Отиди на страница:
| >>><<< Маркс++, апрохксимирах идеята ти за абсурдността на това всеки да си манифестира онова. Значи ние да си спретнем еди парад на правоверните ебачи и да забучим байрака отпед на ***. Обаче понякога абсурдните идеи стават водещи в науката и изкуството. Да давам ли примери...Така че очаквам: Организация на правилните (може да не е "атака", а "етика" или "ей, така", да речем); Парад на ебачите. >>><<< |
| Сунце мое, то си има песен по въпроса : "или от ей такааа тиририрам" Не, не вярвам, че сексуалният избор може да има нещо общо с морала, стига да не нарушава морални норми (примерно сексуални действия с малолетни, всякакво насилие). Но, да си говорим направо. Проблемът с хомосексуалните е, че те са антисоциални в много отношения. Причината е в тяхната инфантилност или незрялост. Много животни минават при половото си съзряване през някакви хомосексуални действия – мъжките поне. Сякаш, преди да се захванат със страшните самки  , тренират с другарчето. Ако по причини, отнасящи се вече до социалното съзряване, т.нар. социализация, младият индивид вземе ориентация на отричане на обществото и се съсредоточи саде върху собствената личност, Възможно е да си остане на хомосексуален стадий. Видно е как хомосексуалността е свързана с отричане на останалото човечество. В нежелание да приемеш правата на другите. Отричане на системата на обществени договори. Ей това им е опасното на хомосексуалните. Те са често опасни най-вече един за друг. Чести са насилията и дори убийствата сред тях. Обществото, ако ги изолира, задълбочава тъмната тенденция у тях. Или ги дори обрича на криминални действия. Всичко, което има корени в периода на социализацията на индивида, е общо дело на цялото общество. Следователно не бива да се крием от проблема. Но трябва да се признае, че това е именно проблем, а не просто – избор на дупчиците. Обществото оказва натиск върху индивида, тласкайки го към хомосексуализъм, примерно като набляга на неизбежността на женене, размножаване, редовен як секс. Така, ако се случи някой в периода на съзряването си да е по-отнесен, или обратното – по-любопитен ама към всичко а не само към секса, могат да го накарат да се чувства ненормален. Това важи с особена сила за примитивните общества, или за обществата в прибързан преход от примитив към цивилизация. Същевременно хомосексулазмът далеч не е най-тежкият проблем на индивид и общество. Всеки носи разни рани от периода на съзряването си. Част от личната история, те могат да бъдат прераработени и да дадат неочаквано добри плодове. Певецът на тиририрам е пример за това. Без Мариус България щеше да е доста по-тъпо място  |