За СДС-меланхолично, но с неутолима надежда
Отиди на страница:
| Последният ми приятел е най-колоритната личност. Твърдият поддръжник. Среден на ръст, симпатяга, чернокос, но с бяло лице, остроумен, интелигентен и одухотворен. „Не знам защо, но от самолет ме познават, че съм българин. На остров Родос преди месец се разхождам с приятелката си-чехкиня и си говорим на чешки с нея, и ме бута един на чист български”Батка, да ти продам едно якенце на половин цена?” Ерген, живее с майка си на центъра в голямо апарто от средния соц. Израсъл е без баща. Трудно следване през началото на Прехода и инфлацията(„Голям глад ме гонеше”). Сестра му, макар и по-млада, е в Щатите, където се бори от години и постоянно им изпраща едно-друго(дрехи, пари, подаръци) Обича да ходи по кръчми, което прави нон-стоп и рядко седи у тях. Посещава театри, опери и концерти, а също и бирфести. Няма материални проблеми. Дрехите и аксесоарите му са маркови, колата-Хонда 98ма. Отлична РС грамотност. Владее английски и още няколко езика на повърхностно ниво.. Хоби-фотография, където е на много високо, почти професионално ниво.. Има художествен усет, чувствителен е. Занимава се и с фитнес. Купува си редовно книги, но рядко ги чете.”Да ги има”. Държи да е облечен с най-доброто, но преди да си купи нещо, се колебае дълго и избира. Поддържа дългогодишна връзка с приятелка-чужденка, която не се решава да приключи нито с брак, нито другояч. На стенд-бай и отпускарско ползване. В работата си е педантичен до крайност, което обаче не само, че не му носи дивиденти, ами напротив-никой не го забелязва, а даже е повод да го използват . Когато отиде на кръчма, задължително унижава сервитьорките и да ги прави на луди, но рядко, почти никога, не дава бакшиш. Прави забележки до заядливост, никога „не си оставя магарето в калта” обикновено за съвършени дреболии, ако прецени, че по някакъв начин му е засегнато егото, или че „ще го минат някак”. Същевременно е в състояние да премълчи служебна несправедливост, която го касае и е важна. Умира си да се прави на оригинален, да го запомнят, с което понякога наранява околните и приятели, често дебелашки шегувайки се с тях. Съответно татуировка а ла Слави, на същото място, и то преди да я видим у Слави. Краен индивидуалист, обича да избива комплекси, защото сам е кълбо от тях. Хеви-метъл, естествено-на най- мощни домашни и авто уредби. Пие умерено. Политически възгледи-еклектични, но политиката не го интересува особено. Абсолютен ксенофоб, дори расист. Мрази цигани, турци и негри. Бивш симпатизант на ВМОРО. Последно гласувал през 1997.” Ако бях разбрал за Атака, щях да отида да гласувам за тях, но сега-задължително”. Редактирано от - Зе Мария на 24/9/2005 г/ 18:06:38 |
| Сега разбрах защо "приятелите" са описани в тема за СДС - да се види какви неудачници и несретници им е бил електората (до 2001 вкл.)  да се разберат причините за хала им да стане ясно какво е бъдещето на Атака с тия "приятели" |
| зе-то арно е писало право от калъпа ги е рисувал ората па има и още дека да ги опише они са насекъде къде се обърнеш ора разни идеали разни ма сите като секи се чудат дека а си пуснат булетините оти се чекат некой друг да ги опраи оти секи е виновен дека я съм зле па я съм велик и никой ми не требе и секи ми пречи да се развием да цъфнем и да завържем |
| Натрупа се достатъчно матрял за обобщение Излезе политическият доклад на Иван Костов Натиснете тук Този доклад е много показателен. Написаното в него като същество, вече сте го чели барем по десет път тук, обаче става очевидна неспособността на Костов да се ориентира в сегашната обстановка. Той си тъпче по утъпканите пътеки. Време е за сериозни анализи и обобщения. |
Смея да припомня, че предвидих реториката на Костовата партия далеч преди да се появи(09.2003)-фактът, че ще бъде категорична опозиция на статуквото и ще води борба срещу всички, досущ тесните социалисти на времето. Точно тук пък писах и водихме дискусия, че съм склонен да подкрепя ДСБ заради политиката, но не бих го направил, заради избраните кандидат–депутати, които ми навяваха лоши спомени от тоталитарното минало. Нямаха качества, избираха се послушници и портретници. Политиката на една партия се отразява и чрез листите. При анализът на протестния вот, направен далеч преди изборите, прогнозирахме, че малка част от него, ще отиде при Костов, друга част-т.н ляв протест при БСП, но по- голямата в нещо ново, антисистемно. Протестният вот има за цел да накаже-той е ярко опозиционен. Идентифицирайки се спромяната на статуквото, ти се бориш за него.