Отиди на страница:
| А в."Новинар"/17.09.2005/ казва ДРУГО: ......................................... ................... Велчев загубил $1, 11 млрд. от сделките с дълга Само от по-високите лихви щетите са 550 млн. лева [ 2005-09-17 ] Екип на "Новинар" Велчев загубил $1, 11 млрд. от сделките с дълга Стр.4 България е загубила 1, 11 млрд. долара от сделките по обратното изкупуване и преоформянето на външния дълг на страната, извършено от бившия финансов министър Милен Велчев, съобщи вчера депутатът от ДСБ Евгени Чачев. Според него изкуственото завишаване на цените на брейди облигациите, в които бе оформен българският дълг към Лондонския клуб, е донесло загуби от 380 млн. долара. 340 млн. долара са загубите от преоформянето на задълженията от долари в евро. При промяната на валутата, в която е оформен дългът, курсът на американските пари е бил 0, 867 долара за евро, а малко по-късно се е обезценил до 1, 283 долара, обясни Чачев. Плащането на по-високи лихви по дълга пък е ощетило държавата с 390 млн. долара, твърди депутатът от ДСБ. Преоформянeто на дълга наистина е ощетило България, призна и финансовият министър Пламен Орешарски. Според него обаче загубите били по-малки от цитираните от Чачев. За трите години след замяната на дълга България е платила 875 млн. лева лихви, съобщи в парламента финансовият министър. Ако дългът не е бил заменен, лихвите по него са щели да бъдат 325 млн. лева, което значи, че заради замяната страната е платила 550 млн. лева лихви повече, обясни финансовият министър. От девалвацията на долара след замяната на дълга България е загубила още 260 милиона лева, стана ясно от думите на Орешарски. Според изчисленията на финансовото министерство заради замяната размерът на българския външен дълг е нараснал с 50 млн. долара. Към 30 юни 2005 г. външният дълг на България е 13, 5 млрд. евро, съобщи Орешарски. 7, 283 милиарда евро от тази сума са частен дълг, а останалите 6, 179 милиарда евро са гарантирани от държавата, каза Пламен Орешарски. Да започне разследване на имотите на фамилията Велчеви, за да се докаже откъде те имат "хотелската си империя", поиска депутатът от коалиция "Атака" и член на комисията по корупцията Минчо Христов. |
И това е толкоз дребна новина, та сте го сбутали тук надве-натри?  И таз замяна през 2002 г. сама ли се извърши, ей тъй безсубектно? И колко "миленински" съботника ще трябва да отработваме, за да покрием щетите от урагана "Милен"? |
Незнайко, ха наздраве! Ха и на тебе, тими! Ха и на мехиканския жълтоблизач-разбирач с курво-апашкия сложен тълковен речник. Та кой излезе курва и апаш? вервайте ми по милион на ден ли се пада за 800 дни? ... нещо от този сорт ще да е.  |
| Не мога да приема тази статия сериозно след като в началото се говори за операцията по външния дълг, а в края се споменава, че задълженията ни към чужди кредитори са 13 млрд. евро.ТОВА СА РАЗЛИЧНИ НЕЩА.Има нещо, което се нарича публичен държавен дълг, и то представлява задълженията на български фирми към чужди кредитори, а те не са обезпечени от държавата. Обикновено когато се правят спекулации за това колко бил нараснал външния дълг на страната нарочно събират външния и публично-държавния дълг, защото така е лесно да преметнеш хората, които не се интересуват от икономика, а вярват на всяка глупост, написана по т.н. вестници. |
| Естествено - който работи и прави - го плюят, който не работи - е светец. Ама ако Милен Велчев не бе управлявал МФ, сега щахме да имаме 15 Млрд. дълг, а не 6, 5. |
