
| Ами Семинар (семена) в браздите??? То симфония Вардар беше не по-малко епично звучаща от Валкириите... Е, хубаво беше и когато имаше "Млиф неларги" (Игрален филм), Чаплин го зная от онази епоха... |
| С огромен интерес четях смисленият постинг на ТULL. БОТ бързо изтри заключението и.... Free speach..!? Hardly so! |
| На мен пък "Умирай трудно" ми харесва повече от "На всеки километър". И не виждам никаква необходимост да се занимаваме с глупави анализи на някакъв анахронизъм. |
| Когато Умирай трудно стане анахронизъм, сигурно ще се появят хора, които да не искат да се занимават и с него. Или мислите, че така анонсираният филм е класика? Жалко, защото той е същата промивка за мозъци както и На всеки километър. Което не значи, че не може да се харесва. |
| Улиците са се опразвали, щото през соца нямаше кой знае какви забавления. Като няма риба, и ракът е риба. . "На всеки километър" е тъповата сапунка, горе- долу на нивото на "Робинята Изаура" (който филм също опразваше улиците през късния соц), с добавен идеологически бълвоч. Стефан Даваилов и сапунката си ходят много добре -- Ст. Д. е пълен бездарник с високо самочувствие. Григор Вачков направи много по-готин образ от дръвника Данаилов. |
| А бе ей... диви форумци! Дядото е един от нас, ваш'та кожа завистлива Човекот понечи да изпъкне с една мисъл отгорце Ви! Гадове таквиз, докога ще плювате...покажете, че сте по-добри от него! 'Ми айде да ви вида в конкурентна среда Ще ли можете повече от него? А?!? |
| . Говорейки за бездарници на попрището на социалистическия реализъм, просто не можем да не отбележим Любомир Кабакчиев, син на кому- нистическия функционер Христо Кабакчиев и такъв безнадежден пън, че му даваха да играе само ролята на партиен секретар. В "На 'секи километър" Л. К. беше комуне-апаратчик в Масква и диалогът м-у него и Ст. Данаилов на берега на Масква река може да раздвижи и най-запечената перисталтика. Трябва да си МНОГО зле, ама пълна трагедия, за да намираш очарование в тези кадри... |
| Към края на соца цензурата взе да пропуска и сериали от империалистическа Америка и тогава наистина улиците се опразваха като при финал на световно по футбол. "Богат, беден" е класи- чески пример за такъв филм. "На секи кило- метър" не мож стъпи и на малкото пръстче на Богат-беден, макар че последният не е някакво особено постижение. Просто при сивотата на соц реалността Богат-беден светеше. . В днешно време хората имат достъп до много, много повече източници на забавления, а освен това работят много повече (клатихуйстването на реалния социализъм свърши и трябва да се бачка), така че никакъв филм не може да прикове общото внимание, както това ставаше през соца. |
| Току виж някой тукашен се окаже заченат под малката червена звезда и днес с пяна на уста не ще да си признае |
| Също така е инте- ресно да се отбележи, че синчетата на комунистическата номенклатура, които през 80-те бяха снабдени с видео и дори сателитно теве (забранено за обикновените хора, да не се развратят идейно от империа- листическата пропаганда), не гледаха На секи километър, а ... guess what ... филмчета от упадъчните и порочни Съединени Щати. Ха сега де, go figure! Не щат партизански екшъни или брега на Масква река, а гледат я Джеймс Бонд, примерно. |
| Дядката, ей с т'ва - "Гъзар" - бая народ обиди! Еле пък тия, от поколението на "Битълс"... Спомени разни..."А бе и аз можех да съм кат' Стефан Данаилов, ма той беше голям връзкар, 'баси, к'ви мацки сваляше само..." Ех, де го сега Киноцентъра...че и Батето не става вече ![]() |
| West Coast, Защо пишеш в стихотворна форма, а пък без рима? Да не би да си сгрешил крайбрежието? |
ВОЛОГ, КОНСЕРВАТОР, ДОН, А като ще са спомени - някой спомня ли си първите сериали, излъчени по БТ - "Следата води в "Седмото небе" и "Зеленото чудовище"? Когато ги излъчваха, хората се събираха на телевизия у съседите, които имаха телевизор. Става дума за времето 1961 - 1963-4 г. Сериалите бяха ГДР-мански. "Следата..." беше криминален, а "Зеленото..." беше шпионски. "Зеленото чудовище" е американския концерн по онова време "Юнайтед фрут къмпани", който е причината да се нарекат онези републики в Ю.Америка бананови. |
| Преди доста години бях очевидец как момичешката част на цял един пионерски лагер се извървя някъде си на плажа, защото там се беше появил Стефан Данаилов. Какво да си кривим душата - човека стана един от идолите на младото поколение тогава. Все пак смешно да се сравнява днешна сапунка или американски екшън с куршуми на килограм, с "На всеки километър" - не говори добре за сравняващите ги. Винаги съм се чудел кои са по-тъпи - сапунените сериали или масовите американски филми. Много рядко някой да си заслужава да се гледа и то повече заради ефекта на многото милиони вложени в него, отколкото заради актьорска игра, съдържание или мисъл в филма. |
| Страшно ефикасно е комунуистическото промиване на мозъци! И много просто! Даи им по един банан води ги под строи на кино и митинги. Ако не!Изселване, лагери ..и по лошо! Какъв мил спомен сега(и при наи интелигентните) за този банан! Какво мило детство! А по това време цивилизованият свят тъне в чревоугодие и артистични шедйоври! Всеки се обезличи и опростя!Наи вече самата номенклатура...Тя ядеше повече банани но гледаше същите малограмотни и просташки филми! Имам един съвет към малкiя брои интелигентни в този форум! Забравете интелектуалният и естетичният си живот през комунизъма! Takyv ne e imalo! Било е една голяма лъжа!...Black Hole! |