ЗАЩО Я ОБИЧАМ ТОЛКОВА МНОГО...?
Отиди на страница:
Хе, хе, не сме били земляци, кайш. Баш земляци сме си... Соня Кънчева се оказа добра уловка. Добре, добре, дерзай нататък, брате ЗЕМЛЯКО!  |
| Честит празник на всички форумци носещи името ИВАН и неговите производни в мъжки и женски род! Поздравявам ги с тези хубави български песни! --------- ИВАН ДЯКОВ -албум "От Пирина до Родопа" "От не ядеш, от не пиеш, Иване?" От не ядеш, от не пиеш, Иване? От не ядеш, от не пиеш, от не пиеш, Иване?(2) Как да ядам, как да пиям, дружино? как да ядам, как да пиям, как да пиям дружино?(2) Сум залюбил малкай мома хубава, яз я любя, тя ме нече, тя ме нече, дружино(2) Ке я грабим, ке я крадем, Иване тя ке бъде твоя невеста, само твоя Иване2 ------------ Йовано, Йованке, край Вардаро седиш мори, бело платно белиш, все нагоре гледаш душо, сърце мое Йовано/2/ Йовано, Йованке, яз те тебе чекам мори, дома до ми дойдеш, а ти не довадяш душо, сърце мое Йовано/2/ Йовано, Йованке, твоята майкя мори, тебе не те пуща, край мене да дойдеш душо, сърце мое Йовано/2/ |
ПЕНКА ПАВЛОВА Злато моме, Злато, джанъм и златна ябълко! И златна ябълко, Злато моме, орехова сянка. Дето и да идеш, Злато пак ще да те найда. Пак ще да те найда, Злато моме, пак моя ще станеш. Аз ще стан, първо либе на един бял гълъб. Високо ще литна, първо либе, не ще да ме найдеш! Аз ще стана, Злато моме най-добър ловджия. Пак ще да те хвана, Злато моме, пак моя ще станеш! |
| Ех, JJ6! Направо ми "бръкна" в сърцето с тази песен...! Ето какво казва Тодор Бакалов в книгата си "Майстори на народната музика - спомени и размисли" за Пенка Павлова. "...За да стане "голям", всеки певец трябва да изпее поне една голяма песен.Тя е неговата характеристика, неговото второ лице .За Вълкана Стоянова това е "Яна цвете брала", за Йовчо Караиванов -"Съмна бульо", за Верка Сидерова- "Лалето", за Борис Машалов - "Китка ти падна , Дено", за Янка Рупкина - "Калиманку", за Сава Попсавов- "Ясен месец веч изгрява", за Иван Пановски - "Еничари ходят, мамо", за Олга Борисова - "Лепа Яно", за Стайка Гьокова- "Липса на Стуян булчето", за Радка Кушлева - "Бела съм, бела, юначе" и т.н. Пенка нямаше да бъде Пенка Павлова, ако не беше изпяла "Злато моме"..." Благодаря ти, че ми я припомни  Редактирано от - МАРАНГОЗОВ на 12/1/2006 г/ 07:25:16 |
JJ6 благодаря! Тя-българската народна песен е най-голямата, не темата! Ако искаш мога да ти пратя някоя и друга песен, само кажи от кой певец/певица предпочиташ...  |
А, трудно ще е пращането, остави, благодаря.Това тука, дето си отворил ме стопля достатъчно. А кои предпочитам ли? Направо ме затрудни.Ами, май нямам предпочитания, май-всичките, дето ги знам-все еднакво ми са мили. Но все пак някои са като живи въглени в мене."Злато моме" е първата от тях!Това са ония имена на певици и песни, които моите родители, като по-млади са слушали и са си ги пели из къщи, това ми е много силен спомен-работят си нещо и си ги припяват...А се събираха и много по всеки повод в махалата-то големи моабети, че свирни, че ръченици...И това пък като си спомня, то пък какво беше! А, бе, не мога да ти обясня какво е.То е и някаква моя най-дълбока същина, то е и душа твоя и спомен за баща и майка, тяхна младост и мое детство, то е събирателно на всичко най-мило "България" като изговориш...Най-твое. Коренче ще! Значи, аз съм родом/макар и малко живял там/ от близко място до онова родно село на Стефка Съботинова, ако го знаеш.И това-Пенка Павлова, Стайка Гъокова като кажеш-направо...думи нямам! Пиши, Марангоз в темата, поддържай я, това стига.  |