| Не искам да оправдавам Велчев, но хора които си нямат и идея от финанси да критикуват размяната на дълга е просто резултат на емоции а не на мислене. Нека да ви обясния някои принципи на кредитирането за да не се подвеждате само по пристрастни статии. 1.) Плаваща и фиксирана лихва. Ако някога сте работели в западна банка (или пък може би и Българска) ще разберете че за фиксирана лихва винаги се плаща премюм с които банката се застрахова че лихвите няма да скочат и по този начин тя ще загуби. Така че факта че инструментите с които са заменени бреиди облигациите имат по висока лихва не е въобще учудващ, особено като се има в предвид че US икономиката излизаше от рецесия през 2002 и лихвите се очакваха да се покачват. 2.) Мисля че г-н Орешарски не е коректен като споменаwа лихвени плащания в левове. В международното финансиране има един основен принцип-- дългът ти с цел да се намали финансовия риск трябва да е във валутата в която са ти основните приходи. Ако си спомням правилно, около 70% от българските валутни приходи са във евро, за сметка на което над 60% от дългът ни беше в долари. Такъв дисбаланс може да има катастрофални последици ако доларът поскъпне. Обръщането на дълга в евро е един вид застраховка срещу бъдещите колебания на валутния пазар. 3.) Друго което според мен е некоректно е да не се спомене каква е разликата в LIBOR индекса през 2002 и сега защото нашите бреидита, ако си спомниям правилно, се калкулираха на база LIBOR + Premium. В момента 3 месечния LIBOR е 3.89% докато преди година беше 1.91%. Тези два процента разлика ги умножете по $1.5 милярда и вижте колко сме спестили от покачването на лихвите в USA само през 2004/2005. 4.) Не че и аз не се дразня от това че държавата на този етап е на загуба от сделката но от обмяната на дълга са изминали само 3 години. На тези неща се гледа в дългосрочен план. Доларът ще поскъпва и занапред. Federal Reserve ще продължава да вдига лихвите в USA, а ECB ще ги намали за да се опита да вдигне на крака Италя и Франция. Когато доиде падежа на новия дълг вече ще може да се смята. 5.) Не му е работата на финансовото министерство да спекулира с държавен дълг. Вижте 1.) защо дългът ни трябва да е основно в евро. От тази гледна точка Милен Велчев не е виновен че долара се срина за година и половина. Ако знаете нещо за futures и options, ще осъзнаете че ако нашия финансов министър е знаел в коя посока ще се промени курса е можел да направи толкова пари че до края на живота му да не трябва да работи (без да е нужно да върти 1.5 милярда държавен дълг). 6.) В общи линии, досега не съм видял една конкретна критика която да е обоснована от финансова гледна точка. Да ви дам един пример. Bill Gates и Warren Buffet вложиха милиярди долари в така наречените short options-- спекулация че долара ще загуби от стоинноста си. Вместо това, доларът скочи тази година и двамата загубиха стотици милиони долари. Така че срещу подобни курсови промени никои не е застрахован. Ако след 20 години още сме на минус от операцията, значи сделката е била лоша. 7.) Последното нещо което никои не споменава е колко пари са спестили българските частници от лихви които плащат върху тези над $7 милярда дълг. Поради факта че валутния риск на страната е по нисък, БГ бизинеса може да взема по евтини кредити. Но пак се стига до факта че тези статии са писани от хора които или си нямат представа за какво става въпрос, или пък са откровени манипулатори. Моят съвет е да не вярвате на всичко което пише защото едни и същи цифри могат да бъдат интерпретирани по много различни начини. Не се връзваите толкова лесно на изявления на хора които имат лично отношение по даден въпрос. Всичко хубаво от мен, Чефо |