В борбата за нелeвия, десния протестен вот, Костов използва идеологията анти ДПС, анти НДСВ и анти БСП. Куриозното днес, в доклада му, че той набляга на тези, от които го боли-царят, Доган, а почти нито дума за комунистите. ДСБ днес иска да натрие носа на Царя. Ми той царят е вече спомен за голямата политика. БСП също ще удари рекордно назад съвсем скоро. Костов обаче се сблъска изборите както с антисистемния вот на Атака, така и с вота срещу самия него. Премного дясно мислещи го недолюбват и на изборите тези хора избраха Атака, защото бидейки десни опозиционери срещу статуквото, имаха нова алтернатива. Царят беше употребен за тях, той беше час от статуквото, а друг нямаше. Психологията на вождисткото харесване и любовта към силната ръка имаха нова, неупотребена надежда и изразител. Горният опит за социологически портрет показва, че значителна част от хората, гласували за Атака, са бивши десни гласоподаватели от този тип-гласували за него до появата на Сидеров. Естествено, това са само част от техният натюрел. Така Костов също на практика наля вода в мелниците на Атака. Партията му до изборите, а и след това, се държи изключително добре на политическия терен, но ако Костов беше преориентирал пропагандата от себе си към консервативните ценности и партийното поведение, знаейки се , че той седи зад тая партия, но беше посвил фокуса от себе си върху нея, щеше да вземе доста повече. Егоизмът на Костов доведе до потъване на СДС, но той, правейки всичко възможно да изземе некомунистическия десен електорат се нахендри на Атака, която имаше повече предимства във владеенето на този електорат Неговата идеология и таргет групите копират тези на Атака, враговете им са точно същите, но те имат стратегическо предимство във владеенето на масите: антисистемни са и са срещу цялата съществуваща прогнила политическа система; служейки си с популизъм и дърпайки инстинктите на масата, могат да не се несъобразят с нищо. Сам ИК признава, че Атака е отровния двойник на ДСБ Така пълната победа на Костов , прицелен в този електорат, минава през маргинализацията на Атака- а това днес няма как да се случи. И тук мълчанието на д-р Михайлов е страшно. Нему се пада да обясни на приятеля си, че отпушването на инстинктите и ирационалността на масата ще доведе до силна антисистемна вълна. Няма вариант за тяхното маргинализиране, разцепване и обезличаване. Вместо това ДСБ се бори за място под опозиционното слънце, стремейки се да надцака кресльовците на малкото фюрерче на тяхна територия. Това не може да стане, защото системната партия винаги е с букаи. Мразещият ДПС няма да избере Костов, а другия, защото мрази и останалите. Местните избори могат да доведат до опасно заблуждение-макар че антисистемния вот е силен, нему ще е нужно вероятно време да стане всеобхватен. А може и да не му трябва. Така София може да стане червена, но по опасно е, че ще се загуби и подмени измамно истинската опасност. Истината е, че няма особено значение кой от т.н независими, червени или антисистемни кандидати ще вземе властта, защото зад тях седят едни и същи, а десните корифеи няма да видят това.. Правейки се че не съществвува Атака, Костов губи цели и координати, не може да се ориентира в дейсвтителноста и ще си изяде дървото Защо. Налице е силно ирационално недоволство и омерзение от политическата класа, което ще се нагнети до опасни последици. Никога досега в историята ксенофобията и инстинктите не са избухвали спонтанно-те винаги да били умишлено подклаждани с плитки политически цели. Опасни ли са освободените инстинкти-повече от опасни. От кого са подклаждани? Кой олицетворява седящите зад НДСВ, ДПС и БСП-кой им дърпа конците Кой мимикрира в нова антисистемна партия-не са ли това изконните врагове на ДСБ и цялото дясно? На кой кон е заложил сега същият той? Може ли ДСБ да спечели тогава натрупаното недоволство и да стане десен лидер-можеше, ако го нямаше Сидеров. Това е истината. Костов ще се бори за дясното си коматче от нас. Ще се бори със ДПС и всички останали и от това кукловодите на мафията ще потриват доволно ръце, защото отлично знаят какво ще стори. Който е срещу всички е срещу никой. Вярно е, че на всички избори оттук насетне ДСБ ще печели възход и коматчето й ще нараства..