Отиди на страница:
Наистина имаше някаква пародийност в този филм (подобно на сериалите за Джеймс Бонд), която го правеше много лек за гледане, въпреки глуповатите комунистически клишета. Той е забележителен и с още нещо. Учудвам се, че авторът не го споменава. За пръв път, а май и за последен, бе изграден един реалистичен и почти положителен образ от Г. Черкелов на полицая Богдан Велински (очевидно с прототип Гешев) - до степен, че на моменти предизвикваше повече симпатии от клиширания бат'Серго (не Станишев, ама почти  ). |
| А-аа, разбрахме, бе Don, старецът жали дето свършиле шейсетте години, а с тях свършила и свободата. Той таман се уволнил и какво да види навън - мрак, терор и несправедливости. Нема Пепа Николова, нема Джоан Бейз, само комисари в тужурки. От изброените събития пострадала Карастояновата творческа лаборатория, която така и не могла да разгърне пълната мощ на поверения и талант. Понеже бедата не иде никога сама, злощастният цикъл 60-те - 70-те години на миналия век, се повтаря неумолимо и до днес. И не е само при Карастоянов. |
| Авторът с нищо не се сбогува, филмът му се привижда като сбогуване. Само че когато "На всеки километър" излезе, вече беше 69-а, сиреч годината СЛЕД 68-а. Та се получи едно многосерийно сбогуване с онова оптимистично време. Инак анализът му е доста повърхностен и наивен, като самия сериал впрочем. Сега пак ще се плиснат едни ретроносталгични словоизлияния за кифли по 6 ст., боза и арабско реване и изобщо колко бяха хубави тез пусти времена "ага бяфми млади". То аслъ масовият българин отколе си предпочита да живее в славното минало или светлото бъдеще, или пък да зяпа в екрана как живеят други хора. Та затова и не му остават време и сили да си оправи настоящето и да изживее собствения си живот интересно и осмислено. |
| Спомням си и аз 60 и 70 г!... И аз носталгично!..И с адмирация и възхищения Фелини...Трюфо ... Бергман ...де Сика А от форума на тъпи и неграмотни комуняги ми се повръща! България по това време беше една клоака!Филм и изкуство бяха безсрамна пропаганда! Биеха ни по главата за да кажеме нещо хубаво и за наи голямата блудкавост.. Някои, за съжаление много малко, го виждат и признават! Други, повечето, се нуждаят от депрограмиране!...Чипа им е повреден! |
| Само невежеството е това, което ни заслепява и заблуждава. Отворете си очите о нещастни смъртни (човеци) Леонардо Да Винчи[/red][/size=2]
Редактирано от - bot на 10/10/2005 г/ 09:44:04 |
Обичах да гледам "На всеки километър". Но за разлика от автора, точно толкова обичах да гледам и "Капитан Клос" (филмът реално се казваше "Залог по-голям от живота" . Ужасно ми харесваше хубавия, умен и стегнат Клос, който елегантно се спускаше по стълби и след това спортно прескачаше през парапета. Годините бяха наистина хубави и оптимистични - игра, Лека нощ деца с Пандишпан (различна приказка) или "Буратино" (с продължение), новините (с цъфналите жита, комбайнерите и пушещите фабрики) ги пропуках мимо ушей и използвах времето за вечеря, а после...филма. Ако не беше петък, разбира се. Петък вечер беше детското разочарование - от там е вица "филмът хубав ли е или съветски".  |
| Ами, Иванов - отвори си и ти очичките, и погледни света! Измий малко тия гурели: заприличай на човек! Ето сега идейните комунисти, американски бази ще строят > ти па се делиш от народо? Партията ви изостави, вие търчите по нея да бозаете?! -Е па нема! Големи сте вече. Не е добре (много виснете), изкривявате линията - пуснете се! ~ Имате късмет че е демокрация . . (?), ще видите вие - мрак, терор и несправедливост? Редактирано от - D-r Zvezdnikov на 10/10/2005 г/ 05:04:06 |
| Малко са ви били по главата ФЛ, малко! А можеше поне една малка гънчица, дори и от пръчка, че така гладко полиран... |
| Да не поверваш-от Нелкината уста да чуеш, че годинките са били наистина убави... Ами що тогава ги ручате тез жабета, мари Нелче? |
| Бай Хасане, доста години пиша тук за да не разбереш едно нещо - винаги разказвам честно за събитията или чувствата си. Не виждам противоречие в това едно дете на 6 да е щастливо от детството си в България в 1969 - играе, чете, гледа интересен филм по единствената телевизионна програма, а зведички с душ в ръка танцуват наляво и нядясно и му пеят нежно "лека нощ деца" точно в 8:00 вечерта. Предполагам, че подобни спомени от годинте на Хитлерова Германия може да ти разкаже и всяко 6 годишно германче в края на 30-те и началото на 40-те години (само дето наместо телевизор ще ти говори за радио). Очарованието ми от Всеки километър, Капитан Клос, 4-та танкисти и кучето, обаче, не ми попречи още на 14 години да видя как деца по партиен принцип (прикрит понякога под "работническо-селски произход" ) влизаха (с такива като мен, дето се потяха на изпитите) в езикови гимназии. В университета беше направо безобразие - само 15-на от завършилите философия в СУ 45 бяха приети на общо основание. Да не говорим, че родителите ми чакаха с години телефон, чудехме се как да направим копие на книга, която не съществуваше на българския пазар по различни партийно-номенклатурни причини, радвахме се като деца на всеки чифт дънки, западна плоча или бяло (черно) поло и японски сгъваем чадър за по $10 в Корекома. А вида и мириса на бананите и портокалите и досега ми напомнят само за Нова година (в останалото време Партията беше решила, че не са ни нужни). Какво да кажем за пускането извън граница? Абе, кофти нещо е комунизма, бе Хасане, само 6-годишните деца не го усещат. Ама какво да правим като растем...и акъла ни не е вече същия.  |
