
| Ту хум ит мей кънсърн Ю ноу уот, ай лав ю! Редактирано от - Хитър 5ър на 13/11/2005 г/ 00:03:26 |
| Ще сложа ред! Две дини под мишница носех до тука, но, Бога ми, премного ми натежа. Затуй ще изхвърля навън махмурлука, а пиенето мисля да задържа. Налага ми се и това да направя: Да кажа на кръвното си "Прав ти път!". Пържолите само при мен ще оставя, че няма как - мишниците ми са кът. За всичко останало - същата схема. Не ща с дини две да си вземам беля. Все пак удоволствията ще поема, но с плащането им ще се разделя. |
| Диспут Мисъл в моя ум се е забила: Шопенхауер казва, че Бог "висша мърдост е и висша сила". Философе, да хванем облог? Може и да не си бил сенилен, но грешиш и послушай в кое: Ако той, Господ Бог, е всесилен, за какво му е мъдър да е? |
| Offейкване Коланите предпазни поставете, че старост идва челно срещу нас и ще ни сбръчка, както есен - цвете, със скорост от шейсет минути в час. Спирачките отказват, повредени. Воланът е заключен и летим. А с Air bag, уви, не сме снабдени, та удара поне да посмекчим. Не е туй ситуация отрадна, но има изход: Същото платно, коланите и газ, ала на задна, а после ще изпием по едно. |
| Дочукане* Ако Господ даде да не пукна, най-естествено съм с интерес, по-закръглена тоз път да чукна. Скоро, тези дни, не точно днес. Ще я чукна един път, но здраво. Бидейки уважаващ се мъж, чукам всички наред и направо, изключения - не: По веднъж! Иска Ви се да гледате, зная. Споко! Аз съм широко скроен. Идвайте и ще видите тая как ще чукна във точния ден. ===================== *Посвещава се на всички мъже, имащи намерението да чукнат някоя кръгла… годишнина. |
| После Първо бяха две уиски. После, айде още две. После... туй-онуй с две близки, или май с една поне. После се лекувах с бира. После - нямах портофел. После мисъл заувира: "Някой е порт'фела взел. Сигурно онази близка, дето снощи бяха две. Дето обич не поиска, а портфейла само взе." После... вече после не е. После вече е сега. Барманът ще ми налее второ уиски веднага. Следват други две и близки, дето нямат имена и пред второто уиски всъщност още са една. С тях сме вечно зажъднели след онуй... за две неща: Tе за моите портофели, аз за бира сутринта. |
| Стих за заспалото време Времето, дето е вечно забързано, май от препускане се умори. и както хич не търпи да е вързано не за час, а за секунда дори, взе, че поспря веднъж (да си починело). Но се унесе във сън за беля и като резултат - бъдеще с минало във настояще безкрайно се сля. Всички будилници спряха и времето как да събудят се чудеха. Как? Ту със стрелки си почесваха темето, ту проверяваха се за тик-так. А бе вселената цяла притихнала. Що е покоят, разбрала би тя, ако не бе от космичен прах кихнала - стресна се то и я пак завъртя. |
Като детска пързалка Сбогом бялата зима си взима. Пролет с полет застъпва на пост. Лято слято със нея пък има, а полека, като че по мост тесен, есен след него пристъпва и листята във охра окъпва. Но боята едва е разляла и... застига я зимата бяла. Тъй редуват се, някой все гони, сякаш всичко игра на деца е, а пързалката е за сезони. Но какво?! И така се играе. |
| Съзвучно с първото стихотворение - за избора. Преди хм.... години, ми даде в ръкопис това стихче един виден руски дисидент лингвист, отдавна е в USA, впрочем. Не разбрах негово ли беше или е чуждо, в разпространение. Мелодията много ми напомни за него. ПОДРАЖАНИЕ БАЙРОНУ. Живой - терпеть не мог ее. А в запечатанном конверте Он тело запретил свое Туда везти и после смерти. А я не Байрон, я - другой. Привыкнув тлен ни в грош ни ставит. Согласен даже и живой Я тело в Англию отправить. |
| Концерт Приседнал е навънка мрак. Щурче във фрак с краче- цигулка (крачето друго е виола) на светлината на светулка в тревата под една топола концерт изнася. Няма сцена, ала полянката оглася и тя го слуша притаена. Глухарчетата слушат даже и молят всекиго да каже "Те, нотите къде отиват, и стихвайки дали заспиват?" Но вятърът, когото питат, със "Ш-ш-шт!" тоз път ги смъмря строго и те, засрамили се много, във мрака с нотите отлитат. А Щурчо... той си продължава. Не гъква никой, нито шава и не че в сън. навън, са всички. Ветрецът, твари и тревички, луната и звездите спрели концерта слушат занемели. |
