Отиди на страница:
| Национализмът на Димитри е много внимателно балансиран и изграден на база червения домат. Това е национализмът на възпитаните като интернационалисти. |
| Грациане, Кои от нас е съвършен. Кое ни прави по-добри от другите, че ни позволява да ги съдим. Живяли са някакви си герои, едно време, но това е било тяхно - това време. През едни години, (поотминали, за щастие, но само като чели) хората са ги хвърляли на лъвовете заради вярата им. После пък са ги затваряли в аирън меидън, точно (като че ли), заради обратното. Аз, ако печеля повече мънгизи от баи Стамат, това прави ли ме по-добър от него. А това, че баи Стамат кара джип, това дава ли му право да ме прегази с детето ми на пешеходната. Кои е по-готския телефон, моита нокя или твоия сименс, моторола. Кое е по-долнопробно, да разнасям пица, или да преподавам воина* в университет. . Смея да твърдя, че като хора, или човеци, не сме мръднали ни молекула в развитието си откакто е разпънат Исус (другото е преди, тази ера). *Воина е всичко, онова, което заради пари унищожава ВСИЧКО! И вас самите. Точка. |
| Грациян, напосоки, но например посланието на Козия рог е не на отмъщението, тя, Катя Паскалева последва любовта си, природата си, тези хора са в хармония със себе си и Природата.... Мир на душите на създателите и актьорите на този велик филм и Вечна им памет  |
| Имаше една приказка: всяка жаба да си знае гьола. Та аз съм жаба от село и затова няма да ви занимавам с моето мнение за Хайтов, национализма и капитан Петко Войвода. Искам само да поясня на пшещите тук граждани, че през 1981 година по селата имаше кооператори, които си отглеждаха по една или две частни кравички. Съответно имаше и пастири, които денем ги извеждаха по селските баири на паша. |
| Грацианизмът като злокачествен тумор "Ето аз и сега продължавам да твърдя че Хайтов е достоен да бъде в читанките с някои от своите творби, но пък да бъде издиган като еталон за ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ е не само ПОГРЕШНО, но и УРОДЛИВО." Грацке, посочи ако обичаш, кои да го еба, заслужава да бъде издиган като еталон за ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ или... go (ти си знаеш) yourself somewhere else. |
Не разбирам защо коментирате Грациан. Роденият да пълзи не може да лети. Сибила, за пръв път от много време насам съм съгласен с теб.  |
| воловарчетата се предполага че са пасли волове... за кравите си има краварчета... и тъй като през '81 воловете, които са се използвали за оране на ниви, не са били масово разпространени, първо защото селяните не е имало какво да орат и второ защото за тази цел от братския съветски союз са доставили трактори беларус, не е възможно хайтов да е срещнал воловарчета... просто джимо без много-много да му мисли е поукрасил историята... |
| Ало, Антиатакистите и антиСидеровисти. Бях вече писал, че повече от материалите на Сидеров в книгата му "БЪЛГАРОФОБИЯ" са извлечени от европейската преса. Ето ви един материял на МОНД ДИПЛОМАТИК от м. май озаглавен "Сектите, троянския кон на Щатите в Европа". Les sectes, cheval de Troie des Etats-Unis en Europe http://www.monde-diplomatique.fr/2001/05/ FOUCHEREAU/15215 Le 17 avril, devant le tribunal correctionnel de Grenoble, s’est ouvert le procè s du chef d’orchestre franco-suisse Michel Tabachnik, seul inculpé de la secte du Temple solaire, dont soixante et onze membres sont morts lors de quatre « suicides collectifs », de 1994 à 1997. Le jugement de cette affaire attire à nouveau l’attention sur la né buleuse des groupes de nature diffé rente qui se pré sentent comme des religions minoritaires mais dont les activité s, au caractè re commercial souvent é vident, sont ré guliè rement condamné es par les tribunaux. Au nom de la dé