Предколедно/предновогодишно
Отиди на страница:
| В този ред на мисли дребно прегрешение може да се смята ако Старшината се самозапали например, но не на някой централен площад или Витошка, а нейде из покривите на столичните панелки. Ако не вика силно, то няма да смути обществения ред и тогава съм склонен да приема, да се намеся чак след като потърпевшият се оплаче по стандартната процедура. Ако междувременно са се били появили пожарникарите, разбира се, иначе няма как да звучи достоверно. |
| Подреждайки в същия ред старшинските мисли (без усмивки тук, pls), аз извърших развод на злосторникът, следвайки указанията за добра старшинска практика, предадени ми от ЕС с "Устава за караулна ...". Обеща да не обижда, след което биде пратен да служи, НО лишен от вечерното малеби. Редактирано от - Старшината на 08/11/2005 г/ 15:15:37 |
| Би било добре да му предадете на злосторника, че ако иска да злепостави някого, то следващия път е по-подходящо да използва или монитора си като събирателен образ или в краен случай лана, но не и форума. Защото ако бъда принуден да го санкционирам дори и за половин час, то по т.2.5. от Правилата ситуацията може да придобие гротескни мащаби, взривяващи атмосферата на взаимното разбирателство в международните отношения. Какво е виновен Старшината, че да бъде лишен от достъп заради М.С.? And Justice for all! |
| Нещо подобно му казах и аз. Сконфузи се. Дори допълних " ... енд фор еври!". Ако ме е разбрал, де, ама по се сконфузи. Да му съкратя и бобът на половина ('се едно - предупредителна клауза), а ? |
| Бобът не ще го уплаши. По-добре го ударете в грамажа на бирата или по звание. Макар, че ако това М.С. означава младши сержант, то няма да има нужда от допълнително разжалване, клетото. |
| Абе спри му пиенето за известно време - по-вероятно е да го вразуми! _________________________________________ Първо ми изядоха, после ми разрушиха подписа |
| Еее, Господа, да не бъдем жестоки. Майчинското в званието ми надделява :-)) Редактирано от - Старшината на 08/11/2005 г/ 15:41:46 |
| Да, бобът не трябва да се пипа. В някои воински подразделения той е важна част от артилерийската подготовка. |
Уважаеми Пазителю, за една вечер можем да се оставим и на грижата на Тънките енергии (цитат), но ако пипна положената бира - няма да мога да се бръсна пред огледало от несдържаното възмущение спрямо мене си. При тоя ограничен буджет на ЗК - не е гражданска позиция  |
| (Пред)Коледни вълнения (Преколедни вълнения) . Идва Коледа. Един очакван и прекрасен празник за всички деца и за онези, които получават подаръци. За другите, които осигуряват подаръците, обаче, предколедните дни се превръщат в един кошмар. Кошмар, разбира се е и за по- голямата част от мъжете. Изключвам Санта Клаус, на които това явно му доставя удоволствие. Той в много отношения си е едно изключение от мъжката част. Кои нормален мъж би се разхождал из улиците с подобни на неговия червен костюм, шапка и червени ботуши, при това – лачени. Освен ако не е срещу заплащане, естествено. Е, от друга страна, не мога да отрека, че тои е един стар симпатяга със светнали очи, зачервени нос и бузи, който от време на време весело се провиква “Хо, хоо, хооо.. Еее-хааа” и раздава подаръци наляво и надясно. За което го обичат всички. Аз, например, като му ударя две-три ракии в кръчмата, започвам много да приличам на него с тази разлика, че аз раздавам щедро бакшиши. Мен пък ме обичат келнерите. Самият Б. Елцин много често приличаше на Санта Клаус. А него го избраха два пъти за президент! От сигурен източник знам (дъщеря ми ми каза), че Санта Клаус и неговите джуджета започвали с подготовката на подаръците за следващата Коледа още тази нова година. Те също, като друга една част от хората, са винаги достатъчно предвидливи и започват подготовката си още през Януари. Веднъж, малко след новогодишните празници бях запитан от една моя позната: - Ти какво ще подариш на жена си за следващата коледа?- Помислих си, че или тя се объркала нещо, или аз недоразбрах въпроса, та и отговорих: - Ами…, подарих и един… - Не, не какво си и подарил- ме прекъсна тя-, а какво ще и подариш за другата Коледа. Аз например вече съм измислила какво ще подаря на мъжа ми - още утре ще го купя, а и за подарък на маика ми имам идея, а за дъщерята съм измислила нещо много весело. Леля ми винаги си е мечтала за….. Вече не слушам. В главата ми се вихрят следните мисли: “Та нали едва преди две седмици преживях този ужасен кошмар с покупките и си мислих, че имам пред себе си цяла година спокоиствие.” Винаги съм завиждал съвсем благородно на такива хора. Те винаги правят всичко навреме. Никога не получават предупреждения за неплатени сметки, защото ги плащат навреме, навреме се раждат, навреме се женят, навреме живеят и…сигурно навреме умират. Те купуват през цялата година подаръци и когато доиде наи-голямата предколедна лудница са готови с всичко: Елхи, украшения, свещички, звездички, подаръци за малки и големи, с една дума: всичко, ама всичко (ето, че думите станаха три). Тогава, те сядат спокоино и блаженно в някое топло кафене с голяма витрина и