Имена, имена, именааа...
Отиди на страница:
| В една от темите към вестника Калина Малина се бунтува еn passant срещу имена като Ричард Груев и Рихард Блъсков. Втория не го знам. Темата е много богата! Давам хаотични примери. Моя позната някога имала учителка по руски Афродита Кривоногова... В телефонния указател съм попадал на Еврисимка (не помня фамилията) и Златнотенджерова (не помня малкото име)... Всеки може да посочи десетки любими примери, молим, заповядайте  Имената имат и друг аспект - чуждите в превод. Даваме ли си сметка, че обикновеният Хрушчов следва да се преведе на български тържествено-комично, а именно: Майски-Бръмбаров? (От Хрущ - майски Бръмбар) Или че Оксфорд означава Говежди брод? * Имената не са това, което сме, но без тях сме никои.  Редактирано от - Гастон на 22/8/2005 г/ 19:56:28 |
Имената имат и друг аспект - чуждите в превод. Даваме ли си сметка, че обикновеният Хрушчов следва да се преведе на български тържествено-комично, а именно: Майски-Бръмбаров? (От Хрущ - майски Бръмбар) Или че Оксфорд означава Говежди брод? Босфор също значи Волски брод. А пу*ка на старославянски е пътека Таквизинки......... Ти сега какво искаш, по новините да казват че са се срещнали президентите на САЩ и Русия Георги Храстов и Владимир Пътев  Редактирано от - Чарли Дарвин на 22/8/2005 г/ 20:08:08 |
| А, тезиси не давам! Всеки с амплоато си. Кажи ти например кои имена си спомняш да са те впечатлили в тоз живот. Аз вече казах за фамилията Златнотенджерова, дано е жива, милата, никога няма да я забравя. Просто - фамилия за чудо и приказ! Други обичат имена като Грамофонка, Проститутка, Нимфетка и пр. Сещам се и за още едно име, вързано с професията - Бележкова, беше шеф на Софийския нотариат Там нали издават бележки. А, и за Долорес Арсенова - хем министърка на чистата природа, хем фамилията й от отрова произхожда...Пък ако те мързи да си тълкуваш имената, но имаш ищах да четеш, прехвърли телефонния указател, нямаш представа какви първосигнални изненадки те дебнат там  |
| Нищо не искам, Чарли Дарвин, ти какво, свикнал си все да искаш нещо от някого ли? Мислех, че ще ви е интересно за споделите любопитните имена, които са ви заинтригували. Ако не щете - недейте.  Редактирано от - Гастон на 22/8/2005 г/ 20:28:05 |
| Още по-добре е имената да се връзват с професиите! Срещал съм например хирург д-р Касапски, зъболекар д-р Гъзибаров! |
| Гъзибаровите са много в България, но обикновено се пишат Газибарови. Има и такава етимология - от "газя бара /вада/". А в Смолян има стара махала, наречена най-безапелационна "Дупево". |
| Това с имената е малко деликатна тема, защото никой не си избира сам името и, забелязала съм, доста хора не си го харесват и правят всичко възможно да го отдалечат от оригинала. Друг е въпросът с никнеймовете. Изкушавам се да мисля, че те говорят много за вкусовете на носещите ги, макар че между тях има много случайни и, следователно, подвеждащи. Любимият ми пример в тази посока е "водевил", който аз веднага надарих с интереси към изкуството, но, оказа се, човекът мислел, че тази дума означава "тръбата, по която водата се стича към воденицата". |
| Предполагам, по-старите, служили в бившата Трета сливенска армия, помнят все още легендарния телефонен разговор между генерал Дупинов(зам.командващ армията) и полковник Гъзибаров(военен лекар) Имената са истински и правилно написани, по-късно ген.Дупинов си промени фамилията на Велев(по баща), но д-р Гъзибаров не |
| Вярно, че темата е деликатна, Елинър. Но не е вярно, че имената не зависят от хората - когато станат пълнолетни, нищо и никой не им пречи да си ги променят. Или вместо фамилията да вземат дядовото или бащино име. Или... Примери бол! И то от всякакви съображения - да речем, писателят Евгений Петрович Катаев започва да се нарича Петров, след като брат му Валентин преди него става известент писател с родовото име Катаев. Ама да не навлизаме в руска тема, извинете ме. Едно от любимите ми имена в детството ми беше Изгрев Топков. Нямам спомен какъв е бил, май някакъв идеологически работник или поне публицист, явно съм го мяркала из вестниците. Тогава нямах представа с какво се асоциират "топките" в ухото на по-възрастния българин, мене Изгрев ми беше самодостатъчно. И топката като кожено кълбо също |
| Ами...аз например се казвам Грациан Колев и като си помислиш: И к'во от т'ва? Някои могат да се дразнят от евентуалния дисонанс между римскозвучащото собственно име и съвсем роднозвучащото фамилно, ама на мен, честно хич и не ми дреме на кура. За мен е важно, че като индентификатор си върши работата идеално и досега като стане дума за мен, никой не се пита: Ама кой Грациан, бе? За хубаво, за лошо, като се каже: Грациан и става ясно моментално че става дума за мен, а не за императора, йезуита или папата. ( в интерес на истината има там за адаши един румънски радиолюбител, някакъв еврейски филмов герой, бивш съвестски олимпийски гребец и може би още неколцина, ама все пак, далече по-лесно мога да намеря информация за себе си в "Гугъл", отколкото ако се казвах, да речем Иван... За да поддържам семейната традиция на наименоване с нечакдотам популярни имена кръстих и дъщеря си - Геа. Тя като малка се мусеше малко (все пак аз самия знам как другите деца си умрат да те задяват заради това че името ти не е от "редовните"  ама сега като поотрасна, гледам няма нищо против уникалността. Не че има нещо лошо в това да се казваш Драган, Петкан или там някакво си редово име, ама пусто, нали тези имена се дават именно за индентификация? Все пак всеки да има правото на избор, а не като едно време с "онзи списък", ако си го спомняте. Тъй де...твое си е детето и както искаш, така ще го наречеш, на него ако не му харесва името което си му дал, като стане пълнолетно - ами да си го смени, бе...и това имат право хората.  |
| Наистина имената могат да се сменят, но според мен много малко хора прибягват до правната процедура. По-скоро се стремят към някакви умалителни или деривативи, с които стават известни в обществото. Може някога да е съществувала трудността за избор на името заради ограниченията на някакъв именник, за който говори Грациан, не знам и не споря. Но най-голямата трудност, съдейки по споделеното от майки, е упорството на баби и дядовци детето да се казва някак си, а не иначе. Не съм допускала, че е толкова трудно в някои случаи майка да даде име на собственото си дете, или ако това стане, че е с цената на нерви едва ли не доживот. |