Отиди на страница:
тъжно, но добре написано! Иначе отворени доктори, левовете не ги харесват  takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂 God Bless U!!! |
| Късно мой човек, темата Чирков беше актуална преди три недели...Иначе находките за биг брадър и кръстьо лафазаноф и дружинка можеше да ги спастриш, па да ги нагодиш за други времена, КАТО МУ ДОДИ ВРЕМЕТО. Сори, ама тук си слаб и издишаш |
| Тази сутрин рано погледнах Реконтрата на монитора.Четях първите изречения и се усмихвах след всяко.След петнадесетото се усмихнах за последен път. Дочетох до края и се прекръстих, без да споменавам името Му и други имена. |
Бирник , добро утро!  Как е рипа ли ДДС-то сабахлям? Другите пичове като ги гледам кога са се обаждали май още спят , ама и на тях добро утра!  К`во не му харесвате на автора и реконтрата ? Ми, чел, чел човекът последните две седмици направил преглед на интересните заглавия , позабъркал ги с малко хумор и мелодраматизъм и ни ги е сипал в копанката... к`во толкоз... А-а-а-а , разбраф, забравих , че ние са научихме на изтънчени реконтри и веке от копанка - йок! Само на бяла покривка и сребърни прибори..  Честно казано , реконтрата ми хареса!Да, бе! Даже я прочетох още един път за да съм сигурен че е така...  |
| А-а, бат Керпи не ме подвеждай.Против автора и буква не пиша.Знаеш - пазителя, скрижалите и т.н. Да нема дуйни ми, дуйни ветре... А писанието е харно като начало, но като че ли е довършено от друг автор с научна титла...сещаш се Та имало е по-добри неща от Диманов.Инак бирниците не сме придирчиви.Като нема бела покривка и сребърни прибори и копанката ше прибереме...Ей го Великанчо, снощи с бира и две кебапчета му се размина само.Засега! |
Здравейте приятели!  Аз пък ще си остана махнаджия... Слабичка си е Реконтрата. В съседство матряла за грипа и скалпела по го бива, ама там Автор не е посочен...  А пък Forza-та ако се появи - милост не чакай... |
| >>><<< За едно духане бира и две кебапчета - срам... У да се еба! Забравих да напиша за реконтрата...а, ели по-добре да събирам подписи...знам ли .. |
| фък, но левовете не ги харесват... късно е... иначе биг брадър и кръстьо лафазаноф против автора и буква не пишат... дружинка... тази сутрин рано погледнах и се усмихнах за последен път... и се прекръстих, без да споменавам други имена... инак бирниците не са придирчиви... като рипа ДДС-то сабахлям... то винаги някой е доволен, но като цяло реконтрата не харесва... чете се леко... но пазителя, скрижалите и т.н... дуйни ми, дуйни... харно като начало, но с научна кифла... имало е по-добри прибори... и копанки... с бира и две кебапчета... засега ще си остана махнаджия... от грипа и скалпела милост не чакай... пък и от Forza-та... |
И се усмихна. За последен път. - Добре. И тоя го изпратихме както подобава - многозначително се подсмихна докторът, прибра в джоба си пачката двадесетолевки и тежката златна коронка и се отправи доволен към кабинета си. По пътя се отби в стаята на сестрите. - Марийке, след дежурството ще купонясваме. Вечеря в изискан ресторант, после дискотека или нощен бар, а след туй... ти си знаеш - ухили се той на младичката стажантка и подсвирквайки си "Ода на радостта" влезе в кабинета си. П.П. И аз като Слънчо пропуснах да споделя мнението си за реконтрата. И по-добре да не го казвам. Редактирано от - Bai Car на 29/11/2005 г/ 16:30:00 |
| Мимето се изплези отегчено след доктора. Пак й предстоеше тежка вечер, в която трябваше да изтърпи неприятната компания на доктора. Но, няма накъде - щом иска да завърши успешно, а и да започне работа в тази болница. Само тук даваха четирицифрени заплати. Не стига, че докторът беше от най-приближените на Чирков, ами и беше първи братовчед на професора, при който имаше още два тежки изпита. Ще издържи, как няма да издържи. В ресторанта - как да е, там ще седят отдалечени, но после? Не че докторът се представяше зле като мъж. Не. Даже напротив! Последния път беше малко по-добре. Макар че беше настинала. Беше й много студено, но докторът запали камината и успя да я затопли добре. Дори може да се каже, че здраво я подгря. Но носът й беше запушен. Проблемът беше в лошия му дъх. Лош ли, не лош, а отвратителен - сякаш през устата му излизаше димът от врящия катран на ада. Горкото Миме! Веднъж се опита деликатно да му каже, даже му предложи заедно да си мият зъбите, може и един на друг. А той й изнесе една лекция за микрофауната в устната кухина, от която тя запомни само колко зле се отразяват пастите за зъби на мъжката сила. Тежка вечер се оформяше, но медицината също иска жертви. Дори много повече от изкуството. (Ако няма жертви, на какво ще се учат студентите по медицина?) ----------------------------------------- ----- П.П.П. И аз. Редактирано от - Velikancho на 29/11/2005 г/ 16:56:14 |
