пирея - около 15 минути с метрото. Това е пълен диагонал на Атина, град с 3.7 млн. жители. Освен арабски черти гърците имат и по-северни, срещат се понякога руси и много кестеняви. Има и доста високи младежи. Наистина почти всички разбират английски. * Мъжете, които зяпали дупета в Истанбул са сигурно от селата, дето жените им ходят с бурки. Гражданите са по-цивилизовани, е, някои продавачи и сервитьори пробват разни ориенталски пазарлъци и мошеничества, но видяхме и стар честен таксиджия, който искаше да ни връща, че сме му дали повече пари. Къщите в Истанбул са по-"български" от атинските, има и неизмазани. Около града по къра има много километрични нови жилищни комплекси с блокове и къщи с китен вид, модерни фабрики и офиси, видяхме отдалече известния жк Авджълар, дето се бяха съборили много сгради от земетресението, но сега не личи. Във всичките нови квартали строят и големи джамии. Такива комплекси има и край Едирне. Цялото шосе Истанбул - Капъкуле е широко и нашата страна с тясното, макар с хубав асфалт, шосенце, което може би заради наводненията минаваше през селата и "градовете" от селски тип Любимец и Харманли неласкателно контрастира. Едва в Хасково се появи един Техноцентър Самсунг и някои други лъскавини, видяхме широкия път за Димитровград, но за компенсация пътя минаваше край циганската махала. Не се съмнявам, че и в Истанбул има такива, но не ги видяхме от пътя. Добре, че са бензиностанциите у нас... |
| "ГРЪК" - буквално "крадец" на турски! Кажи му "Greek" и му гледадй сеира! "Greece" е обидна дума, всички се наричат "елини" от "Елас", държат много на историята си и се фръцкат по италиански(много завиждат на италианците)! Мръсни, потни, немарливи, задължително говорят с много "висок" глас(с цел да ги чуят околните), мързеливи, завистливи и мнооого фукливи! Лъжат на поразия! Колко хубав апартамент имали(около60 квадрата, на гъза на Атина), на каква хубава работа са(пак там- нещо средно м/у продавач в супермаркет или обикновен застрахователен агент) и много обичат да се пазарят, типично по цигански  , което така и не можах да го разбера - в името на спорта ли го правят, или е генетична черта А кой тук каза, че знаели английски? Абсолютни националисти, франсетата ряпа да ядат! Изобщо не понасят човек , който поне едно "калимера" не може да им каже... с изключение на младите, които покрай Интернет, поназнайват малко амглийски, но много слабо. В Атина по магазини, ресторанти, Плакя, крайбрежни заведения... тц!, не знаят грам английски! В луксозен бар на плажа, сами не могат да си прочетат менюто за коктейлите, не само клиентите, ами и самите сервитьори... та се наложи да импровизирам... Иначе много се хвалят с туристическите си екстри, компетенция отвсякъде, все едно вчера са се върнали от круиз... , всичко знаят... ама от лъскавите списания... Ходих малко по островите - пълна скръб, живота е замрял на ниво педесетте години от миналия век! Тук там нови постройки и екстри, подчертаващи контрастите.... Всичко е съсредоточено в Атина, останалото е селяния и беднотия. Около две седмици имах чувството, че живея в България по Татово време А мръсотията... до шия! София е слънце пред Атина! За движението по улиците да не говорим - може и да имат някакъв правилник, но никой не го спазва, газ до дупка, дистанция между машините 5-6 метра, въртене на гуми при зелена светлина и... т.н. |
Разправя ми едно момиче-дъщеря на мои приятели канадци-как като била в Greecs на някакво туристическо място видяла някакъв чичка да продава ябълки.И го чула с голяма изненада да подвиква отвреме на време: "Good apples!Good apples" Моята позната се зарадвала много."Най-после-казала си тя- след 15 дни да видя някой в тая страна да говори английски!?" Спряла се тя пред чичката като пред свой човек, и с грейнало от радост лице го попитала:"HOW MUCH?" Отговорът на чичката бил:"GOOD APPLES!" |
Заради справедливостта, още няколко картинки от Атина  Случайни къщи по нашата улица в Халандри на път за булеварда Месогион с автобусите и метрото за центъра  Метрото  Пл. Синтагма (Конституция, ударението е на И) с парламента, бившия кралски дворец  Хотел Grande Bretagne на Синтагма  Уличка в Плака към Акропола  Трамвайна спирка Фалиро в Пирея до стадиона  Спортна зала в Пирея  МикролИмано, рибарското пристанище в Пирея с многото рибни ресторанти и кафенета в кръг около водата Хората от нашия факултет, чели на младини диалозите на Платона, много си обичаме "онази" Атина, повече от християнския Константинопол. Е, някои от нас отричат, че "онази" Атина и "тази" имат много общо, но според мене това е предразсъдък * Да не се обиди Истанбул - ето снимка от нета на кулата в Галата, отдясно в средата се вижда покрива на "нашата" къща  За разлика от Атина, в Истанбул нямаше шалтер за изключване на тока при излизане от апартамента (за икономия), не ни искаха да плащаме тока и водата отделно, хладилника и бойлера работеха постоянно. Нямаше климатик като в Атина, но къщата е стара, сенчеста и прохладна, със стари мебели и гравюри, даже с бели халати в банята |
