Отиди на страница:
Петнадесет лалеееета, петнааааадесет, оле  |
Ти си млада, зелена, изпълнена с вяра в утрешния ден, глИно, а аз този матрял съм го чел, още когато днешният ден беше бъдещо неопределено ...  ПП направо ме е страх да отворя електронното издание на Дума, кой знае, там какво е написал днес... Редактирано от - Д-р Перемянов на 27/9/2005 г/ 09:25:39 |
аааа.. малко оптимизъм никога не е излишен.. съчетан па с наивизъм вече се получава чудодеен коктейл..  молотов за влюбени  |
| Мразя се!Ах, как се мразя!И защо точно аз, винаги аз.Вървя по дългия, полутъмен коридор към стаята си , на петия етаж, точно до кабинета на шефа и сякаш чувам гласа му когато ми предлагаше длъжността :"Ти разбираш, разумен човек си , че понекога ше требва да изпълниш и "мокра поръчка" , така да се каже.Ха-ха-ха!" Отварям вратата.На бюрото ми са разпръснати материали за подготвяния доклад и последния брой от "Наръчник на агитатора".Поглеждам календара-27.09.1986 година.Довечера е профсъюзното събрание .Ще ме преизбират! |
| Брррр.... бай Шинов, нали се разбрахме да не отваряш килера!!!! Никога не знаеш какво може да излезе оттам... Привет на всички!!!! Бях са затъжил!!!! |
| А Сибила пак изчезна, а? Не, тя не е изчезнала, тя взема отношение по реконтри само на определени хора, за другите мълчи като карагьоз. Сиби, обади се бе, молим ти се. |
дай си телефона бе стиви.. кво само се молиш.. по водомера ли да ти се обади..  аце.. тая избирателност не ми харесва |
Aziaq   Беше ми гръмнал компа при поредната гръмотевична буря , щото аз не го изключвам , та едва сега успях да наглася туй което спасих...и ей ме на!!! |
| На Сибила от Стиви! С любов! Когато и бездушната Сибила и хората ме гледат с неприязън, аз тръгвам към любимата си Рила и питам Го, защо съм тъй наказан. Аз нямам телефон и водомери, не може нийде тя да ме намери, но спомням си за нея и това ми стига да пея с радостния глас на чучулига. P.S. Айде, че шефът идва и трябва да отивам на доклад. Сбогом! |
| Заключение: човек и добре да живее, шефът му все някога идва. * Клио, това е Каберне върху Пино Ноар, няма страшно |