
| То, според скромното ми мнение, ако на една книга може да и се направи кратко разбираемо резюме, нещо не е за четене - или книгата, или резюмето. Нещо като - чичо му отровил баща му и се оженил за майка му, той се чудил кво да прави, чудил се - на много страници, няма смисъл да се четат - после се ядосал и решил да ги изтрепе, но покрай това и него го утрепали. Пътьом малко се закачал с една мацка, ама нищо пикантно нямало, освен дето и казал, че било готина идея да легнеш между момински крака - ама само със закачките си останали, щото тя се лъзнала и удавила в един вир. Ми тва, общо взето. ____________________________________ Внимавай какви договори сключваш, че може да те заставят да ги изпълняваш! |
| Обичам "Улица Консервна"! Обичам "Тортила Флек"! Обичам "Душата на човека при социализма"! Обичам "Мол Фландърс" Обичам "Ян Бибиян"! Обичам "Портрета на Дориян Грей" Обичам "Мартин Идън" Обичам "Шагренова кожа" Обичам "Братя Карамазови" Обичам "Острова на съкровищата" Обичам "Малкият емигрант" Обичам "Даниел Мартин" Обичам "Кметът от Кастърбридж" Обичам "Името на Розата" Обичам "Махалото на Фуко" Обичам "Островът от предишния ден" Обичам всички местници и списания! Обичам Географията! Обичам всички пътеписи! Обичам книгите! Обичам историята, не за да вляза в Историята, защото е страховита отговорността на Времето! Абе я не ми вярвайте! |
| от тия всичките изброени книги, само третата и последната не съм чела, а другите и аз ги обичам. и географията хич не обичам, но пътешествията - да. ето как се ражда хармонията.... |
| Аз пък почнах да чета "Гранатовият дом" от Оскар Уайлд. Единственият не особено приятен момент е, че го чета на компютъра, но какво да се прави... ________________________________________ Help end poverty. Email the key leaders and tell them to stand up for trade justice against the rich countries at the upcoming World Trade Organisation (WTO) meeting in December 2005. Act now at: Натиснете тук |
| еее, кво беше това бе, как не мога да се сетя, Гранатовия дом, Уайлд съм го чела доста, в онези издания, които издаваха руснаците, и сега си спомням томчето, две книжки в по -малък формат, светло лилави твърди корици, в много изящно оформление. И колкото пъти да съм го чела и препрочитала, като ми се обадиха, че са взели билети за "Колко е важно да бъдеш сериозен", в Театъра на армията, чак ми стана досадно, да ходя на пиеса, дето й знам почти наизуст репликите. И така се смях, и толкова ми беше гот.... ей на! **** и едно нещо, дето съм запомнила, верно, само първите два стиха, на руски, от Баладата за Редингския затвор - ето ги тях и още малко - Ведь каждый, кто на свете жил, Любимых убивал, Один - жестокостью, другой - Отравою похвал, Коварным поцелуем - трус, А смелый - наповал. Один убил на склоне лет, В расцвете сил - другой. Кто властью золота душил, Кто похотью слепой, А милосердный пожалел: Сразил своей рукой. Кто слишком преданно любил, Кто быстро разлюбил, Кто покупал, кто продавал, Кто лгал, кто слезы лил, Но ведь не каждый принял смерть За то, что он убил. **** Редактирано от - Геновева на 09/12/2005 г/ 23:11:25 |
"Гранатовият дом" се състои от 10-ина приказки, въпреки че бих предпочела да ги нарека притчи. Неотдавна гледах постановка на Мариус Куркински по една от тях (Рибарят и неговата душа). Напълни ми душата. Редактирано от - Каките на 09/12/2005 г/ 23:31:46 |
| Да, и аз го потърсих в нета и видях, че е нещо, дето съм го чела, но съм забравила заглавието на сборника. Хубави са приказките. |
| emidimу цитатът ти е то Цялото кралско войнство на Робърт Пен Уорън. Пролетта си я препрочетох, закупена за 2 кинта от сергия секън хенд. Сега никой не издава тези книги , а такива хиляди знай ни и незнайни хоръри, трилъри, нори робъртси т подбни. Няма лошо, но да се намират и такива на Бърнард Шоу. От години не мога да си намеря.... Явно си от нашата група Ще има ли награди за позналите , предлагам да откриеш месечна рубрика "От коя книга е цитата?" |
