Russia!
Отиди на страница:
| Всей своей жизнью Александр Сергеевич Пушкин учит нас тому, что в России талантливому человеку сначала надо научиться стрелять |
| Умом Россию не понять, Аршином общим не измерить: У ней особенная стать — В Россию можно только верить. Ф.Тютчев 1866 Натисни тук Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dude3075 |
| Раша, так Раша (под стать темушке): You will not grasp her with your mind Or cover with a common label, For Russia is one of a kind – Believe in her, if you are able... (Anatoly Liberman) Verstand wird Russland nie verstehn, Gemeines Maß will auch nichts taugen: Es hat ein sonderbares Wesen – An Russland kann man einzig glauben. Nul mètre usuel ne la mesure, Nulle raison ne la conçoit. La Russie a une stature Qui ne se livre qu'à la foi. Rússia, com a razão não te podem compreender, Nem com medida comum te medir. És um mundo à parte. Só fé em ti podemos ter Med visdom fattes Russland ei Å tenke i vanlig mål – ånei! Det er et eget land – må vite, På Russland må vi bare lite! Умом се Русиjа не поjми Аршин за друге њу не мери На своj се начин она доjми Само у вери у њу, вери. Rusiju ne dokuči um, ni općom ne mjeri se mjerom, Iznimnost odlikuje nju, Rusiju pojmi samo vjerom. Rusya akılla anlaşılmaz Arşınla da ölçülmez Rusya'nın yapısı başkadır Rusya'ya sadece iman edilir |
 Никога на друг език освен за ... обука и сведение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| В теме, названной "Раша" и в которой дюжина балбесов пытаются обсуждать то, что ихнему разуму непостижимо, можно. В целях обуки и для сведения. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ясенево |
| Няма да се оправи таз робска армия - от романовската окупация до путлерочекистката - все робска окупационна! Докато не се нарече РУССКАЯ нема оправия. Контрактник, проходивший службу на пограничной заставе в Дагестане, застрелил семь человек, открыв огонь из автомата Калашникова. Сначала он убил двоих сослуживцев, охранявших казарму, затем застрелил пятерых сотрудников СОБРа, находившихся внутри. |
| 27 августа. FINMARKET.RU - Правительство России впервые признало, что у "Газпрома" могут возникнуть проблемы с продажами газа в Европе. "Сланцевая революция" в США и увеличение доли спотовых контрактов (права собственности здесь возникают мгновенно, в тот же момент, что была заключена сделка) могут больно ударить по "Газпрому" - он не сможет поддерживать высокие цены по своим долгосрочным контрактам. В письме Минэкономразвития по итогам августовского совещания с участием представителей нескольких министерств, с которым ознакомился "Финмаркет", переломным называется 2016 год, когда США должны закончить сооружение мощностей для экспорта дешевого сланцевого газа. Давление на "Газпром" на европейском рынке усилилось из-за роста предложения сжиженного природного газа. Цена газа на спотовом рынке - около $320 за 1000 куб.м., цена поставок по долгосрочным контрактам "Газпрома" - $400-450 за 1000 куб.м. Доля "Газпрома" на европейском рынке уже снизилась, а в долгосрочной перспективе стоит ожидать и снижения его выручки от экспорта. При этом в США из-за роста добычи сланцевого газа цена и вовсе составляет всего $110 за 1000 куб. м. По оценкам экспертов, в 2016 году США могут начать поставки газа на экспорт, а это значит, что цены на европейском рынке снизятся еще больше. (Именно 2016 год переломным называли аналитики "Сбербанка". По их мнению, первые терминалы для экспорта газа откроются в США и Канаде уже в 2015 году. Большая же часть начнет функционировать в 2016-2017 годах. Канада планирует экспортировать 40 млрд куб.м. газа в год в Японию и Юго-Восточную Азию. США с терминалами на 100 млрд куб.м. в год явно замахиваются не только на азиатский рынок). |
