Отиди на страница:
| българските работници не са толкова производителни колкото тези в ЕС. Сериозно!? Че то останаха ли още работници? И къде работят? |
Значи държавата се оттеглила от трудовия пазар, от образованието, от икономиката, от отбраната, от... социалното подпомагане ... Ами що не се оттегли и от данъчното облагане и въобще да се оттегли???    Баси икономиста  |
Едно от основните обяснения е, че българските работници не са толкова производителни колкото тези в ЕС. Това клише се превърна в нещо като универсален обяснителен ключ и почва да дразни, особено като се изказва толкова общо и не се подкрепя с конкретни данни. През август тази година беше публикуван един доклад, в който има данни по темата, върху които може да се дискутира. Първо за производителността Равнището на производителност постоянно нараства в България след 1997 г., но догонването е бавно и само по отношение на някои страни (например Гърция); общата производителност на икономиката на България се запазва като дял от производителността на “стара” Европа на равнището на около 30%. После за заплатите След 1998 г. разликите между брутните работни заплати в страните от ЕС и България или се запазват, или се увеличават; в началото на периода заплатите в България (деноминирани в евро) са 5, 5 пъти по-ниски, отколкото в Гърция, а днес са 10 пъти по-ниски; по отношение на Испания динамиката е от 13, 5 към 17 пъти по-ниски брутни работни заплати, а за Германия – от 22 към 24 пъти. Какво излиза, чисто логически погледнато - производителността у нас се доближава (бавно) до гръцката, само че заплатите не само не се приближават, ами още (драстично) повече изостават. Производителността остава около 30% от (вероятно) средната за "стара" Европа, само че ножицата в заплатите още повече се разтваря. От което най-малкото може да се заключи, че заплащането не зависи толкова просто и еднозначно само и единствено от производителността на труда, има и други фактори, които се премълчават. Провокативно бих казал, че дори и производителността у нас да догони по някакъв чудодеен начин тази в ЕС (да бъде не 30, а 100% от нея), заплатите пак няма да се изравнят или доближат, а ще бъдат по-ниски, при това в пъти. Само дето ще се наложи да се измисля някаква друга мантра за омайване на общественото съзнание. |
| Някой дали знае по колко мертека дялка на час ЕС работникът и колко - българският? Застрашително нараства броя на козлите. Това е показателно за частичният опит на българското население да замести калоричното краве мляко с по-постното и не така калорично - това на козлите. Друга важна причина за внезапния растеж на числеността има факта че този отрасъл, не е така капризен по отношение на храната. Общият брой на козлите в България е 1 000 млн |
Леле, Фридке, леле другарке, какви ги плещи този продажен интелигент. Че нашия пролетариат не бил образован и не го бивало за нищо. Леле-леле. Мани го тоя класово неосъзнат елемент. Дай да запееме: "Напре-е-ед, о парии презрени...."  |
| Едно време имаше пропагандисти и лектори на ЦК на БКП, каквито бяха Венци Димитров и Тодор Вълчев. Този "икономист" твърде много ми прилича на тогавашните лектори на ЦК. Оразователната ни система била лоша. А кой е направи такава? Как можаха почти един милион българи да се конкурират на пазара на труда в ЕС и САЩ с образование получено основно преди 1990 година и да работят там производително, а тук да не могат. Не могат защото няма какво да работят, или ако има, им плащат жълти кстотинки. А такива като авторът, защото не могат да се реализират на конкурентния пазар на труда , бращолевят /пишат / глупости за 120 лева хонорар. |
| Вторият въпрос, който неизбежно изниква в съзнанието, е: защо тая пуста производителност не расте, при положение, че икономиката е вече 75% частна (което според икономистите на ИПИ автоматично я прави много по-ефикасна), че много предприятия са изцяло или в значима степен обновени по отношение на оборудване, технологии, продуктови линии и пр.; че мениджмънта, маркетинга, пи-ара, ейч-ара и пр. са поверени на хора, обучени или поне специализирали на Запад, което предполага те да не отстъпват драстично в уменията си на колегите си от "стара" Европа; и пр., и пр. На този логичен въпрос има, както се вижда, подготвен пак толкова универсален отговор: Заради дългия социализъм българите се отучиха да работят Добре, отучили са се. Следва ли от това, че те въобще не могат да бъдат наново приучени. Интервюрираният очевидно не допуска подобна възможност. Как тогава обаче стотиците хиляди българи в чужбина, емигранти или на гурбет, в преобладаващата си част бързо се приучват да се трудят с изискваната производителност. Защо и тук това да не може да стане? Ще чакаме да се сменят поколения ли? Изобщо не е въпрос на поколения. В масовия случай българите са демонстрирали едно качество, което е колкото ценно, толкова и пагубно - адаптивност, приспособимост, стигаща до нагаждачество (оттам и водеща до