
| Добро попадение на Донков.Като цяло.Имащо обаче един сърдечен порок. Вместо да се получи отговор за направени внушения , складирани като чували с картофи , в складовите помещения , е създадена възможност да се говори за прорастването на картофите .По квадратно гнездовия метод , в информационните гнезда на медиите. Картофената салата всеки ден я слушаме и консумираме.Това е констатация , а не откритие-на проблема. Защо.Защо свободата на словото се оказа ялова.Защо словото се оказа начало , но не на разума , а на лъжите.Защо частните медии се оказаха много лош стопанин на словото. Защо свободата на словото , лиши словото от свобода.Това се нормалните въпроси . Който търсят нормални отговори. |
| Преди повече от десет години съм ходил до Солун. Свят ми се зави, сравнявайки това, което видях. Къщите по селата светят, все едно току що боядисани. Във всеки двор трактори и поливна техника. На всеки покрив слънчеви батерии. За Солун да не говоря. Чисто, телефонните будки без счупени стъкла, входовете на блоковете от мрамор, чисти, светят. Пред баровете всякакви мотоциклети, никой не ги краде. На паркингите резервните гуми в каросерията на траковете, никой не ги пази. Пазарът пък ми взе очите. Да извинява Маркса, но лъже здравата. |
| След 50-та година България наистина се промени неузнаваемо. Но това се дължи на началния етап на индустриализация на страната. Това обяснявах и вчера по повод Китай, че големите им темпове на развитие се дължат на това, че са започнали да се индустриализират. Като се индустриализират донякъде и темповете им изведнъж ще спаднат. А че след 50-те години България се промени неузнаваемо е факт. Маркса като се прибереше на село, никой не можеше да го познае без бозовите потурки и цървулките. |
Зую [Златен] от Bulgaria А че след 50-те години България се промени неузнаваемо е факт. Нема никакво съмнение, че ако бееме продължиле и след 1989г. с "неузнаваемите" темпове от 50-те, сага американците щеа да ни дишат вече прахта. За да прикрият обаче от света тоя свой (евентуален) провал, международните анализаторе по экономикс обикновено отрезват от графиките "славните" периоди в нащо развитие и наблегат на добре "узнаваемия" ни резил от 1989 до 1997г. Чуда са обаче, защо наще дръти професоре и академици по экономикс не земат да нарисуват на големи предизборни плакати графиката на нащо развитие от 1945 до 1989г., но не спремо България през 1939, а спремо останалия свет. Така и на най-големите залупеняци ша им стане ясно под шапките с какви "неузнаваеми" темпове се е отдалечавала България от света цели 45 години ... даунуърдз. Редактирано от - другаря Тодар Живков на 10/12/2005 г/ 23:38:38 |