Няма да се оправи таз робска армия - от романовската окупация до путлерочекистката - все робска окупационна! Докато не се нарече РУССКАЯ нема оправия. Руската армия и овенни винаги са били на страж на мира и социализма. Това са нашите ребята, които ще ни бранят от зверските атаки на мръсния, гнил, варварски, кръвопийски и човекоядски капитализъм.  |
| Поради затварянето на темата "Форумци в защита на Pussy Riot", в която така и не можах да взема участие, искам да кажа, че няма никакви различия нежду Нели и мене по този въпрос. Колегите, които търсят такива, се заблуждават - и ни разочароват и двамата. Не мога да храня приятелски чувства към колеги, които обиждат Нели и дори се опитват да използват прийоми от каменната ера на форума. По отношение боя в нашето училище, Хамел е живял в някоя паралелна вселена, докато е бил в "Захари Стоянов". Учих там от 1969 до 1976 г. и боят на ученици от учители беше банално всекидневие. Биеха ни не само за непослушание, но и за незнание на уроци. В 3-4 клас като изпитваха отпред някой двойкар, се сбутвахме злорадо: "ще има бой". И наистина - двойкар, който не знаеше, или блядословеше по старобългарски, получаваше дърпане уши, че и шамарчета пред целия клас. Но и отличниците бивахме шамарени и дърпани за уши за пакости. Другарката ни в отделенията беше снажна жена, с плътен контраалт и едри кокалести червени ръце. От една нейна плесница цялото ти лице пламваше (особено страдах от пламтеж в ушите!). Класната ни в шести клас (викахме й бясната) също биеше, гонеше и дори застригваше коси в движение - представете си, с ножица на сантиметри от лицето на съпротивяващ се тийнейджър. Нели спомена за директора, който смени другарката Алипиева, когато бяхме в 5 клас - бивш боксьор, др. Ценков. А един учител пенсионер, викахме му бай Алекси, който понякога заместваше по история в седми клас, веднъж едва не преби Пармака от нашия клас, уплаши ни. Дори в гимназията (Първа ЕГ) един темпераментен учител, др. Василев, беше уволнен за побой над ученик, а пък аз изядох последния дневник по главата чак в 11 клас, като знаменосец на гимназията, от ръцете на зам.-директорката ни, иначе милата "Марья Петровна". Разбира се, в "Захари" боят между учениците също беше всекидневие, ставаше и официално, след часовете на пясъчна арена (до успоредките) и се водеше да кръв и изкъртени зъби. Аз лично два пъти съм разкървявал един двойкар, който ми се перчеше, веднъж - пред очите на класната. В седми клас си счупих кост на дясната ръка (в дланта) в главата на един съученик в кабинета по рисуване. А когато най-добрият ми приятел една вечер ми тресна дружески един юмрук (кроше дет му викат) в лицето, лампите (бели луминесцентни) изведнъж ми станаха зелени и бавно се раздвоиха-разтроиха и затанцуваха, преди пак да се съберат пак в едно и да мирнат. Животът в "Захари" имаше и други поанти, например всекидневното ни маршируване на място и пеене на патриотични и революционни песни поне половин час преди училище. Пеехме от "Бдинци, лъвове, титани" (с леко променен текст) и "Когато над Дунав се мръкне" до "По долинам и по взгорьям" на руски и "Бандиера росса" на италиански. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
... "Бандиера росса" на италиански ... http://www.youtube.com/watch?v=V0o2k5UvUU0  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
| Чичо! Грехота беше да го не пускате, но от друга страна пък е събрал "заряд нетворческого зла". Поредната битоващина почти се доближава до сценария на "Вчера" - също халтура де. |
