Отиди на страница:
 Ало х2, ко легията изпозаспахте ли, легаме ли, бегаме ли. Одеве Малечко нашия отиде да спи, ама пее, ще се къса, абе панела от студ се сцепил, той пее, левскарче. Аиииийде леки нощи |
| >>><<< Вйолета, попадна ми кристално чехълче около 38-и номер. Искаш ли да пробваш. в РЕЗУЛТАТ принц.?.... (ако малко ти убива, не се притеснявай..)  |
| ..За мен ти си морска сирена, морякът удавник съм аз.. Пантофляшка, може би. Всъщнос, Перколяшка взе голямата награда - бронзов динамит... небе.., бронзов диямант исках да кажа на един балетен кон.курс... ..добре де, ами сега на сирените какви пънтофки ше убуваме   |
По важното е да ти се намира тиква, слънчо. Като удари дванадесетия час, каляските се превръщат в тикви, както моят мъж обича понякога да казва: "Време е да те сваля вече в тиквата." Така трябвало да се казва на всички жени-стрелкини, като навирят много нос.  |
| Perkoles, на сирена се робува, ахъ, разсъних се, добри сте, еиииий Жените . царици или магарици, комшито така разправя, ма той със скорпионка, май и мъжка порода, щото се хили под мустак Редактирано от - Пейчо Пеев на 21/11/2005 г/ 22:16:31 |
| .. робувало се :-) ами на коя им част, на карагйозната или на другата :-))) Сиби, къде бега? Кажи му на мъжът ти, че е рано за тиквата (поздрави:-) (вълшебната флейта)  |
| >>><<< Сиби, тук тиквите ги изразходваха по Халуин, а в РБ за тиквени медали и ордени "стара тиква"... Не знам как мъжа ти намира тиква да си те гуди..след онзи час.. Много ми хареса това с подлеза...другото не беше ли от Валери?...той спи сега и сънува карагйоз с един крак.. Перко, извинявай че те събудих...лека на всинца.. |
Не е верно, Пейчо - Линда Гудман - астроложката така пише за мъжките и женски породи. Скорпион - Нощни сили, женски / и за мъже и за жени от зодията/ Стрелец - Дневни сили, мъжки / и за мъже и за жени/ Стрелкинята винаги била момиче, дори и като баба - до късна старост. Скорпионката винаги била жена, още като се роди - от бебе. |
| Ами, Слънчо, не си ме събудил, нали знаеш - единия никога не спи (-; :-). Приятно ми беше да се видим и да си побъбрим. Пейчо, все си мисля, че сирените въобще (не) ги рисуват правилно... ; -) (нали разправят, че либофта на мъжа минавала през стомаха, но все пак, мъжете сме си и Естети, нали :-))) та затуй сме си винаги прелъстени (от милите сирени) айде и от мен с целувка (извинете, малко съм хапнал чесънче) ... Лека с и  |
Слъчно, и двете са на Валери - това, дето го е пуснала Виолета, и това, дето съм го пуснала аз. То е по-дълко/пуснатото от мен/, но на мен ми хареса то най-много. |
| >>><<< Тук пускам нещо, което написах за русалките. Може да ви хареса.. >>>>>>>>>> ТЯ Юначе не търси горката по навик там, между краката... По сушата не ходя аз и не въртя пред поглед таз че мама вместо с две крачета там дето търсите п*****о реши, за да не нося прашка да имам рибешка опашка... Но ти надежда не изгубвай ако се влюбваш си се влюбвай.. И знай, аз все пак нещо ям от мене нещо все излиза отде, не ще да го издам - да го намериш е пиниза... Ако погалиш там внимателно задъхано и настоятелно ще имаш достъпец до мен и няма да умреш ерген.. ..... Чух за русалките- менте които ходели по сушата и че красиви били те и имали место за мушене.. И, имали те главогъз, гърдокорем, с паници цици.. ИQ над 52 и.. хиляди след тех кибици.. ... Юначе, остави ги тях ела при мене не унивай във моите гърди без страх глава завирай, устни впивай... Бутни ми малко ДНК да почнем с мъничко русалче, като селяк във НДК не гледай и не смучи палче... Целувай тука, тук смукни, тук постави това вретено Движи така, така движи докле в окото ти червено не видя да се появи Тъй карай... малко забави.. така, така, това е края... Ония русите с ИQ не могат даже да мечтаят... Ще разширим с едно море туй чудо кръстено България .... ..... |
| Упс, слънчо...доста.....еротично, казано евфемистично.... Виж това - пак Валери от съботния труд - за морето - русалки няма. Празни кораби. Тръгват. Изчезват зад фара. Завинаги. А морето примлясква.Чудовище. Спи къто пън. И горчат ми пространствата. Непристъпни. И тръпни. И зинали - Да ме глътнат в мъглата. Като стон. Като крясък насън. Лека от мен, че започва любимият ми инспектор Барнаби по Холмарк.  |