Отиди на страница:
И омириса, Сиби, и умириса. Това са две различни думи с доста различни значения, главно в степента на страдателност. А що се отнася до София и аз я пазя в сърцето си с една малинова градина. В Княжево. Там за пръв път докоснах моминска гръд. |
Ех, Дончо, със сигурност тогава още немаше силиконови А неснаецхт е извадил късмет, демокрацията победи голяма част от вечерните гимназии, също  |
| Американска бомбардировка на София?? Такова нещо не е имало! Не е имало, защото просто не е възможно да съществува! Кой болен мозък може да допусне, че 200-годишната американска демокрация и човешки права ще бомбардират мирни цивилни жители в техните градски жилища и ще избият десетки хиляди от тях, т.е. че образцово-показателното американско човеколюбие ще извърши геноцид? Даже ако в най-страшния си сън допуснем, че такова нещо е било възможно, то тогава виновниците отдавна биха били осъдени от трибуналите за човешки права и военни престъпления, а нещастната ни държавица би получила съответните Извинения! |
| Незнайко е късметлия. Не на всеки мъж се удава да завърши Втора девичeска с такива големи почести... |
БГтоп ако не беше потвърдил че съм завършил ІІ девическа никой немаше да знае че съм знаещ ! Сега вече знаят !  ПП а ти да не го завърши със мене или след мене ???? Няма начин да не се знаем !   |
Пропуснах ли да ви кажа, че огромната ни фамилия се дели на два клона, варненски и софийски? Не съм ли? Е добре, вече го знаете. Родителите ни, тяхното поколение, всички омъжени и оженени малко след края на войната, имаха странни представи за възпитанието на децата. Вместо да ни оставят на спокойствие да поемаме от сладостта на живота, те упорито подържаха у нас чувството за принадлежност към рода. Даже се бяха изхитрили през ваканциите да ни изпращат на другия край на България – ние в София, а софийските братовчеди във Варна. За софиянци това беше изключителен удар, а за нас оставаше горчиво да подсмърчаме и да ритаме кестените по безлюдните и прашни софийски улици. И така едно лято, вместо да си играем като делфини във водата и да кръстосваме уличките на Табаната, ние, няколко братовчеди унило влачехме крака в китайски кецове между Княжево и Горнобански път, където нищо, ама съвсем нищо не се случваше. Бяхме оклюмали, как ще изкараме цял месец тук? Зад къщата на чичо Павел имаше малинова градина, вечер там си разправяхме крайбрежни страхотии, а лятото беше в разгара си. И ето че един следобед при нас, варненците, дойде Маня, след нея и Елза – момиченца от вилите на самия булевард, тогава се наричаше «Девети септември». Нужно ли е да ви казвам, че се влюбих? Веднага, до безпаметство. До остра болка. Разказвах и за всичко край морето, за хората, за лодките, за улиците, които в този следобед водят към водата. И все си мислех, как ще кажа, че я обичам. Държахме се до късно за ръце. И така до последния ден. Не успях да и го кажа. Влакът тръгваше някъде преди полунощ. Аз треперех не толкова от близката раздяла, колкото от гняв заради моята нерешителност. Гледах я с блеснали очи и не смеех. Но тя посмя. Хвана ме за ръка и ме поведе в малините. Това е. |
Дон, и все пак, тук му е мястото на, според мен, на "умирисвам", а не на "омирисвам". Натоварени са с различен смисъл тези два глагола, да. |
| СИБИЛА , на глаголите може да влага много смисъл и да се товарят с много значения. P>S>.Най-хубавото им е , че могат да бъдат и в Perfekt, под различни форми , а и до Futur да прибягват , когато им е необходимо! |
| >>><<< Дон, нема н ачи начин историята да не се повтаря... Изживях я в една малинова градина до неква стара ж.п. линия на Изгрева (сега там има блокове на писатели)....и аз не бях софииянче, а потаено канадче...а мацето после замина за францата и никога не се видяхме вече... Научих че учела децата на солфеж (беше пиянистка)...  |
Както винаги авторът е точен! А вие, които милеете за София, ще видите каква изненада ви очаква. Казва се Велизар Енчев!   |
