Отиди на страница:
| Все пак казал го е Аденауер. А Димитри и Фичо го цитират. България няма просто да влезе в ЕС. България няма да влезе с гордо вдигната глава.България ще се натъпче там. Или ще я натъпчат. Като маджун. Хареса ми написаното от Димитри за нашенския модел на развитие по чие подобие е. А защо досега и дума не отронва за този най-тежък български проблем? Да казвам ли кои са писали във форума от години за криминалния български преход и криминалната държава, ползуваща челния руски кагебейско-мафиотски опит? Иначе- добро четиво. |
| Волог, още малко и ще кажеш, че комунизъма победи. Всъщност ГДР се срина позорно, народа се втурна да бяга във ФРГ още в 1953 г., когато съветската армия начело с Берия разгроми въстанието на берлинските работници и през 1961 се оградиха със стена да не избягат всичките. Реформите на ФРГ по американски, денацификацията, членството в НАТО и евроинтеграцията направиха ФРГ каквото беше за нас. Еврото е закономерен етап в евроинтеграцията, благодарение на която Европа стана от онуй, което беше в 1945 (благодарение на европейците), това, което е сега. НАТО още има доста работа, например у нас и в другите наши страни за декомунизация и демократизация, също и в борбата с тероризма в изтока. Разликата между нас и Русия е само една - че ние, слава Богу, сме в НАТО и влизаме в ЕС, макар и да ни натъпкват насила там като маджун, както казва Зую. * Волог, прав си, не съм слушал лично Аденауер, чел съм го у историка Пол Джонсън. Помня оттам и други работи - Аденауер бил казвал, че прусака бил "славянин, забравил кой е дядо му", германците били "белгийци, страдащи от мания за величие", че кръвното му се дигало, колчем преминел р. Елба (на изток). Аденауер бил кмет на Кьолн преди Хитлер, после през райха и войната прекарал у дома в очакване да дойдат за него. Верующ католик, про-лейбър, за вечна дружба с Франция (с де Гол били големи дружки) и Америка. "Дясното" му било, че бил против национализацията и за запазване на бизнес културата след войната, иначе се тупал по рамото с профсъюзите и докарал ГСДП, партията на Маркс и Енгелс, дотам да се отрече от марксизма и класовата борба в 1959. Подобен човек бил и Алчиде де Гаспери в Италия, който прекарал войната във Ватикана като секретар, да не го хване Мусолини. * Затова и "християндемокрацията" на Костов беше пълен бошлаф. Нито у нас има такива християни, нито БПЦ е католическата църква (или лутеранската в източна Германия). Нито комунистическата реторика на СДС, както Джимо добре пише, "земята в реални граници" (марксистки лозунг, колективизацията на Сталин с обратен знак) имат общо с икономическата политика на ХДС-ХСС след войната. |
| Винаги съм се възхищавал на Джимбо-квото и да изрече тоз юнак, де е бозал отде е можал, форумо е готов кат мухите на гумно. Учудващото днес обаче е, че Митко се е изказал добре подготвен.Па и англичанския владее, гяволът му с гявол... |
Нека сега да си припомним как именно се разви денацификацията в Германия, за да не се спекулира повече с този “феномен”. От пролетта на 1945 американците се заеха да си уредят сметките с нацистите. Този епизод от историята е известен под названието ”денацификация”.Ще бъде голяма грешка обаче да се счита, че са били необходими съществени усилия, за да се премахнат всички останки на нацизма.Не е било в интерес на управляващия елит на САЩ да покаже истинската същност на нацизма и фашизма-социално реакционна политическа доктрина, чието появяване стана възможно с помощта на политиците и интригите водени от консервативни елементи от банковите, индустриалните среди , армията и църквата. Фашистите защитават един определен социален и икономически ред, който е смъртен враг на работническите синдикати, социалисти и комунисти .Но когато в крайна сметка фашистите и нацистите се оказаха хора с криминални прояви, техните уважавани господари установиха, че е необходимо да се дистанцират от тях по франкенщайнски маниер. Това означава, че е трябвало да се отклони общественото внимание от истинската натура на фашизма.Именно по тази причина така наречената”теория за гангстерите” на националсоциализма(и на фашизма)беше развита и разпространена в САЩ.