Предколедно/предновогодишно
Отиди на страница:
| Както се казва, всичко в света е взаимосвързано. Дзен някакъв. Йовков е умрял в Пловдив. Но за компенсация, там се е родила Нели. Живот. Кво да го праиш. |
| и аз търся такава печка обаче по-стария модел дето пише с "перникъ" на вратичката за горното горене и са с порцеланови пръчки вместо дръжка но няма начин да намеря... А некои си клечат у форумо и пускат картинки вместо да завъртят малко бизнис с мангалите... |
А хората вече са разпънали сергиите и греяно вино пият:  Лошо е качеството, ама нямах камера и с телефона съм снимал ____________________________________ Внимавай какви договори сключваш, че може да се наложи да ги изпълняваш! |
| Chacun à son goû t, or why we eat turkey Art Buchwald WEDNESDAY, NOVEMBER 23, 2005 Натиснете тук Редактирано от - Lilith на 24/11/2005 г/ 17:12:00 |
То пък не се отваря като хората. Ама и аз имам своите моменти на упоритост, нищо, че е малко дълго, я го харесате, я не, а и ще се окаже, че почти всички сте го чели вече. Chacun à son goû t, or why we eat turkey Art Buchwald WEDNESDAY, NOVEMBER 23, 2005 Mrs. Paris Singer was attending a garage sale in Bethesda when she came across a yellowed newspaper clipping dated 1952. It was titled "Explaining Thanksgiving to the French." She bought it for $10. Much to her surprise, when she took it to an expert at the Library of Congress, he told her it was a collector's item, and there were only five of them left in the world. It was valued at $80, 000. It now hangs in Mrs. Singer's living room under glass. One of our most important holidays is Thanksgiving Day, known in France as le Jour de Merci Donnant. Le Jour de Merci Donnant was first started by a group of Pilgrims (Pè lerins) who fled from l'Angleterre before the McCarran Act to found a colony in the New World (le Nouveau Monde) where they could shoot Indians (les Peaux-Rouges) and eat turkey (dinde) to their heart's content. They landed at a place called Plymouth (a famous voiture Amé ricaine) in a wooden sailing ship called the Mayflower (or Fleur de Mai) in 1620. But while the Pè lerins were killing the dindes, the Peaux-Rouges were killing the Pè lerins, and there were several hard winters ahead for both of them. The only way the Peaux-Rouges helped the Pè lerins was when they taught them to grow corn (maï s). The reason they did this was because they liked corn with their Pè lerins. In 1623, after another harsh year, the Pè lerins' crops were so good that they decided to have a celebration and give thanks because more maï s was raised by the Pè lerins than Pè lerins were killed by Peaux-Rouges. Every year on the Jour de Merci Donnant, parents tell their children an amusing story about the first celebration. It concerns a brave capitaine named Miles Standish (known in France as Kilomè tres Deboutish) and a young, shy lieutenant named Jean Alden. Both of them were in love with a flower of Plymouth called Priscilla Mullens (no translation). The vieux capitaine said to the jeune lieutenant: "Go to the damsel Priscilla (allez trè s vite chez Priscilla), the loveliest maiden of Plymouth (la plus jolie demoiselle de Plymouth). Say that a blunt old captain, a man not of words but of action (un vieux Fanfan la Tulipe), offers his hand and his heart, the hand and heart of a soldier. Not in these words, you know, but this, in short, is my meaning. "I am a maker of war (je suis un fabricant de la guerre) and not a maker of phrases. You, bred as a scholar (vous, qui ê tes pain comme un etudiant), can say it in elegant language, such as you read in your books of the pleadings and wooings of lovers, such as you think best adapted to win the heart of the maiden." Although Jean was fit to be tied (convenable à ê tre emballé  , friendship prevailed over love and he went to his duty. But instead of using elegant language, he blurted out his mission. Priscilla was muted with amazement and sorrow (rendue muette par l'é tonnement et la tristesse).At length she exclaimed, interrupting the ominous silence: "If the great captain of Plymouth is so very eager to wed me, why does he not come himself and take the trouble to woo me?" (Où est-il, le vieux Kilomè tres? Pourquoi ne vient-il pas auprè s de moi pour tenter sa chance?) Jean said that Kilomè tres Deboutish was very busy and didn't have time for those things. He staggered on, telling what a wonderful husband Kilomè tres would make. Finally Priscilla arched her eyebrows and said in a tremulous voice, "Why don't you speak for yourself, Jean?" (Chacun à son goû t.) And so, on the fourth Thursday in November, American families sit down at a large table brimming with tasty dishes, and for the only time during the year eat better than the French do. No one can deny that le Jour de Merci Donnant is a grande fê te and no matter how well fed American families are, they never forget to give thanks to Kilomè tres Deboutish, who made this great day possible. |
Lilith,  Благодаря за препечата, Бъкуалд си е Бъкуалд, и благодаря за това, че ме върна N години назад във времето - този фейлетон съм чел още като студент  Поздрави и приятен W/E... |
| Да ви се похваля, още в събота си купих елхичка и я украсих и мисля, че ми се получи много хубава Започнах да изпълнявам и списъка с подаръците. Тази година се оказаха малко обемни и ще имам известен проблем със скриването, но пък съм предвидила едни кутии от обувки, които предварително съм изпразнила, така че ще ми остане само да ги внеса тайно. Рапорт даден |
| Добре си се сетила за елхичката, Елинор. Аз например щях да си зема некой канадски кедър и после да се чудя как да го скрия в кутия за обувки... |
| Всъщност, елхичката е канадска ела, по думите на продавача. Важното е, че бодличките няма да изпадат, поне така ми се закле. И в стаята мирише на гора Иначе традиционното място за криене на подаръци е в гардероба :-) |
| Всяка жена може да скрие някоя гола изненада у гардероба га съпругът се връща от командировка. Обаче на тези иглички не им е чиста работата... да не са ти пробутали пластмасова елхичка?  |
| Старши, как може да не знаеш? ; -) Подаръците се купуват от големите и се скриват в гардероба. Аз като престанах да вярвам в дядо Коледа (преди това известен като дядо Мраз) много обичах да си търся подаръците и все там ги намирах. Отначало ги отварях, за да видя какво има, но после започнах да търся, само за да се уверя, че имам подарък, но не гледах какъв е, за да има изненада. Мога да споделя и кой ми е бил най-разочароващият подарък - един Речник на чуждите думи в българския език, но явно мама и татко са ме били преценили като ученолюбиво дете и са решили, че този подарък ще ме зарадва. Но това го споделям само с вас, иначе още е тайна. |
| Тази година потърси в чорапчето. Може някой да се е сетил да ти пусне едно камъче..от тия, дето били най-добрите приятели на жените... |
| И сега какво? Празничното ядене е доизядено и дрехите мъъъничко стягат, официалните сервизи са измити и избърсани и подаръците са прибрани  И пак трябва да се работи Надявам се всички да са имали чудесни празнични дни, жените да са постигнали върхова кулинарна реализация, да сте получили чудесни подаръци, а това, което сте подарили, искрено да е зарадвало надарените От мен - много обич и целувки  |