Balkanization, etc.
Отиди на страница:
| Нели, Фичо, гледам хубаво сте си прекарали из родните балкански ширини. Аз не съм бил вече повече от 5 години и по всяка вероятност ще трябва догодина или по-догодина да направя една "балканиада" ( ама и аз като вас сигурно ще включа братските столици, нещо което до сега от немукает все още не съм направил, за срамотите). Доста обзорен материял сте натрупали, гледам. Браво. Личи си по лицата ви, че сте имали fun.   |
Граци, беше наистина много хубаво. Смятахме да ходим и в родната Македония  , ама не ни стигна времето. Другата година при всички случаи ще видим Струмица, Охрид и Скопие. Може и до Солун да слезем, живот и здраве. SS, може и да бъркам, но не си спомням път между църквата и морето. От пристанището минахме през една занемарена градина с фонтан и след 5 минути бяхме в църквата. Пътят за който говоря е доста натоварен и е между църквата и Фенер, т.е. навътре в сушата. Човекът, който се грижи за църквата е много мил, но стеснителен. Отговаря едносрично на български, но не разбрах дали е българин или просто знае малко български. Свещичките, които продава имат цена 1 лира или едно евро или 1 долар, в зависимост кой какви пари има. През цялото време бяхме сами с изключение на една руска група от 7-8 млади хора, които влязоха устремно и много религиозно се прекръстиха като паднаха на коляно още на входа. Постояха минута-две и си тръгнаха. После дойде друга двойка хора, с които се заговорихме, те пък бяха от Испания. Българската църква е голяма забележителност в книжките за Истнабул и за това е посещавана не само от българи, но наоколо районът е наистина подтискащо изоставен от кметските власти. Лично аз така и не разбрах кому принадлежат трите (или 4-те) гроба в градината на църквата защото надписите са почти нечитаеми. Ако наистина са отпуснати 1 милион евро, надявам се да направят реставрация и на тези надписи. . Редактирано от - Нели на 22/8/2005 г/ 20:21:39 |
| Единият път минава между храма и метоха. Вторият, по-голям, е зад църквата и прилежащия и парк, успоредно на Златния рог. Този пред църквата определено е дразнещ, защото тротоарчето е 30-тина сантиметра. Пред метоха пък, доколкото си спомням, изобщо няма тротоар. Трите гроба са на: Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и благородния гръкоезичен албанец и пръв фенерски митрополит подкрепил Екзархията - Пловдивски Паисий. |
| Благодаря, Блеки. * Да бе, SS, абсолютно права си. Предполагам, че не си го спомям защото от пристанището веднага влязохме в градинката и вървяхме през нея до самата църква. Снимката с гробовете, която си пуснала май не е от близките години, в момента там надписите са почти заличени.  Редактирано от - Нели на 22/8/2005 г/ 21:43:06 |
Ето го морето! Ако се вижда добре, снимката е дребна. Гробовете си бяха там, и ние ги разгледахме миналата година.  |
Снимката е правена миналия месец покрай кръщенето на едно наше детенце в същата църква. Надписът отстрани гласи "Незабвенному отцу и брату". Подозирам, че няма да излезе четлив през Фотоалбума. А ето и отец Ангелков по време на обряда.  |
| Лелеее, ама вие, както сте тръгнали сите, ще ме накарате да се прошиткам до тамо. Хем на мои разноски, че проект с Стамбула града нямам... До Атина имам държавен път, ама как да ги комбинирам....  |
| Нямам представа. За кръщенето беше Ангелков. Изключително мил човек. В ред. - Разрови пак къде Сабанджъ. Че аз няма как да съм там в близките месеци. Знаеш какво съм захванала. Яйца, дет викаше Пики.  Редактирано от - Simplified Solutions на 22/8/2005 г/ 22:44:53 |