Оттогава Хитлер и Мусолини бяха обрисувани по карикатурален начин като негодници, облени в кръв, дошли от никъде на политическата сцена, действайки изключително за своя сметка. Фашистите бяха представяни като садистични гангстери и кръвопийци, чието идване на власт в Германия произтича от един трагичен, но мистериозен каприз на историята.Разглеждайки нещата от тази гледна точка, задачата по денацификацията става лесна. Трябвало е само водачите на тази криминална банда да бъдат изправени пред трибунал, да бъдат осъдени и наказани, за да бъдат разколебани техните привърженици. Последваха серия от процеси(от които най-известният е нюрнбергският), които завършват с присъди на много нацисти от високите етажи на властта и с налагането на сурови наказания в т.ч.и смъртни. Въпреки това консервативните личности, които направиха нацизма възможен, бизнесмените и хората, които сътрудничеха на нацистите, се отърваха с минимални присъди, а много от тях бяха даже оправдани.Хора като Шахт, фон Папен и други, които направиха възможно идването на власт на Хитлер, бяха оправдани.Пределът на денацификацията става ясен когато възниква въпросът да се накажат банките и големите предприятия в Германия, чиито собственици, директори и основни акционери са поддържали Хитлер доста преди неговото идване на власт, и които са се възползвали от неговата програма за превъоръжаване и последвалата война.В много от случаите те са извличали полза от сътрудничеството си с нацистите и по-специално със зловещата организация на Химлер-SS.Например, много от германските концерни инсталираха своите фабрики и лаборатории в близост до концентрационните лагери. В замяна на скромни финансови компенсации за СС, тези фирми получаваха разрешение да използват затворниците от тези лагери както роби, а в други случаи-като опитни животни.След войната тези концерни бяха много малко обезспокоявани от американските окупационни власти.Напротив, те бяха усърдно защитавани от американците с/у всички германски антифашисти, оцелелите от концентрационните лагери, еврейски организации и т.н., които считаха всички тези бизнесмени за виновни наравно с нацистите.В серията от процеси, последвали нюрнбергския, нарочно организирани единствено от американците и формулирани непочтено по-късно от американски прокурор като”символични мерки”, германските индустриалци и банкери, които имаха привилегировани отношения с нацистите, бяха третирани много внимателно и предпазливо.Американците пипаха с ръкавици. В повечето случаи те бяха просто оправдавани.Тези, които трябваше да изтърпяват наказания(в повечето случаи леки), се възползваха от амнистията, дадена им от американските окупационни власти.В действителност германският бизнес елит, който поддържаше Хитлер и се възползва от неговия режим, получи от Чичо Сам един вид “амнистия de facto”. Много от германските концерни, които активно сътрудничеха с нацистите, продължават и днес да реализират обилни печалби благодарение на американците. ИГ Фарбен е чудесен пример в това отношение.След като поддържаше много всеотдайно Хитлер, тя прибра голяма сума от СС за доставки на “Циклон-Б”, използван в газовите камери.Разбира се, ИГ Фарбен беше подложена на съдебно преследване от американците, но ръководителите на тази индустрия се отърваха с присъди, достойни за крадци на кокошки.Впоследствие този картел беше раздробен на няколко предприятия, но по много повърхностен начин, като основното ядро на ръководството бе запазено.Bayer, Hoecht и BASF продължават дейността си и днес, генерирайки облаги за анонимните акционери отпреди 1945, които не пропускат да прибират дивидентите си от ИГ Фарбен. М/у другите германски предприятия, активно сътрудничели със СС, фигурират AEG, Siemens, Daimler-Benz и BMW др., които представляват каймака на съвременната германска индустрия. И не без причина много от германците изразиха своето неодобрение за начина, по който денацификацията бе приложена от американците, позволявайки на “големите риби”да избегнат мрежата. “Списъкът на Шиндлер” вероятно е основан в/у действителни факти, но той прикрива известни исторически истини, създавайки впечатление, че германският бизнес не е сътрудничил единствено на СС, а че дори е допринесъл за спасяването на хора.