За СДС-меланхолично, но с неутолима надежда
Отиди на страница:
| СДС и правото да (не) избираш ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ 07-09-05 "Дневник" Известно е, че за разлика от други съставни нации на едновремешния Варшавски договор българите не въздъхнаха с облекчение при падането на комунистическия режим. Напротив, веднага започнаха да се оплакват от прехода и да славят социализма. Липсата на чисто скъсване е онова нещо, което непрекъснато слага пръчки в колелата на българското развитие и което най-вероятно ще остави България вън от ЕС на 1 януари 2007 г. Въпреки това в България никога не е имало толкова много нормални, дясномислещи хора, колкото има днес. Едновременно с това никога не е имало толкова малко гласове, подадени за десни партии. Дясната криза има много лица, но една и съща базисна причина: политическата импотентност на СДС, появила се в края на 1999 г. и продължаваща до днес. Да започнем от лицата. Ако НДСВ не беше свило байряците, за да се присламчи към социалистическо правителство с мандата на ДПС, ситуацията вдясно щеше да е малко по-ведра, отколкото е. Още през февруари, когато за една бройка не паднаха от власт, царистите разбраха, че е време от зле организирана орда следовници на царя да се превърнат в партия. Тръгнаха бързо да правят това и следвайки своя вътрешен глас, но и за своя изненада започнаха да се превръщат в партия вдясно от центъра - “четвърто СДС”, както щеше да ги обвини Андрей Райчев по-късно. Така се очертаваше освежаване и преподреждане на дясното с нови лица и подходи. Залепвайки се обаче за социалистическото управление, НДСВ освободи десния терен. Отново се превърна в орда, погълнала десни гласове и предоставила ги на левите, както преди четири години глътна носталгическия (по социализма) вот и го даде на монарха. Този сумрак обаче не е бременен с десен изгрев. Десните гласове, глътнати от НДСВ, няма да се изсипят обратно в СДС, ДСБ или БНС, ако сега има избори. Тези политически формации нямат подобен събирателски капацитет. Доколко БНС е изобщо дясна формация, е под много голям въпрос. Отговорът обаче не е толкова важен, защото след усиления си флирт с БСП тази формация също се превърна в орда, клатеща се на ръба на собствения си разпад. Смисъл от съществуването на ССД вече няма, тъй като напускането на СДС от Костов ликвидира основата за съществуването на партията на Софиянски като “доброто СДС”. В БЗНС-Мозер тепърва ще хвърчат глави и ще има дълги и тягостни дружбашки скандали. На ВМРО поне засега черджето е издърпано от ксенофобските патриотари на "Атака" и от бунта на калимявките против ДПС. Казусът с ДСБ е малко, но не много по-сложен. На фона на останалите партията на Костов изглежда завидно добре. Заема ясни, разбираеми и категорични позиции, които могат с лекота да бъдат опаковани като принципни. Не е случайно, че част от дясното крило на НДСВ гледа ДСБ така, както публиката на "Ролинг стоунс" гледа Мик Джагър. ДСБ се радват и на знанието, че в последните месеци единствено те увеличаваха своята подкрепа. Има обаче поне няколко много важни причини, които не позволяват на костовистите да реализират големия си план - да погълнат мнозинството десни гласове в страната Първата е, че костовистите избраха да заемат крайни позиции в политиката. Крайните партии не могат да събират големи проценти на избори именно защото са крайни, а повечето гласоподаватели не са. Добре е да си крайна партия в революционна ситуация - тогава можеш да станеш предводител на кипящите от радикални емоции маси. В спокойна ситуация да си крайна партия ти отрежда крайните позиции и в парламента. Втората причина, ограничаваща потенциала на ДСБ, е Иван Костов. Лидерът е и силата, и слабостта на тази партия. Силата, защото от него идва привлекателната на общия гъгнив фон яснота и решителност. Слабостта, защото все пак 90 процента от гласоподавателите го мразят. Голямата част от тази омраза е незаслужена, но съществува и определя политическото поведение на гласоподавателите. Дори само поради тази причина естественият таван на ДСБ се очертава като десетина процента. Третият ограничител на потенциала на ДСБ са пак "Атака" и патриотарските попове. Част от замисъла на ДСБ беше да играе патриотично-консервативна партия: да громи като несъстоятелен “етническия модел”, захранващ ДПС с власт и пари; да говори за силна България и усилено да се черкува. Всички тези теми са отмъкнати от "Атака" и от варненските свещеници. Нещо повече: “атакизирането” на подобни проблематики