Колекционерство и обмен
Отиди на страница:
| Здравейте Събирам кичови фигурки (НЕ фотографии) на котенца, кученца, пиленца, слончета и др. животни. Ще се радвам да получа оферти. Предлагам насреща кеш или размяна - имам стари пощенски марки, картички и пр. Цените или обменът - по споразумение. За връзка: мейлът в досието ми е валиден. |
| Като начало Натиснете тук |
| Защо толкова сложно? Т. нар. антикварни магазини са пълни с такива. По-евтин вариант: отиваш на пазара там, където живееш, по пазарите винаги има хора, които продават някакви неща от стара покъщнина. Може и да намериш нещо по твой вкус. |
.| Каза ви се "котенца и кученца". Макар че моето любимо е "кафяв кон изправен на задните си крака, в корема му опряно зелено борче". |
Хубав автентичен кич се намира по панаирите в малките градове и села, но вече все по-рядко се среща, унфицираха се нещата . Имам няколко страшни екземпляра - кибритени кутийки със светкащи капаци, статуетки с боядисани пера, затъкнати им отзад като фон, преди много години си бях направила в службата дори тематично рафтче, където бяха прибавени и гумени фигурки на морски капитан и сирена, закупувани от мен специално за целта във Варнемюнде... Може и да ги пазя някъде... сигурно сега има по-хубави неща, но тези са ми мили, с кикот съм ги купувала, с кикот съм ги нареждала...  |
| Бе имаше едни грандиозни гипсови котки... Larger than life... Не е възможно да ги няма вече! Къде са те? |
| Бе, не знам, Кефурко, отдавна не съм се заглеждала в тези продукти. Тоя панаир, откъдето си купих тези статуетки с перата и кибритените кутии, беше много отдавна, някъде май във Врачанско и то не в голямо село. Хорицата, дето бяха с мен, много се стреснаха, защото обикалях по сергиите и с радостни писъци придобивах подобни предмети, като за всеки виках - виж колко е хубаво бе, виж колко е хябаво. Усмихваха се любезно, с недоумение, и викат - е, щом ти харесва, купи си го. Те бяха по средата на скалата на харесването на кича - в единия й край искреното харесване на конкретния обект, а на другия - оценката на обекта като символ... въх, много теоретично стана... а оня морския капитан и сирената, всеки ден ги размествах във взаимното им разположение, понякога много таквиз...пози се получаваха...  |
| Много хубави са и сюжетните плюшени ковьорчета. Двете ми най-любими са: "Елен тича по горска пътечка, на гърба му красавица с дълги руси коси, срещу него - лъв и тигър готови за скок" и "Езеро с лунна пътека, по средата лодка без весла с трубадур и дамичка, на фона - замък с кули". От фигурките, освен коня, за който вече писах, друга много любима ми е "Разярен бик с наведена глава и присвити предни крака, на гърба му лежи гола красавица с кръстосани под главата ръце". Тази отпусната поза сигурно се поддържа много трудно в ситуацията, но пък композицията е предназначена да носи голям сексуален заряд, така си мисля. |
Има обаче, едни бродерии, дето имат висока колекционерска стойност, защото вече не се произвеждат, те са и много по-евтини от плюшените ковьорчета, по тази причина и ги няма запазени, освен това не са мануфактера, а само хоум мейд. Това са бродираните с бод зад игла на бяла проста материя различни баладични сюжети, понякога в един цвят, понякога в няколко цвята конци, окачват се обикновено на стената в кухнята, много често над готварската печка. Ценя ги страшно. На вилата намерих едно такова от предишните стопани, с джобчета, на тях цветенца, нещо като стенен несесер. Грижливо го изпрах и го сложих до също така добре запазения порцеланов сервиз с цветя и надписи на него - сол, пипер, канела, захар, ориз, олио и оцет. Много се гордея с това. Като си взимаха старите стопани вещите от там, се пазарих и викам - всичко вземете, само тоя сервиз ми оставвете.  Пак миналата година, като размествах стари и нови мебели, намерих две калъфки за възглавници - тъмночервени конци на американ. Беше детинското ни упражнение със сестра ми за бродерия. Нейният сюжет е момиченце-гъсарка, което гони гъски с пръчка, а моят е едно бебе с голяма глава и кукуригу на нея, седнало на гърне, а до него едно пате. Разделихме си ги веднага, не знам как я използва тя, а на мен това с гърнето, ми е калъфче на TFT монитора, да не се праши. Ама много си гила за компютър, наистина! Тези сюжети винаги ни напомнят детство, разни селски къщи на роднини, кухнята на баба и други мили неща. А каретата, каретата, огромните количества карета и бродерии, малиии....  Интересно изследване може да се напише върху българското ръкоделие в скромни домашни условия, извън неоспоримата стойност на националните шевици, с които се гордеем... |