обезличаване). Благодарение на него те са оцелели, особено през известните пет века - и пак благодарение на него ще изчезнат като нация. При организация на труда, която по много суров и немилостив начин не допуска клинчене и тарикатеене, плюс съответни стимули за качество, допълнително квалифициране и пр., повечето българи (с мрънкане, скърцане на зъби, псувни и пр.) ще се приспособят и желаната производителност ще бъде постигната по-бързо. (Вярно е, че има един немалък процент, които са толкова деквалифицирани професионално и деградирали като хора изобщо, че при тях нищо не може да подейства - но те не са определящи, такива има във всички страни, не сме уникални и в това отношение.) Та въпросът, в крайна сметка, е: защо не се създава такава цялостна обществена атмосфера, както и съответната организация на труда на отделното място? Кой и как трябва да ги създаде и кой има интерес да не се създават? Може обаче да се зададе и провокативният въпрос: след като и в случай, че достигнем бленуваната висока производителност, заплащането пак ще остане несъразмерно ниско, то струва ли си усилията? |
| "В България има несъответствие в качеството на работната сила, която се предлага, и това, което се търси. Образователната система не е адекватна на пазара на труда. " Хубаво е някой от икономистите от "Центъра", които ръсят мозък по всички медии да каже все пак какви са търсените професии в икономиката ни днес и съответно каква образователна система да изграждаме. Когато се види, че според тях трябва да станем нация от сервитьори и кофражисти, дори най-невежите ще разберат, че това са сбирщина от неграмотници!  |
Зевзек, не можах да доловя хумористичния елемент в изявлението ти  . Кое точно трябваше да е смешно, че не разбрах- дали това, че държавата се е оттеглила от всичките си функции, освен от бирническата или че безработицата, вследствие на бандитската приватизация лиши от поминък половин България, ако не и повече?  |
| Тук препоствам постинга си, посвете на Хелен Поптодороф "До настоящего времени большей частью подчеркивали и преувеличивали отрицательную сторону этого свободного парения интеллектуалов, неустойчивость их социального базиса и произвольность их мышления. Крайние политические группы, требующие отчетливо выраженных решений, порицали интеллигенцию в первую очередь за «бесхарактерность». Между тем возникает вопрос, не являются ли решения, принятые в области политики с позиций динамического посредничества, в такой же степени решениями, как беспрекословное следование принципам вчерашнего дня или одностороннее акцентирование значения будущего. Из этого промежуточного положения ведут два пути, на которые действительно вступала эта свободно парящая интеллигенция: в одном случае она, руководствуясь свободным выбором, решала примкнуть к какому – либо из различных борющихся классов; в другом – предпринимала попытку понять собственную природу, определить собственную миссию, которая состоит в том, чтобы выражать духовные интересы ценного. Что касается первого пути, то на протяжении исторического развития представители этого относительно свободно парящего слоя действительно обнаруживаются во всех лагерях. Именно отсюда вышли теоретики консервативных групп, в силу своей социальной устойчивости мало склонных к рефлектирующей и теоретической позиции. Отсюда вышли и теоретики пролетариата, не обладавшего вследствие своего социального положения предпосылками, которые позволили бы ему обрести необходимое в современной политической борьбе образование. ...Эта способность интеллектуалов присоединяться к чуждым им по своему классовому составу группам проистекала из того, что они могли вчувствоваться в любую позицию и что для них, и только для них, существовала возможность выбора, тогда как непосредственно связанные с определенным классом индивиды лишь в исключительных случаях выходили в своих действиях за рамки своих классовых воззрений. Принятое в результате собственного выбора решение связывало интеллектуалов с избранным им классом в политической борьбе, однако оно не освобождало их от постоянного недоверия со стороны исконных представителей данного класса. Это недоверие является несомненным симптомом того социологического факта, что попытка интеллектуалов полностью раствориться в чуждом им классе находит свою границу в их духовной и сословной обусловленности. Социологическое значение этой обусловленности столь велико, что она проявляется даже в пролетарии, поднявшемся до уровня интеллектуала. Мы не считаем своей задачей дать полное описание всех переживаний интеллектуала и его реакции на упомянутое недоверие. Укажем лишь на то, что в этой связи следует понимать и фанатизм радикализировавшихся интеллектуалов. В нем выражена духовная компенсация недостаточно прочной социальной, жизненной связи и необходимость преодолеть собственное недоверие и недоверие других. ...Социальные проступки и социальный грех – не что иное, как неправильное использование своего социального положения. Человек поддается соблазну, содержащемуся в данной ситуации, вместо того чтобы направить свои усилия на выявление тех моментов, которые обусловливают его подлинную миссию. " Из Карл Мангейм Идеология и утопия Мисля, че точно описва феномена |