неминуемо хвърля сянката на ксенофобията и върху ДСБ, отблъсквайки по-съвременните десни гласоподаватели. Иван Костов веднага усети този капан и вече се оплака, че "Атака" е отровният двойник на ДСБ. Така ДСБ се очертава като “нишова партия” За нея има място, но не и такова, че да й даде онова, което иска - десния електорат в България. Както обикновено се случва в такива анализи, разделът “СДС” е по-дълъг от останалите и изглежда така. След 1999 г. СДС вече беше по-малко политическа партия и повече централизирана администрация. С пропадането в опозиция СДС следователно трябваше да се възстановява като политическа организация. Поради липса на решителност в ръководството и назряващото разцепление това не се случи. След напускането на Костов и оформянето на крайното дясно крило в страната и при все още липсващата (тогава) заявка на НДСВ да става деснееща партия, нормалното развитие на СДС беше да се превърне в голямата, спокойна и умерена дясна партия от “народен” тип, да може в своята програма да съчетае всички значими и легитимни интереси в обществото, без да посочва нито врагове, нито обществени интереси, които не са й важни. Народните партии затова се казват така, народни, защото умеят да постигат тези съчетания. И техните единствени врагове са онези партии, предимно леви, които живеят от това да настройват едни части от обществото срещу други. Веднъж оформил се като широка и разнообразна, нецентрализирана партия от народен тип, СДС можеше да поема и представя всички прогресивни обществени дневни редове и импулси - от университети и неправителствени институции до професионални гилдии и граждански асоциации. Този обмен щеше да гарантира, че СДС във всеки момент знае и въпросите, които вълнуват хората, и отговорите, които тези въпроси изискват. Да не говорим за експертния и управленски потенциал, който щеше да бъде на разположение - за програми, за избори и за управление. Всичко това можеше да се случи, ако СДС веднага и незабавно след Костовото напускане беше се изградил наново - от остатъчна административна структура към политическа сила от “народен” тип. Това, както се видя, не се случи. Ръководството на СДС предпочете лесното: да имитира всичко гореописано, вместо да го върши в качеството си на нова, некомандирска партия, способна да събира хора и идеи, а не да ги разделя. Имитационният момент се състоеше в поредица показни и еднократни, т.е. без траен резултат мероприятия. Пришпориха парламентарните мерцедеси и джипове да обикалят страната, за да “слушат” хората. На принципа на внезапните хрумвания се опитваха да “отговорят” на това, което чуваха от “хората”. Така СДС непрестанно минаваше от едно тресавище в друго, включително подкрепи линията на БСП по повод на незатварянето на АЕЦ. Действието на принципа на приумицата не е обаче политическа дейност. В нея всяко отделно действие е положено в система от взаимно свързани позиции, които в крайна сметка, взети заедно, предлагат на електората по-добро бъдеще. Лашкането от една хрумка към следващата създаде, напротив, впечатлението, че СДС буквално не знае какво прави. Разделителният момент се състоеше и състои в търсенето на костовисти и царисти в редиците. Подозрителността навътре обаче беше нищо в сравнение с подозрителността навън към среди и субекти вън от СДС. Така беше разпиляна съществуващата, и то в сериозни количества, добра воля в медийните, академичните и експертните среди. Самоизолацията от тези среди ръководството на СДС прие като доказателство за правотата на изначалната си параноя: “тия все пак наистина ни мразят” На някакъв етап СДС изобщо престана да произвежда политика, т.е. солидно обосновани и ясно съобщени собствени позиции по важните въпроси на общественото развитие. НИС и НС престанаха да се занимават с подобна дейност. Съответно надолу по веригата никоя организация на СДС не можеше да даде отговор какви са сините позиции по еди-какъв въпрос. За матури ли е или против? За комасация на земята или против? За АЕЦ "Белене" или против? За приватизация на болничните заведения или против? За ваучърна система (“парите следват човека”) в образованието и здравеопазването или против? За плосък данък или против? За независимост на прокуратурата или против? За децентрализация на ресурси към общините или против? За изборност на областни управители или против? За каква численост на армията? На администрацията? За каква структура на органите за сигурност? Идва колебаещият се гласоподавател в местния клуб на СДС и пита: “Каква ви