| Брей, кви страшни неща ставали в любимото училище! Тва е малко в стила на родното кино в началото на "демокрацията" - страшни и мрачни времена. Учих в това училище от 1967 до 71-ва. Такива неща не са ставали. Носеха се легенди, че даскалите по трудово шамарят, но това си бяха легенди. Фичо, кви са тези ужасии бе, човек! Ти изкара махлата като ваште негърски квартали. Сега, че от време на време се сбивахме помежду си, това е факт. Но, чупене на ръце, избиване на зъби -хайде холан. Аз си счупих ръката, там където описваш, че е била арената на боя без правила, но това си беше игра на футбол и просто плонжирах не много умело. Даже в играта на лимки, която не беше в двора на училището (доса беше до четвърти блок, там сега има ясла), се съюзявахме срещу по-големите и сбивания за лимки не е имало, или ако е имало, то не е било в учебната програма. Това са нормални неща за момчетата. Ти си гледал някой филм и си се впечатлил прекалено. |
| Тук темата е Russia! . Пусната от Чичо Фичо. Какво е общото на темата с вашия град- Одесос - Варна ? Или общото е градът, че се е наричал и Сталин . Което и на двамата ви личи./Да не цитирам Кутев/ |
| dude3075, не се вживявай толко в заглавията, че ми напомняш за онзи, който се почувствал излъган - на вратата пишело "Жени", отворил - а там тоалетна. Нели го захвана този мохабет с едни кошмари от съседни ми пловдивски училища, които кошмари и аз като хамела не си спомням кой знае защо, пък и не видях други пребити да потвърждават. Та така продължавам да си мисля, че това са свободни съчинения по мотив на "Вчера", за който споменава Страйки, който филм има точно толкова общо с Английската Гимназия, колкото "Крилце или кълка" има с работата на френската полиция, някъде там е по достоверност. Може и да минава пред някоя наивна американска домакиня, но не повече от това. |
| - Задержанный, место рождения? - Пишите Казахстан! - А точнее? - Все менты пишут просто: Казахстан. - Ты это, ещё меня тут будешь учить???!!! - Пишите: Кармакшинський район Кызылординской области село Яникурган! - Так и запишем... Казахстан... |
67AF, няма нищо измислено в написаното от мен. Наскоро пак си говорихме за "Елин Пелин" с един мой съученик от 1 до до 7 клас, и той живее в момента в Ню Йорк. Имахме един съученик, от двойкаджиите (момчетата го наричаха кой знае защо Илиян марулата), който изяждаше най-често шамарите в клас заради лош успех. Мечтата му беше да стане "старшина от КЕЧ-а", като баща му.  .А иначе, пиша в този форум от 10 години. Не си спомням да съм написала лъжа, не засягай на чест! Лично аз не харесвам филми като онзи боклук "Сезонът на канарчетата", но това не означава, че ще се откажа от личните си спомени само защото на някой това не му харесва или не го е преживял. Една от приятелките ми в руската беше ходила в "Лиляна Димитрова" (за тези, които не са от Пловдив - това е училище на ул. "Иван Вазов", в центъра) до 7-ми клас и също не вярваше на ушите си като ме слушаше в 8-ми клас да говоря за "Елин Пелин". Какво да правим, усвояването на селото от града или на града от селото, приемете го както искате, ставаше от по-периферните училища на градовете. Не мога да се сърдя на баща си, че е заменил апаратамент си до католическата църква с построяване на къща (семейна) до софийската линия. Тъй като е бил военен по това време е можел да вземе дори апартамент в блок на булевард "Руски". Но не, решил е да ходи нашироко, в къща строена с брат му и дядо ми. Беше ни много широко, да, но видяхме и много други неща, част от тях разказах вече. Моето отиване в руската гимназия (там завърши и брат ми) беше като истунско духовно прераждане. В моя клас от 24 ученика нямаше нито един, който да проявява физическо или психическо насилие над съучениците си. Бяха деца възпитавани като мен, при това от всички възможни училища на града. Приличаха по-скоро на герои от Елинпелиновия "На ония свят" (сцената в рая) . Насилието на учителите към нас също беше немислимо. Единственото, което правеха беше, че ни гонкаха за униформата. Половината учителки бяха рускини и умееха да тормозят за