Свръх секретно: Изтрий преди прочитане!
Отиди на страница:
| Ин-Ян Притискат се гушнати черно и бяло. Тя - светлина, той - мрак. Лежат на кравай, на който не можеш намери начало, обаче не можеш намери и край. |
| 1001 нощ Пред олтар сякаш паднал съм на колене и "Сезам, разтвори се!" прошепвам. Тайнството ú бих искал да видя поне - поглед вперил съм в нея, не трепвам. Изчервена от срам, се открехва Сезам, та в съкровищницата да вляза. Не да вземам, а перлите си да ú дам - няма как, с този дан съм наказан. |
| Светата Троица Идвам след тебе - върховната жрица. Водиш ме с властна ръка в твоя храм - храмът свещен на Светата Троица - там приношението си да дам. И аз готов съм да поднеса дара, ала се триумя точно къде, че с дар един съм пред храм с три олтара. Как дар на всичките да се даде? В тебе за отговор верен се взирам: как два олтара да не ощетя? И от игривия поглед разбирам: всеки отделно да удостоя. |
| Ритуал Белия хляб си ти, аз пък съм ножа. Двамата - част от един ритуал, в който на масата ще те положа и ще те пробода. Аз съм кинжал. Ето, повдига се ножът наточен. в топлия хляб е докрая забит… Ти и аз във ритулал непорочен и една маса, като реквизит. |
| ..посвещается Хитрому Петру Изповедь В старой церкви пахнет воском Я не в силах промолчать Совершать грехи так просто, Но не просто искупать Свой на теле старый крестик Я не разу не снимал От печали и болезни Он не раз меня спасал Ошибался – было дело Я не раз сходил с пути Жизнь такая надоела Святый господи прости |
Кажи кажи кажи...че онова там е посветено на мен.  _____________________________________ Кво искате от общество, чиито пастири са или доносници, или вербовчици. |
| Герберът Гербер къс, непригоден да бъде в букет заради това, че е пречупен, там, зад щанда прибран, че грозял бил отпред, вехнеше нежелан и некупен. Ала не скършеното зелено краче правеше го за мен по-различен. С друго беше особен, а именно, че точно знаеше кой е обичан. А останалите: със или без бодли; можещи (или не) да ухаят... До едно всички тях, ако питаш „Дали съм обичана?” се колебаят. Гербера подарих ти и ето сега той усмихва се, станал потребен, че с „Обича те!” пръснал е твойта тъга и направил деня ти вълшебен. |
| Засада Под завивката бавно протягам ръка. Натоварена е да проучи, тебе как неусетно да разсъблека, с тайна мисия - да те отключи. Пръсти плъзгам, опипвам: навред – гола плът. Не докладва ръката смутена. Нощното разузнаване е този път със задача, уви, провалена. Неочакван развой. Колебая се миг. Късно - хващаш ме в плен от засада, и ръката-агресор без бой, без блиц-криг, е на топло. Така ú се пада! |
| Триъгълно Срещал се един катет с хипотенуза. Срещите били под доста остър ъгъл и притискали се страстно буза в буза, но катетът бил глупак, че даже - кръгъл. "Ти единствен си ми!" - лъжела го здраво, а пък всъщност срещала се с два катета. Само че според Триъгълното право, позволен е с двама промискуитетът. Редактирано от - Хитър 5ър на 18/12/2006 г/ 17:44:18 |
| В червената книга Добър ден непризнати писатели, графомани и псевдо-поети! Гледам, дните ви с лов на читатели все така са изцяло заети. Но без плячка и днес се прибирате и пусия гласите отново за читатели. Как не разбирате, че до крак ги избихте със "слово"? |
| Любовта е химия Познавах една тежичка молекула, в квартал "Менделеев" живееше, в края, която, когато случайно бе чула, как лесно могло да отслабне се смая. Тегло молекулно! Отвсякъде гледаха я присмехулно, а тя да не знае, че има спасение: изходът бил в Брауновото движение. Без да умува познатата моя там зачленува и за нула време свали два атомни слоя излишни, сиреч успя във ръце да се вземе. На присмехулниците й предишни, при тъй развилата се ситуация, от завист чак им изби радиация. Разяждани от яд и от печал зяпаха как веднага на мига един свободен левент радикал за молекулата наша се лепна. Трепна ядрото ú (т.е. сърцето), прехвъкнаха помежду им частици. Елементарни уж бяха, но ето, стана реакция: две единици сляха се и до днес са в положение на все така здраво съединение. |
| Краят на приказките Насред битпазара, в камара предмети, доскорошни ценности, днеска - боклук, намерих, от приказка свършила взети, протритите чехли на малкия Мук. До тях в прах, очукана, обикновена, се валяше лампата на Аладин. Уж същата, но от вълшебство лишена - следа нямаше от послушния джин. Килимчето чудно, летяло довчера, бе също там, но без магическа мощ. Светът влязъл бе в прагматичната ера, в деня след хиляда и първата нощ. |
| Мутант С два живота, оказва се, бил съм роден - сигурно генетическа грешка. Едновременно тихо текат си през мен: Два живота в едно - участ тежка! И бедата двужизнена всъщност е там, че едно е да свързваш два края, как се четири свързват, когато си сам с два живота - това аз си зная. Само дето с единия вред съм познат. Никой тайната не подозира, че до него, видимия, в сянка, отзад вторият ми живот се намира. |
| Сбъд! Сънувах как мисля над кратък въпросник, какъв искам да съм щом стана от сън. С молива нагризан написах "Магьосник!" и да проверя от съня скочих вън. Протегнах се и... А! - озонова дупка високо над мене в небето видях. О-о-о ! - казах разсънен - Я тутакси чупка! - и тя веднага се сви в точка от страх. И други вълшебства сто сторих - бе лесно, обаче света да оправям по план с магия, след час стана безинтересно и скочих в съня пак от моя диван. Въпросника взех и поправих: Желая да съм сладолед твой любим всеки ден и в дланите ти да се стапям докрая, когато дъха ти усетя над мен. |