е позицията по комасацията, да знам дали да гласувам за вас?” Отговори обаче не получава и не гласува. Не му е дадена убедителна причина да гласува именно за СДС, а не за някой друг. Вдясно вече има “нишови партии” и СДС не може да стане такава. А това означава, че няма лукса да бъде малка, но винаги парламентарна партия като ДСБ. СДС може да бъде само голяма народна партия или да изчезне съвсем, ако не стане такава. “Народната” територия продължава да бъде свободна и все някога ще бъде заета. Все някога умерените, но прогресивни десни гласоподаватели ще намерят своя политически представител. Това може да бъде някакъв радикално преструктуриран вариант на СДС. Това може да бъде някакво наново одесняло НДСВ. Това може да бъде и нещо друго. Доколкото обаче може да се съди, навръх своята конференция СДС няма ни най-малкото намерение да се занимава с подобни политически въпроси, камо ли да организира своето преосноваване като “народна” партия. Онова, което се разбира отстрани, е, че списъкът на предателите е главоломно нараснал, както и убеждението, че ако ги нямаше, всичко щеше да е наред. Нещо повече - щеше да е било наред винаги, защото тези предатели едва сега са се разкрили, а всъщност винаги те и само те са причинявали проблемите на СДС. Така умират политическите партии. Онези, които остават, периодично си причиняват болезнени екзистенциални кризи - стигат до ръба на смъртта, за да се преосноват наново. Както направи Консервативната партия на Маргарет Тачър през 70-те години, Лейбъристката партия през 90-те, както прави Демократическата партия (САЩ) днес и както (отново) предстои да прави Консервативната партия. От всички десни само СДС стои пред ясния избор - да се измисли наново като голяма партия или да продължи като досега и да пропадне дори под нивото на малка партия. Правенето на този избор е онова, което ръководството на СДС трябва да стори на идващата си конференция, както и по повод изборите в София. Засега ръководството избира да не избира, но изборът да не избираш е също избор. В политиката това е гибелният избор. |
Скоро.  Аве за трети път ме питаш, и се бегам по тъча. Не знам. Знам само, че това управление работи за тях и че на следващите избори са те. Зависи: -кога ще се сритат за кокъла управляващите -кога ще се разсърди царя и ще си изтегли хората. И дали те ще го послушат -други фактори |
| Начи, вариантът следващите да са "Атака" го виждам теоретично само при положение, че България не бъде приета в ЕС. Не че няма такава вероятност де, но засега звучи малко като откъс от един манифест... призрак броди из Европа. Несериозно е. Атака се цепи по шевовете като придворна дама от времето на Краля-Слънце. |
Направо ме обиждаш с тая си лаконичност. Начи може да пишеш по 88 888 символа за фрустрати и лумпени, а като те пита човек за некакви конкретни параметри си по-пестелив на приказазки от 99  Да ти напомням ли, че преди един месец каза, че ноември т.г. сидеров ще е премиер  |
значи, бгтоп, ако мое да те цитирам, днеска има место във форума където мога да тегла една ***** майна на некой и друг фрустрат  Ама ти от сигурен източник ли го знаеш това?  атака може и да се цепи, но тенденцията, която избута атака на гребена расте ката ден в геометрична прогресия. |
може, ама предполагам, че ако го направиш по каруцарски, с фантазия. Па и кво ме питаш мен, я не пцуем и не бием по-слаби, жентълмен съм  Тенденция и власт са различни неща. Подобна тенденция може да вземе властта само чрез революция, и то не оранжева, нежна или пембена. |
| тц. може и с избори. примери колко искаш. Науме, кАде пак изчезна Ела кажи за новото Ножарево. Ти на коя стран ще воюваш по време на гражданската? |
BTW, все пак да се извиня, че ви се набутах у темата без разрешение. Ако сте решили да си правите меланхолично-другарска жалейка по СДС, то моето присъствие няма е уместно. Ако пък разчитате на някаква дискусия, то гарантирам, че ще мога да ви провокирам да покажете най-доброто от себе си дори в 2-3 изречения  |
| Ама нямам време ся. Обещавам чаршаф при първа възможност. Не се сърди. Ще пропусна опцията, че чакаш конкретна дата, за да се бъзикаш сетне като не стане. Тва дето ноември ще дде Сидеров не съм го казвал. Помня, че разглеждах варианти със и без правителство и че накрая заключих, че разликата между двата е около три месеца. Демек, толкоз ще изкарат обединените управляващи. Ся не съм толко сигурен за това. Но за другото-бетон. Няма вариант да се маргинализира Атака. Обикновено цепене на националисти и социалисти "Кристал нахт" в нашенски, бутафорен вариант. |