| Как ме подсети за тези ковьори. Повечето, които съм виждала, са на цветя, но помня един "три жени край печката, двете разбъркват ядене в тенджери, третата държи гърне". Стоеше точно зад печката в кухнята в една къща :-) Беше ушит целият със сини конци и не знам дали заради несръчността на изпълнителя или заради грешка в мащаба, но ръцете на жените бяха големи като лапи. Иначе бяха ушити и вълничките, които лъжицата правеше в тенджерата :-) Впечатлявах се много и от едни 3D мильота - бяла кокошка с червен гребен, която се колосва и се пълни с памук, за да стои изправена, а пък основата е като фестони на един или два пласта и обикновено стоят върху телевизор. |
| Поради чисто технологични особености на бода зад игла, при изпълнение на дребни детайли в картината, гореобсъжданите фигури често бяха с вродени малформации - при лица в профил често липсваше уста, ръцете много рядко бяха с пет пръста, носовете на жените, пак в профил изпълнение, бяха огромни, а разположението на окото им често повтаряше знаменитата картина на Пикасо, и други такива несъществени подробности и страхотии ... Това, мильото, ми е било недостижимо като техника, дори и да съм положила големи старания. Усвоих само бод зад игла и пълнеж, от плетенето на една кука - плетене на синджирче, а за двете куки, абе, да замълчим по-добре..., срамота.... , съдбата не ми позволи никога да изплета пуловер на любим човек...  |
| Мили Дами, замисляли сте се за следващите купувачи на вилите ви, в които няма да има стенен несесер, сервиз с цветенца ; за времето, когато я няма баба ви, бола си очите над ковьорчета и плела мил, лета ; за бъдещите , обикалящи панаирите , хора , в търсене на нещо, което да ги разсмива , когато им е тъпо... В какъв вид ще е следата , оставена от вас ? И ако не там, където е била майка ви, баба ви , къде другаде ? Моля, споделете !  |
| Геновева , около целта-да, но не съвсем.Не ми се сърди.С това "хм" се издаваш, че разбираш точно ? . Сигурна съм, че носиш очила, но не от шев и кройки, а от монитора.Та, ето ти жокер-какво е това, което ти ще оставиш, създадено, произведено и заплатено със здраве /подобно на мамините и бабини деятелности/ , за да направиш уникално, различно наследството във вилата, а и въобще в пространството, във времето, което си маркирала със своето присъствие ! Симпли, ще се радвам да споделиш и ти нещо , ако искаш ! А също и Ели ! И въобще, молбата ми е към всички интернет-дами |
| въх, мамо, как хубаво си почнахме темичката, а кво стана - сега ще отговаряме на въпроси - за смисъла на МОЯ  живот ... какво ще ни дадеш, Историо, от пожълтелите ни страници ... Ей така, винаги някоя учителка ще дофтаса....как собака на сене, сама не есть и другимм не дает... , а аз на дъската няма да излеза, ако ще и да ми намаляват форумното поведение, то и без това е много лошо. Проникновено екзистенциалните теми, както и Часа на класния, са в раздела Шок. Чувството за Стил и за Тема е голема работа ... , но не е задължително. Редактирано от - Геновева на 11/9/2005 г/ 15:53:29 |
| Винаги съм се чудила, Многострадална. В много крехка възраст наште имаха обичай да ме засилват през лятото за месец при любимите ми лели на една гара разстояние. Тогава имаше бавни влакчета от гара до гара с по 2-3 вагончета. И явно е нямало престъпност, щото мен ме качваха сама с едно малко мукавяно куфарче, а малката леля ме посрещаше на малката гаричка след час. Но преди да ме качат, винаги ми купуваха парафинено пате. После голямата леля запушваше дупката в каменното корито на чешмата в двора и пускахме патето да плува. Плуваше бе! Щото нали парафинено. Сигур тва е било и предназначението му.  В ред. - То туй верно. Обаче ти тъй се отредактира, че и аз увиснах. Редактирано от - Simplified Solutions на 11/9/2005 г/ 15:59:05 |