Вие питате - ние ( тоест аз, де) отговарям(е)
Отиди на страница:
| Добре дошли. Много отдавна не бях създавал тема, та рекох, дай да създам една диалогична в която висички които имат някакви въпроси към мен да ми ги задават. От една страна, някак си, малко по ексхибистионично, отколкото личния и-мейл, но пък от друга - има вероятност трета (или четвърта там, пета...) "партия" да дооцвети отговора. Преди близо една декада (при първите ми интернетни митарства) аз водех една рубрика в един...хммм, даже забравих как им викаха тогава...ако си спомняте ония "клубообразни образувания на хора със сходни интереси" дето пръкваха локално и боравехме с модеми, баудрейтове, обмяна на ДОС файлове, радостни размени на мнения с пионерски плам...та тогава нещата ставаха в камерни общинки и в една от тях която даже забравих и тя как се казваше (беше посещавана най-вече от канадски студенти) водех подобна рубрика "Kolev the Bulgarian" ( нещо звучащо в канадските уши доста близко до Conan the Barberian"  и ми беше забавно. Получиха се доста интересни диалози, които за съжаление нямам запазени никъде...ама пък, такива бяха времената тогава.  Айде да видим кой ще направи сефтето. |
| Кои от старите софийски рокаджии заминаха за Америка и какво правят? Казваха, че Сашо Бахаров бил заминал. |
| Д-р Звездников, да си кажа честно хората които аз обичам са доста камерен кръг в който няма нито едно политическо лице. Виж, определено мога да кажа че уважавам бай Цар и то най-вече заради неговия достоен да бъде описан от Шекспир подвиг да загърби спокойния си мадридски живот и на стари години да се втурне в тази "а ла сърцето на Данко" авантюра с предизвестен край. Всеки по-разумен човек знаеше, че онова "Осанна" от ранните дни което скандираха потуранковци ще се превърне в "Разпни го" веднага след като разберяха ( а те винаги разбират с известно закъснение) че той не може да ги нахрани с три риби и пет хляба, вднага тръгнаха да търсят новия Спасител, като едни го намериха в Серьожко, други във Волен, трети в алтернативната религия, четвърти в битовия алкохолизъм, а пети и шести още се лутат насам-натам, търсейки истинския герой, който ще почисти личните им авгиеви обори. Да не забравяме, също, че този деликатен и префинен човек нямаше заготовката за общуване с онези родни тарикати и тарикатки които бъкаха като фойерверки в ранните дни на неговото "царуване". Разбира се, той постепенно успя да поразчисти онези "най-нелепите" кадрови недоразумения, но всички онези полуфабрикатни муцунки които се моткаха около него направиха доста магарии и поосвиниха политическия пейзаж.Като приемем, обаче, че все пак това беше една спонтанна сбирщина от кол и въже не може да не отчетем и доста от положителните неща които станаха през неговия мандат. В общи линии, той ще остане в българската история и ще е едно от най-споменаваните имена от настоящата политическа епоха и то най-вече заради достойния си за холивудски сценарий живот, с всичките му падения и възходи. Да не забравяме и това че е и човек с интегритет ( доказал далече преди да има корист )своята готовност да помогне на всеки българин и да направи всичко което му е по силите за просперитетът на България...а и да не забравя: все пак той е един от малкото днешни политици които могат да не започнат автобиографията си с: Роден съм в бедно, но прогресивно селско семейство...  |
| JJ6, в Канада на кимиона му викат cumin, a на чубрицата savory. Не знам как е в Щатите, Англия или Австралия, но предполагам че и там трябва да е така. |
| Здрасти, Фичо, малцина български музиканти напуснаха още през "комунистическо време" и в общи линии ги знаехме тогава на пръсти. Повечето "оставаха" в Европата - например Сашко Семерджиев (във Финландия), Румен Кукуригин-Шуши (лека му пръст) в Германия, Мони Къдравото( в Дания) и т.н.т. Един мой приятел, с който говорих наскоро по Скайп ми каза че даже се говорело за трима от нас като "ония бе... с шибаните имена, дето го духнаха още при бай Тошо", става дума за мен-Грациан, Джордж-Ян (който още от тогава задълба в религиозните води ) и Трошан (чиято дъщеря както знаете доста успешно се представи на "Американския Идол". Лично, аз съм в контакт с много малко от тях: 1. Ивайло Кънчев ( Иво) - който е във Сент Питерсбърг ( и който даже на няколко пъти намина из този форум). 2. Тихомир Балинов (Тишо) - който съвсем случайно моята жена срещна миналата година в Болтон при една своя клиентка ( виж колко малък е света!) и в чието школо ходя да преподавам уроци всяка събота. Натиснете тук 3. Валери Гоцев (Вальо) - гостуваме си от време на време и се чуваме по телефона. Засекох се из самолети преди години с Петеца, четох за братя Мишеви в един от местните ежедневници (даже мисля че пуснах и самите статии в този форум). Чувал съм и за други, но толкова време мина от онези времена, че имената вече взеха да поизбледняват, физиономиите да се замъгляват ама все пак от време на време току някой ще изскочи изневиделица от някой спомен, докато си разговарям с някой от приятелите...ей така: Бум...и си викаш: Да бе, дааааа...спомням си го, как да не си го спомням...