Лятото, запознанствата
Отиди на страница:
Митничарю, видиш ли онзи онзи падналия възнак ....  ... внимавай...  Натиснете тук Натиснете тук Редактирано от - керпеден_1 на 29/8/2005 г/ 14:09:55 |
А кой обичаше ниски и дебели, с големи боси стъпала. Ей туканка, те,  у лево, съм язека, с моряшката фланелка, таман разтоварил пианото на госпожата.Аре, записвайте се.  |
| Митничарят е абсолютно прав: КЕРПЪТ Е ИЗВЕРГ! Зарад' такива, като него, работоспособността на мъжкото население пада ! Поради което и в ЕС нема да ни земат ... :-)) |
| Старче-разбойниче... И твойта Борянка ще я снимат така един ден разни разбойничета по плажовете... ПП не съм писал "изверг"; цитирай точно, шапкар ... Редактирано от - Mitnicharъ на 29/8/2005 г/ 14:50:41 |
| Митничарска му работа - цитатите се ограждат в едни неща, които изглеждат така: " " А отгоре на всичко - да цитираш митничар си е беля работа .... |
Митничарю, ще я снимат гадовете... ама то хубавото няма как да се скрие..  ... дано съм жив да гледам как старчоците въздишат тъжно и въртят ошипени вратове след нея... Старшо, здрасти! Туй за изверга аз го написах щото получих угризения дето тормозих Митничаря... |
| Фатме, фатме... куха лейка си ти, но Господ явно вижда нужда и от такава твар като теб. Плувай...де само ти да беше... |
| Наташа Ростова спрашивает Ржевского: - Поручик, вы когда-нибудь любили? - Трахался-с. - Ах, поручик, я говорю о высокой любви. - На балконе-с трахался. - Поручик, я говорю о чистой любви. - После бани-с трахался. - Поручик, я говорю о любви на всю жизнь. - Мне только сифилис не хватало-с. .... Пак оттам  |
| Това не е точно запознанство, а случка на принципа "малък свят": На летище Кенеди, което е едно огромно място, и аз вече бях яла и пила каквото дават там, защото бях пристигнала доста рано, после разглеждах много пътеводителите в една книжарница и мислех да си купя един за замъците на Лоара, обаче хубаво че не съм си го купила, защото Митничаря щеше да ме обвини, че съм опорочила още едно място с впечатленията си  и накрая не ми остана нищо друго освен да оглеждам пристигащите пътници. И виждам една млада жена с едно детенце и огромен (за моите представи) куфар, и си казвам "Тази жена сигурно е българка". А пък тя идва право при мен, пак да кажа, че имаше много и най-всякакъв народ и ми казва "Вие сте Елинор, нали?". Аз не можах да я позная, голям конфуз. И тя ми припомни, че преди няколко години сме били заедно на една сватба и седяхме на масата "разни" - дето родителите я отпускат на младоженците да си канят когото искат и там се запознахме. Докато чакахме самолета тя ми разказа, че междувременно се омъжила, родило им се детенцето, сега живеели в Тексас и по една случайност пътувала точно на тази дата и точно с този полет. Оттогава не съм я виждала. |
| Светская вечеринка... Все договорились что если придет пошляк-Ржевский, то они его выкинут. Заходит Ржевский, и его дружно через окно отправляют на улицу. Ржевский встает, отряхивается и заходит снова: - Подождите, что вы тут делаете? Я культурный человек, пришел на вечеринку, а вы меня в окно, вот и стекло разбили...кстати о стекле... вчера пытался поиметь стакан - ничего не вышло. ....  |
| Лятото, запознанствата (продължение) РвД реши да направи сбирка на канала. Обикновено тези сбирки се правят навън, на някое непретенциозно място с дълги дървени маси и основно меню от бира и пържени картофи, но той настоява да е в тях. Любопитно ми е да видя къщата им. Не говорим за баща му, макар че ми се иска, но съзнавам, че този, който за мен е интригуващ мъж, за него е баща и е някак си неудобно. Но ми разказва много за приятелката си - ученическата му любов, влиза в канала с ник Lioness. Мъжете много обичат да говорят за жените на живота си. РвД живее в стара кооперация в центъра. Вървя пеша към тях, колите вече са паркирали по двата тротоара и в тъмното стените излъчват топлината на късното лято. РвД ми отваря и ме води в хола със семейните портрети, пейзажите на майка му и пианото до френските прозорци, точно както ми го е описвал в разговорите ни. Пропуснал е само бегониите с най-мъхнатите тъмночервени листа, които съм виждала, подредени върху лакирания паркет. Запалил е свещи - десетки - "за атмосфера" и в стаята е сумрачно и тайнствено. Малко