Кюлев-кратка епитафия
Отиди на страница:
Аз винаги съм знаела кой кой е, Чоки, какво сега, да си пропъдя дарбичката ли? В много редки случаи се пускам да правя "разкрития", обикновено като видя някой несправедливо набеден, че е друг. Ако обичаш, били бил така добър да не ме заговаряш повече? Достатъчно дълго те търпях да дуднеш, че съм пишела някъде другаде и не знам какво си. Аз нямам никакъв проблем да кажа на когото и да било, каквото смятам за нужно, без да си налагам шапка невидимка. Ако сгреша /рядко се случва/, извинявам се. Обичам феър плея. Дали ще престанеш вече с ароматите си по мой адрес? Молбата ми е сериозна. Редактирано от - Сибила на 29/10/2005 г/ 19:47:01 |
Мисля си, ако на презокеанските хубостници парите беха изгорели в Лекс, ТСБ или им беше купил имотеца Кюлев-Контракт за жълти стинки, каква "Ода на радоста" щеха да изпълняват у Форума!  Ама на чужд гръб и сто тояги са малко-вика народа! |
| Това всъщност не са истински въпроси. Не ме е срам разбира се да си лекувам котака. Ако някой мой близък има нужда от мен, няма да тичам да спасявам света, преди да му помогна. Или иначе казано, преди да дам лептата си за червения кръст, задоволявам първо собствените си нужди. Знаете ли защо го правя? Ами защото съм съвсем нормален човек. Да знаете случайно, колко от излекуваните от Христос слепци, прокажени, сакати са казали след това благодаря? За какво тая тирада ли? Вероятно няма за какво, за момент ми се стори, че нормално човешко поведение се осъжда като най-голямото зло на света, онова с голямото З. |
Сибила, не съм казвал, че пишеш-само, че си минавала от там!  Както и много други непишещи, дето се "насилвали" да погледнат "оттам"!  Хайде недей и ти като някои, да диктуваш кой какво да прави, а! Не започнах аз разговора с теб вчера, ако си спомняш, а ти! Можеш да ме поставиш на "игнор" със "Скрий име"-така няма да се изкушаваш да ме четеш! А иначе:  border=0 id=img> Редактирано от - Чок觧 на 29/10/2005 г/ 20:08:07 |
| стига, моля ти се, спорът е чисто лингвистичен - за семантиката на думите - познавам и разбирам. Дай да приемем забележката ти за семантична....  |
| Кръдери :-) И какво от това, че не са? Ти очакваш ли котака да ти благодари :-) ""задоволявам първо собствените си нужди."" ""нормално човешко поведение се осъжда като най-голямото зло на света, онова с голямото З."" За теб не става Въпрос тук, а за нуждите ; -)  |
99, и Кефурко знам кой е, ма убий ме, нема си признаем. И колко го обиииииичам, ако се досещаше само..... |
Всеки ден звънят на вратата ми всякакви страдалци. Червен кръст, бедни женици с някакви квитанцийки за по 1 лев, дечица с патерици, продавачи на картички с благотворителна цел, ама всъщност си просят, хората. Никого не връщам, каквото намеря в чантата, дребни суми - давам. Не проверявам фалшиви ли са молбите им за помощ или не. Нали беше казано в Бибията / по спомен/ - ако почука на вратата ти странник, приюти го - може да съм Аз, ако видиш гладен - нахрани го - може да съм Аз, ако просяк протегне ръката си за помощ - дай му - може да съм Аз. И аз така - не връщам никого. Но в целия свят бедните, гладните и сиротните човек не може да нахрани, приюти и утеши. |
| ...и на мен ми звънят секи ден...мани разни организации за борба с рака и инфарктите ами и полицията иска...едни мазни, мазни... |
| Ами да пак опираме до: ""задоволявам първо собствените си нужди."" Докъде стигат те, собствените ни нужди |
| Разбира се че не става въпрос за мен. Просто се чудех дали някой вярва, че съществуването на богатството е причината за бедността. |
| Сибила, за да свържа малко темите, преди години (тогава работех в центъра на София и имах впечатления), просякът Геле, който си имаше постоянно място до входа на БРИбанк (тогава на Кюлев), изкарваше по неговите думи колкото началник отдел в банка. Пак тогава една възрастна женица с опърпани дрехи, която просеше "за хляб" на площад "Св. Неделя", редовно си пиеше капучиното в кафенето, в което ходехме с колеги. А вечер след работа съм я виждал, свалила опърпаните дрехи, да ходи добре облечена по магазините. |