| Да, морето вижда се чудесно. Чешмичката е отляво, малко вдясно, близо до дърветата с праскови и круши. Виждалиш ли ръждата по колоните, точно това трябва да поправят сега. На някои места самите капителите на тези колони са се отчупили и ги няма. Поправката е абсолютно необходима. Иначе гробовете са си на местата, надписите бяха избледнели, добре, че Блеки написа чии са. Сега пия айс Нескафе (yeni ), което си купих от супермаркет до кулата на Галата - от онези в сините опаковки. При нас в Ню Йорк ги няма, а там е пълно, за 3-4 лири, 20 пакетчета в кутийка.Като казах круши и се сетих - в Истанбул видях най-хубавите круши в своя живот (не по дърветата, а на пазара), и малки и големи, със съвършенна форма, без никаква грапавина и вкусни като в моето детство. Редактирано от - Нели на 22/8/2005 г/ 22:59:25 |
Когато миналата година посетихме църквата, беше почивен ден и много се бяхме притеснили да не би да е затворена, защото минахме по този натоварен булевард, който върви покрай "Златния рог" и движението е страховито, всеки кара натиснал педала, няколко платна. Съпругът ми беше притеснен, все пак, огромен град, не го познава, няколко платна. Случи ни се и случка, подминахме отбивката, рече да направи обратен завой, обаче веднага се разнесе тревожна свирка и вдигната палка. Спряхме, отбихме, а него го отведоха в непозната посока. После ми разправяше, че не могли да се разберат с полицая на никакъв език - нито френски, нито английски - с жестове и турски думи в нашия език все пак се обяснили - но нравите - същите. Комшу, рекъл му оня и му помахал с пръст, а лиценз / демек свидетелство за управление/?/! Нали имаш, значи, не ми се оправдавай. Върна ми го по живо, по здраво, олекнал с 20 долара, мъж ми му предложил 50, но човекът чинно му върнал 30, явно такава е тарифата. Няма акт за нарушение, няма макт.  Редактирано от - Сибила на 22/8/2005 г/ 23:23:13 |
| Между другото, в Стамбул така и не открих боза!!! Странно ми стана. Все се каня да питам адаша, що така няма боза, и все забравям. |
| Има бе. Но по магазините. Съчетанието тулумбичка с боза не ги кефи. Обаче бозата е много светла бяло-жълтеникава, не сивкава като нашата. И мнооого гъста. На мен не ми харесва. На мен от сладкочите са ми любими фърън сютляча и кадайъф екмека с дебела плочка каймак отгоре. А, и варени в гъст захарен сироп дюли пак с каймак. Оххх... Между другото правят прекрасни торти и всякакви европейски сладкиши. Просто трябва да знаеш къде да ги търсиш. Но цената отговаря на качеството. Редактирано от - Simplified Solutions на 22/8/2005 г/ 23:41:29 |
| Ми странно ми е - да забиеш един бьорек, а да не може да цапнеш и една боза. Карата трябва да ни светне. Може само на специални места да я продават. По принцип бозата е арнаутски специалитет. Баба ми ми е разправяла, че едно време албанци с гюмове са обикаляли и са се деряли - бозаджиииии. Както в моето детство имаше: юрганджиии, бакърджиии  |
Та, след тая преживелица бяхме овъзмездени, защото църквата се оказа отворена. Беше тихо, спокойно, някаква особена атмосфера струеше - дворът е просто райска гледка - цветя и дървета в целия си разкош, църквата - неподозирано голяма, аз си я представях по-мйничка и скромна. Посрещна ни този Васко, казваш Блеки, като скъпи гости. Изглежда всички българи, които посещават Стамбула, неминуемо се отбиват там, никой не пропуща. В началото бяхме само ние и той ни разведе навсякъде, беше много отзивчив. После изведнъж стана навалица, нахлуха много хора, които идвали по повод реставрацията на храма, още оттогава явно са започнали да събират екипа, бяха турци, когато си тръгнахме, излязоха да ни изпратят и ни помахаха за довиждане, а щом на излизане се обърнахме, прекръстихме и поклонихме три пъти пред входа, както правят всички християни, изгледаха ни с уважение и разбиране. Така си спомням " Свети Стефан", чудесен спомен ми е, от тези, които завинаги остават. |