Колекционерство и обмен
Отиди на страница:
"Елементарно", макар и не на твоето ниво /то е недостижимо високо за простосмъртни като мен, признавам  /, Геновева , драга моя !Да се ...таковам у простата си тиква за смелостта да те обезпокоя със сълзливия си морализаторски ? теб, толкова извисената !Да се осмеля да отбележа, че има и други хора, чиято приказка се получава и то не лоша вместо на кафяви течности /понякога и така, но не е определящо/ с бучки лед, а на съвсем просто домашно , приготвено сладко от смокини , примерно-сега им е сезона и чаша вода.В твоите очи това предизвиква презрение.А пък у мен изумление от тесногръдието ти и че има хора, които се вземат толкова насериозно ! И толкова единствени!И толкова важни! И неповторими !И ценни ! И интересни !"Очила не нося" ! Е, вече мога да умра спокойно след като ми довери тайната си -"шифъра на Леонардо" ! Милата ми, разсмя ме ! Жива и здрава ! И само светски разговори , според твоите си претенции ! Но се старай да се оглеждаш, да не минеш пътя на другите движещи се.  |
| глей го па това, как ни развали седянката, хайде, ако продължи в началния тон, ще се включа и аз... П П WOW, Симпли, Аделчетата се видоизменят според случая, само да не го прочете Дон!  , че неговото беше по-нечленоразделно. Моето си е мое... ний минахме май в друг дизайн - оня с избродираните евангелски поучителни надписи по стените. Аз, впрочем, си купувах от едно холандско битаче такива, защото, макар и на неразбираем език, бяха в много хубави рамки, та си ги използвах за други цели, тогава още нямаше рамки хубави...а пропо, кажи ми, купувала ли си кодошлийски таквиз предмети, със символна стойност, от чужбина? Аз много, за ужас на колеги, че харча валута за такива глупости... Редактирано от - Геновева на 11/9/2005 г/ 16:10:23 |
Тъкмя тука едни настилки. Като се оттече, ще продължим.  А да. Също се чудех що патето не се пълни с вода. Ранен интерес към физиката на флуидите. Втора редакция - Ооо, да! Имам един бутафорен кинжал с пластмасови инкрустации. Купих си го в Гибралтар преди хиляда години. Любима вещ! Ма чакай да ти кажа не за мен. Имах друга любима леля, бог да я прости и да ме прощава за туй, дето ще напиша. Та тази леля беше получила научна степен в Съюза в ранните години на соца и имаше много приятели там. Тез много приятели имаха други приятели и всичките току се привървяха до София я на конференция, я на нещо друго. И естествено й носеха сувенири. Два вида. Спутник, който се различаваше само по размер и поставка и ... стайни термометри! При термометри имаше повече разнообразие - тва термОметр с Кремлем, термОметр с Медведем, термОметр на ВДНХ, термометр на Неве, в съчетание със спутник! и т.д...... Леля, докато беше жива, не изхвърли ни един от тез многочислени подарки на память! Беха разставени навсякъде из гарсониерката й. Мама първо опита с намеци, а после открито се гавреше с таз память, но леля така и не позволи приживе някой поне да разреди колекцията. Пазеше си ги и редовно им бършеше праха, понеже имаше сенна хрема. Обаче една година счупи крак, наложи се да лежи половин година в гипс и мама отиде да я гледа. Значи мама два месеца след приключване на задачата кълнеше спутниците и термометрите, дето им бършела праха всяка събота. Беше решила, че ако надживее леля, първато й дело ще е ясно какво. Е, стана друго, но и двете вече ги няма. И мен сега ме е яд, че не си запазих поне един спутник. Редактирано от - Simplified Solutions на 11/9/2005 г/ 16:38:56 |
| Простете, мили дами, че се намесвам, искам само да споделя моя опит с парафинените патета. Имаше едни модели, които имаха една вдлъбнатина там, където се намира дупето на живото пате. Заедно с играчката се продаваха и книжни пликчета с камфор. Та като сложиш камфора в "дупето" на парафина, патката потегляше из коритото, движеше се досущ истинско. Догато се разтвори и последната молекула камфор. Тогавашните търговци познаваха това свойство на камфора да променя повърхностното напрежение на водата. Но какво беше удивлението ми, когато след десетилетия мой колега стана к.ф.н. (физическите науки, не философските), с тема, която в приближение звучеше така - Тензорен анализ на повърхностното напрежение на камфоров филм в дисперсна среда. А арменците от табаната пакетираха камфора без даже да знаят и закона на Ом. Редактирано от - Don на 11/9/2005 г/ 16:16:16 |
ейййй, минахме към приложната физика и химия, и към дисертационни теми, ми то по-интелигентно стана, стига с тия неизвисени кавьорчета  Впрочем, Дон, ще ти свалям шапка или каквото поискаш, ако се сетиш за едни играчки, корабчета ли беха, лодки ли бяха, нещо се палеше спирт в капачка в тях, пускаха се по вода и търчаха като луди, с пърпорене... това нещо ги движеше някакси... да го дадем по-научно... Обаче скива ли коя е вълшебната дума? Споменат само името - Аделче, и Дон прилетява на крилата на любовта... Бетер - Сезам, отвори се... Редактирано от - Геновева на 11/9/2005 г/ 16:23:32 |