| ама кой те гони, бе. Аз за сдс не жалим, пък и май във форумо не остана нито един привърженик на туй нещо. Науме, не ми се измъквай, че ще се разровя в досието |
| Аре ся да видим другият ъгъл Натиснете тук Резултати и последици от избори 2005 Иван Костов Резултатите от изборите отдавна са факт, а и последиците са видими. На пръв поглед няма нужда да се връщаме към известни неща. Но зад числата на резултатите остават скрити причини, за които е добре да се дискутира. Кризата в десницата Вече не е необходимо да се доказва, че десницата е в криза. На последните избори тя порази ядрото десни избиратели. Един стар процес се прояви с пълна сила. Но разразяването му показа и положителни признаци: породи интерес да се разбере какво точно се случи в последните 5-6 години; създаде предпоставки за намиране на решения; и най-важното, генерира сила в сърцата – но само в тези, които приемат кризата за своя и я посрещат върху себе си, за да я преодолеят. Проблемите започнаха с вътрешно разлагане на СДС/ОДС. Още през 1999 то придоби видими размери. Част от тогавашните десни ръководители не се подчиниха на решението да не създават нов и да закрият своя съществуващ семеен бизнес. Те се превърнаха в едри собственици, възползвайки се от това, че правеха мащабна приватизация. Ако бяха годни да правят печалба чрез предприемачество и ако бяха напуснали политиката след като се обогатиха икономически, те може би нямаше да нанесат толкова големи поражения. Но някои членове на ръководствата на партиите от ОДС, а зад тях и един немалоброен втори ешелон, останаха или се върнаха в политиката. Ако някой е пропуснал да види това мрачно начало, участието сега на “седесари” в мнозинството на БСП трябва да му отвори очите. Корумпирането на ключови лица от управлението 1997-2001 причини първото голямо разочарование сред избирателите. Корупцията, разбира се е фактор, но в България тя не е необходимо и достатъчно условие за вътрешнопартийна криза – управляващите партии го доказват. Разцеплението сред избирателите стана неудържимо след обръщението на Симеон Сакскобургготски от април 2001. Дотогава десните монархисти гласуваха за СДС и Народен съюз. Никой не е изследвал точният им брой, но се знаеше, че са значително число. Тези избиратели изоставиха десницата след влизането на бившия престолонаследник в партийната надпревара. За което той избра момента на най-високо възмущение от извършените тежки реформи. Разцеплението на десните избиратели от Симеон ІІ (както тогава се подписваше той) нанесе втори, тежък удар върху тяхното единство. Вярно е, че “измамата 800 дни” подмами много леви избиратели да “му гласуват”. Направиха го, за да пречупят твърдата антикомунистическа линия на дясното управление. И успяха, защото премиерът Сакскобургготски върна през задната врата бившата комунистическа партия във властта. Така даде началото на друго направление за разлагане на десницата - опрощаването, забравата на комунизма и съглашателството. Това стана третият признак на упадъка. До изборите през 2001 тези признаци не засегнаха твърдото ядро десни гласоподаватели. Но след изборното поражение сред твърдата дотогава десница започна разпад. Той засегна популярните й лица: Петър Стоянов отказа да бъде неин кандидат, когато се състезаваше за втори президентски мандат и показа, че няма цена, която да не е готов да плати за подкрепата на НДСВ; две седмици преди президентските избори Стефан Софиянски напусна СДС и направи своя партия; Филип Димитров последователно подкрепя и досега чуждата “царска” политика. Публичните лица на СДС се отказаха от своето управление, от своята дясна самоличност и станаха царедворци. Затова четвъртият признак на кризата на десницата стана нейното обезличаване. Преди избори`05 старата десница направи две предложения на избирателите. Първото бе “да се коалира цялата” и да реанимира нещо като СДС от времето на Желю Желев и Филип Димитров. Независимо, че стартът бе подкрепен от изобилие от партийни дейци, това предложение не се случи. Родиха се две десни коалиции. Последните седмици показаха защо тези партийни водачи толкова държаха да бъдат депутати. БНС бе подигран с четвъртостепенната роля на политическо мюре, а от ОДС пожелаха успех на новото правителство. Коалиционното прикритие не скри от избирателите подмяната на десния вот, което стана пети признак на кризата. Второто предложение на старата десница бе софийската коалиция да стане модел за цялата страна. Междувременно въпросната коалиция се провали скандално, заради заритата в боклук столица, а кметът се скри в Народното събрание от съдебни процеси. Управленският провал в София е последният шести признак на кризата в десницата. Посочените отстъпления от принципите и ценностите на десницата, от нейната идентичност, подмяната и провалите отказаха 600 000 нейни избиратели от гласуване. След изборите е съвсем ясно, че ако тези хора не бяха толкова силно разочаровани, сега БСП нямаше да управлява. |
