Стана ми интересно та и аз се зачетох в Станислав Стратиев Натиснете тук Българската риба е ни риба, ни рак. Когато няма риба, и българската риба е риба. Тя е най-мълчаливата риба в света. И си знае защо. Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат. От векове българската риба се лови на чужди въдици. И се пържи в собствената си мазнина. Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан. Съвсем сплескана. Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист. И пасе трева. Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води. Когато тежи над един грам, обикновено се мисли за риба тон. Когато пророк Йона престои три дни и три нощи в утробата на българската риба, той излиза оттам сиромах Лазар. Защото му взимат по триста долара на час. Като за офис. Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга българска риба. Виното, с което се яде българската риба, се пие от чаша, направена от черепа на нейните врагове. Българската риба се обединява единствено в консервна кутия. Гръбнакът на българската риба е политически. За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Това, което другите народи са направили за сто години, българската риба трябва да направи за двайсет. Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба сърп. Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото. И на дъщеря му. Исус с пет риби нахрани пет хиляди души. Осем милиона български риби храниха осем души. И чорапите им — пак кърпени. Българската риба е най-опушената риба в света. Тя съдържа не толкова фосфор, колкото фосфати. Българската риба се вмирисва откъм опашката. Според тези, които я управляват. От три български риби се получават трийсет политически партии. Българската риба е българоезична. Тя е най-демократичната риба в света. Преди тя е била дънна, а сега е летяща. Хайверът на българската риба е червен и син. Но обикновено я пращат за зелен хайвер. Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула. Пътят на българската риба към Европа и към света минава не през Босфора и не през Вашингтон, а през тигана. |
"Прекрасната котка и други 10 зен текста", Карлфрид граф Дюркхайм плюс страхотни илюстрации Редактирано от - voodoo child на 26/7/2008 г/ 12:53:35 |
Сняг на нобелиста Орхан Памук. Книгата се връзва идеално със съвременна Турция. Оказва се, че нашата представа е остаряла. |
Мъча се със space opera като жанр от фантастиката. То интересно, ама длъжко, та става отегчително. Опитват се хората да комбинират титаните на фантастиката като Heinlein и Herbert с някакви екзистенциални разсъждения, па и малко приключенийца и екшън да добавят. С Revelation Space на Alastair Reynolds се преборих, сега се боря с Night's Dawn на Peter Hamilton. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
"Небето решава всичко - не само климати и годишни времена, но и кога да е красива земята."... Едуард М. Форстър, "На гости в Индия", 1967 г., Народна култура. На това попаднах и ми хареса!!! |
"Една вечер, когато стопанинът с домашните си и чираците седнали да вечерят, Йохан взел своето единствено съкровище - цигулката и напуснал опротивелия му дом"... ..."Така с диплома на книговезец, която никога не му послужила, и с твърде незадоволителни умения по свирене на цигулка Йохан Щраус навлязъл в живота." "Йохан Щраус", Евгени Мейлих, издателство "Музика", 1978 г. Има и такива книги... |
На морето четох "Ген" на Майкъл Крайтън. Като човек не го обичам, но не може да му се отрече, че напипва най-болезнените теми в съвременната наука. Особено пък с "Ген". Кошмарно четиво - и най-вероятно по-голямата част от него вече е истина. |
Мемоарите на Евтушенко. Интересно е да погледнеш познатия ти свят през чужди очи. А още по-интересно е да видиш това, което сам си преживял, как изглежда от друга точка. |
Наложи ми се да чета книги от Робин Шарма-"Монахът, който продаде своето ферари" и следващите. Още малко и съм направо просветлена - за това става дума в тези книги. А сега чета "Артър и Джордж" от Д.Барнс-интересно написана, става дума за живота на Артър Конан Дойл. |
След като става дума за интелигентност, да не пропусна случая и аз, бих споделила за най- четени от мен книги през последното тримесечие ( нали съм икономист, конкретизирам баланса за съответния период) : „Die Weltreise einer Fleeceweste“ und der „Traum vom Fliegen“. also , за бъдещи периоди не смея да прогнозирам, но съм решила да съсредоточа вниманието си към "Час по щастие " на Християна Драгостинова- 25 урока по предмета, който не учим в училище: Защо не сме щастливи? Всички хора търсят щастието, но...... |
“Борджиите “- Роберто Джервазо Родриго Борджа –слуга на пет папи …неизвестна ръка нанесла в полето три бележки в “Тайната книга” /Вавилонските дневници / : едната, посочваща годината , в която Родриго става кардинал , другата …-папа и третата послучай смъртта му.Тази последна бележка дословно гласи : “Умрял през август 1503 , бе погребан в ада “ |
Приятели, Не че аз съм я превел, но наистина горещо ви препоръчвам "Нашествието на дивите гълъби" от Луиз Ърдрич. Отдавна не ми беше попадала истинска съвременна литература. Нещо средно между Маркес и Фокнър - ако можете да си представите такъв хибрид. |
Не съм съвсем “посветена” във форумното общуване , но с в-к “Сега” се чувствувам в комфорт –някакъв, приятелски и поемам риска да досадя /моля, снизхождение!/ , отново цитирайки прочетено, което според мен , е съпоставимо с днешния ни ден , а и безпристрастно - назовано от човек, който не е и между живите : “….но аз простих на Бейли и Вроцк предателството в Будапеща , нали ? Всеки в този занаят /тайните служби-б.м/ е някакъв изроден звяр , а не човек .Всички те се захващат с тази работа по свое желание.Никой не ги е принудил.Знаят с какво ще се занимават и какво ще се иска от тях-да изтезават, да предават и да убиват други хора .Не изпитвам никакво съжаление към тях…. …. Рискувах своя живот в Будапеща, за да съм сигурен , че никой освен Пайерски няма да пострада.Бях готов да се откажа от всичко , дори от шанса да накажа фон Остен , за да не сторя зло на невинни хора.Но тези двамата /агенти – б.м/ не са невинни …. “МАРИО ПУЗО ,”Шест гроба преди Мюнхен” Малко инфо от анотацията за романа : "Непознатият, забравеният или забранен шедьовър на Марио Пузо ?Възможен ли е подобен абсурд?...Романът е публикуван през 1967 г., но в следващите 41 г. никой не споменава и дума за него-до есента на 2008, когато е обявен за литературна сензация.През 1967 г. Студената война е все още в разгара си ...Да, но Марио Пузо показва , че методите ...са едни и същи ...съзнателно прикриване на видни политици ...Наистина неудобна тема." Редактирано от - Esterr на 11/10/2009 г/ 16:33:51 |
И аз прочетох тази книга наскоро, наистина интересни препратки. Пък и всички знаем, че няма нищо ново под слънцето. |
Попадна ми една доста странна книга , на един афганистанец-"Ловецът на хвърчила"! Редактирано от - tupakmango на 23/4/2011 г/ 17:47:46 |
Препоръчвам "Не пипай тази книга!" на Ян Хелсинг. Интересно ще ми е, ако някой тук я е чел и изрази впечатления. Христос Возкресе! |
Странно , много странно, наистина! Вие българските автори май ги отбягвате! Що така? От криворазбрана жажда за световната култура , може би или как? Христос воскресе! п.п. Успокояващото е , че поне четенето ви се удава! |