| Ха, добро утро, четящите! На съседната полица, до прочутата камина, съм наредила десетина книжки, които купих наистина на цена от 2 до 5 лв. от споменатите сергии. Атмосферата на зелената морава, барбекюто връз нея, горящата камина и диванчетата около нея предполагат ползване на определен вид литература, след добрия обед, разбира се. Та тази литература я подбрах така - Вечният зов на Анатоли Иванов (вие сте младички, не го знайте) Вечната Амбър (много вечни неща се събират около мене, не знам защо ) Джером К.Джером Вашингтон на Гор Видал Път/Живот във висшето общество на Джон Брейн ....и разни други такива чудесни книжки, от тия, дето се препрочитат безкрай (е, може би с изключение на Вечната Амбър, ама и за нея си има любители, ако не друго, поне да си спомниш юношеските трепети, когато си я чел за пръв път). Ето тази литература ми е свързана с чувството за уюта на домашното четене... ![]() |
| ЕМИДИМИ, поздравления за темата! Имаше нужда от нея - като място, в което понякога се отбиваш, може и да не е често, но да знаеш, че то винаги е там Последно прочетох "Кръвни братя" на Ингвар Амбьорсен. По тази книга е направен филмът " Елинг", номиниран за "Оскар" през 2002 г. Норвежки автор, норвежко кино - по сведения - един от най-успешните норвежки автори и един от най-успешните норвежки филми. |
| Вчера е починал Робърт Шекли. Мир на праха му. Беше великолепен фантаст. И като подхванах некрофилската тема - вчера е починал и онзи чернокож американски комик, който игра в Милионите на Брюстер и Ни чул ни видял. |
| Опит за награда: “Покойният хер Вагнер бе на мнение, че операта – музикалната драма, както той я наричаше – включва и следователно обезмисля всички останали изкуства. Това несъмнено е вярно за музиката с всичките й дялове. ... Когато слушам Вагнер, докато съм временно лишен от художествения си усет, чувството ми за честна игра винаги е накърнено. Самотна, неутешима жена стои на сцената и полага всички усилия да бъде чута. Тя прави това заради насъщния. Може би на плещите й лежат недъгава майка и невръстни братя и сестри. Сто и четирийсет души, въоръжени с мощни инструменти, добре организирани, които очевидно и се хранят добре, обединяват силите си, за да не може нито за миг гласът на клетата жена да се чуе сред общия грохот. Виждам я как отваря и затваря уста и как лицето й ставе все по-червено и по-червено. Жената пее, това е несъмнено, и щеше да бъде чута, ако тези сто и четирийсет мъже отслабеха малко този тътен. Тя прави нечовешко усилие и тогава над бумтежа на барабаните, тръбенето на тромпетите и писъка на струнните усещаме ясно доловим последния отчаян стон. Певицата е победила, но това й струва скъпо”.... |
| Ник-ът ми очевидно издава предпочитания към Верди, но с годините започнах да слушам с удовлствие и Вагнер. Просто има различен начин на слушане. Преди слушах Верди с две уши във вокала, а оркестърът минаваше покрай ушите ми. Заради Вагнер се понаучих да слушам с едното ухо вокала, с другото оркестъра - и после възприемах Верди много по-обогатено. А пък доколкото знам, не случайно Вагнер е проектирал театъра в Байройт с почти напълно покрита кошара - за да се постигне балансът между неговия огромен оркестър и певците. |
| Кво да правим, да се е..м у простио тупан, едно време не взех да прочетем некое книжле по марксистко-ленинска естетика, да знаем сега какво да слушам, та требе да чекам ти да ми кажаш! |
| emidim, така както те чета все ми приличаш на Леголас!Иначе по подобие на героя на Дж К Дж се обявявам за сръчен! |
| Благодаря ви, много сте добри! "Душата на човека при социализма" е есе от Оскар Уайлд, за което се извинявам, а "Островът от предишния ден" на Умберто Еко ми го дадоха за малко, но ми хареса. Днес четох малко от "Послания към солунциите" на Апостол Павел... Така се случи. "Живейте мирно помежду си. Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички" 14-15 Беше ми интересно...Вероятно ще продължа. Лека нощ! |
| "Нищетата на славата" - роман за живота на Камий Писаро, това е последното което четох наскоро.Иначе редовно препрочитам "Жажда за живот" и "Страдание и възторг". И трите романа са от Ървинг Стоун/ Irving Stone /. Падам си по романи за живота на велики художници, не знам защо! "Страдание и възторг" го чета всяка година, знам го наизуст почти...Умирам да се "потопя" в атмосферата на италианския Ренесанс. Дали пък няма нещо вярно в прераждането и предишни животи...? |