Отиди на страница:
| Плюшкин е Кайли, Плюшкин е, казах че си права за втората част от изречението, извинявай, че явно не го направих достатъчно понятно! Искам толерантност между българЕте сега, а не да ми се големеете и само един да се фука с България преди 9/9, а друг с нея преди 10/11! Инак хавата нЕма 'а стане!  |
Не знам, как тоя другар Маркс ++ се е навил да ни разказва интересната си информация и то по един удивително конструктивен, поне за бивш комунист начин, което показва, че някои хора и тогава са имали представа, на къде вървим, жалко е, че никой от тях не е имал доблестта да стори нещо тогава, на фона на това не виждам, какво е седнал да брани любия си строй?!  Истината е, че България в сравнение с почти всички Европейски страни е най-зле, истина е и че България пропусна много възможности за развитие през последните 60 години и в този контекст ми хареса изказването за относителното й развитие на "бай Тодар".  Истина е, че явно в България не е имало кадърен мениджмънт, защото каквито и статистически еквилибристики да ми стъкмявате, всеки го усеща, когато се разходи дори в някоя съседна нам страна. Надути, некадърни управляващи - Лош мениджмънт Това е съвсем логична взаимовръзка и не виждам, какво има да се оправдават някои хора и да разтягат повече локуми по темата! |
volog [Златен] от Bulgaria И не се хаби да ми отговаряш, че сега изнасяме текстил, а не плодове и зеленчуци ... За текстила няма да се хабя, понеже всички разбраха, чи никога България не е изнасяла толкова текстилна продукция в историята си - около 1/4 от целия си износ. Целият износ пък тази година ще бъде около 12-13 млрд.$, т.е. с около 25-30% повече от 2004г. През 2004г. Дикмето обяви, че е изнесъл над 1 млрд.$ земеделска продукция и е достигнал върха през целия преход. Сигурно е малко при положение, че проф.Александър Цанков пише в мемоарите си, че към Балканската война България е изнасяла годишно по 60 000 до 65 000 вагона плодове и зеленчуци в Европа. Доколко може да се вярва на проф.А.Цанков нека всеки сам да прецени. За него е известно, че е бил: - най-големият български икономист по онова време; - министър-председател на България; - "монархо-фашист" и "кръволок"; - лидер на българските социалдемократи; - недолюбвал е Цар Борис и сина му Симеон II в емиграция, а синът на проф.Цанков, също така социалдемократ в емиграция, не пропуска случай да клевети Царя в българските масмедии.  |
| Сандьо, Сутрин като тръгвам за риба, гледам долу в кафененцето насядали млади социално слаби, но иначе бая ячки, момченца и момиченца. Вечер като се връщам с две копърки в рибарската чанта пак ги гледам същите социално слаби индивиди кесят си в кафененцето и току поглеждат към моите две копърки. Ама аз стискам торбата и не си давам копърките. Ей го комшията Гошо, той е по добър рибар от мене. Фаща попчета, шарани, па и пъстърви отвреме-навреме. К'во сега, да му завиождам ли, що ли? Или да му се метна отгоре и да искам преразпределние на рибетата. Или пък, което е още по-радикално, да взема да го набия и да му национализирам рибетата. Ами че той нали ще спре да лови риба и ще клекне и той до моите копърки. Та стискам си, братче, копърките и си трая.  |
| Зевзек, Като си много начетен по библейските въпроси, да те питам - ти помниш ли притчата за господаря дето дал мари на слугите си и кой, какво направил с тия пари? А поуката каква беше? А ти какво направи за тия млади и ячки, и здрави, и прави момченца и момиченца? А какво можеш да сториш за тях? А убеден ли си в това? А думата "излагам се" позната ли ти е? А какво мислиш за нея? А мислиш ли, че можеш да си носиш кръста? А тежи ли ти? А реве ли ти се вече?  |
| Че той, зевзека, предимно си риве. Профилактично така си риве, да не го изпуснат при преразпределението на въдиците. |