| * Не съм гледала всичките серии на този филм. А онези, които все пак съм гледала, не са били в поредицата им, та помня повече реакцията на зрителите, отколкото съдържанието. По-точно съдържанието изобщо не го помня, а само песните, с които започваше и завършваше поредната серия, защото я чувах като вървях по улиците или от съседските телевизори. Тогава в дома на баща ми, където основно живеех, нямахме телевизор. Синът ми беше бебе и чак като навърши една година пристигна и телевизорът... Той по същество бе един приключенски филм на детско ниво. Според мен успеха му се дължи основно на завидното актьорско майсторство. По него време в България имаше първокласни артисти. Сегашнтите не ги знам, може и те да са добри. Авторите на самия сценарий също са талантливи писатели... И може би техният талант пък да е причина за крайния резултат. За пръв път темата на "героичната комунистическа съпротива" бе представена в пародиен вид. Спомням си добре иронично-саркастичните коментари на баща ми, който гледаше у приятели по някоя серия, на които сме се смяли с приятелски семейства до сълзи. Или пък кратките реплики на свекър ми в Русе, който беше митничар, с много строг нрав, човек от царската генерация... Този филм всъщност допадна на хората именно, защото в него много елегантно бяха развенчани комунистическите фантасмагории... "На всеки километър е един забавен филм". Григор Вачков там бе неотразим, той буквално срути насаждания от пропагандата образ на "героя-конспиратор". Според мен затова бе гледан така еуфорично. Затова допадна на българите. * |
| Мила ми Нелче, форумците мож се опита да ги лъжеш и до утре сутринта...Себе си, мила, не мож излъга. И я се опитвах, ама ни става... |
| Да обобщя филмът е бил: 1. бойкотиран от вътрешните емигранти 2. гледан, но осторожно - още тогава /on the spot/ е отсявана пропагит-плявата 3. гледан, защото Пепа Николова изглеждала като юпи(sic!) и отразявал западната култура и влияние в тия постни времена 4. гледан, защото умело осмива партизанските митове Ех, какво изкривяване на мисълта е станало. Пред кого се оправдавате? Че и д-р Т. иронизира да не би да някой да си припомни кифлите по 6 ст. Знам че боли, защото именно "На Всеки Километър" и кифлите по 6 ст. удрят /направо блъскат/ по чутурите на демокряките като с поцинкована кофа, пълна с пясък, че нищо не са направили за 15г, че и една трета магистрален път от онова време няма построен, че един филм не създадоха, едно произведение не написаха, едно и мъничко откритие не направиха. Че 15 години не им стигнаха да разпродадат и окрадат построеното за три пъти потолкова. Че са ялови като Бъки Бомбата пред мавзолей. Е за това и след 30 години пак се гледа На Всеки Километър, строят се паметници на Т. Живков и хората търсят по долапи негови снимки, за да си ги закачат на старите им места. Като ръждясало арматурно желязо по тенекия от сирене дрънчи мисълта, че това не е само носталгия по младостта, а нещо повече, нещо извън поколението на 50 |
| Като разглеждам статията ми се струва, че не става за нищо!А относно филма да не забравяме , че е развлекателен сериал.Значително е по добър от сапунките в момента по който е бунадясало женското съсловие с извинение/не всички/. Гледах едно две серии и то не целите за да си припомня , беше много смешно.Но представете си този филма да се направи във съвременен вариянт т.е. да се модернизира.Предполагам , че ще е по добър от примерно "Дунав мост".Но да не пропусна -тогава са играли артисти с особен чар.А Данаилов, какво за него! Ходеше на гарата в Подуена да пие червено вино с циганите за да влезе в ролята , абе плей бой. |
фък... а некой виде ли пепа в дупката на сатирата... след стотния хамлет от туткаво... с баба стояна... бая ейлиън беха...  |
| Филма си беше и още е хубав. Но май недостатъчно години са минали, за да си пише за него с опит за оценка. Доста слаба статия. На това отгоре не ме напуска чувството, че автора не е гледал сериала или най-малкото само е поглеждал от време на време. Тогава беше: Ние сме на всеки километър, ... А сега стана гъчкано от мутри и мафиоти: ние сме на всеки метър, ... |