Но няма да има къде да го упражни този възход. С 10-12 процента не се спасява демокрацията. Коматчето ще си го яде другаде, свит в кюшето-но това е коматчето на лагерник, отчупено, откраднато от общата пита Кого ще мотивира с това анти-ДПС? Демократите? Или по-точно фрустратите-демократи? А кой си туря вече наум НДСВ? Оставете ги тях на Атака. А за да се справите с Атака трябва много, ужасно много повече. Общ фронт, изясняване на нещата и отказ от партиен егоизъм. Днес борбата за дясното коматче, наречена идентификация, е партиен егоизъм пред нахлуващия враг. Ако не вярвате, скоро, на местните избори, ще се убедите-отначало в Прованса, сетне и в София. Ще видите кой ще е основния опонент. Редно е да се преосмислят целите и задачите. И да не се забравя-егоистите винаги си намират майстора, особено ако не съзнават какво става около тях СДС също е в сложно положение. За него, от една страна е необходимо да се бори за място под слънцето, т.е борбата за идентификация е жизнено важна. От друга страна моментът не е изобщо за такава борба, предвид съществуващите масови нагласи и техния изразител.. Моментът е за общи действия и общ фронт. Но поне първо нещата трябва да се сложат на масата, да се изяснят и да е ясно кое-що. Нито един от тези, чиито статии сме посоили, не е в час, обаче. И за голямо съжаление. Редактирано от - Наум на 25/9/2005 г/ 23:45:40 |
| Науме, чета винаги с интерес добре написаните ти анализи, но преди две седмици на 2ра страница на тази тема попитах - всъщност какво му е дясното на дясното у нас - като партии и електорат? Ако го има, ще ми каже ли някой кое е дясното? Ако го няма, защо говорим за дясно и за какво говорим всъщност? |
| Много добър анализ Науме - но тези които трябва да го четат НЯМА да го прочетат. А другите, четците ти - от тях не зависи нищо - ще си джафкат във Форума и по-нататък. Пишеш: ... "Кой олицетворява седящите зад НДСВ, ДПС и БСП-кой им дърпа конците...." Но не следва ли да се погледне и зад ИК-вата партия - Кой стои зад Нея? .... .... Не е ли същият Кукловод?! |
| Манрико , мнго правилен въпрос какво е дясно в България? Прочетох отчетно -изборният доклад на д-р Костов. Нашият секретар на учкома едно време пишеше горе долу същите доклади дори може би по-добри . Ако това е водача на новото дясно / щото старото вече било умряло/ не знам каква мъка ни чака. По интересното в доклада е елегантното измъкване на Костов от отговорност по въпроса на "моделаСофиянски" се едно Костов е бил на Марс през 1997-2001 и не е подкрепил с отвращение този същият модел. Значи може да ревем срещу БСП че не се отрича от миналото си, но когато трябва да се отречем от нашето момче Антоан Николов например / несменяем председател на СОС докото ИК държеше власта/ се правим на разсеяни. Страшното е че пак не прочитам нищо за икономика в основни документи на т.н.р. нова десница което ме навежда на мисълта че ДСБ е толкова нова десница колкото БСП е нова левица. |
Въпросът за дясното е наистина интересен. В България една партия е дясна когато декларира че е такава. Съответно електората ако го има също става десен.  По широкия свят има някакви ориентири и като се сравни първо програмата на някоя партия и след това действията на същата партия се казва дали е дясна  Правя си труда да понякога да попрелиствам програмите на основните партии и често се усещам, че в повечето случаи което име на партия да се сложи над програмата няма да има изненадани. Единствената разлика (частично!) е БСП която има някяави леви елементи в програмата си. За това си печели 30-40% от гласувалите ако ще камъни да падат от небето. Другите се опитват не да изработят ясна програма по която да ги познават, а да обясняват защо БСП е лоша. Неприятното е че този номер минава все по-трудно, а клонът анти-БСП става тесничък за всички желаещи. Нашенските "десни" за 15 години не успяха да обяснят (освен анти-БСП) какви са и какво искат да правят. Едни и същи хора бяха социал-демократи, след това радикал-демократи и всякакви други демкрати, след това се оказа че всъщност били християн-демократи, но най-точно били народна партия и то дясна разбира се  . Основният съдбовен въпрос не е какъв начин на живот ще се води ако съответните демократи бъдат избрани а кой ще води дружината и кой от дружината ще е избран за местата по-блезко до трапезата. Горките, както продължават ще установят с изненада, че дъното е на още по-дълбоко. |
Тъй де - няма да си преповтарям въпросите от 2стр - просто според мен, ако се гледа реално, у нас има повече и по-малко леви партии - и това е, защото огромното мнозинство от електората е повече или по-малко лява. Малцината дясно ориентирани избиратели или са се отчаяли, че дълго време лявото ще доминира и изобщо не гласуват, или гласуват за по-малко левите, да не се натресат много левите. Не помня дали в този форум или в някой вестник беше цитиран въпрос на работник в завод скоро след '89 - "Сега, като си отидат комунистите, нали ще взимаме всички еднакви заплати?"    |