| Сандьо, Аз нищо не мога да направя за тези момченца и момиченца. Техните татковци и мамички не са успели, та аз ли? Освен това и татковците и мамичките са същите. Крушата не пада по-далеч от дървото си. Седят си, риват си и чакат някой друг да ги оправя - правителството, профсъюзите, Европа, Америка. Оня ден го слушам един социално слаб, но иначе интелигентен, татко пищи, че доматите били 80 ст. килото. Скъпи му били. Аз мисля, че доматите не са скъпи - той няма пари. Аз изведнъж се почуствах социално силен - аз сам си ги гледам доматките на село. На мене са ми без пари. Па и на пазара дори нося. Викам на таткото: "А бе, брат'чед, що не додеш на село да си отгледаш и ти доматки ами ривеш като вол на празна ясла?". "Аз да не съм селяндур като тебе", вика той. Е-е-ех, гладна интелигенция, гладна. А аз мислех, че ученото си е учено. И в клозета да го затвориш от глад няма да умре. Ма сигур' съм сбъркал. |
| Абе Зевзек, ти преди дни писа, че са луди ония, които се хващат на работа за по 200-300 лева. Сега твърдиш, че хората не работят, затова немат пари. Бе ти можеш ли да връзваш две и две? Абе верно ми писна от неадекватни и късогледи пишман ентелектуалци бе. |
доколкото схванах, зевзека не е "късоглед пишман ентелектуалец" , а продава домати на пазара по 80 стинки килото  |
| Гранде бил. Ако ще ме пише идиота в оня списък, е го лафа- Тартюф бил Гранде, а Плюшкин си е Плюшкин. Сбират-пари, вещи, сбират, трупат, броят, милиарди, ядат пари, сънуват пари, четат пари, броят пари, се.ат пари. |
| Кайли, Трудът е стока. Като копърката. Продаваш я за толкова пари колкото можеш да й вземеш. Ако си луд и без пари може да я дадеш. Ако си шмекер може с нищо работа много пари да вземеш. Ама тия момченаца и момиченца, за които си говорехме със Сандьо, не щат да бачкат за 200-300 лева. Това не са пари, викат. Да не сме луди. Ние сме шмекери. Ама явно е че не са. Защото си седят долу в кафенето. Ами да си седят. Аз ще си ловя мойта копърка, ама не си я давам за преразпределние. |
| Моите доматки са чудни. Не са като турските. Едри, вкусни, сочни. Родни. Патриотични. Зорът ми е да стигант 2 лева на пазара. 80 стинки е малко. Това капитализъм и свободен пазар ли или е лукова глава. Като рекох лукова глава та се сетих, че аз и лука сам си го гледам. Няма да давам евро за него я. За един лук! Де-де. И гроздовата сам си варя. Самозадоволявам се. Така ме учил др. Тодор Живков. Да се замозадоволявам. |
| Абе ей, как може да си толкова алогичен бе! Виж се какво си писал оня ден Зевзек 8 септември Ами те затова са цъфнали у нас. Защото могат да намерят хора да бачкат за 200-300 лева. Иначе нямаше да си направят труда да "цъфнат" тука. Бачкането за 200-300 кинта е нашия "competitive advantage" пред китайците. Зевзек - 13 септември Ама тия момченаца и момиченца, за които си говорехме със Сандьо, не щат да бачкат за 200-300 лева. Това не са пари, викат. Да не сме луди. Ние сме шмекери. . Бе що не си събереш вересиите боже вече. |
| Е, като стигнат доматките по 2 $/кг тогава наистина ще се самозадоволяваш. Бре да му се и не види въдичарите. Кога се научиха да ловят по две хамсийки, кога тръгнаха да ловят кит в селската бара? Редактирано от - помнещ на 13/9/2005 г/ 19:13:33 |
| За ловенето на риба, рибарите и учебниците по риболов Първа част ИНСТИНКТОЗА Дървената философия разглежда проблема с бедността неразривно свързан с онова което тя нарича( със създаденият от самата нея термин) инстинктоза*. В общи линии, всички ние се стремим да постигнем в този живот нещо. В зависимост от интонационната среда където живеем, нашите лични апетити и разбира се нашата собственна инстинктоза ние успяваме до една или друга степен да достигнем до дадено ( Х ) ниво на задоволеност. Тук трябва да отворим една доста широка скоба за относителността на нашите обекти на желание. Едни от тях са реално осъществими, други са просто химерични и непостижими с наличната ни инстинктоза. Колкото по-реални са нашите очаквания от онова което сме приели да наричаме ЖИВОТ, то толкова и нашата задоволеност от постигането на ПОСТИЖИМИТЕ ЦЕЛИ ще е по-висока и следователно нашата всеобща задоволеност от пребиваването ни на Земята в този ни вид ( ако тръгнем да се разглеждаме като субекти на дадени религии, разбира се) ще е по-висока. Пример 1: Индивидът Гунчо е невзрачно изглеждащ счетоводител в малка частна фирма за производство