| Чефо, Аз си мислех да напиша нещо в твоя дух, но си ме изпреварил. Много хубав анализ си направил. Основния проблем е, че сделката си е борсова спекулация по същество и не е редно да се прави с чужди /държавни/ пари. Според мен критиците подхождат точно като извършилите сделката - мерят минусите в бъдеще време с днешните курсове и лихви. Според мен нямат право да критикуват, след като прилагат същия подход. Да не говорим че появилите се бомбастични цифри от порядък на милиард ди днес могат само да предизвикат насмешка и отказ от сериозен анализ на проблема. Единствения сериозеен аргумент в полза на сделката е външнополитическата ориентация и сруктурата на износа ни, обаче това е въпрос който първо принципно трябва да се реши и след това да се преследва желаната структура на дълга, а не обратното. |
| Бе аз от финанси не разбирам нищо, но бих си позволил да отбележа: 1) Между цифри и числа има разлика, не знам какви са тея икономисти, финансисти и министри дет не я знаят. 2) Ето дълга на САЩ в МИЛИАРДИ долари от 1950 година до сега 1952 01 452.113 1952 02 461.002 1952 03 471.367 1952 04 484.603 1953 01 486.795 1953 02 494.340 1953 03 507.763 1953 04 516.652 1954 01 514.803 1954 02 520.150 1954 03 527.953 1954 04 541.766 1955 01 543.744 1955 02 554.115 1955 03 566.262 1955 04 581.976 1956 01 584.679 1956 02 589.649 1956 03 598.474 1956 04 611.424 1957 01 616.084 1957 02 619.967 1957 03 631.921 1957 04 642.706 1958 01 644.921 1958 02 654.016 1958 03 661.419 1958 04 681.633 1959 01 688.239 1959 02 704.791 1959 03 721.430 1959 04 738.623 1960 01 742.962 1960 02 754.822 1960 03 764.709 1960 04 780.019 1961 01 781.074 1961 02 792.409 1961 03 807.535 1961 04 828.096 1962 01 835.221 1962 02 851.768 1962 03 863.740 1962 04 887.593 1963 01 894.674 1963 02 914.525 1963 03 927.924 1963 04 953.472 1964 01 962.687 1964 02 984.122 1964 03 1001.162 1964 04 1027.918 1965 01 1040.862 1965 02 1062.570 1965 03 1077.578 1965 04 1106.493 1966 01 1122.436 1966 02 1147.602 1966 03 1161.566 1966 04 1187.017 1967 01 1196.482 1967 02 1208.437 1967 03 1231.074 1967 04 1267.655 1968 01 1285.276 1968 02 1310.854 1968 03 1336.362 1968 04 1372.825 1969 01 1391.971 1969 02 1419.552 1969 03 1451.389 1969 04 1493.074 1970 01 1509.921 1970 02 1538.352 1970 03 1564.080 1970 04 1602.349 1971 01 1621.408 1971 02 1659.720 1971 03 1700.751 1971 04 1753.161 1972 01 1783.727 1972 02 1824.832 1972 03 1866.525 1972 04 1937.647 1973 01 1993.009 1973 02 2056.277 1973 03 2113.148 1973 04 2175.407 1974 01 2215.209 1974 02 2286.534 1974 03 2351.302 1974 04 2412.595 1975 01 2439.212 1975 02 2488.004 1975 03 2538.699 1975 04 2620.668 1976 01 2673.559 1976 02 2746.183 1976 03 2816.545 1976 04 2908.268 1977 01 2974.961 1977 02 3069.110 1977 03 3171.483 1977 04 3296.796 1978 01 3389.465 1978 02 3516.861 1978 03 3633.432 1978 04 3784.632 1979 01 3878.139 1979 02 4009.314 1979 03 4152.348 1979 04 4285.797 1980 01 4398.885 1980 02 4474.274 1980 03 4591.185 1980 04 4734.920 1981 01 4838.344 1981 02 4980.442 1981 03 5135.813 1981 04 5271.502 1982 01 5349.286 1982 02 5483.625 1982 03 5620.387 1982 04 5778.974 1983 01 5895.953 1983 02 6077.167 1983 03 6267.315 1983 04 6477.204 1984 01 6663.099 1984 02 6926.135 1984 03 7156.922 1984 04 7441.670 1985 01 7663.650 1985 02 7923.602 1985 03 8198.679 1985 04 8628.914 1986 01 8805.795 1986 02 9130.439 1986 03 9440.497 1986 04 9809.740 1987 01 10005.539 1987 02 10297.969 1987 03 10542.244 1987 04 10820.531 1988 01 11017.269 1988 02 11293.514 1988 03 11537.531 1988 04 11862.239 1989 01 12120.001 1989 02 12338.676 1989 03 12546.130 1989 04 12830.396 