Ти златна ябълко!.... Вчера погледнах темата и изкарах една касета с любими народни песни на Борис Машалов, сестри Аджови, Стайка Гьокова, костадин Гугов и любимата ми Мита Стойчева! Душата ми се напълни и препълни! "Из Широка лъка", "Балю на Елка думаше", "Авлига пее"... На последната, в изпълнение на Мита Стойчева ми се насълзиха очите - навремето тя и Радка Кушлева гостуваха в село и можах не само да ги видя, но Радка Кущлева ме щипна и по бузата: "Кое е това хубавото момче?" Бил съм на 4 години може би. В селото ни изнесоха концерт и Борис Машалов, Кайчо Каменов, Борис Карлов(акордионист), Коста Колев-също още много други. Не съм изтървал нито един концерт! От тогава ми е любовта към народната музика! И тук, далеч от България съм се "заредил" с касети и дискове с българска народна музика- Илия Луков, Румен Родопски, Иво Папазов, русенският оркестър "Хоро" и още много други. Хубава тема си отворил Марангоз, най-хубавата от всички! Редактирано от - Чок觧 на 09/1/2006 г/ 16:33:25 |
/Хайде щом била такава работата да има тука едно и за наш Чоко / СЕСТРИ АДЖОВИ: Канят ме, мамо на тежка сватба. На тежка сватба млад кум да стана. На първо либе аз да кумувам, на първо либе, на първа обич. Я слушай, сине, стара си майка: На първо либе кум не се става! ЧЕ И ЗЕМЯТА ЩЕ СЕ РАЗТВОРИ И ДВАМА В НЕЯ ЩЕ ВИ ПОГЪЛНЕ! НА ПЪРВО ЛИБЕ СЪРЦЕ СЕ ДАВА НА ПЪРВО ЛИБЕ КУМ НЕ СЕ СТАВА! |
| Благодаря , Джиджи ! Тая песен я имам в изпълнение на "Трио Българка"-Янка Рупкина, Ева Георгиева и Стоянка Бонева. Попейвам си я като си пийна и ме налегне оная мръсница Носталгията! Имам и една друга любима песен(то па коя ли българска народна песен не ми е любима?): литнали, като ято гълъби!(2) Ергенлък, мила мамо -пашалък!(2) Моминство, мила мамо -везирство!(2) но я нямам тук и съм я позабравил  |
| Не бях поглеждала тази тема, но мисля, че мога да дам скромен принос: Дето слънцето залазя, там е мома заспала, на лошо е място заспала: на самодивско играла, на кучешко стъпила, на говедарски седнала, на овчарски осъмнала. Имам жена работна, често кукя метеше к*ра ми още бараше, сред кукя го найдуваше, него ми го вадеше, да ми расте като печурка, да ми меси печурници. Из Антология на еротичната поезия, 1995 представена от Асен Сираков |
| Сигурно щях да си ги оставя като несподелена част от общата ми култура, но вчера и днес четох много в Наблюдател, което пък ме наведе на мисли за традицията на изящната словесност. И макар че, както се вижда, не всичко е гълъби/гълъбици и гюл/трендафили, но все пак като косвено извинение към Марангозов за нарушената лиричност на темата, една песен, която винаги изслушвам с удоволствие, когато я чуя по някое радио: Биляна платно белеше Биляна платно белеше на Охридските извори, осдола идат винари винари бели градяни Винари бели градяни, кротко терайте карвано да не ми платно сгазите, платното ми е даровно за свекор и за свекърва, за девер и за етърва. Биляно, моме убава, ако ти платно сгазиме, со вино ке платиме и люта бела ракия. Не ви го сакам виното ни люта бела ракия, най си го сакам момчето, що отпред тера карвано, турило фесче над око, а мене гледа под око. Биляно, моме убава, момчето ни е свършено, за него вино носиме, в недела ке го жениме. |
| Бравос бе, да си пишем текстове на народни песни! А мелодията ?! Пак ли default-но ще я караме  'Ми айде: . Кара Колю сидеше, на високи чердаци. На високи чердаци руйно вино пиеше. Руйно вино пиеше, стари пари броеше. Стари пари броеше, стари пари - грошове! "До Петровден ще сторя, бяла чешма каменна. Бяла чешма, убава, убава, че и писана. Кога Рада отива, с бели менци за вода, менците и да чувам, снагата й да гльодам." ... Тъй амчикак  |