Е ако си мързелив като комунист да идеш до 2стр на тази тема, ще цитирам тук какво съм писал там:  Дясното първо е дясна икономическа политика - с подкрепа на предприемачеството, инициативността и работливостта, със създаване на условия за СВОБОДНА (с минимална намеса на държавата) пазарна икономика, а чак после фразеология, бутане на паметници и мавзолеи и преименуване на улици. Да си повтаряме, че това означава малки (и плоски) данъци, минимална регулация на пазара, минимално държавно участие в осигурителната система и т.н., едва ли има смисъл. Редактирано от - Manrico на 25/9/2005 г/ 19:49:31 |
| Много точно Жега. основнната индетификация на т.н.р. десни партии в България е кой е по-по -най - антикумунист и по-точно кой е най-гръмогласен по този въпрос . Реално нито една от десните партии сега а и в зората на демокрацията нямаше и няма смислена икономическа платформа и затова на дясната идея се покачват всякакви субекти които главно се крепят на омразата си срещу БСП респективно БКП / подозирам че тази омраза се дължи главно на това че преди 1989г. въпросните субекти са били не реализирани или не одобрени по една или друга причина и не са успели да направят кариера / . Докато така се прави дясна политика, смотано и безидейно в областа на икономиката е ни чака нищо добро . Напоследък усещам че лека полека социалистите главно гледайки от Германия и малко от Англия започват да придобиват по лустросан евровид. Ако продължат в същият дух докото са и на власт на Др. Костов ще му става се по-трудно да намери избиратели извън карето на идеалният център на София. |
| Тъй като очевидно половината от темата се изразява в нещо като лепене на некролози и жалейки за СДС (а другата половина е спомен за петимата от РеМСа на Зе) ще дам и моя принос /не, не с некролога на Поповски/. Да вметна, че за мене една от голямите загадки на човешкото битие е как Дайнов остана в СДС, а не отиде при Костов /дали пък да не напиша пейпър по въпроса за The Journal of Psyhistory цитиран от самия Дайнов/ СДС е жив само в сините клубове Партийното ръководство има последен шанс да чуе камбаната за промяна Стандард, Вторник, 27 Септември 2005 Евгений Дайнов Открай време в България политическите партии трудно надживяват създателите си. Институциите на държавата, включително партиите, са винаги слаби и корумпирани. Макар това положение да продължава вече повече от век, то не може да продължава вечно. Все пак там, където институциите не могат да надживеят своите основатели, обществата в крайна сметка се разпадат. Само две от днешните парламентарни политически формации са надживели своите основатели. Това са БСП и СДС. За бъдещето на институцията "политическа партия" в България можем да съдим само от анализа на тези две сили. БСП предлага модела "бавен залез при правене на все същото и приспособяване към променящия се външен пейзаж". Стартирана в началото на 1990 година, тази "стратегия Лилов" доведе червената партия до подкрепа за членството на страната в НАТО, довчера "нашия предполагаем противник по време на война". Днес партията е в коалиция със свитата (замалко да стане партия - не се получи) на Симеон Втори, от чието име бащата на сегашния премиер е бил осъждан за въоръжена съпротива срещу монархията. Моделът на институционално оживяване, предлаган от БСП, не може да се препоръча като жизнеспособен. БСП кара по инерция, а това означава, че рано или късно ще се спъне Ще се случи някакъв трус - събитие, за което тя няма инструмента да реагира; и това ще изведе на повърхността друга, заместваща я сила. Както вече се случи на СДС. През 2001 година синята партия караше по инерция. Не разпозна и не положи усилия да овладее ситуацията "царски тайфун". Представата беше: "Може да не ни харесват, но няма да гласуват за комунистите, я." Гласуваха обаче за монарха, а впоследствие НДСВ успя да убеди умерените десни хора, че те, царистите, представляват прогресивните идеи по-добре от износения СДС. Не след дълго едновремешните антикомунистически революционери се оказаха в положението на БСП: "бавен залез при правене на все същото". Вдясно обаче това се оказа невъзможна стратегия за институционално съхранение. Залезът се оказа внезапен срив и поредица от разцепления. За разлика от БСП за СДС часът на истината вече удари. Партията внезапно ще се реформира или внезапно ще изчезне На пръв поглед институция СДС няма. Има групови свади и сдобрявания, междуличностни