и ще започнем да си описваме разни моменти от онова време. А да не говорим пък когато достигнат "скръбните вести". Лека-полека загасваме, заедно с тях. Научих с прескърбие, че миналия месец Асенчо ( басистът, дето свиреше на времето с Милчо и Амалия) починал, преди това пък, пак случайно разбрах че и Кубо си бил отишъл. По-преди пък, че Пешо Тромбониста го били убили на екзотични острови и му били отрязали главата даже гадовете ( бррррр...)...а бе, тъжно, някак си...Лили почина преди години, Чочката, Чавето, Любо, Нако, Димича ...всичките обаче те са някак все още живи в спомените ми и хем ги няма, хем си викам - ами аз съм надалече, в действителност - мен ме няма, а те са си там - на Камъка, в "Ялта", пред "Феята", в ресторанта на ЦУМ, "Хемус", "Берлин", "Копитото", "Ропотамо", "Простор", "Чепишев", "Ален мак", "Унгарския", "БИАТ", дискотеката "Владая", естрадата в парка, читалищата в които репетирахме...изтърбушените "Регенти", държащите се на магия "Амати" и "Трова", микрофоните от които те хващаше ток, поялниците, кабелите, търсенето на пикапи...еееее, а бяхме млади. |
По беглите впечатления от Грациановото форумно присъствие, бих заложил на отговора "Зависи тъпанаро или тилигентино пита"  |
| Йори, парадоксът е че музиката на младостта и бунта остаря, а с нея и неините редници...и какво сега да лягаме и да умираме ли? Ами, ами...както Иън Андерсън от Jethro Tull ни казва: you're never too old to Rock'n'Roll if you're too young to die. Така че, може да му вярваме и да продължаваме да дишаме и да си тананикаме. Поздрави със същата песен. Too Old to Rock 'n' Roll: Too Young to Die The old Rocker wore his hair too long, wore his trouser cuffs too tight. Unfashionable to the end --- drank his ale too light. Death's head belt buckle --- yesterday's dreams --- the transport caf' prophet of doom. Ringing no change in his double-sewn seams in his post-war-babe gloom. Now he's too old to Rock'n'Roll but he's too young to die. He once owned a Harley Davidson and a Triumph Bonneville. Counted his friends in burned-out spark plugs and prays that he always will. But he's the last of the blue blood greaser boys all of his mates are doing time: married with three kids up by the ring road sold their souls straight down the line. And some of them own little sports cars and meet at the tennis club do's. For drinks on a Sunday --- work on Monday. They've thrown away their blue suede shoes. Now they're too old to Rock'n'Roll and they're too young to die. So the old Rocker gets out his bike to make a ton before he takes his leave. Up on the A1 by Scotch Corner just like it used to be. And as he flies --- tears in his eyes --- his wind-whipped words echo the final take and he hits the trunk road doing around 120 with no room left to brake. And he was too old to Rock'n'Roll but he was too young to die. No, you're never too old to Rock'n'Roll if you're too young to die.  |
| Митни, напълно си прав! Джими е Суперстар. Миналата година дъщеря ми ми подари за рожденния ден "How the west was won!" и от време на време си пускам онези химни на нашата младост, ей тъй на за повдигане на адреналина.Албумите на "Лед Цепелин" в момента са може би най-продаваната рок енд рол стока. Едва ли има някой наш връстник, който да не е "клатил кече" под магията на "Communication breakdown" или да не се е "натискал" под опияняващите акорди на "Stairway to Heaven" |
| Чшшш, цифренийо...на кой че викаш ти интелектуалец, бе? А? А мое ли начи на тебе...пффффффуййй...интелектуалец че ми реди, еба ти...ако те замлатим че видиш начи кой е интелектуалец, да ебем и отвореняко, да ебем... |
| Пак питам: Защо изнасяме за Канада хубави хора, а от там обратно - само постинги, парични преводи и мейлове. И защо на мен се падат само мейлове? И малко постинги, както се видя днес. |
| Нели, за най-голямо съжаление съм прекалено много зает и мобилността ми е едва ли не ограничена. Въпреки че татко ( лека му пръст) живя през последните години от живота си именно във Виктория, аз все още не съм бил нито в Виктория, нито пък във Ванкувър, нито кой знае къде из Канада. За едните срамоти още не съм ходил да видя столицата даже. Въртя тук из Онтарио и толкова. Явно опознаването на страната ще стане в някоя по-късна фаза от живота ми в която ще имам повече време ( ако доживея до такава изобщо). По принцип, обаче, рок мафията от западния бряг е доста силна и самобитна ( нещо като сиатълската вълна при вас ) - ами погледни:Bachman -Turner Overdrive, Brian Adams, Sara McLaughlin, Grapes of Wrath, 54-40...etc. |
| Йори, ами, ами...износът на човешка стока за Канада от България си е доста "смесен"...има и убави ора, има и такива които са "горе-долу", а има и пълни капути...ама пък ако ги питаш пълните капути - те ще ти кажат че за тях пълни капути са точно ония дето пък ги смятат тях за пълни капути. Капиш? И погледни малко по-оптимистично, де......постинги и и-мейлове, а даже и парички понякога, 'ми кво му е толкоз лошото тъй де...нито е птичи грип, нито "луда крава", нито пък не дай си боже някоя от ония срамните болести (чукни на дърво) |