Лятото, запознанствата
Отиди на страница:
| bgtop, според мен Незнаещ е удовлетворен от плахата тенденция за хепиенд  Аз обаче съм склонна да изчакам версията на Девил. |
ElR,  Ама па ми липсва оня брат на Махно - истина ти казвам. Компетентен е човекът, май, но болезнено обидчив ...  Редактирано от - Старшината на 31/8/2005 г/ 16:00:05 |
| Елинор , има нещо в написаното което ме накара да те поздравя така ! и не е случайно ! Всеки ред написан от някого дава една представа за нещо , който е разбрал разбрал който не не е ! Аз разбрах посланието и затова отговорих ! Пак цунки , защото 4 път го чета и се кефим !  |
Имаше едно време една песен, не помня автора - Она говорит, там лампа горит, и вьются над ней мошки.Тук отминаха, сега е топла есен и Млечният път е над нас. Както ще бъде и за хилядите поколения след нас. Даже и нас да ни няма. |
| Е, колко стана часът, а? (маитапче) Ели, доде ми една идея, ама няма да ти я казвам сега. ; -Р Ти даваи, ако искаш с продължението (след многоточието) Хаиде, до тия дни. |
| Перколес, виж сега как ме караш да чакам да минат почивните дни ; -) Но не мога да продължа след многоточието :-( Такива неочаквани диалози можеш да правиш само ти :-) |
| Красавицата и Звярът ; -)) (Няма как да ти откажа. Сядам зад клавиятурата.) П.С. Може би се казва пред клавиятурата :-)) |
| Да потъне човек в този мек фотйоил, да си сипе една студена биричка и да започне да разправя: „Днес е много горещ ден. Също както и вчера, но поне днес няма да ми се налага да излизам следобяд, когато е наи-горещо. Първата ми работа вчера, беше да отида до Митко-златара. Тои още не беше готов с поръчания пръстен и се наложи да го изчакам около час за да го довърши. Седнах на един дървен стол в работилницата му, извадих си една дъвка, започнах да мляскам и заподсмърчах шумно, докато гледах втренчено в ръцете му. Митака се нервира и каза, че щял да ме изхвърли ако съм му пречел нарочно, и че и без това се чудил на акъла си, дето уйдисвал на шантавите идеи на все още непорасналите си приятели. Не исках да го ядосвам повече, за да не проваля работата и се зачетох тихо в някакво старо и прашасало списание, оставено кои знае от кого тук. Когато беше готов, наи-накрая, тои ми подаде пръстена с все още навъсената си физиономия. Извадих от задния си джоб позамачканата вече първа страница на вестника, където имаше снимка на пръстена, за да направя сравнение. Беше станал чудесен. Същинска находка. "Дано не ми докарате някоя беля на главата с тия ваши детински номера" продължаваше да мърмори тои. "Еее, и ти пък... много бързо остаря. Кажи ми колко струва, че работа ме чака и трябва да вървя вече" му отврърнах ухилено аз, докато си вадих портфейла. Ако ме питаш мене, мога да го разбера защо е толкова кисел. Нали жена му избягала миналия месец и не стига това, ами му отмъкнала и някакви златни бижута, дето били поръчка за някакъв си с дебело име. Откъде знам ли? Онзи ден случаино срещнах Лили в един магазин в центъра, после с нея седнахме в едно кафе и тя ми разказа разни неща. Лили бе, нали я знаеш, онази хубавица, с черната коса и черни очи, с която ходих известно време преди да замина. Тя тогава ми се кълнеше, че нямала да ме забрави, но никога повече не ми се обади, след като заминах. Сега тя е женена и има две деца, показа ми дори и снимка на семеиството си. Е да, ами верно си е, че и аз не и се обадих тогава... Поставих пръстена на лявата си ръка и излязох от ателието на Митко, махаики му така, че да се вижда пръстена. Тои поклати глава неодобрително, но после се ухили и тръгна уж да ме подгони, а аз избягах.. Качих се запъхтян в горещата кола и потеглих към познатия адрес. Спрях и паркирах на тротоара пред старата кооперация в центъра, където трябваше да бъде купонът. Бях пристигнал доста по-рано от уговорения за всички час, но домакините не бяха изненадани изобщо, нали така беше уговорено. Поздравихме се набързо. Докато вадех от чантата си предварително купените свещи, свещничета и други дреболии, Лили ми сипа един джин с тоник и лед "За освежаване", както тя каза с усмивка. Докато поемах изпотената чаша от ръката й, успях да я огледам цялата. Неината златно-руса коса падаше върху нежните и рамене, а жълтата й рокля бе твърде скромна за красивото й тяло. С Лили се знаем отдавна, стари приятелчета сме, знаеш, но никога не сме били гаджета. Тя ще се жени скоро за Радо. Малко му завиждам, да си кажа честно, но пък се радвам, че тя изглежда толкова щастлива. "Хаиде, че няма много време. Започвай да подреждаш" ме извади от мига на вцепенение гласът на Радо. Отпих от джина и се огледах как да разпределя свещите, които щяха да осветяват купона. С тъмните и старинни мебели, с които е обзаведен холът, ефектът от светлината на свещите би трябвало да е впечатляващ. Когато всичко беше готово аз примъкнах един фотйоил до прозореца, в ъгъла, откъдето можех да наблюдавам всички. В този ъгъл не бях поставил свещи, не трябваше да ме забелязват много-много, нали така. Започнаха да пристигат и гостите. Първите от тях ме видяха и поздравиха, а останалите без дори да ме забележат в сумрака се включваха в запознанствата си на живо, с обичаините за такива случаи "ах, ама ти ли си..", "..