с поглед накъм улицата, откъдето с таинствена усмивка наблюдават забързаните, загрижени, напрегнати и измръзнали хора отвън. Те отпиват бавно и с наслада от кафето, като от време на време се прозяват и протягат мързеливо и небрежно. Аз съм от онези - отвън на студеното. Струва ми се, че хората отвън, като че ли сме повече. Поглеждам навътре през светлата витрина на кафенето, въздъхвам тежко- тежко и продължавам да тътря отдавна изтръпналите си и вече нечувствителни крака в кишата, проправяики си път през приличаща на настъпен мравуняк навалица - към следващия магазин. Обиколил съм вече почти всички възможни магазини. Знам, не, сигурен съм, че навсякъде е едно и също, но все пак продължавам упорито да обикалям . Приятно и успокоително е, че този - „последният“ (ама верно, заклевам се да е последният в които влизам), е само на 6 етажа, а аз имам да купувам само още 7-8 подаръка…. С покупките съм готов едва тогава, когато по високоговорителите в магазина с типичното за тези места ехо се разнеся мек и любезен глас, който на трудно-разбираем език преведен в прав текст - казва: - Уважаеми клиенти, престанете да се туткате, че я вижте кое време стана! Ако вие си нямате, то ние си имаме семейства, които ни очакват. Краино време е да се прибираме по домовете си! Преди излизане, не забравяите да си платите на малкото все още отворени каси! Весела Коледа на всички! - в този случаи за мен това е гласът на разума, с ехо. Аз го послушвам и си тръгвам, като не забравям преди това да се наредя на голямата опашка пред последната работеща каса. ... Приятно отмалял се събуждам на другата сутрин. Навън вали сняг. Красиво е. Не е необходимо да ставам. Коледа е. Ден на тишината, на любовта към ближния, хубавите коледни песни и… на подаръците. Само леките болки в краката ми напомнят за кошмара от предколедното пазаруване. Въпреки това аз съм забравил всичко лошо. Ще имам с какво да зарадвам всички. Мързеливо се обръщам в леглото на другата страна и виждам до леглото ми пакетче и ...и..... ура - това са моите подаръци! Скачам бързо от леглото и ги разглеждам припряно, с разтупкано сърце. Сякаш отново съм дете. Гледам, ето какво: Календар от тази година (!?). Е, все пак ще ми свърши работа за няколко дни. Малко пакетче увито във вестник. Мисля си, че много често малките и неугледни на прав поглед неща имат голяма стоиност. На вестника отгоре с големи букви пише: "Посетете едноседмичното еротично изложение!. На живо - звезди и изпълнителки! Бъдете участник! 24 ч филми и приключения. За заяавки -тел: 08...." Какъв подарък само! Опаковката е много оригинална. Супер! Дори така е опаковано, че трябва да разопаковам подаръка за да видя номера на телефона – хитро! Каква изненада, каква изненада! Не съм очаквал от жена ми такова нещо, такъв подарък! А, какво ли има вътре!? Със зъби, съвсем внимателно, да не повредя така ценния телефонен номер разкъсвам вестника. През така направения отвор изтръсквам съдържанието на пакетчето. А от него, между босите ми крака върху стария вече календар се изсипват- една стара четка за зъби, две употребявани ножчета за бръснене на крака с косми по тях, един употребяван тампон и четири фиби за коса - ръждясали... ... В ухото ми изведнъж прогърмява гласът на жена ми (!?не съм я усетил да влиза): - Какво правиш? Вчера бях приготвила този боклук за изхвърляне и се чудих къде е. За какво са ти тези стари неща сега , а ? Вечно събираш боклуци! По - добре иди при елхата да си видиш подаръците. Подаръците - нищо ново или интересно. За жена ми: традиционния парфюм, които винаги, като по чудо е на привършване точно по това време на годината. За мен- чорапи и риза, както всяка година. За децата - кукла и камионче, а за кучето - кокъл. Всички сме щастливи и със светнали от радост очи пееме коледни песни, а шаро върти радостно опашка и се опитва да пее заедно с нас, като в същото време си навира мократа муцуна в ръцете ми... А в ръката си, все още съвсем несъзнателно стискам парчето вестник с дата от едно отминало вече лято... Честита Коледа! Перколес :-) (Малка игра за "профититаните: Има достатъчно правопaсни грешки. Също и противоречия. Откриите ги!  Редактирано от - Perkoles на 08/11/2005 г/ 16:19:51 |
| Джаст се получи предложение за къстомизаци на изненадата на ElR. Не знам - тя да си каже: Натиснете тук |
| Спецялен поздрав са Старшото с песента: " Гроозде не набрах, Грооузде ноу набрах... " (ех, ми как продължаваше, сега) |
мерси. продължението, както го чух по свч-то е " .... перо - редишоус .... оу, йес" ... заглушиха от полагаемото място  |
Пустите му фатмаци нямат естетическо чувство. Ето това е по-добре: _________________________________________ Първо ми изядоха, после ми разрушиха подписа Редактирано от - Manrico на 08/11/2005 г/ 16:39:54 |
Виде ли на коя маса са ти изели подписа? В Директива LJGH-9763-33-986, добила у нас гражданственост чрез "Устав за носене на КПП-службата", това е недопустимо и укуряемо  |
грешка - "окурително" де се чете  пп. апа наказания вика "нема малебе тука". 'секи с мераците си му ... Редактирано от - Старшината на 08/11/2005 г/ 16:59:50 |