на домакински електроуреди. Той има фиксирана заплата, неособено добри шансове за големи бонуси и малък страничен доход от преподаване на уроци по математика на комшийско дете. За сметка на това, обаче Гунчо има огромното желание: а) да притежава цялостното творчество на Георги Господинов, Алек Попов и Бойко Ламбовски в библиотеката си, б)да се ожени за певицата Ивана (или в най-лошия случай, да изкара няколко романтични вечери с нея) в)и да си закупи маркови очила. г)Иска да ходи всяка година на почивка до екзотични локации, д) да има "Хъмер" и е)да е собственник на вила на морето. С наличните си доходи той единственно може да задоволи в най-скорошно време точките а) и в). В по-дългосрочен план, той има възможност да осъществи частично желание г) и (по-реалистично погледанто) д) или е), но с цената на дългогодишно системно окастряне на неописаните хиляди подточки покриващи неговите по-краткотрайни желания от рода на закупуване на билет за мача "Левски-Литекс", замяната на дълга поредица от вечери в "Берлин" със скромен домашен еквивалент, включващ лютеницата на мама, русенско варено и маслинки и т.н.т... Дали си заслужава цената? Е, това вече Гунчо трябва сам да реши. Колкото до подточка б), самият Гунчо знае, че е химерична и винаги когато се погледне в огледалото той осъзнава колко астрономично малки са неговите шансове за осъществяването им. Обнадеждаващото, все пак е, куриозитетът, че пък има по-голяма вероятност да удари шестица от ТОТО! Нещо от което, разбира се, той в никакъв случай не би се отказал. Пример 2: Бончо е музикант на свободна практика и неговите доходи са, ако може да използуваме терминология взета от неговата свера - с променлив ритъм. Понякога парите валят с vivace устременост, но за съжаление ( по-често) доходите долазват с една убийственна Largo-ва протяжност. Бончо, обаче няма кой знае какви стремежи и очаквания. Харесва си гарсониерката, хапва в общи линии добре. Всичко онова което му се иска да има в общи линии си го има ( събраните съчинения на Deep Purple, Uriah Heep, Megadeath, Skorpions, Metallica, Guns and Roses, Def Leppard and Pink Floyd, китара - копие на Fender Stratocaster, усилвател Marshall, кола "Жигули" и стерео уредба с разкошен звук ). Когато финансовото крешчендо го облажи, той вечеря в "Шератон", когато падне в дълбините на "в почивка съм" яде стари бисквитки останали от по-добри времена в кухненския шкаф и туй то. Приема живота като нон-стоп карнавал и в общи линии гледа да не изпусне никое от шефствията. Понякога го наболява черния дроб, но той знае че е от пиенето и при по-силни кризи, винаги си обещава да редуцира алкохола като се пооправи. Щастлив ли е Бончо? Бас държа, че е окей. Поставя си ниски тавани. Достига ги и им се радва. Може ли да постигне повече? Сигурно може, ама не му се дава зор. Това дередже си го задоволява. Пример 3: Н'горо е изключително беден. Той няма нито какво да яде, нито какво да пие. Болен е от неизлечима болест ( сетихте се, предполагам как се казва тя), но въпреки това му се ще да си радва телесата. (тъй де, това е единственното нещо което му доставя върховен кеф от нещата които умее да прави...нито копане, нито оране, нито даже танцуването не може да се сравни с ТУЙ). Жена му, няма нищо против, тъй като и при нея се забелязват сходни желания. Имаха дванадесет деца, ама сега имат само четири (скоро ще станат пет, между впрочем). Децата са също гладни, но нито има какво да се копае, нито какво да се оре, а тия от ОРГАНИЗАЦИЯТА носят едни такива глупави храни, дето смърдят на техния прогнил Запад...ама какво да правиш - ще трябва да се жертваме и да ги ядем...за да им направим кефа и да се чувствуват щастливи поради факта че помагат на бедните. Айде от нас да мине. Даже може и да им изиграем после един ритуален благодарствен танц за ташак. Н'горо също не очаква кой знае колко от живота. Да е нахранен, да има "къде да го топне" и да поживее още барем мъничко. Пример 4: Чък е от ония "спекуланти" дето си вадят хляба играейки на борсата от домашния си компютър. Той притежава разкошен дом в Стрийтсвил (шест спални, четери бани, троен гараж...