| Докторът знаеше за проблема с лошия си дъх. Дори и Мимето му намекна няколко пъти въпреки доброто си възпитание и огромното си желание да завърши успешно следването. Той се опита да се измъкне с някакви увъртания за лошото въздействие на пастата за зъби върху мъжката сила. Истината беше, че нищо не помагаше. Беше опитвал какво ли не. Миеше си зъбите след всяко ядене. После започна и преди ядене. Търкаше по петнайсет минути като побъркан, смучеше по 3 опаковки "Тик так"на ден, дъвчеше Орбит без захар нон-стоп, но нищо не помагаше. Проблема се появи преди няколко години, когато постъпи в тази клиника. Мимето още не знаеше, но всички доктори тук страдаха от същия проблем. Още на първото самостоятелно дежурство пред него се появи Дяволът. Не, не в преносен смисъл, а именно Дявола, Сатаната, Луцифер, рогатия или както там искате го наричайте. Издебна го в коридора и го придърпа в кабинета на главния лекар. - Искаш ли да получиш всичко за което си мечтал? Пари, слава, жени. - попита Сатаната. - Искаш ли да си живееш безгрижно живота без да усетиш несгодите на прехода? - Искам, разбира се. Как да не искам - отговори доктора след като се отърси от изненадата. - Ето го договрът - рогатия му подаде една тънка папка. - Цената е написна на втора страница долу. Получаваш всичко, а плащаш почти нищо. Докторът прегледа набързо условията. Да, Дяволът беше прав. Цената беше нищожна срещу това, което щеше да получи. В точката "Цена на договора" беше записана само едно - "Свежия ти дъх". "Медицината изисква жертви, дори по-големи и от тази" помисли си докторът и със замах сложи подписа си най-отдолу. Редактирано от - Bai Car на 29/11/2005 г/ 17:30:13 |
| >>><<< В следващия момент докторът забеляза, че е сложил подписа на колегата Пеев, нещо което ежеднавно ставаше и по парламентите...За миг помисли за последствията. Ами да, така няма накъде да бягат - или на пеевия или на моя, заключи той и изпуисна първия си дъх на пъкло. |
| Резултатът беше налице още на следващия ден. Получи покана за тримесечна специализация в Германия. Разноските поемаше отсрещната страна, като му осигуряваха и прилична сума за джобни. Само за 10 дни успя да подготви всички документи и да тръгне. В самолета го очакваше първата изненада – на седалката до него седеше разкошна блондинка, която беше виждал по кориците на списанията доста разголена. Той не смееше да се обърне към нея, докато тя не го заговори с леко дрезгавия си глас. Заприказваха се, но при едно друсване на самолета той се доближи до нея и през прекрасния аромат на парфюма й долови някакъв неприятен мирис. По дяволите, помисли си той, в тия самолети какви миризми се носят. При тази му мисъл блондинката го погледна разбиращо, сякаш е изказал мислите си на глас, и му се усмихна подканващо. До края на полета вече бяха станали много близки и на летището слязоха под ръка. Оказа се, че имат резервация в един и същ хотел. Приятно прекараната вечер в изискания ресторант завърши с още по-приятна нощ в неговия апартамент... Само не го напускаше усещането за оня неприятен мирис, който усети в самолета. Трите месеца се изнизаха неусетно. Веднага след прибирането му в България го назначиха за завеждащ отделение. Заплатата му скочи. Манекенката остана в Германия, но това не го натъжи особено. Сестричките в болницата бяха чудесни, а на един коктейл се запозна и доста се сближи с изискана дама от висшето общество. Е, не беше толкова страстна, колкото манекенката, но беше изключително представителна. А сестричките го задоволяваха напълно, че и отгоре. |
| Sluncho6, кво си напазарува готин, аз пропускам и тая година, не успешно ме подменили в подписа, по баркода дедо засекъл оня с рогата, повече не се появил, казват. Черпя с хартбрейк Million@One . Billy Walker Редактирано от - Пейчо Пеев на 29/11/2005 г/ 18:29:32 |
| Единственото, което не го задоволяваше беше заплатата. "Метна ме рогатия негодник" мислеше си докторът. "Верно, че получих славата и жените, но къде останаха парите?" питаше се той. Докторът сериозно се змисли по въпроса.И понеже, както е казал народът, ако не си помогнеш сам и Дяволът не може да ти помогне, той реши да вземе нещата в свои ръце. Един ден в клиниката постъпи преуспяващ бизнесмен за операция. Докторът реши, че не е честно тоя да има повече от него и, срам не срам, си изкрънка първото "дарение". За негов късмет операцията се оказа успешна. Понесе му се славата на отличен специалист. Все повече хора го търсеха и искаха да ги оперира лично. В началото "даряваха" само богатите. После започна да иска от всички, според възможностите. Накрая обаче оформи ценоразпис с твърди цени в твърда валута. Първо долари, а после само Евро. Един ден при него пак се появи Дяволът. - Е, как е? Доволен ли си? - запита усмихнат рогатия. - Искам си свежия дъх обратно - каза твърдо докторът. - Верно, даде ми слава и жени, но за парите си се погрижих сам. - А, не си прав, докторе - възрази Сатаната. - Точно това беше начина да имаш и пари. Ако не бях докарал микро-инфаркт на оня бизнесмен и досега щеше да караш на 300лв заплата. Какво ме зяпаш. Не мога да манипулирам тотото, а и не мога да накарам правителството да ти вдигне заплатата, така че избрах най-логичния вариант. Договора си е договор. Получил си стоката - платил си си цената. При тези думи Дяволът се засмя зловещо, завъртя се кръгом на копитата си и изчезна в облаци серен дим. След него остана само неприятния мирис на пъкъл и ехото от зловещия му смях. Оттогава не се беше появявал, но докторът знаеше, че те пак ще се срешнат. Ако не на този свят, то със сигурност на онзи... |