Коя книга прочетохте наскоро?
Отиди на страница:
| Ако го и публикуваш, може да се окаже, че съм те чел, но така и да не съм разбрал, че си ти - 67АФ... Ако е така - имейлът ми е истински - метни там заглавия по твоя преценка. Моля! |
| От няколко дни заобикалям на пръсти тази тема, не защото не ми харесва, напротив, а защото аз постоянно чета - и професионално, и извън "градинката", която обгрижвам. Затова ми е трудно да посоча/избера едно или няколко наскоро прочетени неща. Но мога да споделя следното /интересно как се навързват нещата/: в друга тема някой спомена, че има слух, т.е. оценява добрите изпълнения, но пее фалшиво. Такъв е случаят с родителите ми. Мама пее много хубаво, а татко цял живот й се наслаждава на пеенето, но той самият отдавна се е отказал да пее - излиза фалшиво. И сега, по празниците, докато бях в къщата на родителите си, си препрочетох откъси от "Лунната долина" на Джек Лондон /пак връзка - този път с темата за килерите за подаръци и козирозите/. Както челите книгата сигурно си спомнят, главната героиня има чист, макар и не много силен глас /сопрано/, а главният герой обожава да слуша пеенето й, но дръзне ли да отвори уста, го очаква ритникът на някой от компанията - просто той, милият, пее ужасно фалшиво ... Та ето, аз напоследък си препрочитах Джек Лондон. Покрай "Лунната долина" се зачетох и в други негови произведения и за пореден път завидях на тогавашните хора за чистотата и неподправеността на възприятията им. Ние сега - поне така ми се струва - носим със себе си толкова допълнителен "багаж" и реакциите ни спрямо света около нас са толкова допълнително натоварени /често с никому ненужен баласт/, че истинското в тях безнадеждно се размива. |
Тъй като съм физически отдалечен от библиотеката си изтеглих от "Читанка" и препрочитам с удоволствие Забавлявам се като си спомням почти безграничния си оптимизъм когато я четох за пръв път.Но защото част от бъдещето на 1962(когато е публикувана на английски) сега е вече минало е любопитно да се сравнят прогнозите и резултатите.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Baskerville |
| След Дългът към удоволствието на Ланчестър, продължих темата с Една година в Прованс на Питър Мейл. Трябва си спокойствие и увереност, за да си наясно , че целта ни през целия живот е не истината, моралът енд со он, а точно удоволствието.   | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Lillian |
| Осмелявам се да ви поканя в рубриката "Заслужава си четенето" - Сайтът на Генек |
| Тук се говори за книги и за това тук ще си задам въпроса: - Може ли някой да ми каже от къде мога да намеря инструкция на български език относно използуването на електронната книга KINDLE paperwhite ? |
| Ръководство за Киндъл има тук: Натисни тук Натисни тук същото, но в ПДФ формат и тук (не точно за този модел, но е по-подробно и пак върши работа): Натисни тук |
Ндааа... щом се връщаме и препрочитаме означава нещо - или сме помъдрели, или остарели - двете не са страни на едно и също, въпреки твърденията  Препрочитам една книжка за едно младо семейство - скарало се заради единственото варено яйце за вечеря... което след като го счупиха, се оказа развалено  |
Благодаря, че ме подсети за дебелата готварска книга, за да ти подскажа как запържа се и се попържва.  Два картофа, един домат, лучец кът запържа... А, ма, пак ли зарзават?! – моят ши попържа. Ми без манджи? Пусти глад кат та заусуква? Ши заслабниш хем у врат, ко мръндзосваш тука. Мен акъла ми сай зел, мислиш ми са готви. Кат забъркам идин варел, най-подир шса кротниш. Да ни беши ден и два или по веднъжки... Пу, кат зинеш с таз уста, нямаш ич задръжки! Артък сЕга, зарзават! Баклави не щеш ли? Чи иди на ристурант, с анцук и пу чехли. Неска туй ший. Ку ни щеш ич да ни я почвам. Утре леща ши идеш, ей тъй пък, нарочно. Гачи принц ли та зимах? Пусти гевезлъци! Млада бях и проста бях, отподир – язъци. Ади, ади, ндей да знаш, ми дунес картофи. Офф, да седна... Куе кайш? Де ти знам пантофити! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Therese |
| В момента чета Railsea на Чайна Миевъл(China Mieville). Добра е, обиграва Моби Дик, само дето океанът е безкрайно поле покрито с релси, а светът - крайно дистопичен. |
| "Пушкин" от Юрий Тынянов. Романизирана биография. В архаичен стил и с модерни структурни трикове. За жалост ранната смърт на Тынянов прекъсва делото точно в началото на първото заточение на Поета. Подробностите от бита, душевността и психологията в пушкинови времена са цяло богатство. |
| Сега чета - Green city in the sun на Barbara Wood, в немския му превод. Семейна сага - британски заселници в Кения от 1919 до наши дни. Възможни и невъзможни любови на фона на борбата на местното население за независимост. Увлекателен, лесно смилаем и незаслужаващ особено внимание роман - четиво за човек в отпуска. И един трилър съм си приготвила, пак от сорта, въпреки разликата в жанровете. Дано ми стигне времето. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
Дано и да се похвалиш.