| Непокварен Хълм осеян с лилави лунички, всъщност пролетно е разцъфтял и полюшват се люляци, всички в цвят лилав, а сред тях един - бял. Люляк странен, така непривичен, сред ухание и красота ти успял си да бъдеш различен, не на цвят просто, а с белота. |
| Пламъче Ама че пламъче има в очите ú ! Даже тъга него не го гаси - пламъчето на греха, на мечтите и на радостта силно влюбен да си. Пламъче палещо тайни желания, галещо с най-меката светлина, изпепели ме с горещи послания и съживи ме със обич една. |
| Ей тук намерих нещо, може и да ви хареса! Нали стихопсплетничите... Как надо писать бонту (по ЭДВАРДУ ДЕ БОНО) (http://dump.iof.ru) Условия: # Первая строка: описывает некоторое необычное поведение. Чем причудливее, тем лучше. # Вторая строка: дает объяснение этому причудливому поведению. # Третья строка: дает результат или итог этого поведения. # Четверая строка: формулирует некоторое "философское" размышление о жизни вообще, но возникающее из ситуации: ПРИМЕРЫ: Дворник играет на скрипке метлой Метла у него инструмент основной Пусть оскорбляет он критиков чувства Каждый по-своему видит искусство ............. Таблеточку эфтаназии я сжевал Попробуй и ты ее... ну-ка? Могилку тебе я уже откопал. Жызнь - очень сложная штука... ........... За углом насрал медведь Я хотел его поймать Упорхнул пернатый зверь Муха тоже вертолёт ......... Рыба лезет на березу Хочет переждать морозы Не забраться ей туда Спите дома в холода! ....и т.д. |
| Пожелание за сън Будилник, в глада си свиреп, разкъса на части съня ми, съня, в който срещнах се с теб. И сякаш незрима цунами, родена от гневния звън, частиците с ярост отнесе. Отмит, споменът ми за сън със тебе и мен в него днес е. Будилникът подъл успя, но шепна, макар с памет бяла, в съня ти ако се явя, будилника свой да си спряла. |
| Есенно Есенен вятър край мен се прошета, локва с трептящи вълни набразди, с полъх разчорли две важни врабчета, от листа жълти килим нареди. Есенно слънце край мен лъчи сее. Скоро ще свършат и с облак добре ще се загърне, в студа да се грее, докато нови лъчи събере. Есенна обич край мен завъртя се и ме увлече в спиралата си. Буря от чувства в ден топъл и ясен с вихър от моя покой ме спаси. |
| Нищо не работи! Уж повтарях непрестанно "Бог помози!", уж за всеки случай чуках на дърво, стисках палци, не рискувах със залози, плюех в пазвата си също, а какво? Уж за здравето си мерки строги взимах от природосъобразно естество. Да речем, за кръвно апарат си имах и през час го мерех стръвно, а какво? Уж минута не пропусках без да вмъкна, как я любя с цялото си същество. Колко нужен съм й гледах да изтъкна. Уж следях й всяка крачка, а какво? И представа нямам що така се случва. Правилата следвам. Не, не е игра! Уж старая се, а всичко се закучва, та се чудя кой във гащите ми сра?! |
| Пихадре В полето софийско, към Сливница, едно покрайпътно кръчме, познато под името "Пивница" затвореше ли, насаме оставаше с мисъл натрапница, че трябва да се промени. Да е "Пивница", но и "Хапница". И ето след няколко дни пиячката беше със хапване а пък оборотът - със ръст. Работеше нон-стоп до скапване. Наложи се да сложи кръст на тоз етап: "Трябва и 'Дремница' да бъда, че иначе - как?" И ето я - страноприемница, но "Пихадре", не хоремаг. |
| Триъгълно Срещал се един катет с хипотенуза. Срещите били под доста остър ъгъл и притискали се страстно буза в буза, но катетът бил глупак, че даже - кръгъл. "Ти единствен си ми!" - лъжела го здраво, а пък всъщност срещала се с два катета. Само че според Триъгълното право, позволен е с двама промискуитетът. |
| Поддържане на хигиената Вдигам клепачи, отново съм буден. В мен се е върнал духът ми проклет, вън от плътта насън бродил прокуден цяла нощ в мрачни кошмари безчет. Бил е в чистилището им незримо и като блуден син върнал се пак в тялото ми, че е необходимо да са в едно, иначе... няма как. Ставам. Денят ми започва чудесно. С дух съм пречистен поне до обяд. Да погреша чист, а след това - лесно: Ще препера духа в сънния ад. |