скандали и помирения, индивидуални хрумвания и контрахрумвания. Ако реалността беше само това, то анализът става много лесен. Една семейно-битова среда не може и не бива да става институция. Изводът е толкова елементарен, че се чува отвсякъде: "Локомотивът на прехода отмира със самия преход." До голяма степен въпреки себе си обаче СДС продължава да притежава някои важни белези на институциите. Съществуват местни структури, в които се води протокол и има документооборот (за разлика от "Раковски" 134). Тези структури - клубовете - не са нито клиентела, нито са семейно-битово предани на някакъв лидер. Това са хора, които си имат друга работа и се събират заедно от време на време, за да участват в политиката - в общото дело, описвано още от Аристотел. Нещо повече. Въпреки че СДС няколко пъти изрично избяга от модела "народна партия", характерен за съвременните десни формации, клубната основа поражда форми на живот, характерни именно за "народни" формации. Това са "Клуб 10" в София, "Клуб понеделник" във Варна, "Клуб Сенатор" в Пловдив, както и възникналите клубове на бивши депутати от различните парламенти. Всички те са хора, събиращи се заедно, за да допринасят за формирането на дясна политика. Клубното "разноговорене" не е слабост, както смята ръководството, а сила. Сдружаването на хора на терена на СДС не създава някакви задкулисни "центрове на властта", а е признак на жизненост. Така се прави в народните партии, където за разлика от СДС освен това има и колективни членове: профсъюзни и работодателски организации, професионални гилдии и подобни. На тази основа изводът вече не е толкова елементарен и звучи горе-долу така: "Като локомотив на прехода СДС се изчерпа с неговия край." Оттук нататък задачата е в България да се появи голяма и солидна дясна партия Има сериозни причини да се смята, че такава партия може да възникне от СДС. Това може да стане само, ако партията се опре на своята единствена институция, клубната мрежа. Тази работа може да бъде свършена както от сегашното, така и от някакво бъдещо ръководство. Работата не опира до конкретни хора, а до манталитети. Сегашното ръководство обаче вече е тръгнало по точно противоположния път в подготовката на конференцията. Вместо, както досега, 10 членове да излъчват един делегат, внезапно правилата са променени: един делегат на 50 членове. И така вместо всеки клуб да праща човек, носещ позицията на своята организация, сега на 4-5 клуба отива един конференциращ делегат. Как да се съберат клубовете от 4 съседни села да излъчат делегат? Няма как. Всеки си номинира своя, а "горе" решават - кой от всички. Каква позиция да носи в такъв случай? Подобни подредби, намиращи се на нивото на горната група от детската градина, не могат да породят солидна дясна партия. Очевидно макар да чува камбаната и да знае, че тя бие за него, СДС все още не взел решението да стане институция, способна да увлича солидни и пълнолетни индивиди. Задаващата се конференция е последната възможност това да стане. |
| Няма по дъвкана тема от тая-що е ляво, що е дясно у нас и има ли то почва. Доколкото ляв може да бъде благодетелят на Дума или г-дата, заели първите стотина места в списъка на"Най-богатите българи" Или пък доколко десен може да е някой, който е оръшкал всички партии, били на власт, започвайки от БСП и накрая кротнал се при Костов, примерно. Аз, например, съм ляв по доходи и десен по убеждения-вот какой парадокс У нас най-подходяща е обяснителната реториката "Ляв в главата", за която писахме подробно под една статия на Дайнов(О словесахь), съответно десен в джоба. Натиснете тук Народното обяснение на вълнуващата ви тема е изразено в тежненията на героя Спенс, в песента му Богат-беден Виж ми парата, виж ми колата, но не пропускай и да видиш колко имам в главата! Така, че за това, че имаш, не важиш- и аз мога така-наготово взимаш и отгоре мажеш твоите говна словесни! И ако трябва да сме честни, безинтересни! Бляскави песни, лачени песни, а зад мен снайперистите крачат - леви, десни! Леви, десни! Но да се върнем на темата-колко струва поемата? И защо обичам и възпявам зелената? Задайте ми въпроса: Тези рими за какво листо са?