Коя книга прочетохте наскоро?
Отиди на страница:
| Е, бива ли сега, след братя Гонкур - женски пазви. Въпреки че, защо не. По тяхното време тез задължително открити прелести си били съвсем на мода. Както и капелите, де! Редактирано от - Сибила на 08/12/2005 г/ 21:16:46 |
Наздраве на студентите, все още читатели! Ръбче, ние с теб виждам само се крепим. Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица? Бяло, с много лед - отскок за празника! |
| Като казахте шантави трилъри, та се сетих за един - "Да издоиш катеричка". Това е книга, която бих препоръчал на всекиго. Разтърсващ разказ, в който фабулата съперничи на класата на петкратен олимпийски шампион по спортна гимнастика, който след това се е посветил на "Хатха Йога". Съществува поверие, че ако човек успее да издои жива катерица и след това изпие млякото й, тя му се подчинява и му гризе желъдите до гроб. Това е един глъбинен прочит на тайните кътчета на човешкото съзнание, където реалност и недействителност са така живо преплетени като на жив плет тичинките и личинките, че при затварянето на последната страница започваш да четеш отначало, потънал в свят, където жанровото богатство на творбата съперничи на безграничните проявления на глупостта на народните представители, чиито проявления са годни да коват закони, колкото термит на женски слон може да го накове. Използваната термитология е от древногръцката митология на предомировия отрязък от време, когато спорните въпроси са се решавали - отрязък за отрязък. Така броят на евнусите нараснал до степен потомството да бъде създавано от евнуси, което на свой ред също било - евнуси. За да стигнем до наше време, когато катериците няма какво друго да гризат, освен желъди, дори ако някой успее да издои мляко от тях. Когато я свърших тази книга, опипах се отдолу и с огромно soulagement установих, че всичко си е на мястото и бях готов да свърша на още няколко места. A mon avis, c'etait un roman incroyable. |
| Книгата на живота. Как да не си спомниш Анна Каренина, за пръв път видях този израз, като я четох таз книга, както и целия Толстой, на тъгъдък, тъгъдък, за изпит, ама рекорд беше, за два дни Война и Мир ометох, и другите в този темп. Но онова изречение запомних, а то беше - * И свеча, при которой она читала исполненную тревог, обманов, горя и зла книгу, вспыхнула более ярким, чем когда-нибудь, светом, осветила ей все то, что прежде было во мраке, затрещала, стала меркнуть и навсегда потухла. |
Др. Перемянов, този роман сигурно ще да е бил написан по примера на "Да убиеш присмехулник". Присмехулникът е птица, та не можеш да я издоиш, но затова пък можеш да я убиеш, кво пречи. Mais, quand meme, ou et sur votre recommandation, puis-je trover ce roman assez curieux? |
| Кайли, то си има джобни компютри, които са именно за примъкване навсякъде с теб - в леглото или на друго място. И стават перфектно за четене. Има и евтини - за към 500 или дори 400 лв. Ако пък искаш да комбинираш устройствата, телефон като Sony Ericsson P910 или Imate JAM е идеална комбинация, макар и по-скъпа - хем телефон, хем джобен компютър. Книгите, излезли от копирайт, са достъпни на много места, а по руските сайтове е пълно и с книги в копирайт - и на руски, и на оригиналните езици. От около година, откакто имам подобни джаджи, хартиена книга не съм чел, а имам дълъг списък от чакащи книги. Та на въпроса - в момента като сериозно четиво съм на средата на Момсеновата история на Рим, а като забавно (за градския транспорт) - фантастичната серия на Дейвид Уебър за Хонър Харингтън. ____________________________________ Внимавай какви договори сключваш, че може да те заставят да ги изпълняваш! |