Ах, ах, ах ...Какво станало тука. Къде си, Марангоз, да видиш? Пиши, Старо момче, пиши думите! За какво ти е музиката, на кого му трябва музиката-като си я знаем наизуст за всичките песни.И който пише думите си пее, който ги чете-пак си пее. Чакай да напишем сега и Руфинкината тука да я има... Руфинка болна легнала на високана планина. Никой до нея нямаше, сал старата и майчица. Тя си Руфинки думаше; -Руфинко, моя дощеро, мила ли ти е рубана, рубана, още либено? -Майчице, мила и драга, не ми е мило либено, ам ми е мила динъоса, че са е пролет пукнала, всичко от земя излиза, пък я ще в земя да влезна. Иди ми, майко, порукай мижова Фатма да дойде, да си и предам, майчинко, моено либе да води, моена руба да носи... |
| ДЕВОЙКО МАРИ ХУБАВА Девойко мари хубава, девойко, сипни ми винце да пийна, девойко, /2/ балото да си кажиме, девойко, чие е бално по множко, девойко, /2/ Моесо бално по множко, девойко, че имам служба да служа, девойко. /2/ - Моесо бално по множко, юначе, че имам руба да правя, юначе, /2/ - Моесо бално по множко, девойко, че нема да се зомиме, девойко. /2/ ************************************** Дей гиди, луди-млади години Дей гиди, луди-млади години(2) литнахте като сиви гълъби.(2) Паднахте на момини дворови, (2) стапихте на момини скутови.(2) Барем се ерген, мамо, наодих, (2) барем се моми, мамо, налюбих.(2) Ергенлък, мила мамо, пашалък, (2) моминство, мила мамо, везирство. (2) Натиснете тук |
| Други са го написали преди мен JJ6...! ..... "...в Тракийската фолклорна област са създадени едни от най-красивите български народни песни: „Възкачил ми се й млад Стефан", „Инджето са го ранили", песен за Лалуш войвода, а и не само хайдушки: „Димитър кара гемия", „Съмна, бульо", „Пиленце пее", „Турците дялца делили", „Калиманко, Денко, мъри", „Злато моме" и много други. Но веднага родопчанинът би възразил: „Ние имаме най-хубавите български песни. Не случайно родопската „Излял е Дельо хайдутин" лети в космоса, ами песните „Бре Киро", „Месечинко льо, грейливка", „Пустото лудо и младо", „Девойко мъри хубава", „Горице"... Добруджанката пък би казала: „Да, но ние имаме най-хубавата песен — „Лалето"... А севернякът: „Ами „Китка ти падна, Дено"... Наистина кои са най-хубавите? Аз бих си позволил да обобщя — вечните песни на България, — тези песни, които народът е пресял през девет сита, за да достигнат до нас най-красивите. А дали ще са те добруджански, шопски, северняшки или родопски — все едно. Нали са български. Във всяка фолклорна област има по няколко бисера, възпяващи хубостта на момата. Така например в Тракия „Злато моме, Злато джанъм, ти златна ябълко...", в Родопите — „Бела съм, бела, юначе, цела съм света огрела...", в Добруджа — „Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си?...", в Северна България — „Изгряла е ясна звезда, не е било ясна звезда". Народният творец използува много сравнения от природата, за да опише моминската хубост. Една от най-хубавите странджански песни е „Станиното лице, мамо, на лимон мириса, на лимон мириса, мамо, и на жълта дюля..." А Пенка Павлова пее една от най-красивите любовни народйи песни, които народът ни е сътворил: Злато моме, Злато джанъм, ти златна ябълко, ти златна ябълко, Злато моме, орехова сянка. Дето и да идеш, Злато, пак ще да те найда, пак ще да те найда, Злато, пак моя ще станеш. Аз ще стана, първо либе, на един бял гълъб, високо ще литна, първо либе, не ще да ме хванеш. Аз ще стана, Злато моме, най-добър ловджия, пак ще да те хвана, Злато, пак моя ще бъдеш. За да стане „голям", всеки певец трябва да изпее поне една голяма песен. Тя е неговата харак-теристика, неговото второ лице. За Вълкана това е „Яна цвете брала", за Йовчо — „Съмна, бульо", за Верка — „Лалето", за Борис Машалов — „Китка ти падна, Дено", за Янка — „Калиманку", за Сава Попсавов — „Ясен месец веч изгрява", за Иван Пановски — „Еничари ходят, мамо", за Олга — „Лепа Яно", за Стайка — „Липса на Стуян булчето", за Радка — „Бела съм, бела, юначе" и т. н. Пенка нямаше да бъде Пенка Павлова, ако не беше изпяла „Злато моме". Тодор Бакалов-"Майстори на народната музика-спомени и размисли" |