1990 01 13066.645 1990 02 13290.735 1990 03 13507.002 1990 04 13768.649 1991 01 13876.347 1991 02 14028.706 1991 03 14206.453 1991 04 14428.518 1992 01 14602.939 1992 02 14818.813 1992 03 15055.301 1992 04 15259.876 1993 01 15387.102 1993 02 15623.943 1993 03 15907.809 1993 04 16210.276 1994 01 16439.815 1994 02 16653.982 1994 03 16912.263 1994 04 17250.049 1995 01 17501.250 1995 02 17823.204 1995 03 18117.614 1995 04 18457.301 1996 01 18744.817 1996 02 19085.240 1996 03 19400.146 1996 04 19778.315 1997 01 20024.116 1997 02 20334.720 1997 03 20667.341 1997 04 21165.540 1998 01 21641.365 1998 02 22160.061 1998 03 22614.012 1998 04 23256.768 1999 01 23829.472 1999 02 24228.609 1999 03 24822.191 1999 04 25353.699 2000 01 25742.094 2000 02 26098.271 2000 03 26505.644 2000 04 27047.637 2001 01 27474.008 2001 02 27832.433 2001 03 28378.965 2001 04 29003.859 2002 01 29431.984 2002 02 29918.228 2002 03 30435.074 2002 04 31165.645 2003 01 31703.929 2003 02 32408.783 2003 03 33097.691 2003 04 33864.868 2004 01 34472.832 2004 02 35055.497 2004 03 35806.017 2004 04 36674.782 2005 01 37310.659 Источник: http://www.economagic.com Само мноооого голям оптимист може да твърди че от тези ЧИСЛА следва че доларът ще поскъпва. |
Ееех, ако имахме нормален съд и законодателство... Колко хора щяха да се псуват зад решетките за извършените престъпления и спекулации... Нещо се рамечтах, истината е, че всички управляващи се оправдават за грешките си с предшествениците и действат на принципа: "да го духат бедните" , т.е. ние. |
| За статията - и според мен загубите от разните преструктурирания на дълга са многоратно по-голями: и като лихви, които плащаме и като главница. Човек може да губи така лесно само собствените си пари, но не и държавните. Те затова са турени там - да управляват ефективно средствата ни, в случая и външния ни дълг. Като не могат, да не са се натискали за там. Не е извинение или оправдание, че не са могли тогава да предвидят, че долара ще поевтинее. По-скоро става въпрос за лапане на комисионки около подмяната на един дълг с друг и за некадърност. За общия размер на външния ни дълг - сегашния му размер, около ДВА ПЪТИ ПО-ГОЛЯМ от времето на Луканов и мораториума стана страшен за икономиката ни. При неработеща икономика каквато е българската такъв външен дълг ще ни запрати завинаги на дъното и няма измъкване. И тук няма значение дали дълга е публичен или частен, той си виси на българската икономика, а не на патагонската. |
| А?!? "-К'ва 'тана бе? -'Тана к'ва 'тана, ами дай да та т'ункам" ... (диалог между Дедо и юпи с "дълги позиции", на Лондонската борса...) |
| Преди време писах и мислех да го повторя, но Чефо е пипнал по-напред: Накратко: Преструктурирането в евро е добре заради валутния риск и зависещата от това цена на дълг/кредит за държавата/фирмите. Нетна оценка на цената, можем да направим след 20-на години - ако някой я знае сега - ще да е милионер вече и надали ще се занимава с бъргарския дълг - вижте данните на RumenS - там и по-малки отклонения носят по-големи печалби. Негатив е, че подобна спекулация я прави Държавата!?! и то при доста непрозрачни условия... Ако съдим по държането на политиците, не само у нас, Миленчо е "облажил" - дано да е умерено  |