| Буболечки са, за да се събират в джоб. Сгъваеми екрани, които можеш да си диплиш като носна кърпа (или поне на руло), са още в само опитни образци. На пръв поглед наистина такова четене изглежда неудобно. Но като посвикнеш, откриваш големите удобства (ако зрението ти е добро) - носиш лесно в джоб хиляди страници, четеш с една ръка (с другата например се държиш в автобуса), може да се чете и на тъмно, отделно, че книгите ти излизат безплатни след първоначалната инвестиция. ____________________________________ Внимавай какви договори сключваш, че може да те заставят да ги изпълняваш! |
Твоят беше много старомоден. Има едни по-нови модели, ама са ти тънки финансите за него. Със сгъваема лупа, с голямо увеличение, с дистанционно управление, управлява се от движението на очите, предавано от чувствителен сензор, вграден в дръжката на очилата...  |
| Последната книга която прочетох бе " Играчът на рулетка " от Достоевски.В момента чета "Моята борба" от Хитлер. |
Не са нови тези модели, Вевче - още от времето на Джеймс Бонд са известни.  Мойта джаджичка (SE P910) си ми върши работа и съм доволен - сега и падат цените, щото до няколко месеца излиза новият Р990, така че я препоръчвам. Другата ми е HP 3715 (само джобен компютър, без телефон) - не я нося винаги с мен, но по принцип и нея бих могъл да похваля и препоръчам - особено защото много и държи батерията - но е модел на година и повече - има и по-нови. ____________________________________ Внимавай какви договори сключваш, че може да те заставят да ги изпълняваш! |
| Амале, аз последната книга, която четоф, май беше Покерът на лъжците. И я четох още летото. Аз и филми немам нерви да гледам, хич не ме свърта да вися два часа и да зяпам като шаран на сухо.  |
| Тази гледка - на четящия-пътуващ извика някои картинки пред очите ми. Аз не мога да чета на път, в нашите превозни средства много друса и не мога да се съсредоточа. Ако ландшафтът не ми грабва вниманието, то стандартното ми средство за убиване на скуката е уокмена с FM радийцето, само че избягвам да приемам онези транс-пози с поклащане в такт, може би защото наблягам повече на лириката в този travel-жанр. Но си спомням за един феномен, който младите не познават - четящия пътник в московското метро. В такова количество, процентно съотношение към пътуващите - огромно, но това, което ме е стряскало и изпълвало с почит, е задълбоченото четене, в продължение на близо час (толкова е пътуването по маршрут през центъра) в изключително неудобна поза. Отварят се вратите, вътре нахлува, под голямо налягане и с висока скорост, тълпа от хора, облечени в дебели палта, с шапки на главите, и гледаш, в тази тълпа някое девойче, успяло да си опре гърбеца или дори само едното рамо на някаква опора, с другата ръка се държи високо за ония виселки, и след като заеме относително устойчива поза, изважда с единствената си свободна ръка книжка от чантата, наглася я някак пред погледа си, и си чете така, задълбочено, отвреме навреме намествайки се или разтревожено повдигайки поглед пред нахлуващата на всяка спирка тълпа. А книжките - родно производство, дебели романи, може и списанийца в малък формат, а много често и учебници. Не знам колко и какви народопсихологически феномена образуват това явление, но това е. Не че сега по влакове (главно) в цивилизовани транспортни мрежи не го виждам същото, но условията са коренно различни. Тия, цивилизованите, си сядат на удобното меко местенце в просторния вагон, нагласят се, слагат си шишенцето с минерална вода, сандвичето до тях, и отварят книжлето (може и лаптопа) или красивата тетрадка със записки. Може да се комбинира и със слушалки в ушите - като моя милост, която е обаче само със слушалки. И това са главно млади хора, студенти или юпита. Много по-малко, като процент и като възрастова група, обаче. Не знам как е сега в съвременна Москва, ще ми е интересно да погледна с едно оче, а и в последното ми посещение преди 5-6 години хем не съм се заглеждала, хем имах възможност да избягвам пътуване с метро по дълги и претоварени маршрути, друго е туристическото наблюдение, друго е това на местния жител. |