неочаквано за програмист, но може идеята да е на Lioness. Част от групата вече е пристигнала, насядали са по няколкото фотьойла и на земята, запознаваме се, обичайните "ама ти ли си…" и "точно така си те представях". Обикалям всички и се целуваме, получава се съвсем спонтанно, все пак сме заедно по няколко часа всеки ден. Във фотьойла до прозорците седи някакъв мъж, забелязах го още от вратата, излъчваше някаква сериозност и в сумрака от свещите ми се струва дистанциран и някак си изолиран от общата еуфория. Стигам до него. - Здравей. Ти кой си? - усмихвам му се въпросително. Но Lioness изпреварва отговора: - Той не е от Интернет, един приятел - доста лаконично, но на такива купони все идва по някой външен, който не знае къде е попаднал и защо. - О, ясно - интересът ми се изчерпа. Преминах бързо към следващите, за да избегна вечната беседа на реалните хора за безсмислието на "такова" общуване и предимствата на телефона. Сядам на дивана между двамата ми най-любими събеседници, РвД ми носи микс от водка с вишнев сок и се отдаваме на упойващи канални клюки - кой какво на кого казал, кой с кого се срещнал, кой на кого препратил лог, безкрайно интересни случки и реплики и единствените, които ни свързват в този реален свят, в който всеки е толкова различен, че пътищата ни никога не биха се пресекли. Lioness обхожда групичките, долива чашите като истинска домакиня и цялата сияе. РвД ми беше казал, че скоро ще се женят. Мисля си колко й отива ника - на разкошната й златна коса и жълтата рокля. Голяма част от групата са програмисти и разговорите преминават към някакви протоколи и други непознати ми неща, стават все по-разгорещени и непонятни, от уредбата мънка някакъв етнохаус, много харесван в тези среди. Стимулирал въображението в късните часове, така твърдят. На мен ми звучи като китайско мъчение. Направих няколко безуспешни опита да върна разговора към клюките, но не се получи. Излязох на балкона и се облегнах на железния парапет, беше тихо и тъмно, долу в двора се белееха огромните цветове на хортензии и се усещаше прохладата от планината. Някой дойде и застана до мен. - Супер купон се получи - казах без да поглеждам. - Да… типичен чатърски - беше мъжът от фотьойла. - Вие откъде знаете? - гласът ми е леко скептичен. - Всъщност, Интернет не ми е съвсем чужд. Но съм повече клубар, отколкото чатър. - Аз пък не обичам клубовете. Става много бавно, докато ти отговорят… ако изобщо. - Клубовете са по-сериозни. А и научавам новини. Не живея в България. - Сериозно? - не попитах къде, реших, че ако иска ще каже и сам. - Тук съм за малко. Lioness, както й казвате, ми е стара приятелка. Дойдох да се видим. - Супер - тази сериозност не ми е много по вкуса, но пък той не е чатър и това го оправдава. Все пак с него сме непознати, дори не му знам името. - Знаете ли, тази рокля съм я виждал някъде. - Коя, моята ли? Ами продават се - усмихвам се снизходително. - Да, сигурно, но имам предвид точно тази, с двете разкопчани копчета - настоява възпитано той. - Така се носят - казвам търпеливо. Но има нещо ("гнило в датската държава", умирам за изтъркани цитати). Защото с тази рокля съм на единствената си снимка, която съм сканирала за Интернет с цел изпращане. Бях си я направила като отмъщение към всички, които настояваха, че ако не знаят как изглеждам няма повече да си говорят с мен. Бях изрязала главата и се виждаше само тялото от шията до коленете, в къса полупрозрачна рокля (100% еластан). Намирах го за върховна шега. "Информативна снимка", така я наричах. - И къде живеете? - САЩ - приема смяната на темата - Преселих се преди години. Сетих се изведнъж. Ами да, всичко съвпада. Бяхме се запознали в някакъв клуб, но той влизаше рядко и в необичайно време, заради часовата разлика, предполагам. Харесвах го като събеседник и той беше единственият от стотиците ми запознанства, с когото се бяхме зарекли никога, ама никога да не се срещнем, дори и да можем, за да не се разочароваме от реалните си образи. Бях му изпратила снимката като шега "ако все пак ме видиш, да ме познаеш веднага". После престанах да влизам в този клуб. Запалих си цигара заради паузата и за да реша какво да направя. От една страна, страшно се изкушавах да му кажа, ей-така, заради изненадата. От друга… |