Тези песни за чие добро са? Наркоман ли, щом от години само трева пуша? MC ли, щом ухото ми всякаква музика слуша? Щото съм естествен-това съм аз, и защото съм честен-ще се чува моят глас! Не ти харесва това, знам, но к`во ще правиш? Пиеш оттук, оттам и ще се задавиш! На рими съм богат, а ти си беден- с голям пълнител, брат моят снайпер е зареден! Аз ли съм богат, ти ли си беден? Не знам, ти ще кажеш! Но съм прав за това, че си наведен! Ти ли си богат, аз ли съм беден? Не знам, ти ще кажеш! Но пак съм прав за това, че си наведен! Скъпите и качествените неща се разминават- вторите остаряват, като виното отлежават, и по-добри стават не защото са се случили, а защото са се получили! Живота е низ от случайности, неслучайно подредени- двете крайности във мене споени! Имаш, нямаш, взимаш, даваш, падаш, ставаш, но богат или беден, в липса с себе си оставаш! Аз вървя по своята пътека, с песен на уста- за мен, човека тя се чувства лека! И нека е осеяна с капани, поставени от този, който ще си каже "тази песен мене храни"! Между двата полюса що не задълбаеш? Тази сложна игра не може просто да играеш! Не може и просто да я играеш! Как се чувстваш, щом това, че си беден в себе се знаеш? Аз не избрах римите да римувам, или римите ме избраха да ги римувам? Не си измислям-ти ми казваш к`во да ти пея! И не се замислям що плача, като през сълзи ти се смея! Парите, да - те са мнага важни! но словата ти са амбалажни, разни, мазни, празни! Нищо не струват; по-ценните не се продават. Познай що-защото не се купуват! Аз ли съм богат, ти ли си беден? Не знам, ти ще кажеш! Но съм прав за това, че си наведен! Ти ли си богат, аз ли съм беден? Не знам, ти ще кажеш! Но пак съм прав за това, че си наведен! |
МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ Има един стар колкото Библията ченгеджийски похват, наречен "да влезеш в кожата на врага” Да предположим, че аз съм национално отговорен бизнесмен с червено дупе и баш такива приятели, когото десните политици обвиняват за всички беди-т.е, аз съм изразител на понятието мафия, в нашенския му вариант По подробно за мотивацията ми съответно да застана зад национално-отговорна партия-тук Натиснете тук. Знам, че по принцип десните в София са повече, там са и по-антикомунистически настроени. Какво правя, за да спечеля. Идват местните избори. Те са отлична възможност да се проиграят нещата. Имаме най-малко двама десни кандидати, един на Атака, един червен и един независим(останалите са без значение) Всъщност, всред тях е достатъчно само да отбележим, че моят кръг се е подсигурил тройно, и има кандидат дори и сред аутсайдерите-т.н мюре. Ще повтори ли кандидата на СДС модела Софиянски? Точка с него-той не ми е проблем, но ще си вземе неговите и ще отпадне. Освен това с него се работи добре, но софиянци се напариха с този модел и ще искат да ме накажат. Проблем ми е другият, който не е мой(най-относително) Вотът за Гаврийски е тест за доверието към Костов и ще покаже неговият оптимум. И сега внимавайте. Тук ще има сблъсък с мислещите, интелигенцията и дясното, с масовите нагласи, изразени чрез ББ. Тук има съзнателен, рационален десен вот, противопоставен на емоцията. Чий кандидат е ББ и кой ще финансира кампанията му? Знае се, че ще го рекламират Новинар и БТВ и седят национално-отговорни ....интелектуалци, бизнесмени..Няма ли обаче тогава да повтори модела Софиянски, като се знае, че едни и същи седят и зад него, и зад евронаблюдателя? Ще го повтори-ерго, той не е по-различен от Минко. Тук обаче, ако той е моят човек, аз разчитам (повтарям, аз съм национално-отговорен бизнесмен) на харизмата и емоцията на масата, а не на разума. Разчитам на медийния рейтинг и ще изсипя една торба пари(както предния ББ) в телевизия и преса, за да го донапомпят. Разчитам на усещанията Биг Брадър и късата памет, защото зная, че масите мислят с оная си глава и всичко е пари. Аналогията с феновете на предния генерал и тоя е очевидна. И тук засечка. Левите искат да се оттърват от Татяна Дончева. Да, но и тя има харизма и масите я обичат. Аре отново емоция. Ама левият вот е по –малоброен, но пък и Татяна играе опозиция на своите, играе на принципна и на несъобразяваща се с партизански повели и това отново е част от антисистемната реторика, от борбата за харесване на масата. Публиката дискутира твърде много резултата, постигнат от Националния фронт във Франция, но резултатът на крайно левите троцкисти е дори още по - интересен. Вижда се, че има симетрия при "анти-системния вот" във Франция - има "десничарска" компонента - Националният фронт, както и "левичарска" компонента - троцкистите. Подобна "огледална симетрия" между ляво и дясно течение в рамките на анти-системния вот засега отсъствува в Холандия, Белгия (Фландрия), Италия и Австрия, където са налице силни, десничарски, популистки, "анти-системни" партии или движения - като Листа "Пим Фортаун", "Влаамс блок", "Алианца Национале" в Италия, т. нар. "Лега Норд" или "Ломбардската