| Наистина е некоректно изнасяне на данни за досегашната загуба в левове - вероятно защото числото е по- голямо. По мои сметки загубата от лихви до момента е 381 млн долара. По днешния курс 1, 22 главницата след замяната не е увеличена с 50 млн, а с 98 млн Хубавото е че с растежа на 6 мес. либор годишните загуби от замяната намаляха от около 100 млн долара, на 73 млн по нивата в момента. Ако либорът се качи до 5% (за повече не вярвам) загубите падат на 55 млн долара на година. Така че до падежа 2013/2015 очакваните минимални загуби са за още около 500 млн долара , ако пак дойде период на ниски лихви - ще са по-големи. За цялостна оценка на управлението на дълга трябва да се направи и сравнение между предишната политика на тайно обратно изкупуване на 60-70% от номинала и следващата - продажба на високорентабилни държавни активи и предплащане с парите дълг на 100% за да се спестят 4, 5 - 5% лихва. |
| Аз бях пресметнал загубите на около 700 мил. долара. Но с акумулирането им те могат да достигнат и това число. В същност загубите идват от падането на долара спрямо еврото. Ако трендът беше обратен щяхме да имаме печалба. В дългосрочен план може загубата да се намали, но може и да се увеличи, но за печалба от операцията вече е не мислимо да се говори. |
| Спрете, клеветници! Загубила била държавата! Какво е загубила? Я вижте какви хубави и големи хотели по Черноморието спечели, благодарение на инвестициите на Брат`Велчев? Че как иначе се осигуряват такива хем големи, хем съвсем чуждестранни инвестиции. Лаици такива, икономически аматьори! +-   |
| Гледам, че XYZ и други чукчи-писатели и бамбуча-специалисти са се развихрили по темата. За да не ме обвините в неразбиране (предполагам, че до известна степен справедливо), ще ви цитирам какво писа по темата един човек, на който не може да му се отрече, че разбира от тези неща. А също си припомнете какво говори Орешарски и излишъка/дефицита в бюджета. ======= Да коментираш насериозно статиите, и коментарите под тях, в този вестник, си е жив мазохизъм - и даже падение - в последно време. И все пак: * Като се абстрахираме от откровено неграмотната всезнайковщина на истерични лели и от двата пола, единици тук са сериозните, с професионално познание, безпристрастно написаните коментари, заслужаващи прочитане и/или дори отговор. За съжаление, колега Сенчест, днес твоите не са сред тях. Ти си или наистина основно у сенкята на икономиката, или просто се опитваш да манипулираш по константиновски, а това не ти прави чест. Данните, които даваш "към размисъл" по-горе, са непълни, и неточни, а пазарните ти оценки на класове облигации (кои, впрочем?) са откровено неверни. Отделно, за сметките няма да е достатъчен калкулатор за два лева (освен ако не е контрабанден внос, разбира се, но това не е област, в която съм компетентен...), особено за хора, неумеещи да пресмятат и сравняват лихвени плащания, нетна настояща стойност, дисконтирани касови потоци и т.н. ... ** Това, което е безспорен плюс от замяната на брейди-облигациите, е следното: 1. Външният дълг на държавата намаля в абсолютен размер. Вари го, печи го, ползвай не китайски, а съветски калкулатори, ако щеш, това е така. 2. Структурният риск, произтичащ от това, че БВП (откъдето плащаме дълга) е евро, а дълга - долари, бе съществено редуциран. Това също е аксиомно. 3. Замяната на архаичен, непазарен в истинския смисъл на думата, клас облигации , каквита са "брейдитата", с еврооблигации доведе не просто до номинално покачване на кредитния рейтинг на страната до "инвестиционен", но и до реално отприщване на достъпа на частния, реалния сектор на икономиката ни до световните капиталови пазари; и това е очевидно дори за истеричните лелеци. А това е в основата на икономическия ръст в държавицата ни, дето и "сините каски" не могат да отрекат. 4. Най-важното, според мен, постижение, е отсрочването на дълга за периоди, когато очакваният БВП на страната следва да е поне двоен спрямо очаквания за периода на падежите на "оригиналните", брейди-облигациите. Тоест, спестените чрез отсрочката проценти от БВП за 2007-а ще бъдат реинвестирани и "завъртени" (на "сенчест" икономически жаргон), вместо директно да ни излезнат от джоба на по-ранния падеж, и, с доходността за периода до падежа на отсрочения дълг, за изчислението на която и двулевов калкулатор би свършил работа, ще се плати значителна част от дълга към падежа 2013-та - вместо да се напъваме по виденовски, а ла 1996-та, и да фалираме... А пък за лелеците мога да го обясня и по-простичко, под вид на статия, стига да подадат заявка до редакцията, а тя, от своя страна, до мен. Това са плюсовете, които са безспорни, това посочих и продължавам да посочвам в публичните си изяви по въпроса, и не е моя вината, че некой вестникарин, некой депутатин, или некой лелек у Аустрия или у Финуандия не е в състояние да го проумее. *** Какви са (без)спорните минуси? 1. Тайминга на замяната, според мен, можеше и по-прецизно да бъде изчислен, и аз също го своевременно го изтъквах. Друг е въпросът, че моите препоръки бяха за есента на същата година, тоест, днес, от "висотата" на днешните познания на задниците, гледащи изключително информирано назад, разликата нямаше да е голяма. Но валутни курсове и лихвени диференциали се предвиждат с 100-ва сигурност само от лелечещи по форумите, а хората от реалния финансов сектор нямат провидчески способности. 2. Лихвените условия можеха, вероятно, да бъдат и по-добри, но, по-скоро не. Да, лихвите днес са наистина високи, но ако ги сравняваме с лихвите на междубанковия пазар на Евросъюза. А ние не сме там, ако не сте забелязали, и си плащаме пазарната премия и за това, и за тт.3 и 4 от по-горните ми "съображения". Който може, да договори по-добри условия. И да има такъв, той не е сред коментиралите дотук, и никога няма да бъде. Остава въпросът за многомилионната комисионна дето я бил "заджобил" Велчев от сделката. "Заджобил" ли е нещо, или не, не зная. Зная (и това е публична информация) колко бе комисионната на посредника - единственото място, от което някой би могъл да "заджоби" нещо - 0, 7 % от сделката, ако добре помня. Смятайте. Комисионната за българската страна, ако изобщо има такава, едва ли надхвърля 20% от тази 0, 7% комисионна. Остават и "стотиците милиони загуба" от валутни курсове днес, спрямо 2002-а. Тия сметки са без кръчмаря, и са срам за хора , наричащи се математици, или прокламиращи се за обективни и непартийни. Тези сметки със същия успех и със същата съвест могат да бъдат правени 1994-а спрямо 1997-а, 1998-а спрямо 2001 - а и т.н. А ако доларът беше отишъл отново на 2.20 лева през 2004-а, а не на 1, 45? А, при флуктуациите от последните две години, къде е по-вероятно да отиде курсът през следващите, до падежа, години? Нагоре или надолу? Ако през 2013-а един долар е 1 евро и 35 цента? А? Тогава какво ще разправяте? 2004-а не е падежна. Плащаме само лихви, които, лели, са функция. А печалби-загуби, или, още по-точно, пропуснати-реализирани възможности, се смятат към падежа (плащането); всичко останало е волно упражнение на истерични мозъци. Та, sum summaruм, всичките ви писаници по темата "замяна на външен дълг" и скромното ми отношение спрямо нея тук, бъдита-мъдита, тодоровни и обикновени милиционери, са чиста лъжа, пунт, пластика и мъх по гърба. И клевети по мой и чужд адрес, за които, очевидно, Бог (не бот) ще ви съди. |
| Забрави да обясниш на простолюдието, колко прави 0.7% от $1млн...примерно . P.S.А за злоупотребата с т.нар. "вътрешна информация", някой друг път... Редактирано от - OLDMAD на 17/9/2005 г/ 16:13:56 |
