Отиди на страница:
| Материята е духа, но само тази, която духа, ето например - вятър задуха и разни материали издуха. Даже и Светаго Духа е материален – нали духа? |
| >>><<< Бирник и ти катоп мен изпусна големото духане. Много духовност се изсипа отцгоре ни...шъ зеем сда си спретнем тукана една духова музика втора част...  |
..абе, аз такоата.. да си питам де...демек, като се стои отпреде на духовата муза... аа..ъъъ.. туй де- музика, мое ли да се настане... оф, обръках са, настине исках да кажем  Редактирано от - Perkoles на 21/11/2005 г/ 19:59:55 |
Снощи па падарите тренираа да свират и ногу тропание, тиктакят с копийта, ний пъшкаме, рекох тия как са я подкарале небето моат да начупят, та Слънчо за духа . не вярваш, значи не съществува  Малилей па почнаа, дръж се небоРедактирано от - Пейчо Пеев на 21/11/2005 г/ 19:57:52 |
| Може, Перко, може. Веднъж един мой познат - така. Бил в подобно положение, обаче голямо духане паднало. И на него - представи си, му се схванал кръстът, то защото бил също и запотен. Ама духането е свършило тая работа. И после, да ти разправям, едва се прибрал в къщи - схванат. И жена му взела да му помага да се съблече, че той, нали, от течението, дето стоял цял ден, ама тогава видяла репей на чорапите му и го питала откъде е репеят, а той разправил, че като отивал на работа минал по-напряко през гората, а тя - добре, и продължила да го съблича, ама видяла на долните му гащи един дълъг рус косъм, и казала - ами този косъм какъв е, бе, а той рекъл, че сигурно е от духането, да знаеш само какво духане беше, рекъл й той, като минавах през гората - страхотно духане, ти казвам, и сигурно това духане е вкарало този косъм през крачолите и нагоре, нагоре, спрял на гащите, щото по-нагоре не може, и тогава жена му казала - аааа, ясно, сигурно ще е от това духане, и взела една бухалка, не духалка, ами бухалка, и го издухала навън, и той, щото цяла нощ стоял на студа по долни гащи само с един косъм върху тях, и настинал, и започнал да си духа носа, и по едно време много силно си го духал, и даже кихал, та го чули от съседната къща и се събудили, излезли и какво да видят - комшията по долни гащи само с един косъм на тях, ама един косъм какво ще те стопли, и духа, ли духа - носа, и го прибрали у тях, а той само киха и духа, пък те го питат, бе комши, защо си така, а той не може да приказва, щото получил някакво течение, бяло ли било, черно ли, не знам, ама продължава да духа, и успял само да каже - голямо духане! |
| според една фантастична пародия от 84-та един трябваше да премахне дупките от космоса за да не друсат звездолетите... и това се е случило точно преди поредната нова 2048-ма .... нямало време! цяла година имал тая задача, но... нищо не направил! имало някакви си 2-3 часа до новата година и ако нищо не е измислил, трябвало да връща цяката заплата която бил получил през годината... седнал да погледа телевизия... гледал с мътен поглед от преумора... течал някакъв театър... и той не бил като едно времешните... сега артистите като по-многобройни седяли в залата а зрителите като по-малобройни играели на сцената.... отишъл в кухнята и си направил цяло джезве турско кафе, което сега вече не се пиело ами се впръсквало направо в мозъка... и о! чудо! решението дошло от само себе си! ще асфалтира космоса! пуска машината и.... готовоооо! големите дупки ще запълни с чакъл... ей! ма то било 'ногу просто бе! |
| Виж, за чехъла си прав. Знам я аз тая работа с чехлите. Мога да ти кажа за един друг мой познат, аз много познати имам, и той така имал чехъл, даже два, и даже не два, ами четири - два за лятото и два за зимата, и имал също и два за баня, дето ги ползвал и през зимата, и през лятото, ама те не се броят, щото той се къпел всяка година и за Коледа, и за Великден, и даже една година за Димитровден, ама то било съвсем извънредно, щото колко е от Димитровден до Коледа, и той след всяко къпане си ги изсушавал чехлите за баня и си ги прибирал, ама сега не ми е за това думата, ами за другите чехли - не летните, той тях по-рядко си ги обувал, щото, нали знаеш, лятото можеш да ходиш и бос, и даже е полезно - на един друг мой познат лекарят му препоръча да ходи бос, че да си лекува хемороидите, ама той не можа да ги излекува, сигурно се е обувал, пък един друг му каза, не само да ходи, ами и да потичва от време на време, ама и това не помогна, та си купи едно индийско мазило, от което, като се намаза, взе да подскача от ужас, и после даже миришеше лошо три дена след това, но то може и да не е било от лекарството, но за друго ми беше думата - за чехлите на моя познат, ама не летните, ами зимните, та докато бил на работа, и на жена му единият чехъл се скъсал, и тя - какво да прави - обула единия негов чехъл, а той- като се прибрал - гледа, няма му го чехъла, единия, другия си бил там, ама как с един чехъл, и той, какво да прави, обул единия чехъл и влязъл, и тогава видял другия чехъл на крака на жена си и викнал, дай ми чехъла, пък тя казала, че няма какво да обуе, защото нейният се скъсал, а пък той казал - ами обуй друг, пък тя рекла - ами аз съм обула друг, а той се ядосал и викнал - друг, но не мой, но тя също се ядосала, защото миналата година, като искала да си купи нови чехли, той казал - че защо ще си купуваш, нали имаш, и тогава той пак извикал - дай ми чехъла, а тя го събула и го праснала по главата с чехъла и рекла - на ти сега един чехъл. Ей така е произлязла приказката "мъж под чехъл". Редактирано от - Velikancho на 21/11/2005 г/ 20:43:14 |
А стига, черно гледате, не вервам, нема съпруги без стъклени чехлички| не може да бъде... Сега ще излезне, че ме познаваш... Но това е приказката "Жена с (един) чехъл", а не "Мъж под чехъл". Мъж под чехъл е една друга приказка, но сега няма да ти я разправям, че за децата е време да си лягат (отивам да си лягам :-))) |
| Perkoles, ми да те питам, така и така си тука, ти откъде купи нови стъклени пантофки, наште вече с умаление, изчезна всеко омиление, голем хаир ще сториш |
| Пейчо, тез пантофки се не продават, а се просто (по)даряват (много обичам, да ги обувам на хубавки женски крачка... гъди-гъди.. :-)  |
| Стара градска песен Когато всичко отшуми и спре душата ми да плаче ще седнем някъде сами да пийнем по едно коняче. Косите ти ще вейне бриз. Почти като в платно на Рубенс. И ще съзнавам има риск във теб отново да се влюбя. Ще бъде сервитьорът с фрак. Ще ни поглежда някак строго. и във прииждащия мрак ти тихо ще ми кажеш: "Сбогом" Архивни. Смешни и добри. Случайници без перспектива. Ще се качиш на № 3 след моето: "Бъди щастлива!" Щастлива ли ще си не знам. И аз не съм пресипнал славей. Ще купя четвърт шпек салам. И водка- за да те забравя. Ще скоча в първото такси. Ще дръпна 2-3 без салата. И цяла зима ще виси над мен портретът от стената. |