fense de la liberté religieuse, Washington vise à obtenir leur impunité . Cette connivence avec des ré seaux qui virent le jour dans un creuset où convergeaient « nouvelle droite » et « né oconservatisme », le tout au nom de l’anticommunisme, entend imposer dans les esprits l’ultralibé ralisme et l’iné galitarisme, socles pré tendus de la socié té . Какво остава за нашата жалка Българийка, където американското разузнаване е стъпило здраво, какъв ти Сидеров, каква ти Атака. Едно подсвирване на Симеончо и на Свинарчето и сценария е готов, плюване по всички азимути до пълно задушаване. |
| На СЕГА предлагам да публикува бисерите на някои от горните форумци. Очевидно оплюването на ценностите, вместо обединяване около тях - е типичен български феномен. Оставам на позициите си за Хайтов, независимо, че Петър Маринов /въпросният историк, чиито ръкописи се пазят в Пловдивския държавен архив и продължават да се издават/ е моят велик дядо. И приживе, и сега в гроба, той би се обърнал и презрял «хората», които подобно горните форумци се надпреварват да го оплакват , че Хайтов го е «окрал» и да му дават акъл как да си върне «откраднатото». Дядо носеше в себе си нормите за човечност и милосърдие и ни възпитаваше на същото. Той беше голям човек. Хайтов му подаде ръка и той не я отхапа, както мнозина биха сторили сега. ..Текстовете на Петър Маринов са автентични е велики по един начин, творбите на Хайтов – ненадминати и запомнящи се – по своему. И двамата имат име в литературата. Животът си тече. И двамата са покойници. Има ли смисъл да терзаем душите им. Нека дd замълчим. По-добре ще е Припомням ви написаното от мен снощи: Като отворихте приказка за Николай Хайтов, нека да кажа няколко думи и за един друг родоповед и писател – Петър Маринов* – кладенецът и вдъхновител на много от разказите и повестите на Хайтов. През седемдесетте и осемдесетте тяхната обща страст - Родопа планина ведно с историята и корените на българо-мохамеданското население от централните Родопи, ги доведе до много стълкновения с маститите софийски “отечествено фронтовски” номенклатури. Хайтов беше невероятно устойчив и пробивен в хъса си да се наложи като автор и да удържи фронта срещу глутницата комунисти, сред които Кирил Василев и неговите съмишленици. Петър Маринов отминаваше всичко това отвисоко. Той носеше в себе си нормите за човечност и милосърдие и ни възпитаваше на същото. Ние не му се сърдехме – имаше толкова много мъка по този свят. И тя не беше само по книгите – а в живата действителност. Някъде по това време Хайтов често ни гостуваше в дивото и далечно село Чурен, нагоре в планината над Перущица. Спомените от тези срещи, а и от детството, паметта ми никога не ще заличи.... ”На село за дядо” - този тъжен разказ на Чехов е пред очите ми сега. Аз няма да пиша писмо като неговия герой, защото дядо /Петър Маринов/ отдавна вече не е между живите. Или само така ми се струва...Книгите, които той написа, децата, които изучи, проучванията за средните Родопи, които никой преди него не бе правил, пиесите и повестите – съхранени грижливо в Пловдивския архив - това е един живот , който няма как да не продължи. Но да се върна към темата. Селцето, сега опустяло и къщата ни - вече продадена, ме наведоха на едно сравнение. В един от майските си броеве английското списание “Седмица” /”The Week”/ публикува дълъг очерк за един странен американски колеж. Уж колеж- а диво село с краварници, конюшни и ниви. Основан през годината на Октомврийската революция от един “смахнат” калифорнийски банкер, изповядващ жизнена философия подобна на Лев Толстой, този пансион само на 4 часа път от Лас Вегас, има за цел да направи от момчетата мъже, при това - напълно годни за най-суровите житейски изпитания. Изнурителният труд в ранчото, борбата с безкомпромисните климатични условия, аскетичният живот, който момчетата водят /там момичета не се приемат , а цигарите и алкохола - абсолютно забранени/ са традиции, поддържани вече няколко десетилетия в този колеж, носещ името на местността “Дълбоки извори”. Статията е отпечатана в рубриката “Изгубен свят” и това само по себе си говори колко много губим, отдалечавайки се от природата.... Лас Вегас? Америка? Ранчо?...