В действителност това систематично сътрудничество струва живота на милиони хора. Но малко вероятно е един ден Холивуд да направи филм за истинските отношения м/у нацистите и германския международен бизнес, м/у които фигурират като партньори и филиалите на големи американски концерни. Американците са първите, които обсебват техническите и научни постижения от различните германски индустрии по време на войната.От пролетта на 45-та американците конфискуват планове, проекти, know-how , за да станат достояние и бъдат на разположение на американските предприятия.Става въпрос за истински ”интелектуален грабеж”(или както цинично се изразил навремето един американски служител –“интелектуални репарации”). Множество лекари, които са работили в концентрационни лагери, прилагайки своите изследвания в/у хора, както и други учени и експерти, са били прехвърляни по най-бърз начин в САЩ.Тази операция носела названието ”Overcast”, по-късно-”Paperclip”.Те са работили за Пентагона или за други институции и предприятия от обществения и частен сектор.По такъв начин за много от нацистите и техните сътрудници стана възможно да продължат да живеят необезпокоявани в страна, която претендира, че е воювала с/у злодеянията на нацизма. От друга страна американските власти показваха голямо разбиране към германския индустриален елит.Те считаха германските предприятия като необходим партньор в реконструкцията на нова Германия, при която принципите на частната собственост и свободата да бъдат свещени, както в САЩ. Връзките на ръководството на тези предприятия с нацизма е трябвало да бъдат премълчавани.Всеки, който е отправял обвинения с/у ИГ, Крупп и други, е бил обявяван за”комунист” и враг на свободата и демокрацията. Благородството на американците последва също така и в тесните и ползотворни връзки на американските предприятия, които подържаха и продължават да подържат с множество германски фирми. Напр.Кока Кола в Ессен просперира по време на войната, трупайки печалби, следвайки победоносния поход на Вермахта в окупираните територии.След нападението на Пърл Харбър вноса на сироп за Кока Кола става невъзможен и фирмата продължава своята дейност с новата напитка Фанта, реализирайки безпрецедентни печалби(имайки в предвид ситуацията). Връзките на КК с нацисткия режим изглеждат безобидни в сравнение на такива фирми като IBM, ITT, Ford и G.M. Американските фирми не само попречиха да се разкрие истината за тяхната дейност в Германия, но и грижливо избягваха създаването на всякакъв вид неприятности за своите филиали и германски партньори. По същият начин стоят нещата и с денацификацията в Япония. Без да навлизаме в детайли за отношенията на американския бизнес с нацисткия режим, става ясно защо денацификацията на Германия и Япония са били извършени по начин, превръщащ този термин в мит, който целенасочено се експлоатира вече 60 години по най-тенденциозен начин... |
| Тц, за комунизма все още не, ама за победата на социализма в отделно взети страни /включая САЩ/ бих могъл да кажа. Наскоро и България пое по своя път / към победата/. Интересен детайл за стената е, че тя е построена именно с обратната цел - да спре западногерманците да ползват благата на социализма. Това се случва в момент, в който Юри Гагарин е в Космоса, Хрушчов на корицата на Тайм, а Кейстро под носа на Америка - златни години за съветския социализъм. За успехите на декомунизацията и лустрацията в България, ето тук  Натиснете тукДекомунизация, лустрация от една стана и демократизация от друга са взаимно изключващи се термини. Сега като се замисля май декомунизацията в България бе проведена по подобие на денацификацията в Германия - успешно/да не кажа по-успешно/ и вътрешнопрочистващо. Ето на - вече спокойно синът на Димитър Станишев може да заеме първата отговорна длъжност в живота си. Редактирано от - volog на 14/9/2005 г/ 06:22:30 |