| Ели (и останалите, които пишат след теб), допускам да не съм видяла всичко от Атина, но определено не е истина, че сервитьорите по заведенията не знаели английски. От всичките ресторанти и кафенето в които сядахме, само на брега, в едно кафене в Пирея, едно младо момиче не разбра, че исках фрапучиното си с кафе без кофеин и повика един друг сервитьор на помощ. Предполагам, че думата дикаф не й беше известна. Всички други не само говореха, но и водеха пространни разговори. Първият въпрос е винаги от къде сте. В един ресторант България им се счу като Унгария (често срещана грешка, дори сред жените на френските дипломати в ООН в Ню Йорк ) и започнаха да ни говорят за унгарски футболисти. В ресторантите няма как да ви излъжат. За разлика от някои заведение в Турция в Гърция няма заведения без цени в менютата. Храната в Гърция е по-зле отколкото в Турция. Ако трябва да сравняваме салатите и зеленчуковите гозби в Турция, Гърция и България то България е безспорен победител. У нас се тези неща се приготвят най-вкусно, най-евтино и в достъчен грамаж. Българските готвачи все още не са на ти с приготвянето на месото, но скоро ще усвоят и това. Качествата на турските баклави, саралии, толумбички, кадаифи и кюнефе са безспорни. Гърците не умеят да правят това, което творят турците, а българите са далеч по-напред пък във френско-австрийските сладкарски изделия - тортички и т.н. В Истанбул има едни кафяви шоколадови баклавички, които ще ви накарт да ги сънувате. При това те приготвят нещата си с далеч по-малко захар от гърците (техен голям плюс). За това пък гърците имат отличен сладолед, а турците и до сега не са усвоили този занаят. Сладоледът им е желатинов и се точи докато го ядате. Но турските кафенета също имат чар с наргилетата си (около $3.5) и вкусния си чай или кафе. При това цените са повече от умерени - 75 куруша за чашка чай и също толкова за кафе, което прави около 60 цента. В момента върви замяна на старите пари с новите. 1.3 лира (1 300 000 стари) е равна на $1. Гостилниците им също са чудесни - с гозби от менюто на бабите и майките ви. * Зная, че мнозина българи имат предубеждения към съседите държави. И аз не правя изключение от това правило. Но не мога да бъда несправедлива към това, което съм видяла с очите си, нали? Атина ми спря дъха с чистотата и подредеността си. София има много хляб да яде за да я настигне, за съжаление. |
М-м, добро:  Фичо, нема се обиждаш, ама приличаш на Митко Абаджиев. Или той на теб. Не знам кой на кого е батко.  |
| Едно много хубаво нещо на Истанбул е, че няма езикова бариера. Каквото и да кажеш, все ще те разберат, стига да не навлизаш в подробности. Аз за всеки случай соча и с пръст. Веднъж влязох в една гостилница и си избрах печен картоф и момчето се провикна назад към кухнята: - Бир компир! |
| А пък като разглеждах харема в Топ капъ ми направи впечатление, че под всички прозорци от вътрешната страна има едни сложни каскади от чешмички с малки коритца на по 5-6-7-8 реда. Нещо като чашите с шампанско от филмите за сухия режим. И като свърши обиколката попитах екскурзовода: - Защо са тези чешмички? На което той ми отговори: - Ако случайно някой мине под прозорците да не чуе какво се говори вътре. От което аз си направих извода, че е падало голямо подслушване, ама това с чешмичките си е гаден номер. |
| Да, срещу нас имаше очна клиника, на която пише gö z, зъболекар - diş hekimi, или градска служба за контрол на шума, gü rü ltü . Тоалетната - на 1 kat, първия кат. Simit било обикновен геврек със сусам. Bö rek май е всякаква баница, кър пидеси е баничка като в старо време за десет стотинки, но малко като тутманик. |
| Тоалетна е тувалет, а на една обществена пишеше "24 саат ачик". Вътре няма тоалетна хартия, обаче във всяка кабинка на нивото на клекнала ръка има кранче и пластмасово канче (на мен ми се падна синьо), пълно с вода. Аз обаче не се възползвах от тази екстра. Държа да отбележа, че султанската тоалетна изглеждаше по абсолютно същия начин, само че клекалото изглеждаше мраморно и кранчето беше с дръжка от ковано желязо и липсваше канче (може някой турист да го е прибрал). Вероятно е било от по-благороден материал. |