| "Заради дългия социализъм българите се отучиха да работят"...и да мислят! По добре и аз немога да го кажа! |
| E FL, това е проблема, че тоя е на твоето ниво, а пък се бара ентелегент както ще ти обясни зевзека. Като цяло- миш-маш от заучени фрази. Как способния винаги си пробива път и договаря добра пара. Такава глупост вече и ФЛ не може да каже. |
| За държавната намеса Мит е, че държавната намеса е лява. Тя а приори не е нито лява, нито дясна, а /както би казал Параграфа/ крайно необходима, когато държавата има повече информация и ресурси за решаване на проблема от останалите субекти в обществото, когато липсват силни недържавни организации. В Северна Европа/Германия и Швеция/ след ВСВ с помоща на държавата беше изградена силна социална система, работникът получи всевъзможни защити и привилегии. [Без]Работникът е ЦАР. Но в Югоизточна Азия държавата построи общество, при което извън фирмата си нищо, разболееш се, напуснеш компанията и си умираш като пич - няма помощ, няма пенсия - ФИРМАТА е цар. Та по въпроса за образованието - колко фирми в момента планират собствените си /човешки/ ресурси за 5 години напред, кои организации /религиозни, квартални и всякакви обществени/ са готови да поемат масовото образование на поне 100 човека? Има ли такива в Шумен, Търговище? Къде са тези общественици дарили да кажем 1млн евро на Академията в Свищов, че да имат претенции да доминират ако не цялото образование, то поне нещо като настоятелния съвет на университета? Образованието е нещо, което много трудно се променя по-късно и стои с тебе цял живот. Аз си купувам хляб всеки ден, ако някой сложи пирон вътре ще сменя магазина. Но синът ми ще завърши най-вероятно само веднъж /най-много два пъти/ университет, гимназия и т.н. За какъв пазар става дума? Нямам нищо против някой друг да доминира образованието стига да е способен и да има възможност да планира подобна инвестиция, връщаща се чак след 10-15 години. Държавата не е най-доброто, но в момента само тя има някакъв ресурс да осъществява тоталното управление на подобни инвестиции. Буров избирал хората си директно от Свищов след разговор с професорите, а сега колко от компаниите поддържат някакви връзки с унверситетите, имат научно-изследователски дейности и т.н. Както не може да повериш на хлапак пищов, така и не смятам, че можеш към момента да повериш образованието на недържавните организации, всичко с времето си. Не знам колко са таксите в частните училища, но ако воят за ваучерите е, за да могат хора плащащи такси от по хиляди левове за частни лицеи да получат ваучер от 100-150лв, очевидно е безсмислео упраженение. От ваучерите има смисъл когато държавните и частните училища са еднакво застъпени в обществото, т.е еднакво достъпни за масовия родител. |
| Вероятно е добър икономист, пичът, но по отношение на образованието е идиот и глупак. Идеологията му е образование, което готви хора за производстовото. Висшите училища - по пътя на СПТУ! И това е идитоизъм. |
| Проблемът не е в това, да се дуем и да скандираме: "Лъжат, производителни сме!", "Лъжат, образовани сме!" Ние наистина вече не сме нито едното, нито другото. Проблемът е, че рецептите, които ни предлагат, не стават за нищо. |
Не само, че е мит ами е невъзможно. Никой няма интерес от образовани хора. Те по-трудно се манипулират ......  |
| Dakl, ама толкова да нямаш основание да кажеш това, че повече не може да бъде! Просто не си се сблъсквал с такъв проблем. И точно в твоите приказки има едно обяснение - способните успяха да си намерят своето място в ЕС и САЩ, и въобще по света, а останахме по-неспособните. А новите, които идват, уж с висше образование, са си най-обикновено СПТУ, защото разни Варненски свободни университети и прочие измислици бълват дипломи срещу такси, вместо образовани хора. Опитай да намериш човек с два перфектни езика, с добра комуникация и с минимални икономически познания. Доста ще се изпотиш, вЕрвай ми. |
| volog, ако си мислиш, че ваучерната система е за да могат тези, които плащат големи такси сега, да си спестят някой лев, нищо не си разбрал. А относно Великата Германия и силната социална система - малко си изостанал с информацията. Поради неефективността на социалната система от няколко години се опитват да я реформират - така наречените Херцове. Да не споменавам другата велика социална придобивка - 35 часова работна седмица. Тихомълком без възражения работната седмица е отново 40 часа. Просто германската икономиката с тази социална система става неконкурентна и не може да я издържа. За наше и най-вече твое съжаление, икономиките от югоизточна Азия са най-прогресиращите... Но като те чете човек, ще реши, че утре ще издадеш заповед, указ, закон, с който да промениш нещата. |