и т.н.т), има "Корвет" от 1968 година, "Форд" еСЮВи, всичките там технически бъзикни които можеш да си представиш и дори и домашно студио за записи, въпреки че е лаик - басист. И ако погледнеш как си вади хляба, направо да паднеш от ташак. Седи там пред екрана купува там 100 000 shares от някаква си компания, ще погризе нокти десетина минути и ще ги продаде мълниеносно...после с друга там...трета и до обяд, гледаш го направил там 14 500 долара капута му с капут, без даже да си е съблекъл пижамата...е понякога и губи...ама в общи линии, генерално е на "зелено"...та и заради това все още "скалпира" пазара. Ужким си викаш, ами и аз що не взема така да си вадя хляба...ама като видиш колко други са стигали до "просешка тояга" и си викаш...я по-далече...може и да нямам колкото Чък, ама пък гледай как му треперят ръчичките като отпива от кафето си, докато забол очи в екрана гледа там как скачат цифрите оня бесен казачок. Колко ще трае този "успешен цикъл" в живота на Чък? Ами...може да трае докато достигне 100 години, може и да секне в други ден. Барем за момента той е щастлив да живее на върха на острието и да си кажем честно морен вода не пие. Погледнете себе си, погледнете тези около вас и сами допълнете с примери от вашето лично обкръжение горното изследване. Какво забелязахте? Ами някои се задоволяват с малко, а на други и многото им е малко. Най-добре ( в емоционален и философски аспект) ще забележите са тези чиито желания са реални и постижими. * * * Има една поговорка ( която не си спомням българскоизворна ли беше, френска и, латинска ли, ама това няма никакво значение)Апетитът идва с яденето. И наистина ако забележите, малките "победи" ви отварят ищах за "по-големи", те от своя страна за "още по-големи" и ако следвате сърцето и ума си вие ще достигнете до вашия оптимум и разбира се това би трябвало да ви донесе онова житейско удволетворение, което е все пак една от целите за които дето викат живеем. Заради това следвайте мечтите си, но все пак не забравяйте да сверявате "часовника си" с този на околните. Вие може да си мислите че имате потентна инстинктоза, но ако околните ви смятат за пълен скапаняк...поразгледайте и възможността грешката да е във вашият телевизор. _________________________________________ _________________________ *за незапознатите с дървената философия инстинктозата е онзи сбор от качества и умения които позволяват на индивида да достигне до реализация на мечтите си и да живее пълноценно своя живот. За едни това е намирането на коматче хляб, за други - изчитането на тонове художественна, философска и общообразователна литература, за трети - да спи с колкото се може повече жени, за четвърти-притежанието на яхта. |
| Зевзек, Баланс трябва то, както и други преди мен са го казали, всичко е относително. Трябва мъдрост за да се намери балансът. С хората трябва да се обсъжда и да се надяваш, че все в ноякой момент може да им просветне.  Всеки трябва обаче да си приема съдбата и да се старае да дава максималното от себе си иначе, мога да му пея една песен на която припева е: ... Не си живял! |
| Има един термин аберация - значи отклонение от здравия разум. Надушва се по следния начин - когато някой си мисли, говори и прави нещо логично и в един момент хоп-почва да говори нелогичности. Нелогичностите вадят очите на околните, обаче пича се прави на ампер и продължава да настоява на тезите си. В тоя участък въпросният е абериран, отклонил се е от здравия разум. И причина за аберацията е някакъв първичен постулат; колкото по-близо стигаш до този първичен погрешен постулат, на който гради алогичната си теория лицето, толкова по-нелогично и съпротивляващо се или изплъзващо се става то. Е го Зевзек. Първичният погрешен постулат е, че управляващите са свестни(или по-точно неговите управляващи са свестни). И целият му свят се върти около това. Затова народът е мързелив и не работи, а които работят са луди, че работят за толкова пари. Изход няма, щото главата му е в мъгла. Вятър и мъгла. Аберация-нагледен пример, чиста и ясна. |