| И двете статии са половинчати и посредствени. По-лошото е, че поне мене вече въпросните партии и лидери не ме интересуват. |
По-лошото е, че поне мене вече въпросните партии и лидери не ме интересуват.  Че те други десни партии не остнаха! Интересно, коя ли те интересува?Или мислиш да правиш, нова, Либертарианска партия? ****************** Според мен анализът на Костов е доста точен и наистина няма кой знае какво да се добави! |
| Чоки, мигар не знаеш? след като изпусна 09.09 поради проточила се ваканция, то поне за ВОСР/7 ноември/ смятам, че ч. Фичо ще зарадва форума с ноемврийски/октомврийски по стар календар/ тезиси посветени на БСП(Станишев)  |
| За мен първичният въпрос е какво у нас наричаме "дясно" и "десница". И може би пъвичната грешка (или може да не е било грешка, а целенасочено) на т.нар. "десни", е че не управляваха дясно. Не е достатъчно само да си против БСП и да не правиш левичарските безумия на Виденов, за да си десен. Как правителството на Костов да е дясно, като данък доход стигаше до 40%, като приватизираше чез РМДта и "преговори с потенциални купувачи", като се опитваше да установи контрол върху частни фирми (а злите езици говорят и за опити за национализация), като не продаде БТК и Булгартабак - и т.н., и т.н. Дясното първо е дясна икономическа политика - с подкрепа на предприемачеството, инициативността и работливостта, със създаване на условия за СВОБОДНА (с минимална намеса на държавата) пазарна икономика, а чак после фразеология, бутане на паметници и мавзолеи и преименуване на улици. Всъщност дори политиката на правителството на НДСВ (а те правилно си я определяха като центристка) беше по-дясна от Костовата -значи неговата е вляво от центъра. Та първо да си изяснят това претендиращите за десни - и да ми го изяснят на мен и на другите гласоподаватели, пък другото - после. |
| Костов се е спрял също само на провала на десното т.нар. пространство. Явно в момента той има един-единствен приоритет - да убие конкурентите, да ги дикредитира, омаломощи и вземе техните 200-300 000 гласа. Тази линия на поведение той възприе още януари 2004 г. и не може да му се отрече, че е изключително последователен и упорит. Хубаво, стратегията му в това отношение има своята логика и перспектива. Но нещата в политиката са комплексни и не може като мотриса да караш само в един коловоз. Т.е. требва да правиш и неща, които да привличат и хора извън десното твърдо ядро, защото ако не го направиш, наличните гласове не могат да ти осигурят присъствие във властта. А ако си извън нея нема как да правиш (реализираш) политиката, към която се стремиш. Добър ход беше и продължава да бъде "захапването" на порочния управленски модел на Доган, който като чума стана еталон и за други партии. Модел на извиване на ръце, изнудване, безпардонна любов с мафията и откровен цинизъм във всички направления. Уви, чрез атака критиката се изроди и бе насочена срещу българските турци въобще, което допълнително засили позициите на Доган не само сред турското малцинство, но и сред ромите. В неофициални разговори, Доган директно заплашва, че ключът към етническия мир (разбирай гражданската война) е само и единствено в него. Цената ключа да седи в "мирната" ключалка е неограничена власт в десетина ресори и 4-5 региона. В момента Костов или требва да се радикализира на тая плоскост или да промени посланията си в тая насока така, че да получава дивиденти от туй. По принцип народа (демек тези наши неуравновесени и шаблонно мислещи, да не казвам немислещи съграждани, от които толкова се умиляват некои) реагират безкритично и първосигнално на добре формулирани като семантика лозунзи, така както дете се завтича с блеснали очи към сергия с шарени балони. Трудно е да обясниш на детето, че не може да има всички балони на тоя свят (пък дори и всички от сергията), а още по-трудно е да му обясниш, че инвестиция в артикул, който се пука много лесно е неразумна, просто, щото то не знае кво е инвестиция, пък и шаренията е толкова примамлива... |