лига" на Умберто Боси - пак в Италия, "Форца Италия" на Силвио Берлускони, "Партията на свободата" на Йорг Хайдер. Но френският опит сочи, че подобен "симетричен" сценарий е възможен в съвременното политическо развитие на една или друга страна. Тук следва внимателно да се проследи отношението на Сидеров към ББ Той симпатизира на Бойко, но вади и собствен кон за надбягванията. Той няма друг избор, състезанието му е необходимо, за да подрънка оръжие и поддържа имидж на антисистемен, но той не мисли да го печели. Защо? Пак наше мюре. Да обобщим. Рационалният вот срещу емоционалния. Емоционалният е разделен точно на две, защото моите хора, на Сидеров, нямат шанс и се подсигурявам тройно, залагайки обаче предимно на единия кон, фаворита. Твърдя, че емоционалният вот винаги е по масов, па ако ще да става дума и за София, събрала елита на нацията. Единият емоционален вот е с антисистемни окраска-Генерала, който се отказва от партии, който ще ревизира приватизационните сделки.(Това последното е голям майтап, но е друга тема, но не ви ли прилича на атакистко?) Другият не е-той е чисто партиен като намяра. Двете противоположни масови нагласи-Дончева, ББ, имат съответно и огледално противоположни компоненти, точно като е в Европа, по статията на Дечев: в десния, непартийния ББ- левичарска, атакистка; в лявата, партийната Татяна- антипартийна, и в тоя смисъл дясна. Ако, както се съмнявам, антисистемният вот в столицата е набрал достатъчно мощ, то ще спечели ББ. Но мисля, че тук предимно партийният вот все пак ще победи, защото вотът за Дончева освен партиен, е и емоционален, заради нейната харизма. Изключително важно е да отбележим, че ББ не е чисто антисистемен вот и срещу него има огромни негативи, свързани с имиджа му на въздух под налягане. Той даже ще е предизвикателство, нещо като Ай-кю тест за обикновения масов човек. Но все пак му вижте резултатите и се замислете А представяте ли си, ако идеше реч за парламентарни избори и за този вот се бореше партията на Сидеров.Еми тва е целта. Всички, които имат шанс, са наши, все пак единия е по -наш, но важното е тренировката. Редактирано от - Зе Мария на 27/9/2005 г/ 14:54:25 |
| Политиците надвиха хаоса преди 9 години Десните винаги са на ход, когато държавата е в безпътица Проф. Евгений Дайнов На 12 януари 1997 година се опитвах да окуража студенти от Софийския университет да помогнат на гимназисти да удържат барикадите около Орлов мост. Към края на речта си им казах нещо такова: "И имайте предвид, че когато се минат две-три години, всички ще тръгнат да ви убеждават че нищо не се е случило. Че всичко е било предварително планирано от Великите сили и че вас ви е нямало на сцената. Както стана след 1990-а." Горе-долу това е положението към днешна дата. Повечето хора отказват да дават реална оценка на протестите от началото на 1997-ма. Това е глупаво. Те бяха исторически повратни и определиха перспективите пред България за едно поколение напред. Събитията от 10 януари 1997 година са мечтата на историка. Няма институции, властта е неясно къде. Предимно се търкаля по улицата. И пътят, по който тръгва обществото, се определя от решителността или боязливостта на отделни хора и групи хора - исторически личности или просто "герои", както ги нарича Томас Карлайл в началото на ХIХ век. На 10 януари 1997 година не функционира пълноценно нито една държавна институция. Правителството на Виденов е от две седмици в оставка. Президентът Желев е в чужбина. Президентът Стоянов е вече избран, но до началото на ефективния му мандат остават още десетина дни. Парламентът е блокиран и уплашен. Управляващата БСП е още по-уплашена. При опозицията нещата също никак не са ясни. СДС няма позиция и все още е много далеч от идеята да оглави и насочи протестите. В ситуацията на институционален разпад посоката може да бъде определена от две места: пряко от масата протестиращи, които просто да изметат политиците и обявят себе си за временно правителство (както стана в Румъния в края на 1989 година); или от отделни политици, които да насочат енергията на протеста идваща от улицата, и така да оставят нещата в рамките на политическата и конституционната система. В България, за нейна чест, преди девет години се случи вторият вариант. Различни политици се намесиха с разпореждания, които - легитимни или не - успяха да дадат някаква посока на нещата и да подредят властовия хаос. На няколко пъти Жан Виденов отказа на свои разгорещени министри да поеме курс към извънредно положение. Стефан Софиянски отказа в качеството си на кмет да