| "Когато и ако България влезе в ЕС - все едно, че няма да е влязла, "-пише Димитрии И аз съм умерен песимист от резултата от влизането ни в ЕУ.Но смятам, че въпреки това, трябва да направим всичко възможно, за да влезнем. И много хубаво го е казал Димитри, като е цитирал Конрад, че важните въпроси, които е взимала Германия не са намирали удобрение от по-голямата част от населението.Какво ли ще прави Волен Сидеров и привържениците му, които искат да се преразгледат доста важни взети решения? По мое скромно мнение ако трябва да се слуша днес мнозинството от българите , то завинаги трябва да си останем в мизерната яма , в която се намираме.Повечето от българите днес нямат на нужното ниво политическа култура, за да им се иска мнението на какъвто и да е референдум. |
| Не му е тук мястото, но да си го кажа, че да ми олекне/ ©Мафиянски/. Някой спомня ли си как тука пазарлибералите изреваха за наводненията в България: А ЗАСТРАХОВКИТЕ? Същите изръкопляскоха, че Буш отпусна 10 млрд, а после още 50 млрд за Катрина /оказа се, че и в Ню Орлеанс имало много без застаховки за наводнение/ Моето лично мнение е, че държавните помощи ще задминат щетите, поети от застрахователите. И това няма да е никаква изненада за запознатите с математиката на застраховането - то важи за отделно взета къща/ била тя и СТЦ-Ню Йорк/ , но както и Кобе и Ню Орлеанс ще покажат не и за събития с такъв мащаб. |
Ех, Фичо, ама там, дето си писал за денацификацията, какво още си писал за Миряна... Хитрата сврака - с двата крака. |
| чичо Фичо се умори да ви подсказва бе! Тва за декомунизацията. Включая медии, учители, профсъюзи. Колко още ще ручате жабетата. С Любен Гоцев вместо маргарин. И Димитри Иванов вместо червен пипер. |
| години ъгоу... в меито... следвахме славният курс "хистъри на бекапето"... иърът - '85... преподавателят - доцент некой си, наскоро преименуван доброволно от мюмюн на младен (приблизително)... май тъпа кратуна е забравила сичката мъдрост, щедро дарена от тов. мюмюн... имам, аднака спомен от определението за фашизъма, дадено от тов. гюрджи димитроф (щото ни караха да го учим бай харт)... нящо вери симилар ту: "социялно рякционна полиическа доктрина, чиито паявляване стало вазможна с помащю палитиками и интригами воденими от консервативних елементав от банкових и индустриалньнъх средах, армю и цьоркав"... после тоз мюмюн избега в аустрия, щот насила му зели неймът... патом пък се върна... не помню с кой нейм... кат препадаватель па филасофию тоз тайм... дето викат, че новий бърдак со старими курвами не ставаел... не е верно... става и ишчо как... бът... кат сте толкоз астарели и не ви бива веке... аставети маладьожта да си живее живота и да си зима дисижъните и да си гледа фъкът, ебати... илядо процента е шуър, че с акъл нема да помогнете... п.с. дифинишънът може и да е верен... прос инджинер ат хисторию, филасофию и палитику ни панимайт...  |
| Волог, прав си пак - не го разбираме бай ти Мето, но само понеже е буквален превод от советско-русский - ето на български например се пише гр. Есен, не Ессен. * Мето, американците направиха насила Германия част от запада, направиха невъзможно пропагандата и възраждането на нацизма. Да си чувал Гелен или друг бивш Хитлеров генерал в следвоенната ФРГ да е славил Хитлер, да е псувал американците и НАТО, да е плашил с преврати и Атаки? Американците запазиха обаче бизнеса, даже и опетнен от сътрудничество с нацизма, и бизнеса много скоро измъкна каруцата от калта. Нищо, че американците взели Фанта, Опел и ракети. * А кажи какво направи СССР? В момента в Русия, 60 г. след День Победьi, фашизма шества с пълна пара, Жириновски е зам.-председател на Думата и даже фашизма биде импортиран и у нас, дето нали никога не било имало фашизъм. В НС си имаме фашистка проруска антиамериканска партия, на която ти и други комунисти като Параграфа открито симпатизирате. |
направиха невъзможно пропагандата и възраждането на нацизма. Нормално , та нацизмът беше абсолютно зло!  Както виждаш критиката е не срещу денафикацията, а за това че бе проведена полувинчато, не пропускайки собствената полза /виждам, че не си разбрал/.... И тука възраждането е невъзможно*. Жириновски отдавна се доказа като човек по-чевръст в бизнес схемите, отколкото в теорията и практиката на фашизма. * ей на в рамките на шегата, даже царят пробва с монархокомунизъм, а не монархофашизъм. Редактирано от - volog на 14/9/2005 г/ 07:17:52 |