Отиди на страница:
| Oracle, На мен също ми беше интересно да прочета тези данни във Фичовата статия от New Yorker. Не знам какъв е техният източник - а сега не ми се търси, за да намеря текстовете в закона, които не позволяват на държавните учреждения да правят подобни статистики. Но самата концепция за "frenchness", за която говори и статията в New Yorker, е в основата на това: има едно отечество, и то е Франция. Всички граждани в "шестоъгълника" (Le Hexagon - така казват французите на Франция) са синове на това отечество. Няма черен, бял, жълт. Всички са патриоти на това отечество и - понеже са негови синове - те са братя помежду си. Това е, в дълъг преразказ, интерпретацията на "fraternite" от известния девиз. И оттук следва (а е и закрепено в съответни законови текстове, според мен - даже следващи от конституцията), че държавните учреждения не публикуват статистики от подобен род (а какви оценки публикуват частни лица или организации, си е тяхна работа - но те са оценки, не статистики) . Прочее, подобна е ситуацията с религията. Секуларната държава (разделянето на църквата от държавата) е основен френски принцип и не виждам как ще се появят официални статистики (в смисъл - от държавен орган), описващи, да речем, религията на затворниците. Затова писах преди няколко дни, че - доколкото знам - ДИРЕКТНО подобни данни не се публикуват от държавни институции. А че индиректно могат да се правят оценки - you bet. Има един друг интересен момент - статистиките не пречат да се посочва броят на французите (като фрнацузин е, в смисъла на казаното дотук, всеки с френско гражданство) и на чужденците в затворите. Не е изключено база брой на чужденци (и страни) да се правят подобни на оценките в New Yorker. Тук се сещам, че отдавна имаше едни изследвания, според които чужденците стават за Европа (и за европейските затвори) това, което са негрите за САЩ. Опитах се да намеря следа от тези изследвания в Google, и - voila! - намерих го: “Suitable enemies”: Foreigners and immigrants in the prisons of Europe Натиснете тук. Въпросът, който си поставя авторът накрая е - доколко Европа насочва или се разграничава от "the American policy of criminalization of poverty as complement to the generalization of wage instability and social insecurity", криминализирайки чужденците и имигрантите по начина, напомнящ "the carceral fate of blacks in America". Това е, което знам по въпроса. Ако някой може да ме опровергае с официални френски статистики - ще ми е интересно и на мен да науча реалните данни. А тезата от статията в New Yorker за влиянието на архитектурата върху социалните вълнения ми напомни един разговор по Deutschland Funk, който слушах, докато пътувах в колата. Понеже DLF си публикува нещата в интернет го потърсих, и го намерих: Натиснете тук. Интересно е да се прочете за сравнение гледните точки на двете статии по въпроса за социалното значение на архитектурата... Редактирано от - Дядо Виктор на 15/11/2005 г/ 22:27:46 |
| Въпросът за социалното значение на архитектурата е много интересен, аз лично харесвам Льп Корбюзие и разбирам патоса на модернистите от 50-те години (в комплекса на ООН в Ню Йорк високата сграда на секретариата е на Корбю, залата на ОС - на Оскар Нимайер, автора на град Бразилия), и смятам, че не модерната архитектура сама по себе си, а прекалено мащабното градоустройство и амбициозно социално инженерство създават гета. |
| А ето как - просто, не сложно - ислямът пълзи у нас. С помощта на незаконната банда депесе, инструктирана от Турция. Несъмнено на мюсюлманска глава от населението в БГ вече има повече джамии, отколкото църкви за християнската. Да не говорим за паметника на башибозушкия главатар, изклал сто хиляди българи... Натиснете тук |