Отиди на страница:
Ха, ха, Великанчо, как набързо я преброди тая специалност - "История на религиозните учения", хората я изучават четири години. |
Дойде време преди една седмица и аз да гледам "Троя", там всякакви богове бяха елиминирани, сигурно за олекотяване на и без това много сложното и тежко Омирово произведение. |
| пияните музи пияните музи са странно нещо те идват от тъмното и ме събуждат залитащи раздърпани кикотят се сядат в леглото ми пушат цигарите ми пият виното ми стряскат котката ми ебават се с радиото 5 или 6 псуващи и реални луди и безкомпромисни пияни музи в пияни сутрини вечери нощи но те ми дават каквото ми трябва а когато всичко свърши те си тръгват с душата ми оставяйки ме сам тук по-стар от преди и с крачка по-близо до края Александър Иванов,"Музи , гарвани и други прибори"2002 |
| Музи ми свирят на прибора, Руса и тъмнокоса, Коя от двете да избера - ей, това ми е въпроса? (Не споменавай напразно Гарвана и прибора му) |
| Да ме прощаваш , Гарване, ама не аз те споменувам, а посочения автор-носител на награда от студентски литературен конкурс. |
| А ето как един много готин писател - Людмил Станев, преразказва Илиадата. |
Бирник, това е хубаво  Хареса ми. Ето още едно, за Тезей. На неговия баща е кръстено морето, в което Егей се хвърлил, когато видял, че корабът, с който трябвало да се завърне синът му, бил с черни платна, знак за смъртта на Тезей. А Тезей просто бил забравил да ги смени с бели, увлечен в любовта си по Ариадна. Полезно е познаването на древногръцката митология, накъде без тях. ТЕЗЕЙ Докато вие зидахте палати, докато спяхте или пяхте в рими - баща ми мълчаливо ме изпрати в едно море, което няма име... Останалото знаете, защото светът почива върху стари лаври. Разплита се кълбото на живота и аз откривам нови минотаври. Ще се размина ли с мита? Изглежда. Не мога да обичам Ариадни, които, изтъкани от надежда очакват някой бог да ги открадне... И все пак - вярвам, че Брегът е близо, ще ме посрещнат там достойни хора. Дано се вижда бялата ми риза през черните платна на моя кораб. Иван Ненков |
| Аааа, Великанчо, никак не се изненадвам , че Люсо Станев ти харесва... много хубаво пише.... , , а ако знаеш какви приказки има .... прекрасни са... |
И това ако е живот , уважаема Сибила.Ариадните радват боговете и полу-такивата, а за нас остават минотаврите...в лабиринтите  |
 Хахххххх, този Людмил Станев и той май е преборил с няколко вагона книги, преди да напише това, страхотно е! |
| "Неприятният татарин" му е първата книга , после има една "Няма такава книга", която е също разкошна , после издаде "Приказки"...наистина е добър Сиби , инак по професия е лекар , даже е работил известно време в болница... |
| Ето тук може да си почетете нещо от Людмил Станев. Струва си. Може например, Сиби, да почнеш с Приказка за неволята. А аз много обичам Автобиографията му, която, с разрешение на Бот, ще пусна тук: Автобиография-Людмил Станев Роден съм абсолютно случайно в семейство на служащи. Което по-късно се оказа моето семейство. Първата си написана дума „мама“ по-късно подарих за заглавие на едноименната песен на Джон Ленън, който по това време още не беше убит. В средношколските си години бях принуден да се съобразявам с учебната програма и между съучениците ми нямаше нито едно известно лице, тъй като и те бяха деца като мен. Винаги съм се съобразявал с думите на баща ми, че написаното остава. Доказателство за това е двойката по математика, която ми написаха в девети клас. Но една година по-късно тази поговорка бе оправдана. Надписът, който оставих с блажна боя на стената на гимназията и гласеше: „Учителят по математика е лайно“, издържа само до голямото междучасие. След което бе заличен подло от самия учител. Но аз вече имах първите си почитатели. Литературните ми интереси бяха още неукрепнали, но се увличах по Яворов, Христо Фотев и Тинка от съседния клас. Отидох с автобус на абитуриентската си вечер, защото на моя най-добър приятел баща му беше шофьор на същия. И досега си мисля какво щеше да стане, ако беше летец. Отбих военната си служба, без да прострелям никого, дори себе си. След което се записах да уча медицина. Тaм развалих почерка си и изучих особеностите на човешкото тяло. Особено на една колежка от моята група. Работих десет години като лекар и пишейки рецепти, овладях кратката форма и имената на някои нашумели лекарства. В една юлска утрин се събудих внезапно с усещането, че някой ме дърпа за ръката. Огледах се и видях, че държа химикалка и пиша: „Няма такава книга“. Ето така започна всичко, а как ще завърши, никой не знае. Редактирано от - Velikancho на 22/11/2005 г/ 15:35:09 |
| TRISTIA Я изучил науку расставанья В простоволосых жалобах ночных. Жуют волы, и длится ожиданье - Последний час вигилий городских, И чту обряд той петушиной ночи, Когда, подняв дорожной скорби груз, Глядели в даль заплаканные очи, И женский плач мешался с пеньем муз. *** Кто может знать при слове "расставанье", Какая нам разлука предстоит, Что нам сулит петушье восклицанье, Когда огонь в акрополе горит, И на заре какой-то новой жизни, Когда в сенях лениво вол жует, Зачем петух, глашатай новой жизни, На городской стене крылами бьет? *** И я люблю обыкновенье пряжи: Снует челнок, веретено жужжит. Смотри, навстречу, словно пух лебяжий, Уже босая Делия летит! О, нашей жизни скудная основа, Куда как беден радости язык! Все было встарь, все повторится снова, И сладок нам лишь узнаванья миг. *** Да будет так: прозрачная фигурка На чистом блюде глиняном лежит, Как беличья распластанная шкурка, Склонясь над воском, девушка глядят. Не нам гадать о греческом Эребе, Для женщин воск, что для мужчины медь. Нам только в битвах выпадает жребий, А им дано гадая умереть. *** *** *** Осип Мандельштам |
| Явно Евтерпа е дежурна по Форум днес.А Бай Кар фучи некъде с кабриото и Ерато се киска до него, държейки го за кар-а. |
Ей здравейте пак, харесвам митологията, мммм там това не се е случвало. Некога Стражите се ебавали с радостта, ноо конпететни се барали, и после ай, кой импотентен, кой жена му закръшкала, на кой бегала, мъка отвсекъде. Кво нататък ли, еми да си кажат  |
| >>><<< Доне, много смислено и хубаво  , ама каква е тая сигла като "приблизително"??? И защо си си турил кръстче, да плийзваш архимана ли?...  |