правилата на обличане. Ако полата беше по-светла разцветка на синьото, връщаха ни. Ако сме с дънки под престилките също ни връщаха. Хората с дънки влизаха в сградата през прозорците, не беше трудно. Но това бяха бели кахъри. Харесваше ми всичко - учителката ми по литеарура ми беше ролеви модел (Лидия Сребрева), учителката ми по математика ме обичаше до толкова, че в 11 клас имах 30 изпитвания, преподаваше урока си с мен на дъската - тя пишеше големи и малки шестици на отличниците. Учителката ми по руски в 10 и 11 клас беше като героиня излязла от "Война и мир", Татяна Христова. Жена с такова достойснтво и маниери. Учителката ми по пеене беше своеобразна (приемаше за нормални само онези, които умеят да пеят), но това, което направи с училищния ни хор беше страхотно. И досега си пазя един от медалите (златен) за участие в самодеен национален фестивал). Няма какво да се лъжем, тоталитарните хорове (каквито бяха и моя, и всички останали в България, включително 'Бодра смяна", където е пял сина ни) наблягаха на духовното у децата. За съжаление музиката след 1989 надбляга, на долното, на онова от кръстта надолу, а не от кръстта нагоре. Още веднъж, настоявам да говорим цветно за живота, ИСТИНАТА за него. Той не е черно-бял нито преди 1989, нито след това. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Нели |
| Има общо я, и "първият куриер", и "оттук Димитров и Коларов" с "хей тамо лодка"... пък и Врангеловият корпус. Хамел, Да, в час по трудово обучение др. Хълтъков (по дървообработване, помниш кабинета в карето, с тезгясите - така ли е мн. ч.? - и стиските) замахна да ме перне по задника с една летва, но имах неразумието да си подложа отзад ръката... ставата на палеца ми стана лилавосиня и се наду като орех. Разбира се, не ми мина и през ума да се оплача на класната или на родителите си. А др. Ценков и заместника др. Спасов с акордеона - те бяха като Олимп за нас. Като тебе и аз съм противник на седераските филми като "Лагерът" и "Канарчетата", защото тенденциозно изопачават истината за нашето време, а то беше като цяло оптимистично и конструктивно, време на растеж. Но това не ни пречи да виждаме и подробностите, нали? Наистина преди световния конгрес на архитектите в 1972 г. играехме на ножка и лимки по калните тогава "алеи" на Рупите, сред незасипани варници, гьолове в изоставени изкопи, ръждясали бетонобъркачки, по които се катерехме, каси от стъкла за прозорци със сламата и парчета от стъклата (баба се опакваше, че целият двор е осеян с телове), и си правехме колиби от многобройните изхвърлени кашони от бойлери Елпром, хладилници Мраз и печки Терма, които се валяха със седмици между блоковете. Биехме се със съседния блок с буци кал, калканитe на блoковете ставаха polka dot. Пред нас растяха овощни дървета - слива, бадем, няколко череши, по които също се катерехме и hang-вахме с часове, имаше остатъци от лозе, от което майките ни пращаха да откъснем една чепка кисело грозде (ягорида) за подправка на гозбата. |
| Чиче, добре си дошъл от фризера! С нетърпение чакам да ме светнеш, кога се спукА китайския риъл истейт балон, че нещо го пропущих, а ти лани обеща, че тая година се пука и Китай е направо в кереча с неговите ghost towns. Пък гледам сега баба Меркел, барабар почти с целия си кабинет, за втори път тая година отива на крака в Пекин да изпрати стария шеф и да се информира за новия. Покрай това да помоли за помощ и подкрепа на еврото и 5-6 милиарда поръчки за Еърбъс, па и за Фолксваген. Една блага дума от Пекин и еврото тръгнА нагоре! Иначе Китай съвсем пропада кризата тая година, едва ще скърпи 8,2% ръст, па за догодина Световната Банка му отпуска само 8,6%. Те може и по-добре от тебе да познават! Паживьом увидем! http://www.worldbank.org/en/news/2012/04/12/china-quarterly-update-april-2012 |