Да бяха пристигнали в България, да бяха дошли в Чурен, да бяха поживяли тук, американските кадети щяха да научат къде, къде по-важни умения и техники в битката с живота. Само дето наред за Хайдегер и Стопард , щяха да учат и български класици и философи. Това ми хрумна след като прочетох последния ред. Дано има кой да им отвори очите. |
| Ами какъв ще да е тоя класик Стопард (за Хайдегера сме чували вече) и кои точно български философи трябвало да учат американските кадети? |
Нели,  * * * Перко, Пейчо...прави сте си, разибира се. Всеки си има своя правда и аз, лично, съм за "различията"...уважавам повечето от "правдите", тъй като те са еволюирали в края на краищата за да служат на носителите си, нали? Понякога, разбира се, някой който иска да се опита да заглуши моята правда ми кипва лайната, но и това си е в реда на нещата. Важното е да не се стига да физически конфликти с разкървавени лица, зъби и други такива варварщини или не дай си боже до организирано клане на "наши" срещу "ваши". В края на краищата, има ли демокрация, всеки може да си защитава онова в което вярва и туй то. Когато дойдат ЕДИНСТВЕННО ПРАВИТЕ, тогава вече си е ебало майката. Тогава нито ти, нито аз ще можем да сме прави.  * * * Дончо, за тебе пък специално ...по-широкоекранен отговор на твоята ВВС срещу кашик алегорийка очаквай в полетата под статията на твоя друг "любимец" Евгений. * * * Друг, тъй като с теб просто ми е неприятно да общувам, не очаквай отговор на задявките си...плувай си ( дето има една дума) и ми яж лайната колкото щеш, но не очаквай че ще се впусна в някакъв си диалог ( освен ако не съм в случайно насторение за такъв, ама да ти кажа честно...не се надявяй много, много на това, тъй като просто има нещо нечистоплътно в тона ти, а пък липса на респект и най-важното онази самовлюбеност на поизучилия се маргинал която демонстрираш постоянно просто ме дразнят, а аз съм от ония дето не правят нищо без да им е кеф да го правят )  |
| Velin-чо, това скъпи ми смехурко може и да не е моята тема, но мога да я разчепквам правилно, както и много други теми, за разлика от теб, трудно мислещото същество, което е и зле осведомено за капак! ) аз да ти чоркам на африканския прираст! на мен общество с малка средна продължителност на живота не ми трябва, необразовано то също не ми е потребно, ама и болно и крадливо, колабиращо от мизерия, недоимък не доядък 'ептен.... ти с тая куха чутура освен депутатин зад опашката на коня едва ли за друго можеш да се цаниш!?! )) спо-лай ти! два пъти... |
| Щях да баялдисам с днешния Димитри. Хем не от предразсъдък спрямо обекта на апологията. Не ми пречи – щом си го харесва. Уважавам всяко чувство. Адмирацията – особено. Обаче те нА – отпуснал се е човекът през лятото. Няма лошо, лятото е за това – за воля. Да ти е воля. Да си на воля, да волиш. И тъй нататък. Обаче ей това е чудно убаво: като седнем под асмата и баба Стана набере домати от градината, аз казвам, че те са най-вкусните на света, и нейният квартирант Стив от Ню Йорк е съгласен. И не ме мисли за националист. Да обичаш страната си или поне доматите й е вече кяр. Завидях на населението в Германия за 3 неща : за книжарниците, за колбасите, за обичта им към Германия. Обич ти казвам. Нежна, плаха, истинска. Немска. Редактирано от - Sofia`s darts. на 26/8/2005 г/ 10:53:07 |