| Над капачката, Геновева, се намираше едно резервоарче с вода, завършващо с тръбичка, излизаща зад кърмата на лодката, под ватерлинията. Това резервоарче се пълнеше като се потопи лодката цялата под вода. След като престанеха да бълбукат мехурчета, лодката се изваждаше и се поставяше на вода, поставяхме капачката със спирт, запалвахме я и пламъкът нагряваше водата в резервоара. Само за няколко секунди се образуваше пара, която излизаше през единствения отвор - тръбичката зад кърмата. Съскане и пукане съпровождаха невиждания експеримент, лодката политаше напред и езерото в морската градина се огласяше от възторжени момчешки възгласи. |
| Питането на Естер ме подсети да ви разкажа една случка за вещите, хората и времето най-общо казано. Тя започва преди n години, когато съм се родила и когато баба от радост, че има първа внучка, отишла в Котел и поръчала да изтъкат килим за бебето, когато порасне и има къща да си го постели. И значи, мина време, и аз след като се наситих да живея на гол паркет и след това котката ми наскуба светлосиния килим на абстрактните фигури помолих мама да ми даде оня "моя килим". Нося си го в къщи и си мисля колко уютно ще ми стане (беше края на ноември) и колко е красив самият килим, защото в спомените ми от моментите, когато го изнасяха да се проветрява, той беше светлосив на някакви стилизирани пепелно-розови цветя. И като се прибрах и го постлах - направо потрес! Първо се оказа много голям и второ, нямаше никакво светлосиво и пепелно, ами едни категорични интензивни цветове - кафяво, синьо, червено и жълто. И този килим така се настани в стаята и сякаш избута всички мебели и вещи до такава степен, все едно не си бях в моята къща. Два дни се мъчех да се убеждавам, че всъщност килимът е много хубав и точно това, което ми трябва, пък има и сантиментална стойност, но не се получи. Чувствах се просто не у дома си и постоянно си спомнях как в детството ми, като ходехме някъде на гости, децата ни слагаха да спим на родителската спалня в спалнята, където задължително имаше тъмнокафяв лакиран гардероб и комплект от 3 килимчета с аналогични мотиви около леглото. На третия ден събрах килима и го върнах на мама. Та, искам да кажа, според мен вещите си имат времето и когато то мине, тяхната стойност е единствено в сантимента, който ние влагаме в тях. Обаче няма никаква гаранция, че и другите ще изпитват същото. Затова си мисля, че няма смисъл да се събират неща с цел "да останат". И нещо друго, вещите живеят някакъв свой живот, който понякога излиза от нашия контрол (това съм го писала вече в една стара тема), но това явление продължава да ме занимава, защото ми е необяснимо. Тук мога да разкажа една случка с лампион... ама да не става много дълго. |
За корабчетата не знам, но движещата сила на нашия мил форум е екстензията на лактозно-амилазния гел.  |
аз не мога да остана необучена...| Въх, Дамите, пак съм аз.Нямах намерение да ви развалям седянката, но с лоши очи ме посрещнахте ! Имах намерение само да се забавлявам, а последното нещо беше желанието ми да се правя на евангелистки проповедник.Е, чувството ни за хумор е в различни измерения.Здраве да е. Докато си разбъркам смокиновото сладко, вие сте ме кръстили - и Адела / коя ли е пък тя?/, и това, без чувство за Стил и Тема...Простено да ви е.За всеки влак си има пътници. Обачееее, защо ми приличате на тези парафинови патета в каменното корито, на което голямата леля запушва дупката и те си плуваат, плуват, с гордо вдигната глава отгоре, отгоре на коритото и са доволни, предоволни от единственото, което могат да правят-да доставят радост на ДЕЦАТА. Край.Ще ми изкипи сладкото.  |
| Сигурно нещо за мек локум става въпрос ; -) А от сувенирите от Съветския съюз най- ме впечатляваха едни кукли, май се казваха нивеляшки - две топки една над друга - глава и тяло и две малки странични топчета за ръчички. Никога не падаха и като ги заклатиш се чуваше една мелодийка. Аз обаче не завиждах за тях, защото не ставаха за игра. |
| Верно, Дон! Бях забравила за нафталина. Ма то, защото голямата леля все го прибираше в гардероба и аз си мислех, че на гарата баща ми й е купил подарък нафталин. |
| бе стига с тия асоциации от първо ниво, моля ви се, ето, поставен е въпрос, на ниво като в: Кто? Где? Когда? или още Клуба на знаещите, а именно - Моралните и вербални измерения на лактозно-амилазния гел. Аз прочетох нещичко по въпроса - лактозата е млечна захар, амилазата е ензим, който разгражда захарите в подстомашната жлеза и в тънките черва (нали знаете, там, ония ензими, дето ги има в Мезим-фортето, взимаме ги при преяждане обикновено...). За аналогия с движещите сили на форума просто не ми стига интелектуален потенциал. П П Елинор, куклата е - "неваляшка", "не валяется", т.е. не пада. Впрочем, в Съюза имаха механични играчки преди ерата на електронните и след ерата на вече обсъжданите корабчета със спирт. Добре ги правеха, на батерии бяха, аз съм носила всичко, което се продава, на племенницата ми - имаше една кукла чичо доктор, който наливаше лекарство, а също и кукла - готвач, който подхвърляше тигана с палачинките. Вълшебната сила на големите кръгли батерии... Редактирано от - Геновева на 11/9/2005 г/ 17:01:27 |