поръча разпръскване на хората, отдавна пресрочили разрешения час за протестен митинг. Петър Стоянов, макар все още без никаква власт, неколкократно заповяда на полицаите да не използват насилие. През нощта Филип Димитров се опита да застане на пътя на полицаите и отнесе сериозен удар по главата с палка. Връщайки се в страната, Желев отказа да връчи на БСП мандат за съставяне на правителство, с което даде време на СДС да оглави и насочи протеста - да не го остави да се разплиска в тъмната зона отвъд политиката; а на БСП - да разбере, че е време да се откаже от властта. На финала, в началото на февруари, Петър Стоянов нагледно демонстрира причината в парламентарната република да има и пряко избран президент. На фона на разпада на институциите той е онзи, който събра всички политици заедно и ги заключи в своята сграда, докато те не постигнат съгласие за цивилизовано предаване на властта. Съвкупният ефект от тези и подобни действия е, че протестът не се превърна в някакъв тип безнадеждно противопоставяне, прокарващо бразди за поколения напред. Той остана в рамките на политиката - т. е. там, където решение може да бъде намерено. Не след дълго беше формулирана и политическата цел: постигането на нов обществен договор, на национално съгласие за превръщането на България в нормална "западна" страна. Този договор беше закрепен през пролетта в гласуваната декларация за национално спасение, в която беше формулирана и националната цел: пълна интеграция на България в "западното" пространство посредством членство в ЕС и в НАТО. Колкото и парадоксално да звучи, когато България е на кръстопът, е по-добре да се залага на политици, отколкото - на администратори. На партиите, отколкото - на държавата. Вторият извод, например, е отдавна известен. Въпреки своята вродена консервативност българите сравнително лесно се вдигат на мащабни и дълготрайни протести тогава, когато решат, че страната е в задънена улица. И са склонни, ако намерят чуваемост при политиците, да удържат протеста в рамките на политиката - да не тръгват към палежите и мародерствата, като французите, например. За третия извод вижте още веднъж имената на политиците, допринесли за излизането от кризата. Всички са десни и по онова време са в ръководството на СДС. Освен Виденов, който обаче забърка цялата каша. Ето го изводът: всеки път, когато България е на кръстопът, решението се ражда в дясната, про-"западната" част от политическия спектър. Така е в края на 1980-а, когато бъдещите десни политици решават да спрат да си играят на перестройка и да искат реална демокрация. Така е през 1990-а, когато десните политици се включват в протестите, свалили от власт Луканов и отпушили възможността за реални реформи. През 1991-ва основните фигури от СДС напускат Великото Народно събрание, защото не искат да подписват една дефектна - както виждаме днес - конституция. Година по-късно дясното правителство на Филип Димитров отказва да играе според "модела Луканов" и тръгва към конкретна реституция и реална частна собственост. През 1999 година десният президент Стоянов застава на пътя на общественото мнение и обявява присъединяването към НАТО за "цивилизационен избор". Наследило една разрушена постсоциалистическа икономика, дясното правителство на Иван Костов оставя след себе си над 70 процента частно национално стопанство. По силата на описания исторически опит всеки път, когато в страната се появи чувството за безпътица, погледите се обръщат надясно. Оттам се очакват обяснения и решения. Това е така дори днес, когато десните партии, взети заедно, нямат и 10 на сто подкрепа. В момента интересът към десните се подклажда и от допълнителен фактор. Общественото мнение е почувствало, че постепенно се оформя една опасна политическа действителност: някакво аморфно карашък-струпване около БСП, а отсреща - предимно крайни националисти. И едно бъдеще, в което на всички избори Станишев-Симеон-Доган и подобни казват: "Гласувайте за нас, макар с отвращение, защото иначе ще трябва да е Волен Сидеров." Искат или не, десните в България отново носят огромна историческа отговорност. Ако успеят без скандали да стигнат до убедителен общ кандидат за президентските избори, СДС и неговите производни ще са стъпили на пътя на възстановяването на зрялата политика в България. Когато институциите са слаби, бъдещето зависи от отделните политически личности. И - не е вярно, че историята се повтаря само като фарс, както твърдят остатъчните марксисти фаталисти. Как ще изглежда повторението на историята, това изцяло зависи от участниците в нея. |