Отиди на страница:
| Идва Груши, макар и позакъснял. Тази събота ще им разкажа в ресторанта на хотел Централ, Цюрих, как изобщо не сервират вина от френската част на Швейцария. И никога, разбира се, не са сервирали. На френски ще им го разкажа, дето хич не го владеят в немската част. Лека нощ.  |
| Не встревай, блядь, когда джигиты разговаривают. Това, разбира се, не се отнася за една истинска фина дама като теб, #5. Трябва да ви разочаровам, дами, ще се наложи да се забавлявате със себе си оттук нататък. Та-та. |
| Мале к'ва сеч тука, и за какво? Виктор и Фичо се опитват да водят разговор, какво толкова? Айде ##5 и 99 са ясни, ами останалите? |
Пардонь, Митничаръ го разбрал като някакъв соц.дефицит на френски вина в немска Швейцария. Не, разбира се, че в Швейцария всичко има. Каквото си поискаш от цял свят. Говорех за друго. Ако предложиш на немски швейцарец да направи избор на вината в ресторант в немска Швейцария, да му го предоставиш- изборът - непременно ще избере вино, произведено в немска Швейцария. Пробвала съм го многократно. Действа безотказно. Патриотинът си е патриотин, дори и в рамките на една и същата си страна. Редактирано от - Сибила на 14/11/2005 г/ 22:33:47 |
| Тия дни гледах Стандарт нещо, и ме впечатли количеството на благородното сребро... не стоеше лошо.... |
| Аааа, Дон, не споменавай за сиренето, че оттам че се стигне до обувките и после пак - до обущаря... *** Митничерин, де го професoр Поповски, че видиш ти една фина дама...  |
Г-н Факултето, не събирайте ябълки и круши, освен че са овошки, с нищо друго не допринасят за решаването на туй уравнение! Както и мирисът на сирената, прочее. Ементал обичам. Малко калории, бъдете здрав. |
Така и не проумях немците разбират ли немския на немскоговорящите швейцарци или немскоговорящите швейцарци не разбират единствено френскоговорящите такива, но за това пък тях (н.ш) всички ги разбират.  |
| Хубава дискусия. Дискусия без победител. Много, много ценни мнения! (Не само Фичо и Нели, но стилът им ми импонира..) Само че, след като се доближихме до разбиране ситуацията на тъмнокожите, ислямски общностти в Зап.Европа, не е ли време да насочим скалпели и към проблема с нашето донякъде тъмнокожо и донякъде ислямско малцинство? Защото неговите проблеми - а и проблемите, които все повече ни създава - са други...И доста по-важни за нас, от тези в Сен Дени... |
| Излезе Ню Йоркера с колонка от Джейн Крамер с интересни (и спорни) квалификации за "моделя" на имиграцията в разните европейски страни и (липсата на модель) в САЩ. Особено ми хареса това за градостроителството на френските cité s, жк, прототип и на нашите жк (и на нюйоркските гета?). There was the British “multicultural” model—or, to put it perhaps more accurately, the “You will never be us” model. There was the “We’ll support you, but please be invisible until you are us” Scandinavian model. There was the “integrated but not assimilated” oxymoron called the Dutch model. There was the “You’re guest workers, so you’ll be going home” German model—which, until the late nineties, put off even the possibility of citizenship for most immigrants and their children. Everyone had something to contribute to this debate: the social theorists and social planners and social workers and politicians and, of course, the people who hated immigrants—everyone but the immigrants themselves, who were rarely consulted. The only thing most Europeans agreed on was that the “American model” was wrong, although the American model wasn’t really a model at all but a kind of success ethic—the Europeans said “dollar ethic”—in which making money and moving up in the world was what made Americans out of strangers. It was, for better or for worse, the one model that seemed to work. The French model could be called the “You will be us” imperative. All children born in France are citizens at birth, and citizenship, it was believed, confers an instant, almost mystical “Frenchness” on them. But the cité s, as the immigrants call their projects, belied that fantasy. They were social planning at its most earnest and its worst—the glitch in the French republican case for assimilation. Back in the early fifties, when Le Corbusier designed the first of these projects—Unité d’Habitation, on the outskirts of Marseilles—they were called villes nouvelles and declared to be the last word in progressive urban thinking. The idea at first was that soon the middle classes, fleeing their crowded cities, would arrive, and merchants would open stores and big business would start investing. But it was hard to imagine anyone “French” moving to a project who didn’t have to. Most of the immigrants had nowhere else to live. The projects were huge, some of them built for as many as fifty thousand people. And they were grim—cheaply made, almost impossibly monotonous (the government said “modern”), and well beyond the pale of city life or, for that matter, country life. Social psychologists were hired to make the projects “friendly,” which is why you will occasionally find, say, circles of faded pink or purple paint on the cinder-block walls. But there was nothing to do in a cité , nowhere to go, nothing “French” to attach to. Within a few years, the projects had deteriorated into slums; the new ones—welfare ghettos, targets of choice for construction boondogglers—never pretended to be anything else. The only real investment in most of the cité s was in cheap chain stores and in schools that taught Frenchness but had no way of folding an immigrant’s child into anything resembling French life. Children sang the “Marseillaise” and memorized the lengths of France’s rivers, as their parents had in the colonies, but in most ways remained as far from France as their parents had been. The statistics you read about young Muslims in the cité s are true: six times the national unemployment rate; five times the incarceration rate. Some ten per cent of France’s children are Muslim, and, like all children, they are vulnerable to promises of a newer, “truer” identity that will transform their lives. |
| Дедо Виктроре, четейки статията на Jane Kramer, препоръчана от Фичо, научавам че статискики за затворените имигранти във Франция вероятно все-пак има. Вярно, пише само за мюсюлманите, не и за останалите имигранти, но ситуацията ми се струва доста подобна на тази с малцинствените групи в САЩ. Като отчетем и разликите в тежестта на присъдите за наркотици в двете страни, горе-долу ще понаместим и разликите в броя на затворниците. Редактирано от - Oraсle на 15/11/2005 г/ 17:44:56 |
Ширак:
Льо Пен
|