МЕМОАРИ
Отиди на страница:
| 9 срещу 10 септември преди 2-3-4 години --- -- - Нощ, улица, фенер, аптека. * Аптекарят ми е добър познат и го моля за диазепам, 0.5 мг. Знам, че без хапче няма да мигна. Същевременно средната ми интелигентност е наясно, че каквото и да е плацебо ще ме успи, ако аптекарят се усети да ми го пробута със средна ловкост. Но той е само добър познат и главно - търговец. (А аз сама не мога да си пробутам плацебо, не си вярвам дотолкова.) При аптекаря се е подслонил за малко пътник незнаен из софийските потайности. Той учтиво дреме, докато ние извършваме дребната си транзакция. Но не е глух. Чува, когато аптекарят се обръща към мен с фамилното ми име. И скача и траква токове като историческо-филмов хусар. - Госпожо Б., целувам ви ръка. Вие вероятно сте съпругата на покойния министър И. Б.? Помня, че той живееше някъде тук и ходеше пеш и без охрана на работа... У мен се борят две гордости. Тази на дъщерята, чийто баща е запомнен с ходенето пеш на министерска работа, и тази на същата дъщеря, която вярно, че вече е надживяла баща си с 2-3 години - той почина на 55 - но все пак не изглежда на 90, на колкото е майка ми - жената на баща ми, де. На покойния министър И. Б. Който винаги ще си остане на 55. И дори по-млад, съдейки по последните му фотографии. Побеждава втората дъщеря, по-тъпата. С упорството на кретен, измислил сполучлива според средния му кретенизъм реплика, монотонно изговарям мярналата ми се мисълчица: - Да ви изглеждам на 90 години?! Аптекарят дълго и безсмислено се извинява, докато хусарят сконфузено пресмята на ум изминалите години, съобразявайки кое и как и защо толкова. * Нощ, улица, фенер, аптека. * В кооперацията ни няма ток. Докато се катеря в мрака към петия етаж, си представям как не след много дълго пак ще вляза за хапче - срещу артрит, предполагам - и някой друг хусар възхитено ще възклицава: - Ааа, тази с патериците е г-жа Б., нали? Уоу, тя е майката на министър И.Б., който ходеше без охрана на работа и го застреля Тодор Живков... И ще ми се налага да казвам - - Да ви изглеждам на 130 години? Мислех, че не ми личат! Редактирано от - Писи на 10/9/2005 г/ 16:36:41 |
| Госпожо Б., хич да не Ви пука! Пък и вижте какво пишат: . Млади сме до 49 години, стари - след 80 10 септември 2005 / News.dir.bg Според изследване, цитирано от британския Daily Telegraph, младостта продължава до 49 години, а старостта започва на 66. Границите на средната възраст се стесняват, тъй като хората предпочитат да се определят като млади или стари. Човек вече се смята за остарял, когато мине 80 години, тъй като средната продължителност на живота нараства, сочи изследване на Университета в Кент. Според анкетираните англичани, дискриминацията, свързана с възрастта, е много по-голяма от сексизма и расизма - оплакванията и на баби, и на пубери от обиди и ограничения, свързани с възрастта, са нараснали с 29% за една година. 75% от британците са на мнение, че фиксираната възраст за пенсиониране е анахронизъм и са готови да се борят за правото да работят след 65 години. Колкото до секса, друга анкета показва, че добрият секс за жените започва след 40-годишна възраст. . М.Б.,  |
| Нощ, улица... ... В такива нощи, рухнали над мене със всичката си тежест на бетон, следите на изгубеното време откривам в някой антикварен том. Поетът ме е търсил. Недочакал. И може би така е по-добре. Животът е съвременен спектакъл, с кой мъртъв гений ще се разберем? И все пак - между редовете влизам почти без болка, като врък на нож. И - сто мъже от бронз присядат близо, да съществуват с мен поне за нощ! Етажите се сливат в топла къща. Под моста бликва истинска река! Изгубеното време ми се връща! Почти съм сигурна, че е така... Отвсякъде разсъмва. Край. Завеса! Ще доживеем утре. (Тоя луд живот...) На слънчевия лъч виси обесен един случаен нощен епизод. ... |
Мили сте   Елинор, не си цитирала най-любимото ми изречение -всеки има слабости - а то е: "И първото, най-ранобудно куче полива ловко жълтия паваж..." Лека и успешна вечер  |
| Е, аз затова сложих многоточието, да се знае че има още. Но на мен любимото ми е за слънчевия лъч+нощен епизод :-) |
| Има различни оси, по които се измерва възрастта. Тази с родословното дърво, е най-елементарната, там всичко е линейно. 60+30+40. По другата ос - какво си казал и колко души десетки години след теб го повтарят, дори и пеят, колко души се обясняват чрез твоите думи в любов, развеселяват се, плачат или се утешават, там измеренията са други. Там времето спира и възраст няма. Редактирано от - Геновева на 10/9/2005 г/ 20:07:36 |
За всеки има паваж , дето може да се изпикае ! Не се карайте ако нямате паваж , идете във Париж там има много !  |
| "И за всекиго има късче небе, към което да погледне. Въпрос на вкус". * Глупости! И съвсем НЕ е въпрос на вкус?! --Небето, НЕ Е за Всеки и НЕ Всякога! За мене при комунизма дълго време нямаше небе. Просто бях лишен от него! Не можех да го гледам. И за да бъда по-ясен и по-кратък: погледа ми, към небето беше препречен. Небето го нямаше - просто не съществуваше! ~Това стана в София, за уточнение... Столицата на Партията. * И дълги години не знаех и не виждах, ДЕЦА. Бях забравил че съществуват! |
| Пък аз се чудех кой тоз идиот с мемоарите*. Мойто К. (туй, дето от понделник ти става комшия ) в такива случаи реди: - Аааа дааа, знам аз. Тва е, когато замръзнало морето и сте ходели с кънки до Поморие.  ---------- * Рано е. Мнооого рано.  Редактирано от - Simplified Solutions на 10/9/2005 г/ 22:37:16 |
| Аз пък все си мислех че, когато е замръзнало морето са ходили по налъми от Поморие до Бургас(BTW изгонили калпавите рибари от Поморие и създали Бургас! Редактирано от - tupakmango на 11/9/2005 г/ 00:48:40 |
Леко по леда и паважа, следва..."Шенген" или "джихад", сиреч временно отстраняване от полезрението....  .  Ей така... Редактирано от - OLDMAD на 12/9/2005 г/ 17:08:35 |
Писи, виж как те искат хората ; -) (това го намерих в един форум под тема "Кои хубави българки искате да видите полуголи" :-) Синя синекдоха плиска сенки по тапета. в монокини ми се иска Дубаровата Петя. Дреме в мрак луна кахърна дремя аз на стола. Най ще ми е гот да зърна Багряна полугола. Жадно мислълта се гътва в катахрезна сянка. Пред мен бедра чарвно врътва Пенчевата Станка Клати ме в световъртеж при все, че уж е бАбе тоз кът априлски пленум свеж ханш на Дора Габе Хълца в див любовен блус душата ми пияна - Бих киризил дибидюс и Башева Миряна. Ясна е кът пролетта жилката ми фенска: поетична им кръвта а Любовта им - Френска. |
ако ще се запознаваме - те и моя снимка: