Отиди на страница:
Нищо чудно, че нашите висшисти са безработни. Те не знаят нищо да правят. Като професорите, които са ги учили.  |
| Жалка и тъжна картина, но иде по-лошо. Висшето образование девалвира, титлите деградират и дипломите се обезценяват. Защо? Казал го е чичко Маркс преди един век – битието определя съзнанието. На днешно време не е нужно да си висшист и професор, ами да знаеш аритметиката, компютрите, колите и да играеш театро. Те ти булка Спасов ден |
| Безработни - глупости... България е мозже би единствената дуржава в Европа, в която безработни НЯМА. Иначе не желаещи да работят - дал Бог. Така ще е, докато има балами да си плащат данъците върху доходите и осигуровките, докато системата съществува в сегашниq си вид. |
ааа зевзек, как да не правят, садят домати и лук. А смятай като станат доматите по 2 лева ...  А пропо, що не си закараш доматите в Германско там всеки ден доматите са си по 2 лева, ако не и повече сигурно. |
| Пак ни се повтаря и потретя! Комунистическите вузове пет пари не струват!....А не само ВУЗ, ове и академии а и средни и основни училища! Преподавателите са обучени в комунистически безсмислици за класова борба и превъзходството на простият над умният! Форум и медии се задушават от безработни марксисти, литератори, автори на кухоглави статии и прочее дърдорковци, всички неспособни да изкарат надница с полезен труд.. Комунизъма произведе и продължава да произвежда десетки хиляди малогодни трудови кадри.. Вишисти и "интелектуалзи" са обучени от комунистите да се представят като"много нещо" когато са всъшност, в наи добрият случаи, посредствени.. |
| България е също лидер по Висши Учебни Училща по брой от глава на населението в Европа, пък после на някой им е чудно че има такава голяма безработица сред висшисти!!! |
| Лошо се представя страната ни и по друг ключов показател - обхващането на учениците в задължителното образование. И тук сме сред държавите с най-нисък процент обхват - 84.8% от подлежащите на образование деца ходят на училище. В повечето евространи процентът надхвърля 90. Че то си е направо 100% на практика, ако учениците се разделят по етноси - циганчетата не ходят, за турчетата не знам и те ти 100% обхващане при българчетата. Безработни висшисти в България - много некоректно сравнение, на практика в България сме относително по-добре - при огромния процент обща безработица, тази безработица при висшистите си е направо малка А като се добави и факта, че на практика през подледните 15 години много предприятия и организации, в които работеха много висшисти бяха фалирани, за да се приватизират за 1 лев, то направо сме за Гинес. |
| FL Сега пък комунизЪма бил виновен Ми що тогава по времето на комунизЪма, нашите отбори вземаха водещи места по олимпиади? А пък сега СУ далеч не може да се нарече водещ и дори добър университет- такова заведение е ПАРОДИЯ на университет и (не)успехите на завършилите го доказват |
| наколко причини: 1. защо толкова много хора учат висше - куцо и сакатао сульо и пульо - едва ли има такованешто из европа. 2. след като държавата има държавни поръчки за вишисти да им осигури места за работ, програми за стаж във фирми и т.н. 3. убочението в повечете университети е под всякакво ниво - непрактично, безполезно, извършено от хора които си нямати представа от пазарните и модерни тенденции. за справка: много от вишистите които са наистина кадърни са отишли на запад и са се реализирали там. |
| При такива мързеливи студенти е нормално да има много безработни. Най-лесно е да се оправдаваш, че няма работа и нищо да не правиш по въпроса. Да ходят в Европа да мият чинии ! |
| Причината е, че държавата трябва активно да регулира сферата на висшето образование. Да се приемат за студенти най-добрите ученици, които имат реален шанс да станат добри специалисти. Всяка фирма да е длъжна да дава за себе си статистическа информация какви специaлисти е наела и от какви има нужда в следващите 5 години. Да се тури край на измислените филиали и неограничения прием. Така само объркват живота на младите хора. За да си продавач в магазин за бяла техника, не ти трябва висше образование. Спести си парите, работи и се радвай на живота! |
| Качеството! В българските университети не са отделени процедурите на одобрение (approval) и на признаване (recognition) на учебните планове и програми една от друга, както това е характерно за западните университети. Поради това в 90 % от случаите одобряването на учебното съдържание на дадена специалност става от Академичния съвет. В много случаи това е формално одобрение, тъй като обикновено е предшествано от решение на факултетния съвет, внасящ учебния план за одобрение в АС. Признаването идва на практика едва с акредитацията. Основната слабост на тази схема се крие в липсата на вътрешно-институционален механизъм, контролиращ процеса на роене на специалности и програми чрез разделянето на процеса на тяхното разработване и въвеждане от процеса на ресурсното им обезпечаване. Въпреки, че данните ясно сочат като основни при одобрението на програмите три нива на управление в институцията: катедрен съвет, факултетен съвет и академичен съвет - не става ясно какво е разпределението на отговорностите между тях при вземането на решения съответно за разработване на нова учебна програма, нов учебен план или промени в едните и другите. Ако въпросът за въвеждане и одобряване на нови учебни планове и програми е уреден по такъв централизиран начин, тогава възниква въпросът дали всяка следваща промяна не трябва да преминава през аналогична тристепенна процедура на одобрение? Оказва се, обаче, че след като веднъж е въведен учебният план или програма, всяка следваща промяна или изменение в тях не са вече предмет на регламентиран контрол (макар че такъв не е изключен). Няма процедура по представяне на учебната документация за съгласуване и одобрение, когато се касае за промени в учебното съдържание. На практика отсъства система за гарантиране на качеството, основана на принципите за непрекъснато подобряване и усъвършенстване. Тук е налице типичната липса на механизми за показване и доказване пред външен “поглед” на гаранции за качество на учебното съдържание. Следователно липсват развиващи механизми на ниво учебно съдържание. Проблеми и перспективи пред висшето образование Основните проблеми, пред които е изправено висшето образование в България в момента са следните: • Липсва последователна национална политика в областта на висшето образование, която да формира стратегическите приоритети в тази област. Нарушена е връзката между необходимите специалисти в съответните области и броя студенти, които всяка година влизат в обхвата на висшето образование. Не се прави анализ за връзката между нуждите на трудовия пазар и сектора на висшето образование. • Стои открит въпросът с осигуряване на необходимото качество на висшето образование. Нужен е пълен механизъм за осигуряване на качеството, който да обвързва Министерството на образованието и науката, висшите училища и студентите. Необходимо е изравняване на стандартите за качество за различните видове специалности в различните университети, които да гарантират еднакво третиране на дипломите, получаване при завършване на определена специалност и степен. Би следвало да се помисли и за изравняване на практика на образователните изисквания в държавните и частните висши училища. • Липсва координация между отделните висши училища. Инфраструктурата на университетите не се използва достатъчно ефективно, много често се наблюдава излишно натоварване и припокриване на учебни планове и програми. • Решаване на проблемите с финансирането на държавните висши училища. Единните образователни такси единствено мотивират университетите да повишават броя на приеманите студенти без да се съобразяват с повишаване качеството на осигуряваното обучение. • Застаряващият преподавателски персонал представлява огромен проблем – 69 % от професорите са на възраст над 60 години, едва 4 % са на възраст до 49 години. От общия брой преподаватели 47.06 % са на възраст над 50 години. • Не се използват максимално ефективно възможностите за международно сътрудничество от страна на университетите. Всички проблеми, стоящи пред висшето образование, не са изолирани от проблемите в сектора на образованието изобщо. В случая обаче, поради спецификата на сектора и неговата относителна автономност, те могат да бъдат решени без типичните затруднения пред средното образование в България. Решаването на голяма част от проблемите във висшето образование е от компетентност на самите висши училища. Конкуренцията принуждава голяма част от тях да се съобразяват с обективните промени в средата. За тази цел, обаче, е нужно да бъде поставена институционалната рамка на взаимоотношенията в сектора. |
| Е има ли някой учуден? Нали това са резултатите от "демократизацията" на страната с активното участие на всякакви умници и организации от "обетованата" земя? До тук 15 години ни управляват подлоги и послушковци на чужди идеи, мнения, реформи ... и сега сме били... ами това сме каквото се направихме под тяхната диктовка! Трябва да е ясно, че това не е ода за тоталитарното минало, но нека с "мръсната вода не изхвърляме бебето" както беше писал виден теоретик на комунизма! Нека не обвиняваме и западните "гуру"- та, под чиято диктовка съсипвахме селското си стопанство, икономиката и науката си... разпиляхме по света, или оставихме на улицата интелигенцията си... Те защитаваха собствените си интереси, пазари, население... А нашоте "държавни" мъже къде бяха? Въобще има ли ги? Не се ли радват сега на оценките, които получаваме- нали са тяхно дело? |
| Преди 7-8 години едно съседско дете се хвалеше, че ще кандидатства в 4-5 все престижни ВУЗ. На моя въпрос с какво ще кандидатства /имах предвид по какво ще е кандидатстудентският изпит и евентуално за каква специалност/, то отговори "С ПАРИ!!!!". В настоящият момент въпросното момиче работи като сервитьорка и има цял куп според мен ненужни дипломи /все за магистър по незнам какво си, за компютърна грамотност, за покрити незнам си колко нива на френски и английйски език.../. Когато я попитах какво конкретно може и иска да работи /все пак съседи сме и може да ми се отвори възможност да й помогна да си намери работа по специалността, за да не отидат зян дипломите й/ отговора беше "не знам точно, но по възможност да е нещо на бюро". |
Без образование,  Djok, на нашите лидери децата учат в т.н. нормални държави.Тук се подготвят само условията да управляват, когато се завърнат.Знае се, че колкото е по-малограмотно населението, по-лесно се манипулира. |
| Има и още един вид безработица сред висшистите ни - работа не по специалността. Завършила примерно история в СУ и хоп сервитьорка или продавачка. Всъщност това е по-масовия случай, учиш нещо и после не можеш да си намериш работа по това, което си учил и се хващаш на какво да е. |
Ами като учебните заведения са просто едни търговски дружества - кой го е грижа за качество, бизнес да става....  |