да, да.. точно така си те представях..", "Какво нещо, а..".А! Ето, че наи-после се появи и тя. Нали заради нея бях отишъл. Познах я по роклята с двете разкопчани копчета. Тя обикаляше всички гости, целуваше ги, като че са й стари познати и разменяше по няколко приказки с тях. Тя правеше всичко това толкова естествено, някак си съвсем спонтанно. Забеляза ме още отначало, но чак накрая се приближи към мен. "Здравей. Ти кои си?" ме запита с усмивка тя. Не бях очаквал един толкова директен въпрос. "Той не е от интернет, един приятел" ме избави от конфузното положение ангелският глас на Лили, която беше застанала до мен без дори да съм я забелязал. "О, ясно" с леко разочарование и малко укор в гласа отвърна тя, обърна се, отиде отсреща и се присъедини с цялата си душа към чатърите. Лили сложи ръка на рамото ми и ми се усмихна, а аз въздъхнах тихо "Ух."... Стана шумно. Етнохаусът, които звучеше от говорителите на уредбата едвам се чуваше, за мое щастие, но затова пък гласовете, които говореха разни непонятни за мен, програмистки и скучни неща ставаха все по-силни. Не знам, кое от двете мъчения ми беше по-гадно. Видимо отегчена тя се изправи и излезе на балкона. Станах от фотйоила и излязох след нея. Застанах от дясната и страна като си сложих ръката с пръстена върху металния парапет така, че да се чуе онзи лек звук“ЦсЪК“ от допира на двата метала. Продължих да потропвам с пръстена по металния парапет, уж в такт с някаква въображаема музика... "Супер купон се получи" каза тя без да ме погледне. "Да.. типичен чатърски" отвърнах без злоба. "Вие откъде знаете?" пита ме тя с недоверие. "Всъщност, Интернет не ми е съвсем чужд. Но съм повече клубар, отколкото чатър." ."Аз пък не обичам клубовете. Става много бавно, докато ти отговорят… ако изобщо.". "Клубовете са по-сериозни. А и научавам новини. Не живея в България.". "Сериозно?" отново ме пита и сякаш не довършва въпроса си.. "Тук съм за малко. Лионесс, както й казвате, ми е стара приятелка. Дойдох да се видим."продължих да говоря, като се стараех гласът ми да звучи спокоино и непринудено. "Супер" е отново кратка тя. "Знаете ли, тази рокля съм я виждал някъде." "Коя, моята ли? Ами продават се". Почувствах се неловко от усмивката й "Да, сигурно, но имам предвид точно тази, с двете разкопчани копчета" настоях на въпроса си без да бъда нахален. "Така се носят" каза тя и отново замълча. Реших да я изчакам, не беше дълго "И къде живеете?" . "САЩ. Преселих се преди години." Замълчах. Тя мълчеше също, сякаш ме чакаше аз отново да подновя разговора. После загледана в далечината, тя си запали една цигара, а ти сега иди и ми донеси още една студена бира от хладилника, ако искаш да продължа да ти разказвам." Отивам бързо в кухнята, вадя две бири от хладилника, отварям ги припряно и се връщам на бегом в хола, където брат ми доизпразва чашата в гърлото си. Сипвам му отново и го питам "Добре де, ами опиши ми поне как изглеждаше тя, а?". "Знаеш, брат ми, че не ме бива по описанията, ти си по тая част, а нали и идеята си беше изцяло твоя. Какво ме мъчиш сега? Да беше отишъл ти самият! Ето, направил съм няколко снимки с телефона си, без твое позволение. Искаш ли да ги видиш?” След кратка пауза му отвръщам “Да”. „Добре. Гледаи сега!" Брат ми и техника, какво да ви кажа - загубена работа. Нали всичко е било осветено със свещи, на снимките се вижда единствено роклята с двете разкопчани копчета, която фосфоресцира неестествено, а всичко останало беше тъмно, почти черно. Тези снимки ми напомнят за онази неина снимка, която тя ми изпрати сякаш на шега. "Е, малко не са излязли добре снимките, но ти ще си ги дооправиш, нали можеш" Замълчах си. Какво да му обяснявам. "А пръстена, тя, твоита Ели дори не го забеляза. Йазък ти, брат ми за масрафите, дето ги направи. Нали уж трябваше да разговаряме с нея за археология, а не за някакви си интернети". "Ама нали сам казваш, че е било тъмно и не се виждало. Просто не го е видяла. Много си загубен пък и ти. Даи си ми пръстена, поне да ми е за спомен!" Тои едва сваля пръстена от ръката си. Когато преди две седмици ходих при Митко-златара, брат ми не беше с мен и тои взе мярка за пръстена от моя пръст, а брат ми е по-едър от мен. Тои е спортист и наистина живее в Америка, там е тренйор и печели добре, а в свободното си време се занимава с археология."Виж, колко бързо измина един месец. Сякаш вчера пристигнах, а утре вече трябва да си заминавам. Добре, че нямам много багаж. Ти нали ще ме изпратиш, а, нали?". Поклащам глава в знак на съгласие, все пак съм му батко, а тои продължава "Аз отивам да си лягам, че утре път ме чака. Лека нощ, брат ми". "Лека нощ" му отвръщам. Макар, че сме братя ние сме много различни, както по характер, така и по външност, затова го изпратих на онзи чатърски купон вместо мен. Нали бях обещал на Ели никога, ама никога да не се срещнем, дори и да можем, за да не се разочароваме от реалните си образи. Така изпълних обещанието си, въпреки “срещата”, и все пак, нещо все още продължава да ме гложди изотвътре. Ставам и отивам към спалнята, където беше легнал брат ми. Открехвам вратата и изстрелвам въпроса си в тъмното "Брат ми, а тя на теб хареса ли ти?". Никои не ми отговаря. Може да е заспал вече... ... |
